Падането

Марк се родил между покрива и окачения таван на кварталния Т-маркет.
Няколко дни след това паднал от височина близо 4 метра.

Т-маркет

Спасяването

Два дни плакал неутешимо и непрестанно, без трогне някого особено.

Вечерта на втория ден, влизайки в супера за покупки, чухме така познатия пронизителен звук — отчаяно бебешкото мяукане… Зарязахме и покупки, и всичко и се юрнахме да търсим помощ. Добре че има читави служител там, та не ни натириха на секундата. От тях разбрахме и откога плаче котето. Дойде момче от охраната, донесе стълба, покатери се, разкачи плоскостите на окачения таван и почна едно мац-пис-пис…

После и ние се катерихме, после други хора, после пак охраната, после пак ние…

След половин час вече бяхме сигурни, че тънкото гласче идва от вътрешността на куха колона. Малкото същественце беше паднало от огромна височина до дъното на колоната, от която излизане няма. Ни жив, ни мъртъв. Лошото беше, че нямаше как да стигнем до долу. Пуснахме дълъг гирлянд с надеждата котето да се изкатери по него и зачакахме. Нищо. После се катерихме по покрива, за да намерим пролука да стигнем до мястото откъм горната страна. Нищо. После дойде краят на работното време и трябваше да се затвори магазинът. Хората от персонала звъняха някъде на някакъв шеф, той каза че на следващия ден по някое време ще прати хора от поддръжката да извадят ревльото. Оставихме телефонен номер, като се разбрахме да ни звънят на секундата и да не си помислят да захвърлят мъника някъде, ако успеят да го извадят.

На сутринта минахме през магазина, мяукането си се чуваше още от входа.

До колоната обаче стояха двама мъже в гащеризони и смело я разбиваха.

След няма и 5 минути от дупката сам се показа притежателят на мощния глас, който беше опищял супера в последните два дни – един съвсем, ама съвсем мъничък, черен, порядъчно прашасал смелчага.

Марк

Кръстихме го Марк. На името на супера, който е родното му място, а за малко щеше да е и лобното му такова. По наши изчисления е роден около октомври 2016 г.

Марк