СЛУЧКАТА

Миши ни намери в МакДоналдс.

В един прекрасен слънчев ден наши доброволци пиеха кафе в МакДоналдс на Окръжна Болница. Изведнъж и не на място, чухме кодовия звук, който, дори да спим, ни буди със стряскане — пронизителното измяукване на малко котенце. Огледахме се, напомняйки си, че имаме повече от достатъчно активни случаи, и че нямаме възможност да се ангажираме с повече. Но все пак погледнахме.. защото чувството за отговорност е вътре в теб и не можеш да се бориш с него.

Това, което видяхме, ни успокои. А после разтревожи..

Двама мъже и една жена седяха на съседна маса, а единият гушкаше малко сладко котенце. Необичайна гледка за МакДоналдс, да, но ние си казахме, че вероятно са го намерили някъде наоколо и са решили да си го осиновят, и че всичко е наред.

Мхм.. само че не беше.

Като се загледахме в групичката в главите ни започнаха да се вдигат червени флагове.

Жената, от която се очакваше вродено милосърдие към животинче, хвана котенцето за едното задно краче, извади го от кутията за обувки, в която преди минути го бе оставил мъжът, и го сложи на масата. Ядейки сладолед, следващото й действие бе да предложи на котето да си близне. То се отдръпна, мяукайки и клатушкайки се, а жената продължи да бута сладоледената фунийка в нослето му, докато вторият мъж, дотогава безмълвно стърчащ до нея, не й каза да му даде нещо друго. На което жената отговори “Ами какво друго да му дам!”

РЕШЕНИЕТО

Решението се взе само, както се случва често в дейността ни.

Приближихме и заговорихме групичката. Разбрахме, че единият мъж е спасил котенцето, а жената ще го осинови, като вторият мъж е неин “шофьор за случая”. Ще спестим подробностите на няколкоминутния близък контакт с всички замесени, през които жената, междувременно грабнала котенцето от масата, се обърна с гръб към нас и изкряска “Мое си е!”, а вторият мъж продължи да стърчи като ням стълб до масата, и които ни убедиха още повече, че решението е правилно — и ще кажем само, че направихме всичко възможно да вдъхнем доверие на спасителя да ни даде Миши.

За щастие човекът сам беше стигнал до същите изводи, до които ние стигнахме, и се съгласи. Следващите снимки са от срещата ни с него в съседната бензиностанция.

ПИТОНЪТ

Много хора не знаят за проблема със змиите.

За съжаление сред отговорните собственици на змии има и недобросъвестни индивиди, които ползват за храна живи котета. В зората на социалните медии тези хора бяха относително ненаясно с това как могат да подмамят човек, спасил котенце, да им го даде — сега обаче са станали по-опитни и понякога използват жена за прикритие. Такива хора ще ви кажат всичко, което очаквате да чуете — и ще поискат размяна на бензиностанция или в кафене. Няма да ви допуснат в дома си, защото там лесно ще видите, че не са това, което търсите; нито могат, нито искат да отглеждат котка, и нито те, нито домът им отговарят на простичките изисквания към осиновител.

Преди години написахме следните инструкции “Смъртно опасно! Как да изберем осиновител.” Наскоро се загледахме в информацията, и си дадохме сметка, че всичко все още е съвсем валидно.

Понякога получаваме критика за проверките, които правим, преди да поверим животинче в нов дом.

Историята на Миши е класически пример защо тези проверки са критични. Няма да ви казваме на какво си мислим, че станахме свидетели, а ще ви оставим вие да си го представите. Може да грешим, може да е невинно, и тогава Миши просто щеше да попадне при човек, който да го разнася из дома си, държейки го за задния крак, и хранейки го със сладолед. А може би Миши избегна истински ужасяваща съдба — защото ние сме се научили да усещаме проблемите.

Можете да се научите и вие, на този линк. И бъдете безмилостни към всички, които искат да вземат от вас животинче, спасено с обичта и усилията ви. Защото в този момент вие държите нищо по-малко от живота му в ръцете си.

ОСИНОВЕН

И докато на нас ни отне близо месец да намерим време да споделим тази история с вас, Миши е осиновен! В Германия!!!

И преди да каже някой “Защо в Германия, в България има добри домове?” отговаряме веднага. Защото докато Късметко, Рижко, Томи, Снежко, Алиска, Чернушко, Галя, Би, Лори, Мимо, Куини, Марк и Мартина продължават да търсят своите хора — някои вече чакат шести месец — Миши успя да се протегне чак до Германия и да очарова безнадеждно прекрасното семейство, миналата година осиновило от нас черната принцеса Моли. Затова ние можем само да се радваме, че тези разкошни хора пожелаха да отворят дома и сърцето си за Миши, и с удоволствие ще го пратим и в Германия, където се е случило те да живеят, и където се грижат за Моли, която осиновиха от нас миналата година, ето така.

БИЛЕТЪТ ЗА МИШИ

Миши е готов за път, прегледан, здрав, има необходимите ваксини, микрочип, паспорт.

Миши има и резервация със Зоотакси за края на тази седмица, но ще пътува само ако можем да осигурим €160 за билета му. Котче не може да пътува със самолет срещу по-евтин билет, защото нямаме придружител и защото новият му дом е в градче, далеч от основните големи летища, до които има директни полети. Осиновителите също ще дарят сума.

МИШИ ЗАМИНАВА!

Някой се радва, някой тъжи..

Успяхме, приятели! Миши днес заминава, но не и преди да благодари на добрите хора, замесени в историята му, спасителя му, приемните му човеци, които го гушкаха и обичаха през изминалия месец, всички, които го мислиха, коментираха, дариха и помогнаха този ден да се случи. Довиждане, котка Мишка, бъди щастлив!

Останете с нас за кадри от пристигането на Миши в новия му дом в Германия.

У ДОМА

Миши пристигна! След един ден и една нощ пътуване с батковците от ZooTaxi, Мишката е вече с новите си хора в Германия. Ще оставим снимките и вие да говорите, а ние ще замълчим. Благодарим, че помогнахте да се случи поредното чудо.