В един безгрижен летен ден, по нищо не различаващ се от всички преди него, едно живо създание внезапно е изчерпало целия си късмет, едно бъдеще е било обречено и един живот е застинал на последния кръстопът.
В този смъртоносен ден Виолета е ударена от кола на Околовръстен път, София. Никога няма да узнаем какво точно се е случило, но добри хора я намират да лежи на платното, неподвижна, в шок. Веднага е откарана в клиника, където е установено счупване на гръбнака. Следва сложна операция, но травмата е непоправима и Виолета остава с парализирана задница.
Много хора се втурват да помагат. Един по един те забавят ход, и постепенно се отклоняват по собствени пътеки. Търпеливо да броди по дългия, трънлив и самотен път на Виолетиното спасение остава само един човек. Вероятно за другите тя не е била достатъчно важна.
Предполагаме, че Виолета има стопани – тя е в прекрасно здраве, много социална и очевидно свикнала с хора. Историята й е получила силен отзвук в социалните медии. Защо стопаните не са се отзовали и до днес е загадка. Вероятно и за тях тя не е достатъчно важна.
Момичето няма чувствителност в задната част на тялото и се нуждае от помощ с пишкането. Помощта се състои в леко притискане на корема на определено място – умение, което може да се овладее за около седмица. Виолета не изпуска урина между пишканията. Изключително важно е, че по голяма нужда тя се изхожда сама и контролирано, като послушно чака разходките.
Виолета е питбул, видима възраст около 1.5 години. Невероятно послушна и лесна за контакт, гальовна, жизнена, игрива, динамична, умна. Дружелюбна е с хора и деца; прекрасно се разбира с кучета, не реагира агресивно на котки. Виолета се придвижва с помощта на инвалидна количка, която ползва с лекота. С изключение на разходките, тя прекарва дните си в бокс в клиника, където търпеливо чака да я зърнат правилният чифт очи.
Последният кръстопът на Виолета не завива наляво или надясно. От него пътят тръгва само напред или само назад. Напред тя може да продължи само с помощта на Специален Човек, който да я приеме в дома и сърцето си. Назад е класическата евтаназия “заради лошо качество на живот”, което не е опция в нашия свят.
Ако не намерим Нейния Човек, Виолета ще остане завинаги на последния си кръстопът – счупена, забравена и ненужна.
Нека не позволим това да се случи.
Споделете историята ѝ, защото за нас и за вас Виолета е важна.
Оставете коментар тук.