В един спокоен летен ден, по нищо не различаващ се от всички преди него, едно живо същество внезапно е изгубило цялата си надежда, едно бъдеще е било обречено и един живот е застинал на последния кръстопът.
В този съдбоносен ден Виолета е ударена от кола на Околовръстен път, София. Никога няма да узнаем какво точно се е случило, но добри хора я намират да лежи на платното, неподвижна, в шок. Веднага е откарана в клиника, където е установено счупване на гръбнака. Следва специализирана операция, но травмата е непоправима и Виолета остава с парализирана задница.
Различни хора се втурват да помагат. Един по един те забавят ход, и постепенно се отклоняват по собствени пътеки. Търпеливо да броди по дългия, трънлив и самотен път на Виолетиното спасение остава само един човек. Вероятно за другите тя не е била достатъчно важна.
Предполага се, че Виолета има стопани, защото е в прекрасно здраве, много социална и очевидно свикнала с хора. Историята й е получила силен отзвук в социалните медии. Защо стопаните не са се отзовали и до днес е загадка. Вероятно и за тях тя не е достатъчно важна.
Милото момиче няма чувствителност в задната част на тялото и се нуждае от помощ с пишкането. Помощта се състои в леко притискане на корема на определено място – умение, което може да се овладее за около седмица. Виолета не изпуска урина между пишканията. Изключително важно е, че по голяма нужда тя се изхожда сама и контролирано, като послушно чака разходките.
Виолета е порода питбул, на около 1.5 години. Изключително послушна и лесна за контакт, гальовна, жизнена, игрива, динамична, умна. Дружелюбна е с хора и деца; прекрасно се разбира с кучета, не реагира агресивно на котки. Виолета се придвижва с помощта на инвалидна количка, която ползва с лекота. С изключение на разходките, тя прекарва дните си в бокс в клиника, където търпеливо чака да я зърнат правилният чифт очи.
Последният кръстопът на Виолета не завива нито наляво, нито надясно. От него тръгват само две посоки – напред или назад. Напред тя може да продължи само с помощта на Специален Човек, който да отвори дома и сърцето си за нея. Назад е класическата евтаназия “заради лошо качество на живот”, което не е опция в нашия свят.
Ако не намерим нейния човек, Виолета ще остане завинаги на последния си кръстопът – счупена, забравена и ненужна.
Нека не позволим това да се случи.
Споделете историята на Виолета. Защото за нас и за вас Виолета е важна.
Оставете коментар тук.