Category Archives: Моят необикновен домашен любимец

Моят необикновен домашен любимец – Еп. 4, Джери, който има СПИН

.

ИДЕЯТА

Наскоро започнахме отдавна обмисляна поредица, в която досега сме ви разказали за слепия Марти, за Паренсо, който не може да пишка сам, и за котенце Пери, застреляно в главата. С дейността си се стараем да променим много неща, като едно от тях е поемането на отговорност, в което наблюдаваме обнадеждаващо развитие. В поредицата ви запознаваме с невероятните доброволци, спасители и осиновители на специални животни, с които ни среща съдбата.

Днес е ред на Джери, който има СПИН.

ПРИСЪДАТА

На 19 март, 2016 г. получихме притеснително съобщение в пощата на страницата си Let’s Adopt! Bulgaria. Свикнали сме да получаваме притеснителни съобщения, но това бе особено тревожно понеже веднага видяхме, че съдържа потенциално грешно впечатление с евентуално смъртоносен резултат. Съобщението гласеше следното:

“Котачето ми има котешки спин и засега се борим, но все още не се знае как са вътрешните му органи. Утре ще излязат изследванията, надявам се да са здрави, но ми казаха, че не знаят докога. Откажат ли бъбреци и черен дроб е по-добре да го приспя да не се мъчи.

Но на мен сърце не ми дава.”

И така се запознахме с Джери.

Човекът на Джери за щастие не беше реагирал първосигнално и не бе поръчал евтаназия на котака само заради диагнозата котешки спин или котешка имунна недостатъчност, на английски FIV от feline immunodeficiency virus. Вместо това бе потърсил информация и бе решил да се консултира и с нас като хора с дългогодишен опит в спасяването на животни с различни медицински проблеми.

СПИНЪТ

Спинът е широко недоразбрана диагноза, за жалост всяваща неоправдан страх в много хора, предимно поради незнание. Няколко факти за спина.

  • Котешкият спин не е заразен за хора, т.к. вирусът е несъвместим с човешкия вид. Точно така, с хиляда процентова сигурност не можете да се заразите с котешки спин.
  • Котешкият спин, подобно на човешкия, се предава относително трудно, главно по полов път или чрез дълбоко ухапване, например като това, което котките си разменят в битки по време на размножителен период. Ситуацията в дом, в който всички котки са кастрирани и съжителстват хармонично, е очевидно и драстично различна.
  • Котешкият спин — за разлика от левкемията, например — не се предава с нормално ползване на общи панички за хранене или обща тоалетна, т.к. извън тялото вирусът оцелява за много кратко време. Не се предава и с ползване на общи котешки легла, катерушки, и всичко друго котешко в дома ви.
  • Котешкият спин действа толкова бавно, че много котки, носители на вируса, умират от старост. Ако котката ви е диагностицирана със заболяването, но живее вътре, няма симптоми, изглежда добре, козината й е лъскава, поддържа нормално тегло, има здрави зъби и органи — то вероятността да се радвате на години съвместно щастие е значителна.

ГЕРОИТЕ

Герои на нашия разказ са хората на Джери.

Ще кажете какво толкова, котаракът си е бил техен! Да, но не съвсем. Джери всъщност бил дворното коте. Живеел навън, надничал вътре от време на време, и така било откакто се помни.

СПИН-ът обаче не прощава на дворни котки, и за да оцелее след диагностицирането си, Джери трябваше да влезе вътре.

Светът навън гъмжи от вируси и бактерии, които здравите котки срещат и преборват постоянно благодарение на изграден имунитет. Увредената имунна система на Джери обаче не би могла да го опази и той бързо би загинал.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Да прибереш в дома си дворно коте не е никак лесно, и ето някои предизвикателства, с които се сблъскахме заедно със стопаните, нито едно от които не ги спря дори за секунда.

Първо и най-важно, Джери бе кастриран. Като борещи се на този конкретен фронт години наред, ще споделим, че често молбите, убежденията и настояването ни стопани да кастрират котките си, с трясък се провалят. Благодарим на хората на Джери задето ни послушаха и взеха правилното решение. Дори да изключим останалите ползи от кастрацията — некастриран и заточен вътре без контакт с другия пол, Джери би бил един силно нещастен котарак.

Джери не знаеше и как се ходи в котешка тоалетна. Ще ви спестим подробностите, но ще отбележим, че сме възхитени от търпението и постоянството с тази много трудна задача на хората, от чиято милост зависеше котешкия му живот и позволението да остане в дома. Ще споделим, че накрая успяхме заедно!

Хранителният режим на Джери бе променен — друг момент, изискал седмици, ако не месеци съвети, планиране, тестване и координирани действия в ефир. Какво имаме предвид? Ами, препоръчахме на стопаните на мацо да започнат да го хранят със сурово месо, както препоръчваме на всички осиновители на спасени от нас животинки. Прекарахме неизброени часове с тях в обясняване на теорията, подхода, методи за безопасност, разясняване и избор на месо и накрая и съвсем наистина — в съвместни акции наживо по разфасоване, порциониране, замразяване и размразяване в ефир по вайбър.

(Ако това, че препоръчваме на имунокомпрометирано коте хранене със сурово месо, ви притеснява, ето пример за мнението по тази конкретна тема, което сме избрали да споделяме. За хората както и за животните, кое е правилното хранене е въпрос, който вероятно завинаги ще остане без категоричен отговор, с безброй или поне две теории, и избор, който всеки човек накрая трябва да направи за себе си).

Джери получи прясна котешка салата във вид на покълнало и посадено под наше ръководство жито, ръж и пшеница. Котките със свободен достъп до външния свят често пасат трева, и ако ги отглеждаме ограничено е добре да им я подсигурим. Причината, поради която котките хрупат трева, не е ясна, предположенията са няколко и можете да си потърсите информация — важен е фактът, че ако я имате котката ви ще е една идея по-доволна.

Хората на Джери трябваше да изтърпят жалбите му, докато той обикаляше от прозорец на прозорец и от етаж на етаж, тъжно взирайки се в забранения вече двор. За да разнообразят ежедневието му те внимателно следваха нашите съвети за катерушки; други места, от които може да се гледа навън; достъп до всички етажи и стаи; изобилие от играчки; препоръки за клечици, клончета, листенца и тревички, които, донесени отвън, могат да бъдат часове забавление за затворено вътре коте — и много, много време заедно.

ЩАСТЛИВ

Невероятните стопани на Джери не се спряха пред нищо, за да му осигурят пълноценен живот. Тази похвала, изречена от нас, означава много — защото сме се нагледали на хора, изоставящи животните си по всякакви поводи, започвайки с бременност и завършвайки с емиграция. Благодарение на своето човешко семейство днес Джери е не само жив, но и щастлив и здрав котаран. Вече година и половина котан живее вътре, радва се на внимание, грижа и обич и вероятно дори не знае, че има котешки спин или че някога го е грозила удобно маскираната дума “евтаназия’ — един параван, зад който се крие смъртта.

Котенце Пери, застреляно в главата, от епизод 3. на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ оздравя напълно, но Джери бе диагностициран с котешки СПИН. Това обаче не му попречи да продължи да живее прекрасен пълноценен живот благодарение на изключителните си стопани.

И ако това ви стопля, останете с нас за Еп. 5. на поредицата “Моят необикновен домашен любимец”, а за кого ще ви разкажем тогава опитайте да отгатнете в коментарите.


* Присъединете се към нас, следете новини, коментирайте, плачете, смейте се или осиновете на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Споделете историята на Джери!


Декларация за отказ от отговорност

Общи медицински условия
Информацията, предоставена в уебстраницата bg.myletsadopt.com не цели да замести професионален ветеринарно-медицински съвет, преглед, диагностика или терапия. Задължително потърсете професионална ветеринарно-медицинска помощ за животното си. Bg.myletsadopt.com не поема отговорност за приложението на мненията, съветите, препоръките, продуктите или цялата информация от нашата уебстраница от страна на читателя. Задължително се консултирайте с ветеринарен специалист във връзка с цялата информация, прочетена на нашата уебстраница.

Отказ от лична отговорност
Информацията, която споделяме, е базирана на дългогодишния ни личен опит и наблюдения, или е адаптирана от упоменат източник. Ние не сме ветеринарно-медицински лица и нашата уебстраница не цели да предостави или замести професионалните ветеринарно-медицински съвети. Правим всичко възможно, за да споделим максимално ясно информацията, които предоставяме. Информация, която ще намерите за нашия споделен опит, не се отнася за читателя, а за хора и животни, с които ние сме работили в миналото. Дадените от нас примери нямат за цел да гарантират, че читателят ще има същото преживяване, диагноза или терапия за негово животно.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Моят необикновен домашен любимец – Еп. 3, Котенце Пери и изстрелът

.

Идеята

Наскоро започнахме отдавна обмисляна поредица, и първо ви разказахме за слепия Марти, после за Паренсо. С нашата дейност се стараем да променим много неща, като едно от тях е поемането на отговорност, в което наблюдаваме обнадеждаващо развитие. В поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ ви запознаваме с невероятните хора с които ни среща съдбата — доброволци, спасители и осиновители. Днес е ред на котенце Пери.

Изстрелът

В нашия разказ има трима герои. Тримата срещнали котенце Пери, и всеки се отнесъл с него посвоему.

Първият стрелял по едномесечното бебе Пери с въздушна пушка. Пери не загинал. Боляло го обаче много, и той се лутал и тичал, опитвайки да избяга от болката. Изгубил мама и братчетата си. Накрая се изморил, спрял се, сгушен на кълбо и зачакал края.

