• Tweet
• Share
• Email
• Sumo

• Tweet
• Share
• Email

Намерихме Барк в понеделник. В покрайнините на града, до оградата на автокъща, Барк се бе опрял на предни лапи и съсредоточено се бореше с един голям кокал. Бе толкова погълнат от процеса, че не усети кога се приближихме. 

В стойката му имаше нещо неестествено. Наистина, беше твърде слаб, но не това създаваше усещането у нас, че нещо не е наред. Тогава забелязахме големи рани по задните му лапи, а те някак отпуснато помръдваха заедно с останалата част от тялото.

Не познавахме Барк, нито пък той нас и някак трябваше да променим това. За наша радост и съвсем не за радост на котките ни, в нас беше тяхната вечеря. Подхвърлихме парче пилешко на Барк. Не знаем кога за последно бе хапвал истинска храна, но не усетихме кога вечерята на 4 котки изчезна, докато от нея не остана едно мъничко парче. Използвахме го, за да примамим Барк към нас. Искахме да разберем дали ще успее да се изправи, дали може да ходи. Надявахме се, че ще видим изтощено, слабо куче, което с малко храна би лудувало отново в полята в покрайнините на града. Но не. Барк не бе имал този късмет. Миг колебание, и с голямо усилие Барк се изправи… на предните си лапи, а задните увиснаха отпуснати, ненужни.

В този момент разбрахме – Барк бе парализиран, той нямаше контрол над задната част на тялото си. Но как бе възможно? Та той имаше нашийник, значи е нечий? И тогава се огледахме…

Най-близките обитаеми къщи се издигаха на разстояние, което парализирано животно трудно би изминало, a в същото време се намирахме на метри от двулентов натоварен път, същия, на който Альоша бе намерен дни по-рано. Беше ясно – Барк, младо куче, нечий дворен любимец, веднъж озовал се в беда, се бе превърнал в нежелано бреме и бе милостиво изоставен в края на януари парализиран и треперещ от студ с купчина кокали до себе си.

В колата, на топло и след като бе изял вечерята на 4 котки, Барк заспа дълбоко. Събуди се едва в София, минути преди да пристигнем в клиниката. Разбира се, стресът по време на прегледа бе огромен за него. Едва ли си представяте, че Барк е виждал ветеринар преди.

Лека упойка, бърз преглед, промиване на раните, кръвна картина, няколко рентгенови снимки и новините за състоянието на Барк не закъсняха. Барк има няколко чужди тела в организма си и сачма в гръбнака. С нещо, а може би с абсолютно нищо, Барк бе предизвикал нечий гняв и заради това бил осъден на смърт, на бавна, мъчителна смърт.

Но съвсем не всичко е загубено.

Прегледите в Централната ветеринарна клиника установиха, че задните лапи на Барк реагират на болка. Това означава, че има шансове, ако сачмата, намираща се на трудно достъпно място в гръбнака, бъде извадена преди възпалителният процес да успее да унищожи всякаква нервна проводимост, и с правилно приложена терапия, Барк да се превърне в щастливото тичащо куче, което всички бихме искали да видим.

Операцията ще бъде сложна и дълга. Извършена от най-добрите специалисти в България, тя е единственият шанс на Барк да проходи отново. Процедурата ще бъде скъпа, престоят в клиниката продължителен, възстановяването бавно. Няма да бъде никак лесно.

Но това означава ли, че не бива да го правим? Означава ли, че трябва да изоставим Барк? Да се откажем от него и от шанса му отново да тича? Означава ли, че трябва да изберем лесното решение, да не напуснем зоната на комфорта си и да продължим напред, сякаш Барк никога не е бил част от нашата вселена?

Имаме няколко дни да съберем 640 лв. за операция, 140 лв. за инхалационна упойка и 300 лв. за престой и терапия. Толкова струва единственият шанс Барк да ходи отново. Помогнете му на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
Основание – за Барк

или на нашия Пейпал акаунт – bulgaria@letsadopt.net.

Също можете да заплатите част от разходите на Барк на място в Централната ветеринарна клиника срещу неговия номер – 17386. 

Моля, бъдете неговият шанс. 

 

===

Февруари 5

Точно преди седмица по това време подготвяхме за публикуване статията за Барк. Ден преди това го бяхме намерили в стабилно, но безпомощно състояние. След прегледите в клиниката стана ясно следното – Барк бе прострелян, а ние разполагахме със съвсем малко време да съберем голяма сума пари, необходима за операция за отстраняване на сачма, заседнала в гръбанака на Барк на трудно достъпно място.

Няколко дни по-късно лекарите потвърдиха, че не биваше да отлагаме повече и Барк бе опериран. Дългите часове в очакване си струваха, за да научим, че операцията бе минала успешно. И това не бе всичко…

На следващия ден раговаряхме с д-р Василев, наш любим лекар и ръководител на екипа, извършил операцията. Истината е, че Барк е невероятен късметлия. 

Трудно за вярване, но сачмата, засегнала в гръбнака на Барк, не е разрушила неговия гръбначен мозък. Срещайки костта на гръбнака, е загубила част от енергията си и вместо да нанесе необратими поражения, сачмата само е изместила гръбначния мозък и го е притиснала. И не само това – сачмата не е успяла да нарани нито един прешлен, така че да се налага фиксация. Наистина, невероятен късмет. 

Съвсем скоро след операцията започна и рехабилитацията на Барк. Бавно, но Барк бележи напредък. Вече, когато го изправят, успява да се закрепи за мъничко в близка на желаната поза. Съдейки по раните и състоянието, в което намерихме Барк, той е прострелян съвсем не скоро и възстановяването ще отнеме време.

Утре отново ще се чуем с клиниката, за да научим кога Барк би могъл да продължи възстановяването си в домашна среда. А дотогава отправяме следния апел към вас – помислете дали не бихте приели Барк временно в дома си и с ваша помощ той да започне да ходи отново. Пишете ни, ако в деня си намирате местенце за този добродушен страдалец.

За първи път в клиниката водим простреляно в гръбнака животно, за чието пълно възстановяване лекарите са така обнадеждени. Не можем да изкажем благодарността си към тях и към всеки, който повярва и отдели средства, за да помогне на Барк. Благодарим ви от сърце, хора. Вие сте Ангелите на Барк.

Останете с нас в очакване на по-добри новини и нови снимки.

Моля, споделете.