Побой, кол, нервнопаралитичен спрей, камък, убийство – това са думи, които не би трябвало да бъдат съчетани в едно изречение с думата коте, но се оказва, че е възможно. Стопанката на Рамбо се разболява тежко и постъпва в болница, а човекът, който е оставен да се грижи за котето, неясно защо изхвърля Рамбо навън. Котаракът се опитва да се върне в дома си, когато го пресреща друг индивид, предполагаме познат на първия, който се опитва да изкара Рамбо от входа с гореописаните средства. Човекът методично бие котарака, който се е свил в ъгъла на входа. Използва краката си, дебела пръчка, пръска котарака със спрей и в един момент е надвесен над него с голям камък.
Разказът щеше да остане ужасяващ, ако не се бе оказало, че ангели спасители съществуват. Не, те нямат крила, нито свръхсила, те са обикновени студенти: Юрий и Митко. Момчетата успяват да уговорят “човека” да спре да убива Рамбо и да им го повери. За тяхно (и наше) безкрайно учудване в този момент от входа излиза временният собственик. Той просто се учудва, че котаракът е още там, и не реагира на случващото се. След известни преговори той предава Рамбо на момчетата и дори им донася паспорта му. Юрий и Митко спешно откарват котарака във ветеринарна клиника, и се свързват с нас за помощ.
Рамбо с красивите кафяви очи и пухкавата козина вече е щастливо осиновен от Йоана, и оцеля благодарение на късмета си и на двама истински Човека. Момчетата предоставиха на котко временен дом докато ние търсихме осиновител.
Споделете историята на Рамбо, за да достигне много хора. Нека направим така, че да не допускаме такива случки в красивата ни България.
НОВО РАЗВИТИЕ
Рамбо отново е бездомен. Рамбо е претърпял силен стрес и се нуждае от дом, в който ще бъде посрещнат с разбиране, ще му бъде предоставено спокойствие и време, за да се възстанови и да възвърне доверието си в хората. Рамбо и осиновителката му не се сработиха, и ние търсим ново решение за него.
Ето го Рамбо Пух Днес. Той е на 1-2 годинки според лекарите. Пухи (никакъв Рамбо не е той) просто е бил много, много уплашен, дълго време. Трябваше му много, много търпение от наша страна, за да се отпусне. Пухи се боеше от ръцете ни. От доста време вече не посяга да ни бие, както правеше в началото като го погалехме. Сега при всяка възможност е близо до нас, докато сме на компютъра той се гали с глава в ръцете ни, и винаги иска да е във възможно най-близък контакт с някой от нас.
Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.
