Беше делничен ден. Краят на седмицата приближаваше, хората бързаха, движението беше натоварено. Движехме се по четирилентов булевард, пътувахме към офиса и обмисляхме какво още трябваше да свършим преди края на работния ден. Тогава не предполагахме, че само след секунди щяхме да видим последните крачки на Хефе…
Случайно погледнахме встрани – по левия тротоар на булеварда бездомно куче се опитваше да хване сиво-кафявo нещо голямо колкото юмрук. След неуспешен опит да намери укритие на празния тротоар, нещото сви към булеварда. В този момент успяхме да видим – малко коте със сетни сили се опитваше да се спаси, а бягът за живота му представляваше объркана поредица от тичане, залитане, спъване, падане и пак тичане. Насреща се задаваше голям камион, а вдясно от нас бързо се движеше лека кола. Дори и да избегнеше камиона, котето щеше да завърши под колата до нас, дори и да избегнеше колата до нас, кучето все още щеше да го преследва. В този момент и без опции за път назад, котето вече се намираше на булеварда, камионът го приближаваше, а колата вдясно от нас се опитваше да ни изпревари…
Настъпихме педала на газта, изпреварихме колата вдясно, завъртяхме автомобила и го спряхме напречно на движението. Шофьорът на камиона, забелязал, че нещо се случва, намали, успя да заобиколи котето и едновременно с това попречи на кучето, което виждайки огромния камион, се отказа да преследва котето. Колата вдясно от нас спря, а ние, вече слезли от нашата, видяхме последните крачки на Хефе – задните лапи се опитваха да изпреварят предните, предните поддаваха и се огъваха под тежестта на тялото, очите му сякаш не виждаха, ушите не чуваха, а въздухът не достигаше. В един момент Хефе просто спря и заби нос в асфалта. Последваха няколко ужасно дълги секунди, в които Хефе не помръдна – нито докато го приближавахме, нито когато го взехме в ръцете си, нито когато го гушнахме в колата. И докато няколко очевидеца на случката се приближиха към нас, за да проверят как е котето, а ние се опитвахме да се сетим за най-близката клиника, Хефе се размърда, първо съвсем леко, след това повече, а най-накрая се скри под седалката ни… В този момент знаехме, че всичко щеше да бъде наред.
Хефе беше добре. Беше ужасно мръсен, много слаб, обезводнен и само страхът успяваше да го задържи буден – очите му се затваряха, главата се олюляваше и се унасяше в неспокойна дрямка. Малко храна, чиста вода и половин час по-късно Хефе заспа. Заспа и засънува:
След няколко часа непробуден сън, Хефе отвори очи. Ужасно гладен и мнго жаден, Хефе бе готов за ново начало:
Няколко дни по-късно можем да ви уверим: Хефе е невероятно коте. Останете с нас, за да научите как се справя той днес, а дотогава помислете дали не ви е нужен малък, рошав и игрив приятел. :)
За да осиновите Хефе, пишете ни на
bu******@le*******.net
или изпратете съобщение до нашата Фейсбук страница.
Моля, помогнете на Хефе и споделете тази кратка история със своите приятели във Фейсбук.
БРАВО!Спасили сте един мъничък котешки свят,с много слънце,топлина,светлина и безкрайна любов!Имам три прекрасни котанки и за това не съжалявам нито за миг!
Страхотни сте, хора! И аз имам две котачета, спасени от улицата. Сега са на 12 и на 2 години. Всеки път, когато прочета подобна история едвам устоявам да не си взема трето, но знам, че няма да са добри условията да имам и трето котаче и се въздържам от тези си пориви. Остава ми само да се радвам, че има хора като вас.
Аз искам да взема Хефе.Имаме вече едно котенце и ветеринарят ни каза,че е хубаво да си има другарче.
Пишете ми на лични във ФБ и или на email
el************@ab*.bg
Ох, две котани съм спасила от сигурна смърт… едната вече е на почти 7 години, а другата е на 14 години… искам да могада спася и повече, но за съжаление нямам място…, но пък съм убедена, че Хефе ще намери най-любящия дом на света… Успех…;)
И моите очи се насълзиха, докато четях. Погалете го от мен, дано намери много любов и най-уютния котешки дом! Ако пък си има и другарче, ще е чудесно за него и двойна радост за стопаните :) Две-три котки винаги е по-добре от една.
Браво,едно голямо Браво!Човечността е сред най-силните и емоционални чувства в нас,за нещастие не всеки я притежава.Хефе започва новия си живот при точните хора.
Текстовете ви са невероятни! :) Всеки път успявате чистосърдечно да ме разплачете.
Поздрави на Хефе и стискам палци малкият смелчага да намери най-добрите си приятели в лицето на отговорни и грижовни хора :)