Category Archives: RIP

Нарекохме я Скай

Днес щяхме да ви разкажем за Скай, да ви призовем да я подкрепите и да й стискате палци в борбата за живота й. Уви, последното вече няма смисъл…

Моля, дочетете историята на Скай до края.

Let's Adopt Bulgaria, SkyСкай бе намерена на 11 май с огромен корем, неадекватна, неспособна да се движи и с кърващя задна част на тялото. Маца постъпи по спешност в Централна ветеринарна клиника. Към онзи момент вярвахме, че Скай е бременна и се затруднява с израждането на мъниците.

Рентгеновите снимки и ехографа, обаче, разкриха тревожна картина:

– Скай имаше счупена челюст и разкъсана матка;
– Скай имаше 4 мъртви плода в себе си;
– коремът на Скай беше пълен до пръсване (съвсем не преувеличаваме) с газове и вещества, резултат от процеса на разлагането на плодовете в нея в продължение на най-малко 4 дни.

Let's Adopt Bulgaria, Sky

Екип от лекари извърши спешна животоспасяваща операция за отстраняване на матката на Скай и разложените плодове.
Let's Adopt Bulgaria, Sky
Скай преживя операцията и постепенно започна да поддържа сама телесна температура. С риск от развиване на сепсис или ДИК синдром, и необходимост от спешно кръвопреливане, Скай остана под постоянно наблюдение в интензивното отделение на клиниката.

В ранната сутрин на третия ден от престоя си в клиниката, Скай внезапно си отиде. Причината – нараняване на хранопровода и скъсване на некротизиралата тъкан, образувана в резултат на нараняването. След като в продължение на дни Скай е умирала на улицата, след тежка операция и две денонощния на интензивна грижа, Скай се е задушила от съдържимото на стомаха, навлизало в гръдния й кош и през хранопровода.

Не ви разказваме тази история, за да развалим неделното ви настроение. Разказваме я, защото съществуват причинно-следствени връзки в нея, които трябва да изясним.

Не знаем как Скай е пострадала. Няма и значение. Но знаем, че ако маца бе кастрирана, може би нямаше да пострада (бременните животни са много по-уязвими), а дори и пострадала, организмът й щеше да намери сили да оздрави хранопровода, да пребори възпалението и Скай вероятно днес щеше да е все още с нас.

Кастрацията е единственият човечен начин за намаляване на популацията от бездомни животни. Кастрацията е и сигурен начин за удължаване на живота на бездомника. 

Имате ли бездомник, за когото се грижите? Кастрирайте го. Ще направите оцеляването за него много по-лесно, ще удължите живота му, ще спасите него и бъдещите му поколения от бавната и мъчителна смърт на Скай, ще сте част от решението в борбата за намаляване на огромния брой бездомнчета в България.

Помислете.

Let's Adopt Bulgaria, Sky

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Няколко часа за Мини

Неделя, 6 часът сутринта е, а ние сме будни и пишем. Пишем, защото искаме да разкажем на света за Мини, докато тя все още е нас…

Мини е бездомниче, което заедно със своите братчета и сестричета живеело пред кооперация в град Свищов. Преди два месеца възрастно семейство от кооперацията забелязало, че Мини диша със затруднение и започнало да търси помощ. Нито една от организациите, до които писали, не успяла да помогне; нито един човек във Фейсбук не се трогнал, а Мини продължавала да се влошава и така до този петък, когато научихме за нея…

Вчера вечерта Мини пристигна в Централна ветеринарна клиника в София със силно затруднено дишане и посинели от задушване лигавици. Новините за нея не са никак добри…

Мини няколко минути след пристигнаето си в Централна ветеринарна клиника

Мини няколко минути след пристигнаето си в Централна ветеринарна клиника

Мини има диафрагманла херния, което означава, че стената, която разделя сърцето и белия дроб от останалите органи, е разкъсана и черният дроб и червата притискат белия дроб, като не му позволяват да функционира нормално. Още по-лошо – Мини е живаля с тези херния в продължение на най-малко два месеца, достатъчно време, за да се образуват сраствания между органите, които да направят спасяването й почти невъзможно. И последно – в продължение на поне месец Мини е дишала с едва 30% от белия си дроб (останалите 70 са притиснати и нефункциониращи), организмът й е изключително слаб и шансовете на Мини да понесе упойката на операцията за поправяне на хернията са много ниски.

Мини по време на рентгеновите снимки

Мини по време на рентгеновите снимки

Мини по време на рентгеновите снимки

Днес, малко след 10:30 сутринта, екип от лекари ще оперира Мини в опит да поправи диафрагмалната херния и последствията от нея. Докато четете това Мини ще се бори за живота си.

След прегледа и рентгеновите снимки настанихме Мини в кислородна клетка в интензивното отделение на клиниката. Това е последната снимка, която направихме на Мини и ако днес имахме право на едно желание, то щеше да е това да не е последният път, в който виждаме маца.

Мини в кислородная клетка в клиниката

Мини в кислородная клетка в клиниката

Приятели, пожелайте късмет на Мини, такъв досега е нямала. Пожелайте й сили, каквито не са й останали. Бъдете мислено с нея и поглеждайте страницата за новини.

===

29 November 2015 

Момент от подготовката за операцията на Мини

Let's Adopt Bulgaria, Mini

12299481_10154462337889498_1244198635_o

Let's Adopt Bulgaria, Mini

Моменти от операцията на Мини

Уви, никога повече няма да видим Мини.

Операцията на Мини днес сутринта приключи успешно, Мини се събуди от упойка и се чувстваше добре.

Няколко часа по-късно Мини получи спонтанен пневмоторакс и въпреки усилията на лекарите сърцето й не издържа. Мини напусна нашия свят днес към 17ч.

Безкрайно тъжни сме, приятели. Благодарим ви, че бяхте с нас в това.

Сбогом, Мини. Прости ни, че не успяхме.

<3 <3 <3

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Как Мърни е умирал, заобиколен от обич

Спасихме Мърни през уикенда. 

Мърни никога не е бил нечий домашен любимец. Той винаги е бил бездомен. Когато се разболеят, домашните любимци отиват на лекар. Когато се разболее бездомник, той отива някъде, където да умре.

На улицата, на която е живеел Мърни, е имало хора. Някои от тези хора сигурно са му дали името. Други вероятно са го хранили. Когато той е започнал бавно да се влошава, да отслабва, тези добри хора вероятно са продължили да го хранят и да го обичат. Никой не го е завел на лекар.

И така Мърни е умирал, заобиколен от обич.

Спасихме Мърни през уикенда. И го заведохме на лекар.

Мърни

Внимателен преглед и редица тестове показаха, че Мърни е със силна анемия. Тялото му е покрито с рани, в областта на шията има оток; лимфните възли са силно подути, температурата му е повишена, дишането затруднено, има изтечения от устата и ужасен дъх. Лекарите започват антибиотично лечение.

Мърни е безкрайно слаб, силно опаразитен, и с диария. Зъбите му са в ужасно състояние – някои счупени, други инфектирани, има много зъбен камък. За да се извадят проблемните зъби и да се почистят останалите Мърни ще трябва да се упои, така че с тези проблеми ще се борим когато успеем да го стабилизираме.

Мърни също така има котешка имунна недостатъчност – състояние, при което е потисната работата на имунната система, и което вероятно е причина за повечето му проблеми.

Мърни

Въпреки състоянието си, Мърни се галеше

Спасихме Мърни през уикенда. Ще ни помогнете ли да продължим?

===
2 октомври

Let's Adopt Bulgaria, Purrie

Само седмица след като бе настанен във временно семейство, Мърни се върна отновно в клиниката. Лоши рани в устната кухина, силно подути лимфни възли и силна отпадналост бяха някои от симптомите му.

Мърни бе поставен под упойка, по време на която зъбният камън бе почистен, а устата на котан – щателно огледана. В близката седмица Мърни ще приема антибиотик, с чиято помощ се надяваме да успеем да овладеем инфекцията в устата.

Мърни има имунна недостатъчност. Това означава, че неговият организъм се справя много по-трудно с всичко, което котка с незасегната имунна система би преборила за дни.

Случаи като Мърни изискват много усилия, доста средства и силна воля за живот. Стискайте палци на котан и продължавайте да следите неговата история.

===
3 ноември

Let's Adopt Bulgaria, Purrie

Едва дни след прекратяването на антибиотичната терапия, инфекцията в устата на Мърни се завърна с пълна сила. Венците станаха болезнено червени, появиха се гнойни изтечения от устата, язви и силно възпалени устни.

Лекарите диагностицираха Мърни с хроничен стоматит, гингивит и eозинофилна грануломатоза. Състояния, които се проявяват при котки с хроничен имунодефицит. На кратко имунната система на Мърни атакува зъбите и тъканите около тях, разпознавайки ги като чуждо тяло.

Ако Мърни не страдаше от имунна недостатъчност, бихме могли да опитаме със стероиди – лекарства, потискащи имунната система. Но имуносупресорите са противопоказни за състоянието на котан.

Ето защо днес ще се състои първата от поредица операции за изваждане на зъбите на котан.

Стискайте палци организмът на Мърни да е силен колкото волята му за живот и да издържи.

===
25 декември

Let's Adopt Bulgaria, Purrie

Коледа е. Втората от поредицата операции за изваждане на зъбите на Мърни премина успешно. Котан все още е под наблюдение в клиниката, където получава болкоуспокояващи и антибиотици венозно.

За да помогнем на организма на кот да се справи, ще подсилим имунната му система. След като се възстанови от операцията, на Мърни ще бъде приложена терапия с интерферон. Интерферонът ще стимулира имунната система на Мърни, ще забави развитието на имунодефицитния вирус и ще спечели още време на котан с нас.

Ако можете да си пожелаете нещо за Коледа, нека то да бъде за Мърни. <3

===
24 март

Let's Adopt Bulgaria, Purrie

Стоматит и имунен дефицит. Това са двете състояния, с които Мърни се бори, а и ние заедно с него, откакто котан е при нас.

Миналата седмица Мърни премина през трета операция, по време на която бяха отстранени и последните 4 зъба от устата му.

60% от котките, страдащи от стоматит, след отстраняване на всички зъби, живеят нормално и без терапия; 33% живеят с помощта на поддържащи лекарства; 7% не се повлияват от нищо.

Приятели, стискайте палци Мърни да не е от последните и помнете, че без вас той нямаше да има шанс.

Благодарим ви за подкрепата. СПОДЕЛЕТЕ и поглеждайте страницата за новини.

===
29 май

Let's Adopt Bulgaria, Purrie

Понякога животът ни среща със същества, на които колкото и да се опитваме да помогнем, някак все не успяваме. Затова не ни остава друго, освен да ги обичаме.

Мърни е един от тези случаи.

След три операции, по време на които бяха извадени зъбите на котан, венците се успокоиха, лигавицата в устната кухина – също, слюнката на Мърни – бистра, а лапите малко по малко стават отново бели.

Уви, докато ние се борехме с автоиуммното заболяване, котан разви бъбречна недостатъчност, друго хронично състояние, често срещано при котаците, страдащи от имунодефицитен вирус.

Колко време остава на Мърни, не знаем. Котан ще остане до края с нас в своя временен, единствен и последен дом.

Благодарим ви, приятели, за подкрепата, благодарим ти, Дени, за духа и волята. Благодарение на вас котан няма да си отиде сам.

===
2 септември

Let's Adopt Bulgaria, Purrie

Мърни

След поредица колебания през последните седмици, състоянието на Мърни днес рязко и необратимо се влоши.

Сбогом, котане. Съжаляваме, че не те срещнахме по-рано.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Днес евтаназирах твоята котка

Днес поехме чужда отговорност и изпълнихме чужда задача. 

Бианка, на която дадохме име, за да й дадем ново начало макар и за кратко, вече е ангелче и ние не можем да направим нищо повече за нея. Но сме длъжни да опитаме да променим бъдещето за следващите, застрашени от нейната съдба, като ви разкажем за нея.

Днес ние, които винаги се борим до последно, понякога против мнението на лекарите, взехме решение да евтаназираме прекрасно добро невинно създание. За Бианка е било твърде късно дълго преди тя да стигне до нас. Когато я видяхме за първи път на гърдите й се беше настанил огромен, грозен, червено-син тумор – канцерогенно образувание с големината на половин юмрук, приличащо на покрита с кожа топка дебели червеи, и причинило безброй метастази в белите дробове.

Безбройните снежинки, които виждате в белите дробове на Бианка, са разсейките на тумора; самият той е огромната топка, която виси от гърдите й.

На около 5-6 години, Бианка бе чистичка, снежно-бяла, жално слаба и много красива. Със стопроцентова сигурност домашен любимец, Бианка не беше кастрирана. Некастрирани животни, които не водят полов живот, редовно заболяват от злокачествени тумори на репродуктивните органи. Често в добавка към некастрирането престъпно необразованите стопани добавят още отрова – хапчета против разгонване. Комбинацията от некастриране и хапчетата против разгонване е жестока рецепта за мъчителна смърт.


Стопаните на Бианка вероятно са забелязали тумора навреме, когато е можело да бъде премахнат оперативно. След консултация с ветеринарен лекар обаче средствата, необходими за отстраняване на образуванието, са им се досвидяли. Вероятно когато туморът е бил само малка подутина те са се надявали на грешна диагноза, и с времето са осъзнали смразяващата истина.
Всичко това ние наричаме престъпна небрежност. Тези хора собственоръчно са отговорни за смъртта на красивата Бианка. Знаем, че сега стопаните плачат, чувстват се виновни, не могат да си простят бездействието и незнанието. Да, така силно боли от неправилно взето решение и пренебрегването на проблем до последния момент.

Днес ние поехме чуждо бреме, взехме чуждо решение, и евтаназирахме ВАШАТА котка. Останахме с нея докато лекарите биха инжекцията, и я гушкахме докато заспа.

Днес ние плакахме вместо вас.

Разкажете на всички за Бианка, споделете историята й. Нека повече стопани на домашни любимци видят наживо страшните последстия от некастрирането, хапчетата против разгонване, игнорирането на сериозен здравословен проблем, и спестяването на 90лв за навременна операция.

Разкажете за Бианка..

 

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Дни да спасим Пискун

05 септември: Пискун е сам

Пискун е сам…в пустошта, изоставен от нас, от местните хора и най-вече от стопаните си.

От нас – защото успяхме да отделим само няколко дни, през които непрестанно да го търсим. От местните – защото макар статията ни  да достигна до хиляди, никой в района на Ахтопол, Бургас не пожела да даде шанс на Пискун и да продължи търсенето му. От стопаните му – защото те някак са успели да убедят себе си, че добър човек вече е намерил и спасил Пискун, ето защо Пискун не може да бъде намерен, ето защо Пискун не се нуждае да бъде спасен.

И сега Пискун е сам – в близост до къмпинг и натоварен път в края на летния сезон. В област с гъста растителност и чакали. С външна шина на задното краче и… няма да ви лъжем… с много ниски шансове да оцелее.

Опитахме се да го намерим. Изоставихме почивката и близките си, за да го търсим. Опитахме се да открием местни хора, които да продължат търсенето, след като ние си тръгнем. Опитахме се да разговаряме със стопаните му и да ги убедим, че намирането на Пискун може да отнеме седмици и  това е ангажимент, който само те могат да поемат.

Провалихме се и сега Пискун е сам.

30 август: Присъединете се към нас

Това е много тъжна история.

Пискун е котарак с две пресни операции на задното краче и с външна шина и вече 9-ти ден той се бори за живота си сам, без храна и без вода, а ние не можем да му помогнем…защото не знаем къде е.

Пискун е избягал от собствениците си на 23 август в района на къмпинг “Делфин” до Ахтопол. Оттогава е в неизвестност. Продължителните дни търсене не дават резултат, а времето на Пискун изтича.

 

Домашни котки, избягали в непозната територия, не отиват далече. Те се свиват в най-близкото безопасно изглеждащо място и могат да останат там дни наред без храна и вода. Те не се отзовават на повикване, самият им собственик може да мине край тях десетки пъти, но те няма да се обадят. Домашни котки, попаднали в непозната среда, влизат в режим на пълно скриване, това е инстинкт, който ги пази от опасности, но за жалост пречи да бъдат намерени и спасени. За да се намери или дочака изгубена котка са необходими дни, понякога седмици.

Но Пискун няма толкова време, ето защо се нуждаем от повече търсещи хора. Мария и нейни близки прекъснаха почивката си и вече денонощие неспирно търсят Пискун в района на къмпинга. Дори и сега, в ранната сутрин на 31 август(часът е 01:30, когато пиша това), те обикалят с фенерчета и с челници с надежда котешките очи на Пискун да отразят светлината и да издадат скривалището му в тъмното.

Ако почивате или живеете в близост до къмпинга, направете това, което трябва – присъедините се към Мария, потърсете и спасете Пискун. Пискун се нуждае да забравите злободневните грижи, да останете без мързелив следобед с книга или скучна вечер пред телевизора, да се лишите от коктейла на плажа или от шумната вечер в дискотеката. Пискун се нуждае да направите нещо необикновенo – да пренебрегнете себе си и да спасите живота му.

Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com, за да ви свържем с Мария.

И не забравяйте – да спасяваш животи не е хоби, това е мисия.

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете призивът за помощ за Пискун да достигне до повече хора.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit

Йиска ще лети към Испания

Преди малко повече от седмица се обърнахме с молба за помощ към вас.

Йиска беше намерен и спасен от добри хора в Благоевград, които го бяха прибрали на безопасно място и бяха потърсили помощ в интернет. По тялото му имаше нещо черно, липсваше част от козината му и беше загубил муцунката си.

Още на следващия ден заминахме за Благоевград и няколко часа по-късно Йиска бе настанен в Централна ветеринарна клиника. Там той остана няколко дни, а след това го взехме в къщи, за да се възстановява в домашна среда.

Историята на Йиска достигна далеч и много хора пожелаха да помогнат. С ваша помощ тя достигна до най-добрия човек – Неговият. Говорихме с трима кандидати, и след много мислене решихме Йиска да замине за Испания при Гергана, условията при която ще са максимално добри за мъничкия герой, вниманието и грижите, които тя може да осигури, ще съответстват на неговите специални нужди. Благодарим на Светла и Биляна за искреното желание да съдействат, и се радваме, че бяха готови да отворят сърцата си за котарачо.

Трудното за Йиска все още предстои. Днес го оставихме в клиниката, за да бъде почистена раната на лицето му с операция. Ноздричките на котарачо са се запушили с грануларна тъкан, и трябва да се направи пластика, за да се коригира този проблем. Без да усеща миризми, Йиска няма да може да се храни, това е една от особеностите на котките, която усложнява оздравяването и застрашава оцеляването му. Йиска е все още е много слаб и манипулацията ще е опасна, но необходима. Пожелайте му успех и бъдете с нас.

Help us save lives... SHARE!Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on TumblrShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someoneShare on Reddit