Тази нощ малко след полунощ Тъжко се бореше със сетни сили да остане с нас, докато спешният екип на клиниката правеше всичко възможно да му помогне.
Тъжко беше много слаб, тежеше едва 250 грама. Затрудняваше се да диша, а от нослето му изтичаше гъст секрет. Температурата на Тъжко бе неизмеримо ниска. Тъжко бе силно обезводнен и анемичен – вените му бяха като конци.
Намерихме Тъжко на едно от най-посещаваните места в Пловдив – на метри от Пеещите фонтани. Около и покрай Тъжко имаше и минаваха хора. Тъжко бе изкарал поне ден на алеята в парка, забил нос в земя, самичък и агонизиращ. Тъжко е търсил помощ и бавно си е отивал, докато хиляди, без да преувеличаваме, хиляди хора са минали покрай него и не се помогнали.
Тъжко се предаде се в ръцете на лекарите, малко след като успяха да поставят абокат, за да започнат венозно лечение и малко преди да успеят да го включат на системи и кислород.
Било е късно. Тъжко не е имал шанс.
Тъжко можеше да бъде Лъки. Някое детенце някъде можеше вече да чака с нетърпение да бъде изписан от клиниката, а само след дни едно семейство можеше да има малък, щурав и забавен приятел, заради който да забрави телевизора. Тъжко можеше да бъде Лъки, ако само няколко часа по-рано един човек бе опитал да помогне.
В крайна сметка колко трудно мислите е да спасите едно малко коте? Жалко за Тъжко, жалко и за вас…
:(((((((((((
наистина много тъжно хора