Последните крачки на Хефе Балкански

  • Share
  • SumoMe
  • Share

Беше делничен ден. Краят на седмицата приближаваше, хората бързаха, движението беше натоварено. Движехме се по четирилентов булевард, пътувахме към офиса и обмисляхме какво още трябваше да свършим преди края на работния ден. Тогава не предполагахме, че само след секунди щяхме да видим последните крачки на Хефе…

Случайно погледнахме встрани – по левия тротоар на булеварда бездомно куче се опитваше да хване сиво-кафявo нещо голямо колкото юмрук. След неуспешен опит да намери укритие на празния тротоар, нещото сви към булеварда. В този момент успяхме да видим – малко коте със сетни сили се опитваше да се спаси, а бягът за живота му представляваше объркана поредица от тичане, залитане, спъване, падане и пак тичане. Насреща се задаваше голям камион, а вдясно от нас бързо се движеше лека кола. Дори и да избегнеше камиона, котето щеше да завърши под колата до нас, дори и да избегнеше колата до нас, кучето все още щеше да го преследва. В този момент и без опции за път назад, котето вече се намираше на булеварда, камионът го приближаваше, а колата вдясно от нас се опитваше да ни изпревари…

Настъпихме педала на газта, изпреварихме колата вдясно, завъртяхме автомобила и го спряхме напречно на движението. Шофьорът на камиона, забелязал, че нещо се случва, намали, успя да заобиколи котето и едновременно с това попречи на кучето, което виждайки огромния камион, се отказа да преследва котето. Колата вдясно от нас спря, а ние, вече слезли от нашата, видяхме последните крачки на Хефе – задните лапи се опитваха да изпреварят предните, предните поддаваха и се огъваха под тежестта на тялото, очите му сякаш не виждаха, ушите не чуваха, а въздухът не достигаше. В един момент Хефе просто спря и заби нос в асфалта. Последваха няколко ужасно дълги секунди, в които Хефе не помръдна – нито докато го приближавахме, нито когато го взехме в ръцете си, нито когато го гушнахме в колата. И докато няколко очевидеца на случката се приближиха към нас, за да проверят как е котето, а ние се опитвахме да се сетим за най-близката клиника, Хефе се размърда, първо съвсем леко, след това повече, а най-накрая се скри под седалката ни… В този момент знаехме, че всичко щеше да бъде наред.

Хефе беше добре. Беше ужасно мръсен, много слаб, обезводнен и само страхът успяваше да го задържи буден – очите му се затваряха, главата се олюляваше и се унасяше в неспокойна дрямка. Малко храна, чиста вода и половин час по-късно Хефе заспа. Заспа и засънува:

След няколко часа непробуден сън, Хефе отвори очи. Ужасно гладен и мнго жаден, Хефе бе готов за ново начало:

Няколко дни по-късно можем да ви уверим: Хефе е невероятно коте. Останете с нас, за да научите как се справя той днес, а дотогава помислете дали не ви е нужен малък, рошав и игрив приятел. :)

За да осиновите Хефе, пишете ни на bulgaria@letsadopt.net или изпратете съобщение до нашата Фейсбук страница.

Моля, помогнете на Хефе и споделете тази кратка история със своите приятели във Фейсбук.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

7 thoughts on “Последните крачки на Хефе Балкански

  1. pavlina

    БРАВО!Спасили сте един мъничък котешки свят,с много слънце,топлина,светлина и безкрайна любов!Имам три прекрасни котанки и за това не съжалявам нито за миг!

  2. Maya

    Страхотни сте, хора! И аз имам две котачета, спасени от улицата. Сега са на 12 и на 2 години. Всеки път, когато прочета подобна история едвам устоявам да не си взема трето, но знам, че няма да са добри условията да имам и трето котаче и се въздържам от тези си пориви. Остава ми само да се радвам, че има хора като вас.

  3. Елена Соколова

    Аз искам да взема Хефе.Имаме вече едно котенце и ветеринарят ни каза,че е хубаво да си има другарче.
    Пишете ми на лични във ФБ и или на email eli_sokolova76@abv.bg

  4. Мария Гоцева

    Ох, две котани съм спасила от сигурна смърт… едната вече е на почти 7 години, а другата е на 14 години… искам да могада спася и повече, но за съжаление нямам място…, но пък съм убедена, че Хефе ще намери най-любящия дом на света… Успех…;)

  5. Боряна

    И моите очи се насълзиха, докато четях. Погалете го от мен, дано намери много любов и най-уютния котешки дом! Ако пък си има и другарче, ще е чудесно за него и двойна радост за стопаните :) Две-три котки винаги е по-добре от една.

  6. Впечатлен

    Браво,едно голямо Браво!Човечността е сред най-силните и емоционални чувства в нас,за нещастие не всеки я притежава.Хефе започва новия си живот при точните хора.

  7. Manojolita

    Текстовете ви са невероятни! :) Всеки път успявате чистосърдечно да ме разплачете.

    Поздрави на Хефе и стискам палци малкият смелчага да намери най-добрите си приятели в лицето на отговорни и грижовни хора :)

Comments are closed.