Category Archives: За размисъл

Нарекохме я Скай

Днес щяхме да ви разкажем за Скай, да ви призовем да я подкрепите и да й стискате палци в борбата за живота й. Уви, последното вече няма смисъл…

Моля, дочетете историята на Скай до края.

Let's Adopt Bulgaria, SkyСкай бе намерена на 11 май с огромен корем, неадекватна, неспособна да се движи и с кърващя задна част на тялото. Маца постъпи по спешност в Централна ветеринарна клиника. Към онзи момент вярвахме, че Скай е бременна и се затруднява с израждането на мъниците.

Рентгеновите снимки и ехографа, обаче, разкриха тревожна картина:

– Скай имаше счупена челюст и разкъсана матка;
– Скай имаше 4 мъртви плода в себе си;
– коремът на Скай беше пълен до пръсване (съвсем не преувеличаваме) с газове и вещества, резултат от процеса на разлагането на плодовете в нея в продължение на най-малко 4 дни.

Let's Adopt Bulgaria, Sky

Екип от лекари извърши спешна животоспасяваща операция за отстраняване на матката на Скай и разложените плодове.
Let's Adopt Bulgaria, Sky
Скай преживя операцията и постепенно започна да поддържа сама телесна температура. С риск от развиване на сепсис или ДИК синдром, и необходимост от спешно кръвопреливане, Скай остана под постоянно наблюдение в интензивното отделение на клиниката.

В ранната сутрин на третия ден от престоя си в клиниката, Скай внезапно си отиде. Причината – нараняване на хранопровода и скъсване на некротизиралата тъкан, образувана в резултат на нараняването. След като в продължение на дни Скай е умирала на улицата, след тежка операция и две денонощния на интензивна грижа, Скай се е задушила от съдържимото на стомаха, навлизало в гръдния й кош и през хранопровода.

Не ви разказваме тази история, за да развалим неделното ви настроение. Разказваме я, защото съществуват причинно-следствени връзки в нея, които трябва да изясним.

Не знаем как Скай е пострадала. Няма и значение. Но знаем, че ако маца бе кастрирана, може би нямаше да пострада (бременните животни са много по-уязвими), а дори и пострадала, организмът й щеше да намери сили да оздрави хранопровода, да пребори възпалението и Скай вероятно днес щеше да е все още с нас.

Кастрацията е единственият човечен начин за намаляване на популацията от бездомни животни. Кастрацията е и сигурен начин за удължаване на живота на бездомника. 

Имате ли бездомник, за когото се грижите? Кастрирайте го. Ще направите оцеляването за него много по-лесно, ще удължите живота му, ще спасите него и бъдещите му поколения от бавната и мъчителна смърт на Скай, ще сте част от решението в борбата за намаляване на огромния брой бездомнчета в България.

Помислете.

Let's Adopt Bulgaria, Sky

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Къде сте нужни тази неделя

В началото на 1967 в Пенсилванския университет учени провели следния експеримент:

В част първа на експеримента кучета били разделени в 3 групи, като на всяко куче била поставена жилетка. Кучетата от група 1 били оставени с жилетката в продължение на известно време и след това освободени. Всяко куче от група 2 било сдвоено с куче от група 3 по следния начин: когато през тялото на куче от група 2 преминавал слаб ток (целта на тока била да създаде неприятно усещане), през тялото на съответното куче от група 3 преминавал ток със същата сила и продължителност; когато куче от група 2 натиснело с лапа лост, токът спирал, както за кучето от група 2, така и за съответното куче от група 3. По този начин за кучетата от група 3 неприятното усещане, създадено от преминаването на ток, започвало и спирало в произволен момент от времето, представлявайки явление, над което кучето нямало контрол.

Learned Helplessness

В част втора на експеримента същите групи кучета били поставени в клетки. По средата на всяка клетка се издигала ниска преграда, която кучето можело да прескочи. По пода на всяка клетка периодично протичал слаб ток, като кучето можело да спре това, прескачайки преградата по средата на клетката. Кучета от група 1 и 2 бързо открили, че прескачайки преградата, неприятното усещане от протичащия ток изчезвало. Кучетата от група 3, обаче, оставали неподвижни на пода и единствено скимтяли, изчаквайки неприятното усещане да спре.

