Малкото Сиво Коте

  • Share
  • SumoMe
  • Share

.

Вчера беше един от онези дни…

Дни, в които вселената сякаш се грижи да вгорчи съществуването ти до максимум. Оказа се, че и за Веда денят не е бил по-различен. Реших, че няма да си причиняваме допълнително страдание и отидохме да гледаме филм в един столичен мол. “The Lego Batman Movie” беше изборът на Веда – чуден чуден… Най-тъжната песен, на която съм попадал напоследък, присъства в този филм!

В момента, в който седнахме на седалките, Веда с огромно притеснение отчете липсата на малкото, сиво коте в чантата си. Коте скъпо ѝ “колкото теб и мама”…

“То е с мен откакто съм бебе и сега съм го загубила и някой ще го вземе – аз съм ужасна!”

И сълзите тръгнаха…

Върнах се да го търся по коридора до пуканките и кино касите, но не. Опитах се да я успокоя, че може да е паднало в колата, докато си е слагала колана или в магазина, докато си е събличала якето. Казах ѝ, че когато свърши филма ще го търсим и вероятно ще го намерим…

Не издържа до края на филма… Тръгнахме си.

Върнахме се по целия път обратно до колата — без резултат. Качихме се отново до киното и попитахме охраната и момичетата на касите дали някой не е намирал малко, сиво, плюшено коте – не беше. Бяха любезни и съпричастни. Казаха ни да им оставим телефон, за да ни намерят в случай, че котето се появи отнякъде.

Продължихме търсенето заедно с горчивия разговор, включващ сълзи, самообвинения и апокалиптичност. Оставихме телефон и на рецепцията, и в магазина, през който бяхме минали преди киното. Отново съпричастност и загриженост.

След около час и нещо търсене се предадох…

Минаваше 22ч, а вече бяхме обиколили всичко — асансьори, паркинг, ескалатори, маси за хранене, пейки, коридори — всичко… Единствено възможността да намерим същото коте и да го купим отнякъде успокояваше потока от сълзи… но за кратко. Натоварихме се преносно и буквално в колата и потеглихме. Зачакахме реда си след две коли на изхода, продължавайки с разговора през сълзи.

И точно тогава на стъклото в дясно от мен се почука…

Беше някакво момче. Смъкнах прозореца и го погледнах въпросително.

“Извинявам се, но случайно дочух преди малко разговора ви… Да не сте загубили нещо? Защото аз видях една сива играчка — някой я е оставил ей там. Сега ще ви я донеса.”

Да – край нас всъщност е бъкано с добри хора!

Само трябва да отворим очите си и да ги видим.

 


* Благодарим на Александър и Веда за това, че ги има; за това, което са; както и че ни позволиха да споделим историята на Малкото Сиво Коте. Стоплиха ни повече, отколкото можем да поберем в думи.

* Присъединете се към нас, следете новини, коментирайте, плачете, смейте се или осиновете на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Харесайте и споделете историята на Малкото Сиво Коте и се върнете ето тук, за да ни кажете какво ви даде на вас.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit