31 Декември, полунощ.
Химнът на България звучи от телевизорите, лее се шампанско, площадите преливат от усмихнати лица и започват фойерверките.. 20 минути по-късно из нощните улици се стеле тежка мъгла; в светлината на уличните лампи бавно се кълбят облаци с неясен състав; въздухът мирише на барут и химикали, животните са се изпокрили и ние сме посрещнали новата година.
Не би ли било толкова хубаво да можем да посрещнем 2013 по цивилизован, отговорен и природосъобразен начин? Трябва ли този варварски вид празнуване да е първото нещо, което пренасяме от старата в новата година?
Какво се случва с животните
Проучванията показват, че силните звуци от фойерверките оказват отрицателно влияние върху домашните и дивите животни, причинявайки огромни количества страх, стрес и безпокойство. Ужасът от непонятните и вездесъщи гърмежи кара животните да тичат без посока, като в опита си да се спасят те попадат на оживени пътища и ж.п. линии, където загиват. Дребните бозайници напускат дупките си, изоставяйки малките си без надзор, и в паниката си могат дотолкова да изгубят ориентация, че никога повече да не намерят дома си. Птиците излитат от гнездата си и често се ударят в сгради, прозорци или отлитат твърде далеч и в крайбрежни градове загиват над морето.
Фойерверките са токсични
В зависимост от търсения ефект, фойерверките произвеждат пушек и прах, които съдържат тежки метали, серни съединения и други опасни химикали, свързвани с рак на белите дробове, инфаркт и много други сериозни болестни състояния. Барият, оцветител на зеленото в зарята, е отровен и радиоактивен. Медните съединения, използвани за син цвят, съдържат диоксин, който се свързва с рака. Кадмий, литий, антимони, рубидий, олово и калиев нитрат се използват за различни ефекти на зарята, въпреки, че са известни причинители на дихателни и други заболявания.
Фойерверките замърсяват местната околна среда
Химикалите и тежките метали, използвани във фойерверките, оказват влияние и на околната среда, допринасяйки за замърсяването на водоизточници и явления като киселинен дъжд. Използването им причинява валеж на отпадъци над земята и водните басейни в разстояние на километри. Правителството на САЩ ограничава и регулира използването на фойерверки със специално издадени закони според “Акта за чист въздух”.
Фойерверките допринасят за световното замърсяване
За жалост тенденцията за празнуване с фойерверки расте в световен мащаб, като особено пострадавши са страните без законова регулация и стриктни стандарти за замърсяване на въздуха. Новогодишните празненства на десетки страни причиняват световно замърсяване на огромни райони, насищайки небето над населените места с канцерогенни серни съединения и летлив арсен.
Интересни цифри за размисъл
По време на Стокхолмският Воден Фестивал през 1996г замерените нива на замърсяване на въздуха показват двойно завишени количества летлив арсен, и над 500 пъти по-високи от нормалните нива на живак, кадмий, олово, мед, цинк и хром. Изчисления на Шведското техническо списание New Teknik на фойерверките, използвани при настъпването на новия милениум 2000 година сочат изхвърлянето на невероятните три тона олово, 60 тона хром и килограми кадмий над Швеция само за часове; 124 тона олово са се изсипали над страните от Европейския Съюз; впечатляващото шоу над пристанището в Сидни, Австралия, е стоварило над района 6 тона олово; а в САЩ небето е било ‘обогатено’ с над 90 тона олово.
Нужни ли са ни наистина фойерверките?
Много организиции за защита на природата и обикновени хора по-скоро биха празнували без спорните ползи от обсъжданата пиротехника. Избухващите във въздуха капсули с екзотични имена като хризантема, ружа, върба, сатурн, пулс и салют са прекрасна гледка, но дали наистина си струват дъжда от тежки метали и съответните многопластови проблеми, представляващи опасност за природата, животните и хората?
Как да празнуваме, ако не със заря?
Ако решим да си спестим наслаждението под въпрос от фойерверките, то как да отбележим настъпването на грандиозни моменти? Били ли сте на планина, далеч от шума на цивилизацията, далеч от светлините на града, далеч от музиката, далеч от автомобилното движение, далеч от суетата? Какво би станало, ако всички ние в 00:00 на 31 декември излезехме навън и погледахме звездите за няколко минути пълно мълчание?
Използвани източници:http://bit.ly/a05wGc
http://bit.ly/X6I8V6
http://bit.ly/Hzhif
