Къде сте нужни тази неделя

  • Share
  • SumoMe
  • Share

В началото на 1967 в Пенсилванския университет учени провели следния експеримент:

В част първа на експеримента кучета били разделени в 3 групи, като на всяко куче била поставена жилетка. Кучетата от група 1 били оставени с жилетката в продължение на известно време и след това освободени. Всяко куче от група 2 било сдвоено с куче от група 3 по следния начин: когато през тялото на куче от група 2 преминавал слаб ток (целта на тока била да създаде неприятно усещане), през тялото на съответното куче от група 3 преминавал ток със същата сила и продължителност; когато куче от група 2 натиснело с лапа лост, токът спирал, както за кучето от група 2, така и за съответното куче от група 3. По този начин за кучетата от група 3 неприятното усещане, създадено от преминаването на ток, започвало и спирало в произволен момент от времето, представлявайки явление, над което кучето нямало контрол.

Learned Helplessness

В част втора на експеримента същите групи кучета били поставени в клетки. По средата на всяка клетка се издигала ниска преграда, която кучето можело да прескочи. По пода на всяка клетка периодично протичал слаб ток, като кучето можело да спре това, прескачайки преградата по средата на клетката. Кучета от група 1 и 2 бързо открили, че прескачайки преградата, неприятното усещане от протичащия ток изчезвало. Кучетата от група 3, обаче, оставали неподвижни на пода и единствено скимтяли, изчаквайки неприятното усещане да спре.

Този експеримент бележи началото на теорията за синдрома на придобита безпомощност. На кратко теорията гласи, че ако човешко същество (или животно) е изложено в продължение на достатъчно време на неприятен стимул, който не може да бъде избегнат, то човекът (или животното) започва да вярва, че изложен отново на неприятен стимул, каквото и да направи, ще се провали.

Защо ви разказваме това?

Защото една значителна част от хората в България отдавна са спрели да се опитват да прескочат своята преграда или иначе казано една голяма част от българското общество се чуства безпомощно и вярва, че всяко усилие е обречено на провал. Отделете няколко минути и се опитайте да си спомните кога за последно опитахте да прескочите своята преграда. Кога за последно станахте свидетел на нещо нередно, неморално или незаконно и се опитахте да го преборите? И бъдете сигурни – не ви упрекваме.

Кучетата от група 3 се научили да прескачат преградата. Това се случило като хората, провеждащи експериметна, хващали кучето, повдигали го и премествали лапите му една по една първо към, а след това и над преградата. Така няколко пъти и кучетата започнали сами да прескачат преградата, за да избегнат неприятното усещане от преминаващия ток.

В нашия живот, обаче, няма кой да ни помогне. Напротив, състоянието на безпомощност и убеждението, че нищо не може да се промени могат и са удобни за властимащите.

Самото изграждане на този синдром се превръща във вашата клетка. Дори да се опитате да избягате, докато продължавате да смятате, че от вашият избор нищо не зависи, винаги ще носите клетката със себе си.

Тази неделя се състои едно от най-важните допитвания до българския народ – референдум за електронното гласуване. Тази неделя сте нужни на себе си, на близките си и на нас пред урните. Тази неделя трябва сами да прескочите преградата си.

И ако се изкушавате да си кажете, че вашият глас е само един в море от много и няма значение, следователно не си струва, помислете над следното:

Докато Ния се бори в клиниката, Мърни се възстановява във временен дом, Ноа е осиновен, Том се подготвя да замине към своя нов дом, Балкан е с новото си семейство от няколко дни, Рошко обикаля света с осиновителите си, Найден живее втори живот, Барки минава тичайки 4 километра на ден, а историята на четирите мъника на починалия дядо Георги обикаля България; докато всичко това се случва, съществуват стотици, вероятно хиляди кучета и котки, които са в беда, болни, пострадали, изоставени и умиращи. Това са кучета и котки, на които никой няма да успее да помогне.

И ако Мърни е само един спасен в море от хиляди, които се нуждаят, струва ли да го правим? Предпочитате ли свят, в който Мърни си отива сам и бездомен под колата, под която живееше, Ноа е труп до метространцията в София, Том не е получил шанс и с две счупени крачета е загинал на улицата, Балкан е петно на булеварда, Рошко живее в дома на хората, които го малтретираха, Найден е евтаназиран, Барки – също, а мъниците в дома на дядо Георги бавно си отиват от глад? Едва ли…

Ние не можем да спасим всички, но ще спасим колкото можем, а в неделя – в неделя ще сме пред урните.

Барки, който беше парализиран

Барки, който беше парализиран

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit