Автор: Ребека Хоскинг
Източник: Mail Online
Със съдействието на: Ния Коцева
Ребека Хоскинг решила да се превърне в детектив, когато нейното коли се разболяло. Това, което жената водеща първата британска кампания за борба с найлоновите пликчета открила, ще шокира всеки собственик на домашен любимец.
Беше тази година в ранната пролет, когато аз и половинката ми, Тим, бяхме на ливадите във фермата ни в Девон, подрязвайки върби и наглеждайки нашето десет месечно коли, Дейв, докато то извърваше любимото си занимание: лов на гъсеници. Тогава не предполагахме, но това щеше да е последният път за идните месеци, през който щяхме да сме спокойни.
Половин час по-късно, когато седнахме да пием чай в къщата, чухме ужасяващ удрящ шум идващ от отвън.
Последвалите моменти бяха като сън. Не си спомням как стигнах до къщичката му, само си спомням как положих Дейв в легнало положение, слагайки одеяло под главата му. Той имаше бурни конвулсии, риташе силно с крака и му излизаше пяна от устата. По-късно щяхме да открием, че всъщност Дейв е имал епилептичен припадък (grand mal seizure) и че силният шум е идвал от главата му удряща се неконтролируемо в пода. Това щеше да се превърне в звук, от който щяхме да изпитваме ужас и звук, който за съжаление щяхме да чуваме доста често.
Ветеринарите ни казаха, че кучетата могат да получават припадъци от много неща, и че имаше хиляди тестове, които можехме да направим. Ако, както в случая на Дейв, специфичната причина не можеше да бъде открита, диагнозата щеше да бъде „идиопатична епилепсия”. Това се превежда като: „Той има припадъци и ние не знаем защо.”
На Дейв му бяха предписани антиконвулсивни лекарства, но припадъците продължиха. Те бяха изключително тежки и ние знаехме, че всеки един от тях можеше да бъде фатален.
Ветеринарите ни казаха: „Живейте с кучешката епилепсия, а не за нея”. Добър съвет – доста по-лесен за казване, от колкото за реализиране.
Ние обаче поехме в съвсем различна посока и се задълбахме в разследване, започвайки пътешествие, което щеше да ни отведе много отвъд границите на кучешка епилепсия.
Усиленото търсене в интернет на научни доклади, ветеринарни публикации и форуми за собственици на домашни любимци, разкри огромен и растящ брой на кучета с болести на ставите, вътрешните органи, имунната система, очи, уши, кожа, зъби и нервна система; да не говорим за случаите на рак, поведенческо разтройство и да, епилепсия. Интернет предлагаше най-различни лечения – от скъпи лекарства до колективна молитва. Имаше един съвет, обаче, който се появяваше прекалено често, за да бъде игнориран – „спрете да храните кучето си с търговска комерсиална храна”.
По това време ние хранехме Дейв с това, което си мислехме, че е висок клас суха храна (kibble). Според надписа на пакета, тази храна беше „богата на месо”, съдържаше „здравословни съставки” и бе „100% пълноценна и балансирана”.
Но секцията със „съставки” на повечето опаковки кучешка храна е изключително неясна и подвеждаща. Производителите не желаят да знаеш какво всъщност има вътре. След много сериозно проучване, най-после разбрах защо. Най-вероятно ние сме хранили Дейв с отпадъците от продуктите на индустриалната преработка на зърно, кори от растения (и най-вероятно дървени резки), смесица от не-хранителни животински части, прибавени с използвани мазнини и олио, най-вероятно идващи от ресторанти и от индустриалната преработка на храни. Тази смесица е натъпкана с мощни антиоксиданти, забранени във Великобритания за човешка консумация, и свързани с увреда на черния дроб и бъбреците, стомашни тумори и рак.
Също както много собственици на животни, аз никога не бях подставяла под въпрос храната на кучето ми, докато нещо не се обърка. Но когато го направих, се натъкнах на бойно поле с комерсиални производители на храна за животни от едната страна, и тези, които защитават по-естествената диета за домашните любимци от другата страна.
Производителите на храна за животни казват, че преработената храна за животни е безопасна и хранителна; тези, които хранят с естествена храна казват, че комерсиалната храна, съдържаща главно варени житни зърна, е неподходяща за животни, които са се развили, ядейки сурово месо и кости.
Аз просто исках да знам как трябва да храня кучето си. Да питам ветеринарите беше най-логичната стъпка, но много от тях проявиха нежелание да бъдат въвлечени в този спор.
Роджър Миакок (Roger Meacock), обаче беше единственият ветеринар, който беше щастлив да говори дълго по темата. Той също така беше горд член на групата, подкрепяща натуралната диета: “Трябва ти само да погледнеш шоуто на Дейвид Атенбороу (David Attenborough), за да ти стане ясно, че дивите кучета ядат трупове. Те улавят живи животни или мърша, а не атакуват житни полета. Не копаят картофи, не готвят, не добавят консерванти или овкусители… ако не се случва в естествената им среда, тогава и ние не следва да го правим за тях.”
Ако е толкова ясно, тогава защо съществува объркването? Миакок казва: “Производителите на животинска храна ни карат да повярваме, че кучетата не са хищници, а са всеядни. Тази преднамерена неуместна класификация се противопоставя на всички научни доказателства.”
Индустрията, произвеждаща храна за домашни любимци е управлявана от група мулти-национални корпорации и възлиза на около 30 милиарда паунда годишно. Печалбите се поддържат чрез използване на възможно най-евтините съставки, които законът позволява.
В Северна Америка е доказано, че „месото и костите от бозайници”, главен компонент в храната за животни, съдържа целите останки на евтаназирани котки и кучета – каишки против бълхи, табелки с имена, микрочипове и всичко останало.
Производители на храна за домашни любимци с радост отбелязват, че нашите любимци живеят по-дълго от всякога, и казват, че това се дължи на подобреното хранене.
Миакок не отделя много време на това твърдение: „Днес хората живеят по-дълго от всякога, но ако KFC и Burger King се опитат да кажат, че това се дължи на тях, никой няма да им повярва.” Той вярва, че голямото развитие на ветеринарната медицина, и в частност на имунизацията, са удължили живота на животните, въпреки режимите им на хранене, съдържащи обработена храна.
Ветеринарите, с които разговарях се съгласиха, че режим на хранене, съдържащ обработена храна е свързан с много хронични и дегенеративни заболявания.
„Често виждам много кучета с рак, артрит или алергии”, казва Миакок. „Главната част от моята дейност е да спра комерсиалната храна и да сложа кучетата на режим на хранене, съдържащ само сурова храна. Там е моментът, в който виждам голямата разлика. Имал съм кучета, за които се е очаквало да умрат, и които след време са си тръгвали от мен абсолютно здрави, просто защото съм ги сложил на суров хранителен режим”.
Пийт Колешау (Pete Coleshaw) е наскоро пенсионирал се ветеринар с десетилетия трупан опит от своята работа в Стафордшир. Той смята че наличието на зърнените съставки в много от комерсиалните храни е главения проблем: „Котките и кучетата не би трябвало да ядат големи количества от силно ферментирало нишесте. Те не са се мъчели милиони години, хранейки се със сурово месо и кокали: те са се развивали.”
Някъде месец след като припадъците на Дейв започнаха, забелязахме, че физическото му състояние започна да се влошава. Козината му започна да пада, венците му бяха бледи и имаше непрестанна диария, обриви и раздразнения на кожата. Чувствах, че няма какво повече да губя, ако сложа Дейв на по-естествен режим на хранене.
Проблемът беше, че имаше твърде много страшни истории – за бактерии и задавяне с кости, например – така преминаването на суров режим на хранене изглеждаше рисковано. Голяма част от тези истории произлизаха обаче от хора или компании, продаващи комерсиална храна за домашни любимци.
Идеята, че Дейв можеше да се задави с кост, дълго време ме притесняваше, но ветеринарят Ричард Алпорт (Richard Allport) коментира: „Всяко нещо носи своя риск, но аз мисля, че рискът от това да не храниш животното със сурови кости е много по-висок от това да го храниш с комерсиална храна.”
Един от рисковете на не-прилагане на суров режим на хранене е, че питомците получават възпаление на венците (гингивит). Около 85% от кучетата на възраст над 3 години страдат от гингивит или кариеси. Суровата кост е природната четка за зъби за едно куче.
Една от критиките на суровия режим на хранене е, че не е „научно доказан”. Да, така е, освен ако не приемате като научен експеримент многото милиони години на еволюция.
По-близък поглед върху „научното” тестване подкрепящо комерсиалната храна показва, че то е толкова достоверно, колкото и „научната” част в рекламите за шампоани. „Пълноценна и балансирана” са златните думи на комерсиалната храна за домашни любимци, но какво всъщност означава това? Специалната комбинация на хранителни вещества, витамини, минерали и микроелементи, каквито „пълноценна” храна трябва да съдържа са определени от тестове извършвани под контрола на Асоциацията на служителите по контрол на храната (Association Of American Feed Control Officials – AAFCO) в Съединените Щати, организация силно повлияна от индустрията за храна на домашни любимци.
Колешау пояснява: „Тестването на храна, извършвано от AAFCO се състои от поне осем кучета, които са хранени на един и същи хранителен режим в продължение на 26 седмици. През това време, 25% от кучетата могат да бъдат премахнати от експеримента, а кучетата ядещи храната могат да изгубят до 15% от теглото и състоянието си; въпреки това храната все пак ще мине теста и ще бъде обозначена като „пълноценна и балансирана”.”
Това не звучи толкова обнадеждаващо, нали?
Болестта на Дейв означаваше много посещения при различни ветеринари и всяка чакалня беше облепена в реклами на обработена храна за домашни любимци. Ако тези обработени храни са толкова лоши, защо са толкова разпространени и препоръчвани от самите ветеринари?
Някои хора вярват, че има голяма конспирация между производителите на храна за домашни любимци и ветеринарите. Въпреки това, аз не мисля, че това е истината. Всички ветеринари, които ни помогнаха с Дейв бяха фантастични. Ако наистина мислеха, че комерсиалната храна е виновна за състоянието му съм сигурна, че щяха да ни кажат.
Ричард Алпорт казва: „Това се случва не защото ветеринарите са го решили, а заради рекламните кампании на производителите. Това, което ме натъжава е, че моята професия, която мисля за етична е въвлечена в това.”
Индустрията на храната за домашни любимци е силно вградена във ветеринарната професия. Тя предоставя курсове за ветеринарни медицински сестри, които им дават квалификации в животинското хранене; публикува учебници за хранене и ги раздава безплатно на ветеринарните студенти. И както Алпорт пояснява, не спира само до тук.
„В много случаи, заплатите на лекторите по хранене във ветеринарните университети е платена от компаниите, произвеждащи храна за домашни любимци.”, казва той, „Така че повечето студенти днес не получават информация за нищо друго, освен комерсиална храна.”
Ако аз бях студент по ветеринарна медицина, това би ме ядосало изключително много. Училищата по ветеринарна медицина очевидно имат нужда от финансиране. Университетите признават, че парите, идващи от компании, произвеждащи храна за домашни любимци са важни, но също така често обявяват своята независимост като стане въпрос за преподаване по хранене.
Чиста независимост обаче е трудна да се установи след като се оказва, че клаузи в договорите съдържат неща, като: „Университетът се съгласява, че Роял Канин (Royal-Canin) ще бъде допуснат да предоставя ескпертиза и материали за интеграция в уговорените курсове по хранене”.
Пийт Колешау вярва, че „това е едно постоянно втълпяване на идеята за комерсиалното хранене на домашни любимци”.
Приемането на обработена храна е толкова внедрено във ветеринарното обучение в днешно време, че това е малко вероятно да се промени в близкото бъдеще, но хора като Колешау показват, че никога не е късно да научиш старите ветеринари на нови трикове.
„Аз се осъзнах късно”, казва той, „и имам клиенти, които ми казват: „Да, но ти ми каза, да храня с комерсиална храна преди 10 години.” Моят отговор на това е да си вдигна ръцете и да призная, че съм сгрешил, бях приел мотото на компанията и вярвах в него – но вече не вярвам.”
От тогава той не е поглеждал назад: „До времето преди да спра да практикувам, имахме 100 кучета, хранени със сурова храна, и всички от тях бяха в отлична форма. Виждах ги навън на разходка и винаги получавах позитивни отзови от техните собственици.”
Измежду пациентите на ветеринарите, с които разговарях, имаше над 2000 кучета и котки на естествена диета и бизнесът на тези ветеринари процъфтяваше.
За съжаление, нашето време с Дейв изтече и той получи един голям финален припадък, но това не означава, че промяната на хранителния режим беше грешка – точно обратното. За трите месеца, в които той беше на сурова храна видяхме забележително подобрение в здравето и състоянието му.
Само за дни козината му стана много лъскава и загуби тази кучешка миризма, която смятахме за нормална. Зъбите му станаха по-бели, лошият му дъх изчезна, кожните му алергии изчезнаха, имаше повече енергия и очите му блестяха. За кратко, дори тежестта на пристъпите му намаля и той се възстановяваше по-бързо от тях.
Ние не можем да кажем със сигурност, че комерсиалната храна е виновна за състоянието на Дейв, но със сигурност не му помогна. Храненето на младо месоядно животно с храна, която съдържа по-малко от 5% месо не действа в негова полза.
Чакаме ново кученце след един месец – Уилф – и аз искам да му предоставя най-добрия старт в в живота, и това значи суров режим на хранене от първия ден. Хранителната индустрия за домашни любимци се обръща кум случаите на хилядите десетки здрави кучета, хранени със сурова храна като „анекдоти”, но аз бих предпочела да съм поредния анекдот със здраво куче, от колкото поредния член на статистиката, седящ в чакалнята.
Някои ще поставят под въпрос гледните точки на Миакок и Апорт. И все пак, и двамата са напълно квалифицирани и уважавани ветеринарни лекари, членове на борда на Кралският колеж на ветеринарните хирурзи, и автори на статии във Veterinary Times.
Както Роджър Миакок казва: „Има стара поговорка: „Силен като куче на месар.” Това не обяснява ли всичко?”.