Защото Никой бе Някой

“Видях едно черно трикрако нещо по средата на улицата. Клатеше се сякаш всеки момент щеше падне. Спрях на аварийни, слязох и отидох до него. То въобще не ме забеляза. Опитах се да му дам да ме подуши, но то не реагира. Погалих го по главата, но то продължи да се поклаща, без да ме забелязва. Гушнах го, качих го в колата и пуснах парното, защото беше мокро. След 1 минута по пътя към клиниката се обърнах – седеше свито в неестествена поза и главата му висеше. Свлече се на седалката. Не реагираше на нищо, освен на допир до лявата му предна лапа, която бе видимо счупена.”

В този момент ние все още не предполагаме колко сериозно е всъщност състоянието на Никой…

Минути по-късно Никой започва да получава гърчове, зениците му спират да реагират на светлина, от носа му започва да тече кръв, а задните му крачета застават в неестествена поза и липсва чувствителност в тях. Рентгенови снимки, кръвна картина, биохимия и няколко теста установяват:

счупена предна лапа
черепно-мозъчна травма
остро инфекциозно заболяване, което протича тежко и често е с летален изход, а именно гана.

Инцидент или жестокост – в момента няма значение. Според лекарите шансовете на Никой да преживее нощта са незначително малки и препоръчват евтаназия. Това със сигурност е един от най-тежките случаи, които сме срещали. Но и един от най-специалните…

Дори и само едно от изброените състояния може да бъде достатъчно, за да убие Никой. Но Никой вече трети ден се бори за живота си така както само едно куче може. Когато го посещаваме, той усеща, че нещо се случва и използва всичките си сили, за да се опита да се изправи и да ни поздрави. Е, Никой едва успява да застане на 4 лапи и мигновено се олюлява на някоя страна, но ако го посетите в клиниката не му казвайте, защото той все пак е куче, а няма нищо по-вярно от спасено куче. И последното нещо, което искаме той да научи е, че не се справя добре.

Когато погледнете тези очи, можете ли да повярвате, че те не ви виждат? Не сме сигурни на какво се дължи това, но Никой не вижда и съдейки по объркването, което това предизвиква в него, той е загубил зрението си съвсем скоро.

Така Никой се бори в мрак със силно агресивно заболяване в напреднала фаза и опасна за живота травма. Организмът на Никой е много слаб и единственото му оръжие е борбата остава неговата воля за живот и…ние, нашата подкрепа.

Дори в момента, няколко дни по-късно, когато Никой показва подобрение, той не е вън от опасност. Нямаме представа колко време ще продължи лечението му, а интензивната грижа за Никой в най-добрата клиника в България всеки ден възлиза на 100лв.

Бихте ни попитали защо не се откажем…Ще ви отговорим – защото Никой заслужава повече. Защото Никой е невероятен борец и докато има капка сила, той ще иска да продължи, да се изправи и да започне да тича отново. Но за да направи това Никой се нуждае от нашата помощ, нуждае се ние да не се предаваме и да не взимаме най-лесното решение.

Помогнете ни да дадем шанс на Никой и отделете малка сума за него, като я изпратите на нашия Пейпал акаунт или по нашата банкова сметка.

bulgaria@letsadopt.net

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
Основание – за куче Никой

=====

21 Декември

Днес, седмица след като намерихме Никой, не можем да започнем с новините, на които всички се надяваме.

Под лекарските грижи Никой успя да пребори последствията от черепно-мозъчната травма. За няколко дни в клиниката Никой отбеляза неочаквано подобрение – възвърна чувствителността в лапите си, започна да се храни, започна сам да поддържа температурата си, успяваше да се изправи, а ние започнахме да обмисляме настаняването му в приемен дом. И когато споделихме радостта си с вас, Нйкой внезапно се влоши – само за ден получи няколко гърча и състоянието му се върна в изходна позиция.

Днес посетихме Никой в клиниката. Опита се да се изправи, но не успя. Няма нужния контрол над лапите си, за да го направи. Има водниста диария, често се напишква, трепери и е видимо неориентиран. Изключително отпаднал е. Не ни вижда. Това което ни дава надежда е, че Никой все още се храни, не губи апетит, чува ни, реагира на гласовете ни, а температурата му е в нормата. Опитва се да се изправи.

Искаме да благодарим на всеки, който повярва в Никой, повярва в нас и ни изпрати помощ за него.

Виолета, Анета, Вяра, Ана, Маргарита, Димитър, Славица, Станимира, Екатерина, Александра, Анелия, Гергана, Ангел, Хари, Кристина, Михаела, Анелия, Вероника, Радина, Петра, Ана, Момчил, Албена, Цветелина, Яна, Ферди, Адела, Наталия, Десислава, Росица, Мария, Петрова Р.В, Константин, Траян, Теодор, Ана, Слава, Кристиана, Ивелина и други, чиито имена все още не знаем, тъй като достъп до тази информация получаваме с работен ден закъснение…Мили хора, вие сте ангелите на Никой. Вие сте Коледата тази година. Благодарим ви.

Оставяме ви с тази негова снимка. Това е той непосредствено преди състоянието му да се влоши.

Ганата е коварно заболяване. Тя протича остро и продължително. Боледуването се описва с внезапни сривове в състоянието, често някой от тях се оказва фатален. Шансовете не са в полза на Никой. Всъщност от самото начало не са, но никога не са били толкова ниски, колкото са в момента.

Но Никой все още се бори и докато това е така, ние ще правим всичко по силите си за него. Благодарим ви, че сте с нас, благодарим ви, че сте с него.

=====

23 Декември

Защото Никой бе Някой…

В събота сутринта състоянието на Някой се влоши значително. Той не реагираше нито на шумове, нито на докосване. Температурата на тялото му бе 35-36 градуса, при нормална 38, а лекарите не успяха да го затоплят в продължение на два дни въпреки усилитията, които полагаха. Липсваха основни рефлекси като този на зеницата спрямо светлината, челюстта и задните му крачета бяха застинали в спазъм и не помръдваха.

Днес системата, прикачена към тялото на Някой, не успяваше да влее физиологичен разтвор и лекарства венозно, защото тялото му не ги поемаше.

През последните 2 дена разговаряхме с 4ма различни ветеринарни лекари за състоянието на Някой. Всички до един потвърдиха, че път назад нямаше, шансове Някой да се подобри също.

В това състояние нито ние, нито лекарите знаехме със сигурност дали Някой не чувстваше нищо или изпитваше силни болки, които не бе способен да изрази, заради липсата на контрол над тялото си.

Колкото и да ни се искаше да продължим да се надяваме, трябваше да признаем пред себе си, че битката бе загубена и че не можехме да рискуваме гаснещият Някой да продължи да изпитва болка.

Някой спря да диша още преди да успеем да поставим веществото за спиране на сърчицето, малко след като поставихме упойката. Изглеждаше спокоен. Много спокоен.

Тичай на воля, момче. Никога няма да те забравим. Прощавай, че те намерихме толкова късно и не успяхме да помогнем. Опитахме, но не успяхме…