Шарената Буболечка е сляпа, тя не може да ви види. Но не заради това е специална, а защото тя няма нужда да ви вижда. Тя скача, тича, гони играчки и двете си временни приятелчета, безпогрешно завива по коридора, качва се на стол, диван и маса (ако й разрешите) откъдето скача обратно на земята. В играта с ръцете ви никога не са включени нокти. Мъничката красавица обожава да спи до лицето ви, като преди това дълго и внимателно разучава чертите ви с копринените си лапички. Любимото й място е на върха на един висок шкаф.

На моменти изцяло забравяме, че е сляпа..

Спасихме шарената Буболечка от мрачен двор, в който тя оцеляваше наред с други себеподобни. Слънцето недостигаше, храната бе оскъдна и болестите царуваха. Когато я открихме, Буболечка беше на два месеца, а вече беше загубила зрението си. Живееше в кашон на терасата.

Буболечка има нужда от специален човек – най-добрия. Тя има нужда от вас. Тъй като нейният свят е тъмнината, за Буболечка е много важно да получава изобилие от внимание. Играчките й трябва да са шумолящи, за да може да ги следи. Нужен ни е човек, който ще разбира и обича котенцето.

Стандартните условия за осиновяване:
– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.
– Буболечка ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс – в случая трябва да има специално ограждение.
– Новият собственик на Буболечка ще спазва суров хранителен режим за котето.
– Буболечка ще отиде в дом, в който не се пуши.

Търсим временен или постоянен дом за Буболечка. Свържете се с нас на

vi****@my*********.com











или

le**********@gm***.com

Надникнете отново при нас, за да ви разкажем за другия специален, единствен и уникален Слепон, за който се грижим.

„Миналата седмица Турция бе шокирана от жестокото убийство на малък уличен котарак в Борнова, Измир. Той се казваше Ямук.

Смъртта на Ямук е била жестока, болезнена и за разлика от много други случаи, стана обществено достояние и много хора я видяха. Убиецът Уфук Гунайдин беше арестуван и по-късно освободен, след като заплати глоба от 657 турски лири или приблизително 450 американски долара.

(Внимание! Това клипче съдържа насилие. Не го гледайте, ако не сте сигурни в себе си.)

Смъртта на Ямук ни напомня за убийство,  което се случи преди година в Истанбул – убийството на Ебру, кучето от хотел Мармара. Тогава нямаше камери, които да заснемат ужасяващата постъпка, но резултатът беше същият – безпомощно животно си отиде в болка. Тези два случая напомнят на всички ни, че сред нас има убийци.

Турското общество започна да осъзнава горчивата действителност, и единно се изправи, осъждайки и изисквайки по-силни закони, които да наказват жестокостта към животните.

Медиите най-накрая ни чуват, а законодателният орган в Анкара получи посланието ни.

Проблемът е, че законите трябва да важат за всички. Към този момент най-големият извършител на жестоки деяния към животните са самите общини. Кметове мошеници из цялата страна продължават да игнорират Закона и да организират кампании за избиване на бездомни животни чрез отравяне. В много градове, включително и Истанбул, приютите за животни не са нищо друго освен концентрационни лагери, ръководени от общината и управители, които сякаш са там само, за да задоволяват садистичните си подбуди.

Време е кметовете в Турция да разберат, че положението на животните в техните градове не е просто проблем, който трябва да бъде решен, а явно доказателство за техния провал като обществени лидери.

До този момент повечето от тях, включително и Кадир Топбас, кметът на Истанбул, се провалят напълно.

Турция има едни от най-напредничавите закони за защита на животните в света. В цялата страна животни не се евтаназират, нещо, което нарежда Турция до държава като Германия. Протестът от последната събота, най-голямата демонстрация, която тази страна е виждала, показа, че Турция е готова за промяна.

Днес съм изпълнен с надежда, че може би един ден Турция ще бъде смятана за държава, в която към животните се отнасят с уважение и състрадание, а кметовете из страната ще знаят, че обществото ги държи отговорни за това.

Ганди е казал: „Величието и моралният прогрес на една нация се измерват с начина, по който тя се отнася към животните“. Сигурни сме, че всеки един от хората, присъствали на демонстрацията, ще ни подкрепи, че по тези стандарти Турция се намира в дъното на таблицата.

Промяната е близо, вървим по правилния път, но ни чака много работа.

За животните.“

Това е статия, написана от Виктор Ларкхил, създателят на Let’s Adopt, дни след организираната демонстрация в Истанбул по повод смъртта на Ямук.

Нека пожелаем на хората, обичащи животните в съседна Турция, в неделя да се изправят още по-единни и силни.

Нека си пожелаем да ни покажат как една балканска държава с много предразсъдъци и с нисък морал към животните, се променя, за да направим и ние това тук.