Това, което ще ви разкажем днес навярно ще ви шокира, после ядоса и накрая разплаче.
Но ако сърцето ви умее да прощава, простете.
Ако ли умее да обича, позволете ни да ви срещнем с Тими.
Няколко дни преди Коледа научихме за котарак, оставен за евтаназия в клиниката.
Когато посетихме клиниката, за да научим причината за смъртната присъда, се запознахме със здрав, домашен и много изплашен черен котарак…
Тими се беше свил в края на клетката си и ни предупреждаваше да не го доближаваме.
От котан бе решил да се освободи не кой да е, а хората, отгледали го от малко коте – неговите стопани. Причината – бил агресивен и правел бели. Но това не бе всичко…
От разказа на лекарите разбрахме, че през пролетта Тими е паднал от петия етаж и се е сдобил с две счупени крачета. Едното заздравяло само, а другото било поправено с външен фиксатор, който трябвало да бъде изваден от крачето в началото на септември.
Но вместо в началото на септември, стопаните се появили в клиниката с Тими в края на декември и вместо да извадят външния фиксатор от крачето му, те подписали протокола за евтаназията на Тими.
Днес, съвсем скоро след раздялата със стопаните си, външният фиксатор от крачето на Тими е изваден, а Тими е мек, гальовен и любопитен към света.
Каква би могла да бъде причината поведението на младо коте да бъде „агресивно“ или „твърде палаво“… Навярно възрастта, навярно това, че е котка, по природа щура, …навярно дискомфорта от носенето на външен фиксатор повече от половин година… Можем само да гадаем.
Но знаем едно със сигурност – каквото и да е накарало стопаните на Тими да се се откажат от него, то не е в състояние да накара нас да направим същото.
И ако ви се иска да хвърлите камък, молим не го правете. Първо, няма да достигне до стопаните на Тими и второ, няма да помогне на котан…
Днес имаме по-важна задача. Тими се нуждае от временно местенце. И от сърце, което да превземе. ☺
Пишете ни, за да му помогнете и споделете тази история с приятели.
* Новини за състоянието на Тими ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.
Не знам къде сте.Аз съм в Шумен и бих го приютила.
Браво на госпожата.нашата падна от терасата и беше със счупен таз. Последваха операции, импланти, после кастрации.Излезе към 1000 лева.Но ги дадохме. Сега си я гледаме , възстановена е напълно.Тича и скача.
Как може да има такива хора, аз имам 10 годишен котарак, навсякъде където съм се местила съм го вземала с мен, 3 месеца се борихме с чернодробен пороблем(два от които при неуки ветеринари, което страшно ме ядоса че едва ли не експериментираха с котката ми/ и един месец наистина животоспасяващ за котьо), костваше ми над 500лева и не се отказох, сърцето ми се късаще като го карах да яде на сила, но трябваше, сърцето ми се ракъсваше при всяка забодена игла или абукат във вече посинелите и подпухнали лапички, плачеше ми се когато ме надираше всеки път в борабата да го сложа в клетката и да го занеса на ветеринар защото беше уплашен, прекарва нощите плачейки и питайки се как се случи това и защо, дали ще доживее следващия ден или не, беше станал 3 килограма от 7, жълт като лимон, стоях гладна, за да мога да платя за лечението, лишавах се от всичко само и само да се оправи. Но си струваше, защото сега е добре и не искам нищо лошо да му се случва, но ако се случи той знае, че аз винаги ще съм насреща, и дори в главата му да е “тази кака пак ме води да ми бият инжекции, гадните чичковци и лели с манти и ръкавици” не ми пука, защото го правя за негово добро!