Ако само разбирахме цената на наше решение, дали бихме го взели…
Преди година и половина Маги изглеждаше така… Нечий домашен и вече изоставен любимец, тя бе ужасно слаба, една част от козината ѝ липсваше, другата бе мръсна, сплъстена, а Маги се опитваше да се храни с фасове и по възпалената зона под опашката се познаваше, че има силна диария.
Разбирахме, че Маги бе в беда, но не разбирахме колко голяма бе тя.
Купища изследвания, проведени в продължение на месец и множество отхвърлени хипотези от едни от най-добрите лекари в България, доведоха до ужасно тревожна диагноза. Маги страдаше от имунен ентерит, автоимунно заболяване, изразяващо се в неправилен отговор на имунната система на тялото спрямо храносмилателната. Имунната система на Маги неправилно разпознаваше съдържимото в храносмилателната система като заплаха за здравето ѝ и не позволяваше на организма ѝ да усвоява приетата от нея храна.
Имунната система е една от най-сложните съществуващи системи изобщо, а автоимунните заболявания остават едни от най-трудно лечимите, с много непостоянен и доста често спорен успех. Маги, която по това време страдаше от неординарен апетит и диария, докато тялото ѝ отслабваше все повече и повече, нямаше много шансове…
Подложихме Маги на терапия с кортекостероиди, имуномоделиращи средства, чиято цел бе да потиснат имунната система на Маги и така да позволят на организма ѝ да усвоява приетата от нея храна. Седмици след началото на терапията нивото на кръвната захар на Маги стана много високо, тя развиваше диабет. Така спешно, но постепенно трябваше да спрем кортекостероидния препарат и да намерим негова алтернатива. Маги започна да приема Хлорамбуцил, силен химиотерапевтик, използван за лечение на ракови заболявяния и имащ имунопотискащо действие.
По това време, след 4 месеца в тесните клетки на стационара на клиниката, Маги вече бе във временен дом и това, както по-късно научихме, щеше да спаси живота ѝ.
Накратко: добрите грижи, спокойната среда и липсата на стрес в приемния дом помогнаха на Маги да се стабилизира и заедно с лекарите взехме решение постепенно да увеличим времето между дозите на имуносупресанта, който приемаше. Така след още 4 дълги месеца, Маги нямаше диария, хранеше се повече от добре и не се нуждаеше от силния лекарствен препарат. Маги бе оздравяла, от състояние, прието за нелечимо.
Това бе една дълга година, през която Маги плати висока цена за решението на нейните собственици да я изоставят. Оставили я да оцелява сама във външната, непозната и враждебна среда, те създали огромен стрес за нея. Този стрес отключил трудно овладимо автоимунно заболяване, което едва не я уби. Това бе цената на тяхното решение да изоставят Маги.
Маги търси нов свой Човек, но истински този път. Най-добрият – този, който никога няма да я изостави.
Пишете ни на
bu******@le*******.net
, за да я осиновите и моля, СПОДЕЛЕТЕ.
Разказано от “Осиновена е най-хубавата порода”.