Такъв — в шок, неконтактен, мъничък, мръсен, целият в рани, със загорели от гурелчета очи и носле — го намерил вторият герой от нашия разказ. Човекът изоставил плановете си за деня и спешно отнесъл Пери в Централна ветеринарна клиника.

Пери бил в толкова критично състояние, че лекарите дори не дали прогноза за оцеляването му. С остро вирусно заболяване, огнестрелни рани; заседнала в челюстта и причинила абсцес сачма, той имал нужда от чудо, за да преживее следващите 24 часа.

Промяната

Котаче оцеляло, напук на всички стрелящи.

Пери претърпял сложна операция за изваждане на сачмата, и спечелил борбата за живота си. Прекарал седмици в клиниката в критично състояние, на системи, а вторият човек от нашия разказ се погрижил да получи всичко необходимо.

Третият човек в живота на Пери разбрал, че мацо е неговото котенце в момента, в който го зърнал. Той не се поколебал и за минутка в притеснения дали котето ще има проблеми в бъдеще заради преживяното, дали ще бъде напълно здраво или ще е чест посетител на ветеринарния кабинет. Днес Пери е осиновен, обичан и глезен и дори не си спомня колко близо е бил до Голямото Черно Нищо.

Когато стартирахме тази дейност в България през 2010 г. получавахме молби за помощ предимно от хора, които търсеха някой да поеме цялата отговорност по спасяване на животинче. Години по-късно продължаваме да получаваме молби за помощ, но установяваме, че все повече спасители започват борбата и сами.

Благодарим ви, че помагате дори когато наоколо няма никой, на когото да се облегнете. Благодарим, че търсите решения, че мислите, че молите роднини, приятели, колеги за съдействие. Благодарим ви, че действате — както можете.

Благодарим ви, че сте промяната. Колкото повече отговорност поеме първият човек, намерил животинче в беда, толкова по-вероятно е доброволческа организация като нашата да може да се включи с помощ.

Слепият Марти от еп.1 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ замина за Щатите, но котенце Пери е осиновен в България!

И ако това ви е стопля, останете с нас за Еп. 4 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която ще ви разкажем за Джери, който има котешки спин, и чиито хора направиха и невъзможното да му предоставят интересен и безопасен живот.


* Присъединете се към нас, следете новини, коментирайте, плачете, смейте се или осиновете на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Споделете историята на Паренсо!

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Моят необикновен домашен любимец – Еп. 2, Паренсо и гръбнакът

.

Идеята

Наскоро започнахме отдавна обмисляна поредица, и първо ви разказахме за слепия Марти.

Спасяваме животни отдавна, и постепенно осъзнахме, че най-успешно домове се намират за здрави и красиви животни. За останалите пътят е труден, дълъг и често води зад граница.

В поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ ви запознаваме с прекрасните хора, отворили дома и сърцето си за наши хронично болни, сакати или инвалидизирани животни; за невероятната отговорност, която някои от тях са поели с отглеждането на такова животинче; и за уникалната възможност, която са дали на новия член на семейството.

Днес е ред на коте Паренсо.

Жестокостта

За първи път видяхме Паренсо в Централна ветеринарна клиника, където, без да подозира, че в този момент се решава съдбата му, той ни погледна така.

Паренсо бе пострадал на улицата, като според лекарите бил завъртян за опашката като ласо. Това бе извадило последните два гръбначни прешлена на котенцето и прекъснало нервите в края на гръбнака. Така зарaди нечия игра Паренсо се озовал в голяма беда – той можел да ходи, дори да тича и въпреки това не би оцелял без помощ.

Заради прекъснатите нерви Паренсо няма контрол над отделителните функции. Той не може да пишка сам, което означава, че мехурът му се препълва, създават се условия за хронични инфекции, които, нелекувани, биха го убили. Мацо щеше винаги има нужда от човек до себе си, който правилно и няколко пъти на ден да притиска пикочния мехур и така да му помага да се изпишка.

Хората

Да се грижиш за коте като Паренсо не изисква нечовешко усилие. Да се грижиш за коте като Паренсо изисква само смелост и доброта.

Двама Човеци намериха нужното в себе си и ни писаха. В продължение на седмици те посещаваха Паренсо в клиниката и се учеха да го изпишкват.

След това поеха дълбоко въздух, и едновременно с това — пълния ангажимент за живота на Паренсо за години напред.

Осиновен

И така Паренсо бе осиновен. Днес той живее, тича, играе и дори не предполага, че нещо с него не е наред, и че е имало момент, в който е бил лице в лице със смъртта. Днес Паренсо си има дом и семейство.

Паренсо си има прекрасна мама.

Паренсо си има рошав татко.

Паренсо си има най-специалната баба, която също се е научила да го изпишква!

Паренсо си има [Неповторимата] Котка Груя!

Паренсо дори си има бебе!

Днес, приятели, Паренсо е щастлив.

Хората на Паренсо го изпишкват сутрин, вечер и преди лягане, и са се научили да се справят със случайните инциденти поради липсата на контрол и над изхождането. За тях това са ежедневни задачи, част от дневната рутина, а за него — нищо по-малко от шанс за живот.

Единственото, което се искаше от осиновителите му, бе да повярват в себе си, да изслушат насоките и съветите ни, и да решат, че могат.

Слепият Марти от еп.1 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ замина за Щатите, но Паренсо е осиновен в България!

И ако това ви е зарадвало безмерно, останете с нас за еп. 3 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която ще ви разкажем за коте Ян със Звездните Очички.


* Присъединете се към нас, следете новини, коментирайте, плачете, смейте се или осиновете на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Споделете историята на Паренсо!

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Моят необикновен домашен любимец – Еп. 1, Слепият Мартин

.

Идеята

Има нещо, което винаги ни е натъжавало в тази дейност, а именно.

Хората, осъзнато или не, осиновяват предимно здрави и красиви животни. 

За останалите дом се намира трудно, бавно и често зад граница.

От години обмисляме поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която да ви запознаем с прекрасните хора, отворили дома и сърцето си за хронично болни, сакати или инвалидизирани животни; за невероятната отговорност, която някои от тях са поели с отглеждането на такова животинче; и за уникалната възможност, която са дали на новия член на семейството.

Нека започнем с коте Мартин.

Изхвърлен

Мартин е спасен в Дупница, където след като очите му се разболели, вместо лечение неговият стопанин избрал лесното, и го натирил на улицата. Съседи наблюдавали бавното ослепяване на Мартин. Все пак добър човек се смилил, прибрал Марти в гаража си и потърсил помощ.

Спасен

Настанихме Мартинчо в Централна ветеринарна клиника, където унищожените очи бяха отстранени, за да се предотвратят бъдещи инфекции. Марти постоя в клиниката докато намерихме приемен дом, след което бе изписан и чакането започна. Мартин бе сляп и неяснотата и отговорността на бъдещите грижи вероятно притесняваха евентуалните кандидати.

Осиновен

После денят настъпи и намерихме дом за Мартин!

Прекрасни хора се влюбиха в Марти и преминаха успешно прецизната ни проверка. Днес Мартин живее с две други котета, и денят му е изпълнен с приключения. Той успешно се придвижва из дома, всяко ъгълче от който вече познава добре. Марти обича да се качва на кухненския плот, да проверява дали миялната си е свършила работата, да прекарва време в хладилника, да се катери по котешкото дърво, да седи в кутии, да лежи в мивката, както и да украсява елхата. Марти си има фейбук профил и фейсбук страница.

Марти е едно съвсем обикновено [сляпо] коте, получило необикновен подарък — шанс за нов живот. Грижата за него се различава съвсем малко от отговорната грижа за зрящ котарак.

Единственото, което се искаше от осиновителите му, бе да повярват в себе си, да изслушат насоките и съветите ни, и да решат, че могат.

Мартин е осиновен в САЩ, но ако ако сте помислили, че това не би могло да се случи в България — останете с нас за еп. 2 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която ще ви разкажем за Паренсо.


* Присъединете се към нас, следете новини, коментирайте, плачете, смейте се или осиновете на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Споделете историята на Мартинчо!

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Рижонка, контейнера и мравките

Тя просто стоеше под контейнера за смет, а беше на не повече от месец! Странно оранжева и вместо очи, огромни черни рани, с полепнала пръст и пъплещи мравки!

 

Незнаех какво да я правя, носих и вода, храна, промих очите с разни бабини илачи. А тя просто вдигаше глава към нас. Беше малка и слабичка, и спеше в градинката пред входа.

Един ден в края на лятото заваля дъжд, а тя дори не можа да стане, за да се скрие. Разбрахме, че положението и е сериозно и трябва да се търси лекар. Но къде, как, кой? Аз не съм от хората, които като дете са искали да имат домашен любимец, никога не съм се интересувала от котета, кучета – животните не са представлявали интерес за мен…

Но тя промени всичко – Рижонка – така я кърстихме, и как иначе с тази странна рижава козина! Д-р Христова и д-р Дочев се заеха с нея, а колко преди тях ме уверяваха да я приспя! Оказа се, че Рижонката има и друго заболяване, заради което беше слаба и отпаднала, но те я излекуваха. За съжаление не успяха да спасят очичките ѝ.

Няколко месеца по-късно, след като се възстанови и направихме специална операция, с

която „затворихме ” очите. И ето това е сега Рижонката – три години по-късно, тя е царицата на нашия дом, най-голямата ни радост!

Година по-късно и взехме братче Симон, той си има очи, но имаше проблеми с дробовете и бъбреците. Рижонка не се различава по нищо от Симон – и двамата намират храната си, тоалетната си, нагласят се в леглата ни, гушкат се в скутовете ни, чакат ни пред вратата, когато се прибираме от работа, а ние просто понякога забравяме, че Рижито няма очи! За нас няма по-красива, умна и прекрасна котка на света от Рижонката! И най-скъпата и породиста котка, с милиони награди не може да и стъпи на малкото нокътче!”

Историята на Рижонка е част от вдъхновяващата кампания на Let’s Adopt! Bulgaria  за необикновени животинки и тяхната история, разказана от техните не  по-малко необикновени собственици!   Ако вашият любимец няма краче, не вижда, парализиран е, загубил е слуха си, страда от диабет, сърце или каквото и да е друго, моля, споделете историята му със света и ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Пътят на Лея

 

“Нямаме представа какво се е случило с Лея. Само можем да предполагаме.

6 месечна, Лея е намерена в пуст двор в Хасково с пречупени задни крачета, счупена предна лапа и много ниско тегло за възрастта си. Заради счупванията Лея е стъпвала неправилно. Смятаме, че е била оставена в това състояние в продължение на повече от месец. Когато са я намерили, раните са били толкова дълбоки, че костта на лапите е била открита. Лея е стъпвала буквално върху костта си. 

По щастливо стечение на обстоятелствата новината за Лея стигнала до Ивелина от Анимал Хоуп Казанлък и от там с нейна помощ Лея продължила към университетската ветеринарна клиника в Стара Загора. Първите прегледи показали дълбока инфекция, засегнала дори и костта. Въпреки усилията на лекарите да спасят лапичките на Лея, се наложила ампутация. В продължение на 3 месеца Лея претърпяла 3 операции, по време на които е ампутирана засегнатите части на задните лапи и са премахнати пръстчетата на предната.

И трите лапички са били като прерязани с гилотина. Вижда се и на рентгеновите снимки. Нашият ветеринар предполага, че има човешка намеса защото разрезите са много гладки.

Какво ме е накара да я взема ли?

Ами заобичах я от пръв поглед. Просто като я видях на снимката, се влюбих в нея. 

Боря се за нея, защото я ОБИЧАМ страшно много. Тя дойде при мен в труден момент – бях паднала и си счупих крака и вкъщи беше ортопедично отделение. А крака си го счупих, докато гонех едно коте, за да го прибера от улицата. Съдба какво да кажа…

След като взехме Лея при нас, тя претърпя няколко операции. Направихме пластика на чуканчетата, придърпахме кожа, за да може да създадем лапичка. Едната лапа стана сполучлива, но другата все още не се е оправила. Затова и все още ходи с превръзки. Направили сме ѝ обувчици, за да не си разранява крачетата като ходим на разходка. В засегнатата предна лапа всички костици бяха раздробени и организмът ги изхвърли една по една. Така от лапата остана само тъкан и когато Лея я ползва, се появяват рани. Лекуваме ги, но те се появяват наново.

Невероятно детенце е, борим се с много усложнения, резултат от проведеното лечение. Сега получава отоци. Мислихме, че има бъбречен проблем вследствие на всички лекарства и операции, но изследванията и за бъбреците, черния дроб, кръвна захар са добри. Има много завишени тромбоцити, хемоглобинът ѝ е много нисък.

Ходене при ветеринаря, превръзки, лекарства, системи, инжекции. 

Това просто ни е ежедневието, но го правя с удоволствие за нея.

В момента Лея не е добре. Лекарите се предполагат автоимунно заболяване или рак. Започнахме да се опитваме да възстановим имунната система, защото никаква я няма. Предупредиха ме, че краят може да е скоро и трябва да свиквам с тази мисъл. Но на мен умът ми просто не иска да го приеме това. Ако стане нещо с Лея, не знам как ще го преживея. Но иначе когато е се чувства добре, е голяма лудетина. Много обича да играе с децата пред блока, нали и тя си е все още бебе. Стана на 1 годинка миналия месец. Невероятно кученце е и много любвеобилна.

Надявам да се справим с Лея с болестта, защото просто не знам какво ще правя без нея. Лея е много щастлива и много обичана.

Този кратък разказ за Лея бе написан от нейното семейство преди няколко седмици, когато започнахме нашата поредица от невероятни истории и поканихме Лея и Зорница да участват в нея.

Днес, няколко седмици по-късно, Лея е звездичка на небето. Когато се свързахме със Зорница, за да я попитаме дали все още е склонна да разкажем историята на Лея, тя отговори:

“Много, много я обичахме и винаги ще я обичаме. Съгласна съм разбира се, нека повече хора научат нейната история и да помагат на такива животинки. Борих се до последния ѝ дъх, но не не можах да я спася.”

Моля, споделете тази история.

Историята на Лея  е част от вдъхновяващата кампания на Let’s Adopt! Bulgaria  за необикновени животинки и тяхната история, разказана от техните не  по-малко необикновени собственици! Ако вашият любимец няма краче, не вижда, парализиран е, загубил е слуха си, страда от диабет, сърце или каквото и да е друго, моля, споделете историята му със света и ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Сарини неволи

“Преместихме се да живеем в Трявна, август месец 2007 г. Спирайки пред блока, в който си бяхме наели апартамент ни посрещна лаейки едно дребно, късокрако и кривокрако смешно куче. Когато видях това куче си казах, че построим ли си къща (уви, оказа се мисия невъзможна) веднага ще си го взема, макар че след смъртта на немската ми овчарка се бях зарекла, че никога повече няма да гледам животно. Раздялата след време е много тежка, но като видях Сара забравих за това си решение. Имаше нещо, което ме привличаше в нея, може би смешния и вид, а може би и изключително умният и поглед. Аз знаех, че това куче един ден ще бъде мое. Жалко, че стана по такъв нелеп повод.

Let's Adopt, Sara

Сара беше любимката на 99% от живеещите в блока. Това куче не знаеше какво е това сух хляб. Макар и живеейки пред блока тя беше обгрижвана от всички, имаше си постелки в два от входовете и спеше там, редовно хранена. Кучето се отблагодаряваше като пазеше паркинга пред блока от недоброжелатели. Появеше ли се чужд човек или кола, Сара веднага започваше да лае и съответно ние със съседите веднага излизахме по терасите.

Let's Adopt, Sara

“И така Сарка си живееше волно и безгрижно до 21.07.2008г, дата която никога няма да забравя. Часът беше към 14:00, аз бях на терасата и боядисвах, тъй като 4-5 месеца по-рано в квартирата ни избухна пожар и ни отне много време и средства да възстановим щетите. Боядисвайки, видях Сара, че тръгна с един съсед към реката и след десетина минути – да се връща сама. Тръгна да пресича улицата, но видя че приближава бус и се обърна и тръгна към бордюра. Но идиотът зад волана виждайки я, даде газ и рязко сви към нея и я блъсна. В този момент сърцето ми спря…

Видях Сара да лети и пищи от болка…Изпаднах в шок, всъщност няма думи, с които бих могла да опиша чувствата, които изпитах в онзи момент.

Веднага викнах мъжът ми и хукнахме към кучето, тя през това време, въпреки шока и болката се беше добрала до паркинга пред блока. Взехме едно одеяло и много внимателно я сложихме в колата и от там към единствения ветеринар в Трявна.

Той и би болкоуспокояващи и ни насочи към негови колеги в Габрово. Операции, инжекции, накрая събрахме пари и се върнахме за 2 месеца във Варна, там я пое един доцент…..уви никой не можа да ѝ помогне. Тя има прекъснати нерви и не може да ходи със задните крака. Прави опити, понякога успява да се изправи и за секунди се задържа, но рухва. След като стана ясно, че Сара няма да проходи се свързахме с човек от София, който ѝ направи количката. Отне ѝ само месец, докато свикне с нея.

Let's Adopt, Sara

Много хора, виждайки ни със Сара в количката, ни питат защо мъча така животното. Собствените ни родители бяха против и продължават да не разбират защо не сме оставили Сара на улицата или защо не сме я умъртвили. За какво ми било да се грижа за този помияр (грозна дума, но ….), сакат при това… Подкрепиха ни само 2-3-ма души от приятелите ни.Поискаха интервю от местната телевизия. Съгласих се само защото 3 дена преди това пак спорих с една жена заради Сара и исках хората да разберат, че аз не съм садист, че аз съм помогнала на животинката, че най-лесно е да се отнеме живот било човешки или животински…...явно е имало смисъл, защото от тогава никой не ме е спирал, за да се заяжда. А и май и не смеят, защото аз вече гледам много лощо Ако се срещнем някой ден на живо не се плашете от мен, аз само съм си сложила маската.

Let's Adopt, Sara

По Сара пръснахме много пари, много сълзи, много молби. НО аз съм ЩАСТЛИВА, че Сара е жива и продължавам да се моля още дълги години да ми е жива и здрава.

Дали е трудно да гледаш животно инвалид? Смело мога да кажа НЕ, изобщо не е трудно. 

Сара си е и си се държи като нормално здраво куче, с тази разлика, че не може сама да се изпишква и да ходи със задните крачета. Сара бяга с и без количка, Сара подскача, Сара дивее с другото ни куче (другото ни куче не е инвалид), Сара спи на леглото до мен заедно с 3 котки и мъжът ми.

Със Сара сме си правили разходки в гората (където не може да ходи, я слагаме в една голяма раница и така я пренасяме), били сме на почивка на палатки, 2 месеца живяхме на палатки и работихме в една прасковена градина и Сара с другата ни куче се правеха на пазачки, дори и в Румъния сме ходили няколко пъти.

„Виждате”, че няма нищо страшно в това кучето ти да не може да ходи. Е, ако е голяма порода куче ще ви трябва по-як гръб, за да го му помагате там, където не успява само.

Let's Adopt, Sara

САРА Е ЩАСТЛИВА, съответно и аз съм щастлива. А аз наистина съм щастлива, всеки ден се смея като ненормална, гледайки как си играят и кучетата и котките ми. Всеки ден тия животни правят по някоя смешка, в почивните дни понякога се излягам на леглото и само ги зяпам как беснеят и започвам да се смея като луда. 

Знаете ли, че в тези моменти аз се лекувам, от една година не съм имала проблеми със сърцето, с щитовидната жлеза, няма да си изброявам другите болежки , но благодарение на животните си аз се чувствам жива.

Когато приятели ме питат не съжалявам ли, че вече не мога да си позволя много неща, аз казвам “НЕ, аз съм щастлива с мъжът и животните около мен и съжалявам единствено, че нямам свой дом, защото ако имах собствен дом бих станала приемен дом на много кучета и котки.”

Никога не казвайте „Никога”. 

И не се притеснявайте да осиновите сакато или сляпо куче или коте. Няма нищо страшно, няма нищо сложно. Не се притеснявайте да осиновите второ куче или коте, когато животинките са повече, веселбата е по-голяма.

Помнете, че те не искат много, само вашата ЛЮБОВ!”

Let's Adopt, Sara

Историята на Сара е част от вдъхновяващата кампания на Let’s Adopt! Bulgaria  за необикновени животинки и тяхната история, разказана от техните не  по-малко необикновени собственици!   Ако вашият любимец няма краче, не вижда, парализиран е, загубил е слуха си, страда от диабет, сърце или каквото и да е друго, моля, споделете историята му със света и ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Коколино Марков – живот на две крачета

 “От месеци баща ми искаше да му намеря коте за домашен любимец.

Баща ми е над седемдесетте, живее сам в голяма къща с двор, а аз успявам да го посещавам едва два пъти в месеца. Когато започнах да издирвам подходящ любимец, се възстановяваше от нелека операция. Отказваше да се храни, беше депресиран, не му се живееше… според мен просто нямаше за кого да се грижи и кого да обича!

Let's Adopt, Kokolino

Затова и започнах да търся котка/котарак с подобна съдба – самотно животно, задължително по-бавно подвижно, което ще изисква повече и всеотдайни грижи, което ще изисква пълното внимание и съчувствие на баща ми. Надявах се да намеря възрастно животно, с улегнал и спокоен темперамент, което да е по-заинтересовано от сладки дремки, галене и наблюдаване на “светската суматоха” иззад прозореца. Мммда, татко изрично ми бе казал, че не иска малки, енергични и игриви котета вкъщи…

След месец търсене се свързах с Летс Адопт, с молба да осиновя едно от спасените от организацията животни – възрастен котарак, възстановяващ се от същия тип операция като бащината ми. Нетърпението ни беше огромно – татко разглеждаше снимките на Рошко (http://on.fb.me/Ztd2VD) и чинно запомняше какви грижи трябва да полага за козината, храненето и социализацията му, след като го осинови. Аз бомбардирах доброволките с безбройни имейли, убеждавайки ги, че татко и само татко е най-добрият осиновител на този котарак! За да отговорим на изискванията на Летс Адопт към осиновителите на техни животни, за хипер кратко време обезопасихме двора с мрежа и се сдобихме с двумесечно коте, което да бъде компаньон на Рошко, саксия с котешка трева, чесалки, играчки и прочее.

…И когато най-сетне татко бе одобрен за осиновител на Рошко, видях пост във Фейсбук за коте-бебе, родено без задни крачета. Стопанката на котката-майка търсеше някой, който да се грижи отговорно за него. Изобщо не се колебахме, веднага се отказахме от Диафраг за сметка на безкракия старозагорец!

550696_488651341168425_1349575386_n
Красимира Георгиева, стопанката на котката-майка, държеше да го вземем веднага, но предпочетох да изчакам 3 седмици, през които котето да продължи да суче. Майчината кърма е най-добра за котетата!

След още три седмици чакане, през които слушах безкрайните оплаквания на баща ми от лудориите на новоосиновеното коте (което трябваше да е компаньон на Рошко), една съботна сутрин се срещнах с Краси, която ми предаде едно безподобно красиво, паникьосано от раздялата със семейството си котенце.

Не й обърнах кой знае какво внимание – той плачеше, че е жаден, гладен, изплашен и много му се пишка! Светкавично се прибрах в квартирата си, погрижих се за него и той спокоен заспа на коленете ми. Така мина целият ден – седях на дивана, а той спеше в дланите ми и всеки път, когато трябваше да стана и да го пусна, избухваше в плач.

Веднага стана ясно, че Коко не върви. Чуканчетата му имаха големи рани. Плътта беше протрита от опитите му да ходи, да следва котилото и майка си. Болеше го, лежеше по гръб и се влачеше странично вместо да върви или пълзи. Ветеринарят, при когото Краси беше водила Коко, не го беше превързал, нито беше обработил раните. Беше ми ясно, че така е най-добре, защото животинката сама ще се погрижи за тях и превръзка само би забавила зарастването, но не можех да гледам как всяка стъпка или опит за стъпка му причинява болка!

Отидох в кварталната аптека същия следобед и смело обявих, че ми трябват бинт, лейкопласт и йоден мехлем, тъй като “котенцето ми има протриване”. Аптекарката ми предложи вагинални свещички… Купих само бинт и лейкопласт и никога повече не стъпих в тази аптека!

Така Коко се сдоби с “чизми”, изработени от парче бинт и 2 ивици лейкопласт. Вече не стъпваше на рани, а върху дебел слой марля, напоена с детски крем против подсичане и 2 слоя лейкопласт. И веднага започна да тича /макар и само по дивана и леглото/!
Отне му малко повече от месец, но той оздравя, раничките заздравяха, чуканчетата се покриха с мазолчета твърда кожа, по голата кожа израсна козинка. Тогава го предадох на баща ми, който се грижи за него като за малко детенце. 

Сега Коко не носи тези „чизми“ постоянно, а само когато разрани чуканчетата си. Това се случва, ако играе и тича прекалено енергично из двора, а е успял да се измъкне навън, без да са му сложени превръзки на краченцата – т.е. босичък.

Let's Adopt, Kokolino

Баща ми е възрастен – на 72 години. Като всеки мъж е малко ленив. Но пък се справя отлично с грижите за Коко – храненето в определен час и количество, къпането, чистенето на тоалетната, социализирането.
И няма да повярвате как е дресирал мъника и колко нежен и доверчив глезан е направил от него!

Let's Adopt, Kokolino

А ВСЪЩНОСТ КАКВИ СА СПЕЦИАЛНИТЕ НУЖДИ НА КОКО?

1. Подовете в татковата къща са застлани с дебел килим, което за Коко е повече от удобно. Мебелите са меки и удобни за катерене.

2. Рампи за качване и слизане от мебелите. Котка без задни крака се научава бързо да се катери само с помощта на предните, но за да предпазите мебелите от надраскване и да улесните животното при слизане, просто трябва да поставите по една възглавница отстрани на дивана, на леглото, на фотьойла, на секцията (ако на любимеца му е позволено да се разхожда там). Коко използва такива „рампи“ и за слизане, и за качване. Сега съм заменила възглавниците с големи парчета дунапрен за мебели, облечени в плат.

3. Евентуално инвалидна количка. Когато Коко навърши половин година, с годеника ми решихме да му подарим инвалидна количка. Намерихме видеоклип, в който бе показано как сами да сглобим такава. Материалите струваха по-малко от 10 лева, а направата – 5-6 часа. Коко самоотвержено помогна на Емил при сглобяването на количката, макар че повече му се играеше и по-скоро се закачаше с него и го канеше на игра. Коко свикна сравнително бързо с количката и след малко насърчаване дори тичаше с нея из татковия двор.
Той не я използва постоянно, а по-скоро като играчка, с която се забавлява, с която тича бързо като вятър.

4. Компания и забавления – Коко трябва да расте като нормално коте и да има постоянни контакти с други котки. Приятелят на Коко се казва Талисман, по-голям е от него с един месец и все го учи на бели, за които Коко не се е досещал! Растейки, живеейки, играейки с друга котка, животинката се учи да бъде себе си, проявява нормално за вида и възрастта си поведение. Това, което започна като игри на двора, прерасна в осъзнаване на собствената територия и борба за защитаването й. За неприятна изненада на съседските котараци, домът на баща ми /заедно с двора/ принадлежи на Коко и на нито едно куче, възрастен кот или котка не се разрешава да преминат оттам! Моят принос към игрите им са играчките, които им изработвам сама. А татковият – той просто им пуска Енимъл планет и заедно гледат филми за африканските лъвове.

5. Храна, слънце и подходящи медицински грижи. Наред с подходяща сурова диета, Коко се възползва от татковата билкова градинка. Каланхоето, босилекът, здравецът, риганът, чубрицата и котешката трева са като домашна аптека за него!”

Историята на Коко е част от вдъхновяващата кампания на Let’s Adopt! Bulgaria  за необикновени животинки и тяхната история, разказана от техните не  по-малко необикновени собственици!  Ако вашият любимец няма краче, не вижда, парализиран е, загубил е слуха си, страда от диабет, сърце или каквото и да е друго, моля, споделете историята му със света и ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit