Българин от старо време

  • Share
  • SumoMe
  • Share

Дядо Георги

Това е дядо Георги.

Дядо Георги е роден в началото на миналия век по време на Първата световна война. Сражавал се е за България по време на Втората световна война. Дядо Георги обичаше родината си, дома си, своя котарак и всяка животинка, завършила в неговия двор…

Дядо Георги живееше в пустеещо селце в северна България. Къщите около неговата бяха празни, улицата пред дома му – обрасла с плевели, а през 5 къщи минаваше път, свързващ два областни града.

Знаете ли какво правят хората по селцата, когато вече не се нуждаят от кучето си? Изоставят го край пътя, а ако са милостиви към животинката – в съседното село.

Познавахме дядо Георги по стечение на обстоятелствата. През последните няколко години няколко кучета, изоставени на междуградския път, минаващ близо до къщата му, завършваха в двора му. Дядо Георги ги приютяваше, грижеше се за тях и с наша помощ или на приятели намираше дом за тях.

Тази година в началото на септември след кратко боледуване дядо Георги си отиде на 99 години. Седмица преди дядо Георги да се разболее в неговия двор се приюти женско кученце в напреднала бременност. Дядо Георги нарече кученцето Канбера.

Ситуацията на Канбера и нейните малки не е никак добра. Дребничката мама Канбера и нейните мъници са се приютили под навеса за дърва в двора на дядо Георги, а възрастна жена ги посещава веднъж дневно, за да ги нахрани.

Става студено, в тази част на селото се появяват и диви животни. Не знаем докога възрастната жена ще има сили да ги посещава, а навесът за дърва не може да ги предпази от идващата зима.

Приятели, трябва да намерим домове първо за мъниците, а след това и за майката. Ако сега дядо Георги бе сред нас, въпреки възрастта си или заради нея, той щеше да прави всичко възможно, за да намери решение на мъниците, вероятно щеше да осинови мама Канбера и щеше да се свърже с общината, за да изпратят ветеринарен екип, който да кастрира майката.

Това са снимките на малките (при следващото ни посещение ще снимаме и майката):

Пуделхунд

Пуделхунд (момиче)

Илани

Илани (момче)

Мънч (момче)

Мънч (момче)

Лохси (момиче)

Лохси (момиче)

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история и ни помогнете да намерим домове за Пуделхунд, Илани, Мънч и Лохси.

Трябва да успеем заради дядо Георги, заради изоставените, които няма да получат този шанс и заради самите нас, защото:

“Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро.”
Дядо Либен в “Българи от старо време” от Любен Каравелов

===

6 Май, 2016

Днес, 7 месеца по-късно, всичките кучвоци са отдавна осиновени и се радват на чудесни семейства.

Илани вече се казва Бъди, дели дните си с рошавия и мил Таки и заедно със своите двама човеци кръстосва гори, планини и други приказни места.

Let's Adopt Bulgaria, Ilani

Моменти от живота на Илани, известен още като Квадратно Куче, с гордост носещ името “Бъди”

След Илани, към своя дом замина Мънч. Мънч се радва на двама големи човеци, техните две дечица и тяхното куче Пухан. Мънч е изял дивана им, редовно мести нещата им, има категорично мнение относно коледната украса и досажда с все сили на Пухан. Изобщо, нищо “кучешко” не му е чуждо.

Първа среща на Мънч с част от новото му семейство

Първа среща на Мънч с част от новото му семейство

Пуделхунд ще живее с кучето Зита (http://bg.myletsadopt.com/zita), котето Миши от къщата на Милка (http://bg.myletsadopt.com/milka/) и няколко прекрасни човеци. До този момент знаем, че Пуделхунд е изяла няколко зарядни за телефон и не харесва лошото време (белите, които прави са правопропорционални на дъждовното време навън :))

Пуделхунд и Зита

Пуделхунд и Зита

Лохси се сдоби с прекрасно семейство в София. Обожава да спи в дъждовно време и се научи да отваря врати, осиновителите се надяват да се научи и да ги затваря :)

Лохси и Елизабет при поставянето на последната ваксина на кученце в Централна ветеринарна клиника в София

Лохси и Елизабет при поставянето на последната ваксина на кученце в Централна ветеринарна клиника в София

Канбера, майката на мъниците, бе кастрирана, ваксинирана и осиновена от близките на дядо Георги.

Приятели, благодарим ви, че споделяхте, разказвахте и намерихте 4 прекрасни семейства за мъниците на дядо Георги.

Ако днес беше жив, дядо Георги щеше да е навършил 100 години, щеше да ви благодари и щеше да ви разкаже колко много обича България. И вас. :)

Светла ти памет, дядо. Радваме се, че те познавахме.

* Новини за мъниците и техните семейства ще публикуваме на нашата Фейсбук страница.

** Координатор на мъниците на дядо Георги бе Диана.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

4 thoughts on “Българин от старо време

  1. Desi

    Здравейте, имаме възможност да приютиме едно. Интересува ни къде се намират тъй като ние сме в София

  2. gergana zheleva

    Здравейте,

    Бихте ли ми казали къде се намират кученцата? В кое село са и дали вече са се намерили стопани за тях?

Comments are closed.