Този експеримент бележи началото на теорията за синдрома на придобита безпомощност. На кратко теорията гласи, че ако човешко същество (или животно) е изложено в продължение на достатъчно време на неприятен стимул, който не може да бъде избегнат, то човекът (или животното) започва да вярва, че изложен отново на неприятен стимул, каквото и да направи, ще се провали.

Защо ви разказваме това?

Защото една значителна част от хората в България отдавна са спрели да се опитват да прескочат своята преграда или иначе казано една голяма част от българското общество се чуства безпомощно и вярва, че всяко усилие е обречено на провал. Отделете няколко минути и се опитайте да си спомните кога за последно опитахте да прескочите своята преграда. Кога за последно станахте свидетел на нещо нередно, неморално или незаконно и се опитахте да го преборите? И бъдете сигурни – не ви упрекваме.

Кучетата от група 3 се научили да прескачат преградата. Това се случило като хората, провеждащи експериметна, хващали кучето, повдигали го и премествали лапите му една по една първо към, а след това и над преградата. Така няколко пъти и кучетата започнали сами да прескачат преградата, за да избегнат неприятното усещане от преминаващия ток.

В нашия живот, обаче, няма кой да ни помогне. Напротив, състоянието на безпомощност и убеждението, че нищо не може да се промени могат и са удобни за властимащите.

Самото изграждане на този синдром се превръща във вашата клетка. Дори да се опитате да избягате, докато продължавате да смятате, че от вашият избор нищо не зависи, винаги ще носите клетката със себе си.

Тази неделя се състои едно от най-важните допитвания до българския народ – референдум за електронното гласуване. Тази неделя сте нужни на себе си, на близките си и на нас пред урните. Тази неделя трябва сами да прескочите преградата си.

И ако се изкушавате да си кажете, че вашият глас е само един в море от много и няма значение, следователно не си струва, помислете над следното:

Докато Ния се бори в клиниката, Мърни се възстановява във временен дом, Ноа е осиновен, Том се подготвя да замине към своя нов дом, Балкан е с новото си семейство от няколко дни, Рошко обикаля света с осиновителите си, Найден живее втори живот, Барки минава тичайки 4 километра на ден, а историята на четирите мъника на починалия дядо Георги обикаля България; докато всичко това се случва, съществуват стотици, вероятно хиляди кучета и котки, които са в беда, болни, пострадали, изоставени и умиращи. Това са кучета и котки, на които никой няма да успее да помогне.

И ако Мърни е само един спасен в море от хиляди, които се нуждаят, струва ли да го правим? Предпочитате ли свят, в който Мърни си отива сам и бездомен под колата, под която живееше, Ноа е труп до метространцията в София, Том не е получил шанс и с две счупени крачета е загинал на улицата, Балкан е петно на булеварда, Рошко живее в дома на хората, които го малтретираха, Найден е евтаназиран, Барки – също, а мъниците в дома на дядо Георги бавно си отиват от глад? Едва ли…

Ние не можем да спасим всички, но ще спасим колкото можем, а в неделя – в неделя ще сме пред урните.

Барки, който беше парализиран

Барки, който беше парализиран

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Смути – светът я изостави

Вярвахме, че с времето истории като тази ще станат по-лесни за разказване. Но уви, не сме били прави. Това е една несправедлива и много тъжна история. Моля, продължете да четете…

Беше неделя и пътувахме към малко селце в северна България. Движехме се по магистрала, когато вдясно от пътя на малка купчина асфалт забелязахме коте, свило глава към гърдите си и обърнало гръб към трафика.

Бавно се приближихме към нея. Когато я хванахме, тя не се възпротиви и се остави да я качим в колата.

Докато пътувахме към Централна ветеринарна клиника, разгледахме състоянието на Смути – задната част на тялото й бе покрита с изпражнения; предната й лапа бе подута, кожата се бе пропукала и от мястото изтичаше гной; по муцуната и гърдите на Смути имаше гъст секрет; Смути кашляше ужасно и имаше странни тикове с брадичката. Смути не миришеше добре; миришеше като коте, което си отива.

Let's Adopt Bulgaria - Smoothie

Оставихме Смути в ръцете на лекарите, продължихме към северна България и зачакахме обаждане от клиниката. В онзи момент вярвахме, че Смути е била изоставена край пътя и в продължение на дни е оцелявала без вода, храна и подслон, организмът й е отпаднал и е започнала да си отива. Но, не, не беше това…

Само час по-късно д-р Генов от Централна ветеринарна клиника ни се обади и новините не бяха никак добри – Смути се бореше с панлевкопения, вирусно заболяване, което протича много остро и с висока смъртност. Смути имаше анемия, вторична пневмония и ужасен абсцес в долната част на лапата. Спешните мерки и усилия на лекарите не успяха да помогнат и няколко часа по-късно Смути си отиде.

В нашия свят Смути щеше да бъде ваксинирано, здраво и щастливо коте. В нашия свят Смути щеше да бъде лекувана, обичана и нейните стопани щяха да са останали с нея до края.

Смути е била нечие красиво коте, но се е разболяла и от радващ очите дворен аксесоар се е превърнала в нелицеприятна тежест. Когато е започнала да си отива, нейният свят я е изоставил върху купчина асфалт на магистралата.

Моля, бъдете част от нашия свят и СПОДЕЛЕТЕ. За Смути.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Как Тъжко не стана Лъки

Тъжко

Тази нощ малко след полунощ Тъжко се бореше със сетни сили да остане с нас, докато спешният екип на клиниката правеше всичко възможно да му помогне.

Тъжко беше много слаб, тежеше едва 250 грама. Затрудняваше се да диша, а от нослето му изтичаше гъст секрет. Температурата на Тъжко бе неизмеримо ниска. Тъжко бе силно обезводнен и анемичен – вените му бяха като конци.

Тъжко

Намерихме Тъжко на едно от най-посещаваните места в Пловдив – на метри от Пеещите фонтани. Около и покрай Тъжко имаше и минаваха хора. Тъжко бе изкарал поне ден на алеята в парка, забил нос в земя, самичък и агонизиращ. Тъжко е търсил помощ и бавно си е отивал, докато хиляди, без да преувеличаваме, хиляди хора са минали покрай него и не се помогнали.

Тъжко

 

Тъжко се предаде се в ръцете на лекарите, малко след като успяха да поставят абокат, за да започнат венозно лечение и малко преди да успеят да го включат на системи и кислород.

Било е късно. Тъжко не е имал шанс.

Тъжко можеше да бъде Лъки. Някое детенце някъде можеше вече да чака с нетърпение да бъде изписан от клиниката, а само след дни едно семейство можеше да има малък, щурав и забавен приятел, заради който да забрави телевизора. Тъжко можеше да бъде Лъки, ако само няколко часа по-рано един човек бе опитал да помогне.

В крайна сметка колко трудно мислите е да спасите едно малко коте? Жалко за Тъжко, жалко и за вас…

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Днес евтаназирах твоята котка

Днес поехме чужда отговорност и изпълнихме чужда задача. 

Бианка, на която дадохме име, за да й дадем ново начало макар и за кратко, вече е ангелче и ние не можем да направим нищо повече за нея. Но сме длъжни да опитаме да променим бъдещето за следващите, застрашени от нейната съдба, като ви разкажем за нея.

Днес ние, които винаги се борим до последно, понякога против мнението на лекарите, взехме решение да евтаназираме прекрасно добро невинно създание. За Бианка е било твърде късно дълго преди тя да стигне до нас. Когато я видяхме за първи път на гърдите й се беше настанил огромен, грозен, червено-син тумор – канцерогенно образувание с големината на половин юмрук, приличащо на покрита с кожа топка дебели червеи, и причинило безброй метастази в белите дробове.

Безбройните снежинки, които виждате в белите дробове на Бианка, са разсейките на тумора; самият той е огромната топка, която виси от гърдите й.

На около 5-6 години, Бианка бе чистичка, снежно-бяла, жално слаба и много красива. Със стопроцентова сигурност домашен любимец, Бианка не беше кастрирана. Некастрирани животни, които не водят полов живот, редовно заболяват от злокачествени тумори на репродуктивните органи. Често в добавка към некастрирането престъпно необразованите стопани добавят още отрова – хапчета против разгонване. Комбинацията от некастриране и хапчетата против разгонване е жестока рецепта за мъчителна смърт.


Стопаните на Бианка вероятно са забелязали тумора навреме, когато е можело да бъде премахнат оперативно. След консултация с ветеринарен лекар обаче средствата, необходими за отстраняване на образуванието, са им се досвидяли. Вероятно когато туморът е бил само малка подутина те са се надявали на грешна диагноза, и с времето са осъзнали смразяващата истина.
Всичко това ние наричаме престъпна небрежност. Тези хора собственоръчно са отговорни за смъртта на красивата Бианка. Знаем, че сега стопаните плачат, чувстват се виновни, не могат да си простят бездействието и незнанието. Да, така силно боли от неправилно взето решение и пренебрегването на проблем до последния момент.

Днес ние поехме чуждо бреме, взехме чуждо решение, и евтаназирахме ВАШАТА котка. Останахме с нея докато лекарите биха инжекцията, и я гушкахме докато заспа.

Днес ние плакахме вместо вас.

Разкажете на всички за Бианка, споделете историята й. Нека повече стопани на домашни любимци видят наживо страшните последстия от некастрирането, хапчетата против разгонване, игнорирането на сериозен здравословен проблем, и спестяването на 90лв за навременна операция.

Разкажете за Бианка..

 

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Фойерверките: Красиви и смъртоносни

31 Декември, полунощ
Химнът на България звучи от телевизорите, лее се шампанско, площадите преливат от усмихнати лица и започват фойерверките.. 20 минути по-късно из нощните улици се стеле тежка мъгла; в светлината на уличните лампи бавно се кълбят облаци с неясен състав; въздухът мирише на барут и химикали, животните са се изпокрили и ние сме посрещнали новата година.

Не би ли било толкова хубаво да можем да посрещнем 2013 по цивилизован, отговорен и природосъобразен начин? Трябва ли този варварски вид празнуване да е първото нещо, което пренасяме от старата в новата година?

Фойерверките са токсични
В зависимост от търсения ефект, фойерверките произвеждат пушек и прах, които съдържат тежки метали, серни съединения и други опасни химикали, свързвани с рак на белите дробове, инфаркт и много други сериозни болестни състояния. Барият, оцветител на зеленото в зарята, е отровен и радиоактивен. Медните съединения, използвани за син цвят, съдържат диоксин, който се свързва с рака. Кадмий, литий, антимони, рубидий, олово и калиев нитрат се използват за различни ефекти на зарята, въпреки, че са известни причинители на дихателни и други заболявания.

Фойерверките замърсяват местната околна среда
Химикалите и тежките метали, използвани във фойерверките, оказват влияние и на околната среда, допринасяйки за замърсяването на водоизточници и явления като киселинен дъжд. Използването им причинява валеж на отпадъци над земята и водните басейни в разстояние на километри. Правителството на САЩ ограничава и регулира използването на фойерверки със специално издадени закони според “Акта за чист въздух”.

Фойерверките допринасят за световното замърсяване
За жалост тенденцията за празнуване с фойерверки расте в световен мащаб, като особено пострадавши са страните без законова регулация и стриктни стандарти за замърсяване на въздуха. Новогодишните празненства на десетки страни причиняват световно замърсяване на огромни райони, насищайки небето над населените места с канцерогенни серни съединения и летлив арсен.

Интересни цифри за размисъл
По време на Стокхолмският Воден Фестивал през 1996г замерените нива на замърсяване на въздуха показват двойно завишени количества летлив арсен, и над 500 пъти по-високи от нормалните нива на живак, кадмий, олово, мед, цинк и хром. Изчисления на Шведското техническо списание New Teknik на фойерверките, използвани при настъпването на новия милениум 2000 година сочат изхвърлянето на невероятните три тона олово, 60 тона хром и килограми кадмий над Швеция само за часове; 124 тона олово са се изсипали над страните от Европейския Съюз; впечатляващото шоу над пристанището в Сидни, Австралия, е стоварило над района 6 тона олово; а в САЩ небето е било ‘обогатено’ с над 90 тона олово.

Нужни ли са ни наистина фойерверките?
Много организиции за защита на природата и обикновени хора по-скоро биха празнували без спорните ползи от обсъжданата пиротехника. Избухващите във въздуха капсули с екзотични имена като хризантема, ружа, върба, сатурн, пулс и салют са прекрасна гледка, но дали наистина си струват дъжда от тежки метали и съответните многопластови проблеми, представляващи опасност за природата, животните и хората?

Как да празнуваме, ако не със заря?
Ако решим да си спестим гузното наслаждение от фойерверките, то как да отбележим настъпването на грандиозни моменти? Били ли сте на планина, далеч от шума на цивилизацията, далеч от светлините на града, далеч от музиката, далеч от автомобилното движение, далеч от суетата? Какво би станало, ако всички ние в 00:00 на 31 декември излезехме навън и погледахме звездите за няколко минути пълно мълчание?

Използвани източници:
http://bit.ly/a05wGc
http://bit.ly/X6I8V6
http://bit.ly/Hzhif
Снимка:
http://bit.ly/XacSVo
Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Рони – животът продължава

Намерих Рони лятото, изпод една кола се показа… малка (колкото шепичка) рошава и мръсна топчица. Взех я, не ми издържа сърцето да я оставя на улицата. Гледахме си я около 1 месец, заедно с другите ми 2 котарака и 1 кученце. Без да съм очаквала, съседката ми я осинови – хареса я, децата й също, и… им я дадох. Виждах я през седмица две, растеше и се разхубавяваше. Бях доволна, че е попаднала на Дом.

Така до тази неделя, когато бях събудена от ранно обаждане. Съседката искаше да знае коя клиника работи в неделя, защото Рони бе паднала! Да споменавам ли етажа? Девети!

Изтръпнах, навлякох първата попаднала ми дреха и отидох със съседката, децата й и малката Рони в Централната ветеринарна клиника. Рони беше в шок. Котето беше видимо с 2 счупени предни крачета, едното беше огънато на 3-4 места, другото – със счупена китка. Прегледът и изследванията установиха и пневмоторакс, опасно за живота състояние, при което се наблюдава въздух в междуплевралното пространство, който затруднява дишането.

Рони остана в клиниката. Следващите 48 часа щяха да са критични.

24 часа по-късно получихме обаждане от клиниката. Лекарят на Рони ни се обади в отчаян опит да я спаси. Осиновителката й, минути преди обаждането, бе посетила клиниката и въпреки всички настоявания на лекарите, че Рони трябва да продължи да получава интензивни грижи до стабилизиране и операция на потрошените лапи, тя беше взела Рони със себе си вкъщи. Нямала средства да я лекува.

Изтръпнах – какво по дяволите беше направила тя? Състоянието на Рони беше критично, през 2-3 часа й теглеха въздух, за да не се задуши.

 

Съдбата беше на наша страна… Успях да взема Рони от дома на осиновителката Й. Уведомих я, че тя повече няма ангажимент към нея. Сега Рони получава най-добрите грижи в клиниката.”

Тази история ни разказва един изключително добър човек – осиновителят на Слънчо, спасителят на малкото коте Ния, човекът, заради когото Мечи е жив и се радва на завидни старини, приемният стопанин на Тигър. Човекът, който освен това се грижи за Малчо и Куки. И не на последно място – спасителят на Рони.

Отправяме молба към вас. Помогнете на нас и на този прекрасен човек да се справим с разходите по Рони. Към момента сметката на Рони надхвърля 700 лв., дължимо на интензивните грижи, едноседмичния престой в клиниката, сложната операция за фиксиране на двете лапи, едната от които почти раздробена с 4 счупвания. Това може да направите на следната сметка или на място в самата клиника:

Централна Ветеринарна Клиника,
ЦВЦ – ГАЛБА IBAN BG45BUIB98881007429901
СИБАНК
SWIFT BUIBBGSF
основание – за лечение на коте Рони номер 14742

 

А когато 5-месечната Рони започне да тича отново, ние всички заедно ще намерим най-добрия дом за нея.

Моля, споделете тази история на стената си и помогнете на историята на Рони да достигне до повече хора.

Летс Адопт

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Сарини неволи

“Преместихме се да живеем в Трявна, август месец 2007 г. Спирайки пред блока, в който си бяхме наели апартамент ни посрещна лаейки едно дребно, късокрако и кривокрако смешно куче. Когато видях това куче си казах, че построим ли си къща (уви, оказа се мисия невъзможна) веднага ще си го взема, макар че след смъртта на немската ми овчарка се бях зарекла, че никога повече няма да гледам животно. Раздялата след време е много тежка, но като видях Сара забравих за това си решение. Имаше нещо, което ме привличаше в нея, може би смешния и вид, а може би и изключително умният и поглед. Аз знаех, че това куче един ден ще бъде мое. Жалко, че стана по такъв нелеп повод.

Let's Adopt, Sara

Сара беше любимката на 99% от живеещите в блока. Това куче не знаеше какво е това сух хляб. Макар и живеейки пред блока тя беше обгрижвана от всички, имаше си постелки в два от входовете и спеше там, редовно хранена. Кучето се отблагодаряваше като пазеше паркинга пред блока от недоброжелатели. Появеше ли се чужд човек или кола, Сара веднага започваше да лае и съответно ние със съседите веднага излизахме по терасите.

Let's Adopt, Sara

“И така Сарка си живееше волно и безгрижно до 21.07.2008г, дата която никога няма да забравя. Часът беше към 14:00, аз бях на терасата и боядисвах, тъй като 4-5 месеца по-рано в квартирата ни избухна пожар и ни отне много време и средства да възстановим щетите. Боядисвайки, видях Сара, че тръгна с един съсед към реката и след десетина минути – да се връща сама. Тръгна да пресича улицата, но видя че приближава бус и се обърна и тръгна към бордюра. Но идиотът зад волана виждайки я, даде газ и рязко сви към нея и я блъсна. В този момент сърцето ми спря…

Видях Сара да лети и пищи от болка…Изпаднах в шок, всъщност няма думи, с които бих могла да опиша чувствата, които изпитах в онзи момент.

Веднага викнах мъжът ми и хукнахме към кучето, тя през това време, въпреки шока и болката се беше добрала до паркинга пред блока. Взехме едно одеяло и много внимателно я сложихме в колата и от там към единствения ветеринар в Трявна.

Той и би болкоуспокояващи и ни насочи към негови колеги в Габрово. Операции, инжекции, накрая събрахме пари и се върнахме за 2 месеца във Варна, там я пое един доцент…..уви никой не можа да ѝ помогне. Тя има прекъснати нерви и не може да ходи със задните крака. Прави опити, понякога успява да се изправи и за секунди се задържа, но рухва. След като стана ясно, че Сара няма да проходи се свързахме с човек от София, който ѝ направи количката. Отне ѝ само месец, докато свикне с нея.

Let's Adopt, Sara

Много хора, виждайки ни със Сара в количката, ни питат защо мъча така животното. Собствените ни родители бяха против и продължават да не разбират защо не сме оставили Сара на улицата или защо не сме я умъртвили. За какво ми било да се грижа за този помияр (грозна дума, но ….), сакат при това… Подкрепиха ни само 2-3-ма души от приятелите ни.Поискаха интервю от местната телевизия. Съгласих се само защото 3 дена преди това пак спорих с една жена заради Сара и исках хората да разберат, че аз не съм садист, че аз съм помогнала на животинката, че най-лесно е да се отнеме живот било човешки или животински…...явно е имало смисъл, защото от тогава никой не ме е спирал, за да се заяжда. А и май и не смеят, защото аз вече гледам много лощо Ако се срещнем някой ден на живо не се плашете от мен, аз само съм си сложила маската.

Let's Adopt, Sara

По Сара пръснахме много пари, много сълзи, много молби. НО аз съм ЩАСТЛИВА, че Сара е жива и продължавам да се моля още дълги години да ми е жива и здрава.

Дали е трудно да гледаш животно инвалид? Смело мога да кажа НЕ, изобщо не е трудно. 

Сара си е и си се държи като нормално здраво куче, с тази разлика, че не може сама да се изпишква и да ходи със задните крачета. Сара бяга с и без количка, Сара подскача, Сара дивее с другото ни куче (другото ни куче не е инвалид), Сара спи на леглото до мен заедно с 3 котки и мъжът ми.

Със Сара сме си правили разходки в гората (където не може да ходи, я слагаме в една голяма раница и така я пренасяме), били сме на почивка на палатки, 2 месеца живяхме на палатки и работихме в една прасковена градина и Сара с другата ни куче се правеха на пазачки, дори и в Румъния сме ходили няколко пъти.

„Виждате”, че няма нищо страшно в това кучето ти да не може да ходи. Е, ако е голяма порода куче ще ви трябва по-як гръб, за да го му помагате там, където не успява само.

Let's Adopt, Sara

САРА Е ЩАСТЛИВА, съответно и аз съм щастлива. А аз наистина съм щастлива, всеки ден се смея като ненормална, гледайки как си играят и кучетата и котките ми. Всеки ден тия животни правят по някоя смешка, в почивните дни понякога се излягам на леглото и само ги зяпам как беснеят и започвам да се смея като луда. 

Знаете ли, че в тези моменти аз се лекувам, от една година не съм имала проблеми със сърцето, с щитовидната жлеза, няма да си изброявам другите болежки , но благодарение на животните си аз се чувствам жива.

Когато приятели ме питат не съжалявам ли, че вече не мога да си позволя много неща, аз казвам “НЕ, аз съм щастлива с мъжът и животните около мен и съжалявам единствено, че нямам свой дом, защото ако имах собствен дом бих станала приемен дом на много кучета и котки.”

Никога не казвайте „Никога”. 

И не се притеснявайте да осиновите сакато или сляпо куче или коте. Няма нищо страшно, няма нищо сложно. Не се притеснявайте да осиновите второ куче или коте, когато животинките са повече, веселбата е по-голяма.

Помнете, че те не искат много, само вашата ЛЮБОВ!”

Let's Adopt, Sara

Историята на Сара е част от вдъхновяващата кампания на Let’s Adopt! Bulgaria  за необикновени животинки и тяхната история, разказана от техните не  по-малко необикновени собственици!   Ако вашият любимец няма краче, не вижда, парализиран е, загубил е слуха си, страда от диабет, сърце или каквото и да е друго, моля, споделете историята му със света и ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

“Моля, ако някой може да се погрижи…”

Внимание! Ако не се отзовете, животно ще умре.

“Ще бъдем принудени да го върнем на улицата, ако някой не…”

“Моля, ако някой може да се погрижи за сиво коте, живеещо…”

“Има ли някой възможност да отиде да помогне на малки кученца…”

“Момичето не може повече да я задържи, нека някой да…”

Всичко това, и още много, прочетохме в един ден на нашата страница. Мили хора, спасяването на животно започва и свършва с ВАС, които сте го видели първи. Вие сте единствената надежда на това животно. Кой е този митичен “НЯКОЙ”, когото така отчаяно търсите? Много от тези отчаяни молби за прехвърляне на отговорност идват от хора без животно, или с 1 животно. Събудете се. Вие сте този “НЯКОЙ”. Вие приберете кученцата, чакащи на улицата до трупа на блъснатата си майка. Вие приберете болното котенце, живеещо в сивата срутена къща. Вие и никой друг, сте в позиция да помогнете в този момент.

Познаваме хора с по 8 котки в дома си, само 1-2 от които лични. Основателят на Let’s Adopt, Виктор, на моменти е достигал до 26 броя котки и 6 кучета. От тези хора ли търсите съдействие? Хората, които помагат на животни, вече са претоварени. ВИЕ сте наред да поемете щафетата. Или спасете животното, поемайки отговорност за съдбата му от тук нататък. Или просто си продължете по пътя, купете си вкусно хапване за вечеря, вземете си освежаващ вечерен душ и си пуснете телевизора. Не се правете на много загрижени!

Кратки инструкции за спасяване на живот в ерата на чудото, наречено Интернет.

1. Приберете животното у дома си. Хващаме се на бас, че у вас има максимум още две животни, по-често само едно, а още по-често – никакво. Но вие работите и имате дете. Изненада! Ние също!

2. Заведете животното на лекар. Ще се наложи да похарчите малко парички. Да, това е факт за тези, които спасяват животи.

3. Снимайте животното с хубав фотоапарат. Ако нямате такъв, обърнете се към десетките си, в някои случаи стотици, фейсбук и реални приятели.

4. Направете албумче на животното в профила си във фейсбук. Сложете там максимум 15-20 снимки, подберете най-добрите. Правете нови, интересни, снимки и редовно добавяйте към албума.

5. Намерете всички групи, сайтове и форуми за помощ на животните. Посветете една вечер от живота си да разровите фейсбук и Интернет за такива. Публикувайте кратка история на спасеното животно, заедно с линк към албума му, във всяка група, сайт и форум.

6. Въоръжете се с търпение. Вашето животно си има точен човек. Този човек може да не влезе в Интернет тази вечер, тази седмица или този месец. Но рано или късно точният чифт очи ще погледнат в очите на спасеното от вас животно, и ще прехвръкне искра. Ежедневно виждаме как това се случва, имайте вяра.

7. Въоръжете се с постоянство. Виждали сме обяви за животни, които спасителите публикуват месеци наред, преди да се намери осиновител. Не се отказвайте, публикувайте, публикувайте, публикувайте.

8. Намерете временен дом. Ако по основателна причина не можете да задържите животното – намерете временен дом за него. Впрегнете гореспоменатите десетки, в някои случаи стотици, ваши виртуални и реални приятели, познати, роднини и колеги. Временният дом трябва да приеме животното без да ви поставя условие за време.

9. Свържете се с организация. Чак когато сте свършили всичко, описано по-горе, се свържете с организация за помощ на животни, и поискайте съдействие. Ако организацията има капацитет, тя може да разпространи молбата ви за помощ така, че да я видят много повече очи. Всички организации в България се състоят от доброволци. Ние не сме на заплата. Ние работим съвсем друго нещо, за да изкарваме хляба си. Ние се занимаваме с животните в свободното си време, което често е извънредно ограничено. Имайте това предвид когато искате съдействие от нас.

10. Не се свързвайте с организация за помощ на животни преди да сте свършили всичко, описано по-горе. В този случай вие искате да трупнете в скута на вече заети хора всичките изредени задачи. Вие кажете приемливо ли е това?

Един човек трудно стига до голяма аудитория, и за него наистина е сложно да задоми животно. Но ако той поеме своята част от отговорността, и подготви нещата дотам, че организация да може да се намеси и да разпространи молба за помощ на животно, което е прибрано от улицата, прегледано от лекар, настанено във временен дом, който не поставя ултиматуми за времето, което животното може да прекара там – тогава организацията, ако има капацитет, може да помогне. Тогава организацията може да помага на много повече животни. Ако организация ви откаже, защото е възможно да обгрижва твърде голям брой животни в момента, то вие ще сте направили всичко необходимо спасеното от вас животно да може да чака докато ВИЕ продължите да му търсите дом.

Ако не сте готови да направите горното, просто подминете. Ще спестите на всички ни мъката да гледаме тези безкрайни отчаяни молби за прехвърляне на отговорност, и да си представяме стотиците животни в беда из улиците, кварталите, градовете и селата на България.

От горното словоизлияние изключваме хората, за които знаем, че вече се грижат за голям брой животни. Тези хора също публикуват молби за помощ, но те наистина нямат капацитет да приберат още едно животно. Желаем на всички приятен петъчен ден, и.. може би.. се извиняваме за резкия тон на това послание. Но само ако повече хора се събудят ще има промяна в съдбата на бездомните животни в България. Звънът на сутрешния будилник понякога е неприятен.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Да влезем в сила

Какъв ден е днес?

“27ми Юли, 208мият ден в годината. Днес гражданите на Северна Корея не работят защото отбелязват Деня на победата, а във Финладия най-поспаливият в семейството ще бъде събуден с кофа студена вода.” –  биха казали някои от вас. Но не това е отговорът.

Днес в България влизат в сила промените в Наказателния кодекс, според които човекът, убил или наранил тежко или трайно животно, е престъпник. Това най-общо означава следното –определени вече като престъпление, деяния като горните ще се разследват от полицията. Toва увеличава шансовете ни за справедлив завършек на неприятна случка, тъй като полицията има необходимата подготовка и средства за да разследва жестоки деяния. Също извършителите вече ги грози затвор до 3 години и солена глоба. Промените в Наказателния кодекс също превръщат в престъпници безотговорните собственици, чиито подопечени нараняват хора или отнемат човешки животи.

За Ваше улеснение прилагаме текста на промените от Наказателния кодекс:

“Чл. 325б. (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва слишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;

2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;

3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;

4. повторно.

Чл. 325в. (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.”

Имаме невероятния шанс да създадем промяната с ръцете си, да бъдем малка част от нещо голямо. Единственото, което трябва да направим, е да се опрем на закона. Ние сме наред.

За животните!

Споделете тази статия на стенатa на своя профил.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit