Category Archives: Осиновени

Как Злати избегна живот на три крака

.

Премазан

Ето как видяхме Злати за първи път, след като кола бе премазала задните му крачета.

Състоянието на краката на Злати е истински тревожно, костта се вижда на няколко места, а ужасната тежест на автомобила е премазала тъканта напълно. Екип от лекари се бори да спаси краката.

Бъдещето на Злати е допълнително усложнено от притеснението, че той може да страда от FIP, котешки инфекциозен перитонит, животозастрашаващо заболяване. Мацо показва някои, но не всички симптоми на болестта, и тестовете за коронавирус антитяло и антиген бяха отрицателни. Коронавирусът понякога мутира в инфекциозен перитонит, като точните причини остават неясни за ветеринарната медицина. Един от най-трудните аспекти на FIP е фактът, че няма точен диагностичен тест за установяването на това състояние. По препоръка на лекарския екип ще бъде направен специализиран титър тест, резултатите от който ще ни придвижат към по-сигурна диагноза.

НОВИНИ — 10 НОЕМВРИ, 2016

Злати няма инфекциозен перитонит! Мацо е късметлия не само с тази прекрасна новина, а и с успешно изписване в приемен дом при най-хубавата приемна мама и най-доброто приятелче, в компанията на които ще продължи да очаква правилните хора да го зърнат и да го поискат за техен.

Приемната стопанка ще прави ежедневно специални превръзки на Злати, и ще слага препоръчан от лекарите препарат, подпомагащ зарастването на крачетата.

НОВИНИ — 20 ЯНУАРИ, 2017

Краката на Злати са като нови! Бихте ли предположили, че крачетата от тази снимка само преди няколко месеца бяха на парчета. Благодарности на приемната стопанка на мацо за всеотдайната грижа, и на лекарите за това, че мацо няма да изгуби нито един крак!

Ако историята на Злати ви е впечатлила, дарете към спасителния ни фонд, за да помогнем на следващото животинче в беда.

Пейпал:

Paypal Donate


* Можете да следите новини за Злати, да коментирате и да се присъедините към нас, на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Споделете историята!

* Координатор на случая е Мария.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Рошко – измъкнахме и него

Това е Рошко и той е другото куче на собствениците на Сю.

За разлика от Сю, Рошко е е имал свободата да се разхожда в двора и е получавал храна. Рошко е бил техен любимец и когато го взехме, собствениците ни дадоха и един шампоан… Тогава Рошко изглеждаше така:

Видът на Рошко бе много тревожен. Зад огромното количеството мръсотия и спластена козина можеха да се крият всякакви инфекции, паразити, рани, дори и некротизираща тъкан. Рошко видимо имаше проблем с очите – бяха възпалени, клепачите – увиснали, а от ъгълчетата им изтичаше гной.

Собствениците на Рошко не бяха категорични от колко време той е с тях, но по всяка вероятност това бе първият му преглед и предстоеше първата баня в живота му:

За радост след отстраняването на спластената козина по тялото на Рошко се откриха само няколко рани, основно по ушите и само една от тях – притеснителна.

След като бе прегледан и от офталмолог, се установи, че Рошко има запушена слъзна жлеза.  Това е доста неприятно състояние – очите не могат да се овлажняват добре, защитният им филм изтънява, лесно се развиват инфекции, които често се превръщат в хронични. Дори и не животозастрашаващо, това е мъчително състояние. Така с постоянно възпалени очи и килограм мръсотия по себе си, Рошко е живял години наред.

Като любимец на собствениците, освен храна Рошко е получавал и по-човешко отношение – за разлика от Сю той не се страхува от хора и търси внимание. Е, и на него не му се разминало – когато посегнем да го погалим, той се свива и очаква да го ударим. 

Рошко се нуждае от помощ – необходими са средства, около 500лв (към 19 март 900лв, поради упояване за ревизия на операцията на слъзните жлези, допълнителни изследвания, заради кашлица, включително и рентгенови снимки и включването на допълнителени препарати, които да помогнат с хроничната инфекция на очите), с които да покрием операцията на очите, кастрацията на Рошко, всички изследвания и престоя в клиниката му, докато организираме настанаването му в приемен дом. Ако можете да му помогнете, моля, направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Рошко, 24567

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също можете да заплатите част от разходите на Рошко на място в Централна ветеринарна клиника или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Ако можете временно да приютите Рошко и искате да помогнете на едно куче да си припомни какво е да бъдеш истински кокер, моля, изпратете съобщение до страницата ни.

Мола, СПОДЕЛЕТЕ. За Рошко.

===

13 март

Знаете ли какво…

ВИЕ направете фокусирана снимка на Рошкко по време на изписването му, след като повече от седмица е живял в стационара на клиниката. Та той е кокер и съвсем истински при това! 

Рошко напусна клиниката, за да продължи лечението си във временен дом. Скоро ще споделим как Рошко се справя с промяната.

Дори и на нефокусираната снимка очите на Рошко изглеждат тревожно. Няколко вида капки, два антибиотика, постоянство и добри грижи се надяваме да му помогнат.

Огромни благодарности на Сабина, временната стопанка на Рошко, която ще му помогне да заживее в света на нормалните хора.

Стискайте плаци на Рошко и поглеждайте тук за новини.

===

19 март


Това е снимка на Рошко от неговия временен дом. Kато всеки истински кокер, Рошко се настани на най-удобното място в дома.

Рошко е невероятен – неочаквано социален и добър. Има отлични навици. Ако си търсите малък и верен другар, пишете ни на bulgaria@letsadopt.net. Рошко ви очаква.

===

1 април

И заживели щастливо…или иначе казано Рошко намери своето семейство.

Рошко е невероятен късметлия. Обичан и глезен, той всяка сутрин се радва на чистия въздух в морската градина на град Варна. Очите му изглеждат все по-добре, а Рошко най-сетне научи какво е да си член на семейство, в което живееш.

Успех, миличък Рошко. Бъди много, много щастлив. Ще ни липсваш.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Тигър – последната слънчева неделя

Неделя, обедно време, а ние бързахме към вкъщи. Вечерта посрещахме важни гости, наши партньори, и трябваше да подготвим къщата и себе си за това. Пътувахме с колата към дома си и обсъждахме приготовленията. Погледнах към планината през прозореца. Беше слънчево, спокойно и топло. Зачудих се кога отново щях да се радвам на толкова лятно време. Студената есента настъпваше, а според синоптичните прогнози още на следващия ден температурите щяха да паднат значително. Това може би щеше да бъде последната слънчева неделя за тази година…

Движехме се бавно. Минавахме през оживено село, а пътят бе неравен. Вдясно се виждаше селската кръчма – в неделя популярно местенце за припек, раздумка и размяна на клюки. Преди нея отворената сергия за зеленчуци, пълното момче, което продаваше топла варена царевица и срещу тях пуста спирка на автобус до Пловдив. Внезапно пред кръчмата забелязах възрастен мъж, малко дете и ротвайлер на къса каишка, която мъжът подръпваше всеки път, когато ротвайлерът се опитваше да се спусне към близкия храст край пътя. “Още едно неразбрано куче.” си помислих.

В този момент нямах представа, че в храста се криеше болен и силно уплашен котарак и че ротвайлерът всъщност далеч не се опитваше просто да препикае храста. Нямах представа, че само секунда по-късно, за да спаси живота си от нападащия ротвайлер, котаракът щеше да побегне през пътя, изскачайки метър пред колата ни, без да ни остави никакъв шанс да предотвратим това, което щеше да се случи.

Зад знаците се вижда храстът, в който Тигър се бе скрил, a вдясно местното заведение и неговите посетители.

За части от секундата светло петно прелетя от храста към пътя. Ударът беше силен. Още неслезли от колата се обърнахме назад. Страхувахме се, че ще видим неспасимо ранено животно. Но пътят бе празен. Легнахме до колата, за да потърсим котарака под нея, но го нямаше там. Сякаш случилото се преди секунди бе част от някаква шега, незнайно как промъкнала се в неделния спокоен ден.

Тогава забелязахме възрастен мъж, който ръкомахаше, за да ни покаже, че след удара котаракът бе побягнал към близкия двор.

Започнахме трескаво да претърсваме двора. Всеки селски двор има малки и големи, обитавани и изоставени, отворени и затворени, с множество скришни места постройки. Всеки селски двор е свързан с други дворове чрез дребни и труднозабележими пролуки. Възможностите за скривалище бяха неизброими, а секундите, които оставаха на удареното животно, може би, преброени.

Чувствахме се безпомощни. Започнах да усещам в себе си първи признаци на паника – учестен пулс, затруднено дишане, слабост. И тогава…

Надежда. Видяхме удареното животно – котарак, който с последни сили бе долазил до единственото място, което бе познал като свой дом. Тогава си спомнихме, че ние и преди сме виждали този котарак – това бе безименния, рижав, общителен кот, любимец на посетителите на кръчмата и нейния персонал, който преживяваше под кръчмарските маси с подхърлени остатъци, спечелени с чинно чакане до пълната маса на посетителите.

И този път като други дни Тигър (това име получи от Lets Adopt) се бе приютил под една външна маса. Но сега бе различно. Заедно с ротвайлера, с него се бяха изпарили собственикът му, посетителите на селската кръчма, персоналът на заведението, сергията за зеленчуци бе опустяла, а пълното момче вече не продаваше варена царевица. Сякаш случилото се нещастие с Тигър бе заразно и хората бързаха да предпазят себе си. Тигър дишаше учестено, лежеше в локва урина, а от устата му се стичаше кръв. Обадихме в най-добрата клиника в Пловдив, за да предупредим, че до минути ще сме там с тежко пострадал котарак.

За годините живот около кръчмата Тигър се бе научил, че за да оцелее, се нуждае от хора. Докато го премествахме в клетката, Тигър нито за миг не се възпротиви. По време на пътя към клиниката в Пловдив той търсеше контакт с нас и оставаше спокоен, когато усещаше допир от човешка ръка.

На няколко пъти Тигър преставаше да се движи и сякаш се унасяше. Страхувахме се, че ще го загубим.

Пристигнахме в клиниката. Преглед, изследвания за кръвоизливи, рентгенова снимка, вливане на течности, подаване на кислород. Тигър получи гърч. Беше ясно – Тигър се нуждаеше от интензивни денонощни грижи, а клиниката затваряше след няколко часа. След няколко телефонни разговора с различни пловдивски клиники, от които нито една не разполагаше с нощна смяна, потеглихме към София. Тигър заслужаваше най-доброто. Какво стана с вечерята, която бяхме планирали? Спомнихме си за нея едва на връщане.

Сачмата, заседнала в гръдния кош на Тигър, която по чудо не го е убила.

4 часа след удара, Тигър бе в Централна ветеринарна клиника в София и прегледът там показа следното:

  • стара сачма в гръдния кош, която поради рисковаността на операцията, не бива да бъде вадена, освен ако не е изключително наложително;
  • заварена тежка инфекция с неизвестен причинител, заради която левкоцитите на Тигър бяха 4 пъти над нормата;
  • анемия, заради която можеше по спешност да се наложи кръвопреливане;
  • изваждане на дясна бедрената става в следствие на удара с кола.

Извадената дясна бедрена става на Тигър.

Дълги дни наред заедно с армия специалисти, много внимание, 3 антибиотика и силна воля за живот Тигър се бореше с тежката инфекция. Инфекцията бе така отслабила организма му, че не позволяваше извършване на операция за наместване на бедрената става. Към 5тия ден от битката левкоцитите в кръвта на Тигър намаляха до 2 пъти над нормата и лекарите взеха решение да не отлагат операцията по наместването на ставата му.

Той е страхотен котарак.” завърши д-р Герганова, когато ни се обади в четвъртък вечерта, за да ни съобщи, че операцията на бедрената става на Тигър е минала успешно.

След операцията Тигър продължава да приема венозно антибиотици и силни обезболяващи.

Когато четете това ние най-вероятно уговаряме изписването на Тигър от клиниката и милият риж добряк скоро ще бъде готов за свой собствен и истински дом. Пишете ни на bulgaria@letsadopt.net, ако искате да се сдобиете с почти говорещ мини-тигър.

Ако не можете да осиновите Тигър, помогнете да му дарим нов живот:

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Тигър, ЦВК номер 15537

Веднъж прострелян, след това тежко разболял се, загубил апетит, получил анемия, нападнат от куче и ударен от кола, Тигър бе изчерпал всичкия котешки късмет. Силна вселенска воля запази Тигър при полета му между двете гуми на колата ни, причинявайки една извадена става, счупен зъб и няколко натъртвания, а едно грешно решение от наша страна и може би това щеше да бъде последната слънчева неделя за Тигър.

Не контролираме обстоятелствата, но контролираме себе си. Не забравяйте – независимо какво се случва, направете правилното нещо.

Моля, споделете тази статия и помогнете на тази нелепа история с щастлив край да достигне до повече хора. ♥

 ===

UPDATE 2ри декември 2012г.

Тигър се възстанови напълно и му се случи едно истинско пред-Коледно чудо.

След като пропътува огромното разстояние от София до Белунд, Дания, придружаван от Петър, един истински Човек, и сменяйки 2 полета и 1 влак, Тигър най-после пристигна при своята нова мама!

Tiger, Let's Adopt Bulgaria

Пожелаваме на Севи и Тигър дълги и щастливи моменти!

Тигър се чувства добре в новия си топъл дом.

Тигър се чувства добре в новия си топъл дом.

Благодарим на всички,които помогнаха това чудо да стане реалност! Нямаше да успеем без вас. Споделете тази история и нека правим чудеса заедно! ♥

Tiger, Let's Adopt Bulgaria

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Спасяването на Бенджи

Това е Бенджи… Той е преминал през най-ужасните страдания, причинени от ръцете на човек. В резултат на това кракът му е напълно разкъсан и изяден.

Бенджи e спасен и заведен в клиника от “Български съюз на животните – Варна”, но, за съжаление, ампутацията на крака му не е извършена правилно. Без дом, временен или постоянен, без порода, без краче… Бенджи заживява вързан на къса верига в условията, които виждате.

Тогава научихме за Бенджи.

Сега Бенджи е спасен и преместен в нашата клиника, където да му бъде направена повторна операция, за да се ампутира кракът правилно.

След като прекара няколко седмици във възстановяване, Бенджи ще замине за Германия.

Бенджи се нуждае от ангел, някой, който да го приеме в дома си в България, докато той се възстанови от операцията и излети за Германия.

Бъдете Ангелът на Бенджи. Приемете го в дома си. Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете призивът за временен дом за Бенджи да достигне до повече хора.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Душата на Мече в две хубави очи

“Не желая мамо вече,
да играя с мойто мече…”
….

Ето как започна всичко:

Преди близо година някой изоставя Мечи в квартал Западен парк, София, в залеза на неговия живот. Мечи е куче на възраст около 12-13 години. Преживявал е навън благодарение на добросърдечните хора от блока, които му носели храна, когато имат възможност. И тъй като не живеем в идеален свят, се намерили и съседи, които не харесвали Мечи

Как  историята на Мечи стигна до нас?

Еднo момиче – Дари – единствена от близо 230 000 души,  се отзова  на сигнал за куче в тежко състояние със затруднено дишане, тикове, и невъзможност да се изправи. Тя отиде на място и така се запознахме с Мечи.  Той определено не изглеждаше добре. Заведен бе в болница, където рентгеновата снимка показа 3 сачми в тялото му и за радост нищо счупено. За 4 седмици лечение Мечи смени 2 антибиотика, почти всяка седмица бе на преглед в клиниката, и можем да кажем, че той вече се чувства по-добре. Операция за изваждане на сачмите не насрочихме, защото подобна интервенция не би помогнала с нищо на Мечи да се почувства по-добре. Той продължава да има тикове, може би остатък от прекарана инфекциозна болест. Има обаче достатъчно сили да се разхожда,  да се радва на хубавото време, да маха с опашка, когато ни види.

За Мечи последната година е била тежка.

Може би лошите моменти са били повече от добрите. Може би е преживял повече, отколкото можем да си представим. Но въпреки това той е толкова добронамерен, толкова по детски щастлив, когато има човек наоколо, толкова мил с котараците на своята спасителка… че може би трябва да го кръстим Ангел ?! :)

След близо месец грижи за него продължаваме да търсим неговия Дом, където той ще доживее живота си щастлив и спокоен, и знаещ, че на този свят има Любов и за него.

Защото бъдете сигурни – той го заслужава!

Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com. За Мечи.

НОВО

Мечи е осиновен в САЩ. Новата мама на Мечи е физио-терапевт за кучета. Мечи е един голям късметлия.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Съвършеното куче

Ако не харесвате Лизи, то вие трябва да сте…котка и не защото Лизи не се разбира с котки, а защото котките рядко харесват кучета.  Всички харесват Лизи, защото Лизи е Съвършеното куче.

Това можем да твърдим с убеденост след месеца, който изкарахме с нея.

Когато сте в парка, Лизи е неуморим другар, който ви весели с игрите си. Когато поздравите съседа си, тя прави същото с опашка. Когато чакате, тя чака с вас. Когато я храните, тя пази ръката ви от зъбите си. Когато я повикате, тя идва, а когато си тръгвате, Лизи ви следва. Отваряте очи сутрин и тя вече е пред тях. Затваряте очи вечер и като верен пазач тя тихо заспива до леглото ви. Когато говорите, ви слуша, а когато мълчите, тя все още ще ви чува. Когато излизате заедно, тя тича пред вас, а когато се завръщате в дома си, тя бърза към него. Когато котката ви скучае, Лизи я забавлява. Когато кучето ви гони вятъра по поляната, тя му помага да го хване. Когато ви няма, тя ви очаква.

Това прави Лизи сега – тя чака да срещне своя Човек.

Роджър Карас, известният фотограф и писател, е казал „Кучетата не са целия ни живот, но те правят живота ни цял“. Допълнете ежедневието си, вземете това, което ви липсва. Вземете Лизи.

Стандартните условия за осиновяване:

– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.

– Лизи ще бъде вътрешно куче. Достъп до градина, разбира се, е плюс.

– Новият собственик на Лизи ще спазва суров хранителен режим за него.

– Лизи ще отиде в дом, в който не се пуши.

Свържете се с нас на letsadopt.bg@gmail.com

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете историята на Лизи да достигне до повече хора.

Със специални благодарности към Тотка и Марин.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Стиви: 20 години щастие

Това е Стиви, една от най-великите котки на света. Съвсем сериозно.

Стиви е роден на улиците на България. От началото било ясно, че той е специален. Той бил игрив и непослушен като братчетата и сестричетата си, но движенията му не притежавали грациозната координация на роднините му, той се спъвал от време на време и никога не успял да усвои обичайните акробатични движения, изпълнявани от другите членове на семейството. Майката на Стиви се справила прекрасно с отглеждането му. За да подсигури развититето му да е наравно с останалите от котилото, тя винаги му носела риба открадната от местния рибар или мишкa, ако имала късмет. Стиви растял щастлив, социален и игрив, докато един ден един от нашите членове го забелязал и спасил.

Проблемът е, че Стиви не може да се справи сам навън… може би за кратко, но той заслужава повече.

Това е котка, която няма разбиране за границите си. Котка, която е усвоила до съвършенство изкуството на играта и пакостта и ще направи всичко, имаме предвид наистина ВСИЧКО, за да е сигурна, че семейството се забавлява. Животът на Стиви е подсигурен, той е заобиколен от нас, мрежа от хора, които никога няма да го предадат и които го оценяват, въпреки неговите не-толкова-привлекателни двигателни умения.

Моля, помогнете ни да намерим дом за това невероятно коте. Помогнете ни да предложим на Стиви 20 години щастие.

Стандартните условия за осиновяване:
– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.
– Стиви ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс.
– Новият собственик на Стиви ще спазва суров хранителен режим за него.
– Стиви ще отиде в дом, в който не се пуши.

Търсим временен или постоянен дом за Стиви. Свържете се с нас на letsadopt.bg@gmail.com

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете историята на Стиви да достигне до повече хора.

Със специални благодарности към Ния Коцева.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Карамел, Който Живее на Гардероба

“Здравейте! Казвам се Карамел – така ме кръсти обичната ми първа мама, а втората пък обича да ме нарича “Мармалад”. Явно ме асоциират с нещо вкусно и сладко?!  ♥

Много съм гальовен, признавам, но тайничко имам страх от хората, породен от живота ми в неволя навън. Обичам да се крия зад мебелите, или пък направо да си правя наблюдателница от най-високото място в дома – я гардероб, я шкаф.

Добрите хора от Let’s adopt Bulgaria ме спасиха от улицата, в момент, когато имах проблем със зъбките, та се наложи да ми извадят горните 2 кучешки, и когато имах гъбична инфекция по цяяяялото телце. Като бонус ме и кастрираха, за да съм уникатче и да не създавам себеподобни – бъдеща конкуренция. Прибраха ме в дом с … колко ли бяха котките? Една – Мърун, две – Скръц, три – Мечи,  четири – Гриша, пет – Рън…не мога да броя до повече.

Грижеха се за мен много добре, започнах да се храня (на гардероба), милваха ме (докато стоях на гардероба), спях в легълце (естествено на гардероба). Започнах да свиквам с мама и ѝ устройвах сутрешно карамелено кафе в леглото, и марширувах докато тя ме галеше…

След известно време станахме много котковци в къщата, та втората мама ме взе и сега съм при братчето ми Слънчо, и неговия съквартирант – Куки. И тук ми е хубаво, но още ме е страх и съм си намерил скришно местенце…шшштт, няма да го издавам кое е!

Това накратко е моята история..досега. Известен съм като “братчето на Слънчо”. Искам да ме обичат заради самия мен, заради леопардовата ми грация, заради предизвикателството да ме опитомят, заради тихото ми мъркане, блестящата нежно карамелена козинка, зелените ми изумрудени очи..имам нужда от обич и истинско семейство, с поне още едно коте, та да си имам другар в игрите!

Приятно ми е, аз съм Карамел. Кой ме иска?

Стандартните условия за осиновяване:

– Семейството трябва да има поне едно друго животно понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.
– Карамел ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс.
– Новият собственик на Карамел ще спазва суров хранителен режим за котака.
– Карамел ще отиде в дом, в който не се пуши.
Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете историята на Карамел да достигне до повече хора.
Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Рамбо Пух, който не се предаде – отново бездомен!

Побой, кол, нервнопаралитичен спрей, камък, убийство – това са думи, които не би трябвало да бъдат съчетани в едно изречение с думата коте, но се оказва, че е възможно. Стопанката на Рамбо се разболява тежко и постъпва в болница, а човекът, който е оставен да се грижи за котето, неясно защо изхвърля Рамбо навън. Котаракът се опитва да се върне в дома си, когато го пресреща друг индивид, предполагаме познат на първия, който се опитва да изкара Рамбо от входа с гореописаните средства. Човекът методично бие котарака, който се е свил в ъгъла на входа. Използва краката си, дебела пръчка, пръска котарака със спрей и в един момент е надвесен над него с голям камък.

Разказът щеше да остане ужасяващ, ако не се бе оказало, че ангели спасители съществуват. Не, те нямат крила, нито свръхсила, те са обикновени студенти: Юрий и Митко. Момчетата успяват да уговорят “човека” да спре да убива Рамбо и да им го повери. За тяхно (и наше) безкрайно учудване в този момент от входа излиза временният собственик. Той просто се учудва, че котаракът е още там, и не реагира на случващото се. След известни преговори той предава Рамбо на момчетата и дори им донася паспорта му. Юрий и Митко спешно откарват котарака във ветеринарна клиника, и се свързват с нас за помощ.

Рамбо с красивите кафяви очи и пухкавата козина вече е щастливо осиновен от Йоана, и оцеля благодарение на късмета си и на двама истински Човека. Момчетата предоставиха на котко временен дом докато ние търсихме осиновител.

Споделете историята на Рамбо, за да достигне много хора. Нека направим така, че да не допускаме такива случки в красивата ни България.

НОВО РАЗВИТИЕ

Рамбо отново е бездомен. Рамбо е претърпял силен стрес и се нуждае от дом,  в който ще бъде посрещнат с разбиране, ще му бъде предоставено спокойствие и време, за да се възстанови и да възвърне доверието си в хората. Рамбо и осиновителката му не се сработиха, и ние търсим ново решение за него.

Ето го Рамбо Пух Днес. Той е на 1-2 годинки според лекарите. Пухи (никакъв Рамбо не е той) просто е бил много, много уплашен, дълго време. Трябваше му много, много търпение от наша страна, за да се отпусне. Пухи се боеше от ръцете ни. От доста време вече не посяга да ни бие, както правеше в началото като го погалехме. Сега при всяка възможност е близо до нас, докато сме на компютъра той се гали с глава в ръцете ни, и винаги иска да е във възможно най-близък контакт с някой от нас.

Обичайните условия за осиновяване:
– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати, както и че Пухчо няма да бъде самотен.
– Пухи ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс.
– Новият собственик на Пух ще спазва суров хранителен режим за котака. Повече информация ще намерите тук. Пишете ни с въпроси, ако идеята за суровото хранене е новост за вас.
– Пух ще отиде в дом, в който не се пуши. Ето защо.

Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Прас магаре! Бух прозорец! Кой го стори?

Макс и Мориц!

Има щури хлапетия,

да, но няма като тия.

Те са работа голяма.

Равни с Макс и Мориц няма!

Сториш ли им забележка,

не поправят свойта грешка,

правят грешка двойно тежка:

гледат на това с насмешка.

Все готова е да действа

двойката им за злодейства.

Макс е красив бездомник, ударен от кола, изоставен и спасен, а Мориц е малко коте, родено в дом и изоставено с братчетата си на оживена софийска улица в кашонче.

Макс и Мориц се нуждаят дом. Двамата заедно са прекрасна рецепта за забавление и разтуха.  Вземете ги и оцветете вечерите си във весело, игриво, обичливо черно. Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.

Мориц спешно се нуждае от временен дом. Ако имате местенце за малък черен котан, пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил.

С огромни благодарности на Полина Илиева и Марина Рупова за спасяването, надеждата, пропуснатото море, отминалия неделен следобед и снимките.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit