“Здравейте! Казвам се Карамел – така ме кръсти обичната ми първа мама, а втората пък обича да ме нарича “Мармалад”. Явно ме асоциират с нещо вкусно и сладко?! ♥
Много съм гальовен, признавам, но тайничко имам страх от хората, породен от живота ми в неволя навън. Обичам да се крия зад мебелите, или пък направо да си правя наблюдателница от най-високото място в дома – я гардероб, я шкаф.
Добрите хора от Let’s adopt Bulgaria ме спасиха от улицата, в момент, когато имах проблем със зъбките, та се наложи да ми извадят горните 2 кучешки, и когато имах гъбична инфекция по цяяяялото телце. Като бонус ме и кастрираха, за да съм уникатче и да не създавам себеподобни – бъдеща конкуренция. Прибраха ме в дом с … колко ли бяха котките? Една – Мърун, две – Скръц, три – Мечи, четири – Гриша, пет – Рън…не мога да броя до повече.
Грижеха се за мен много добре, започнах да се храня (на гардероба), милваха ме (докато стоях на гардероба), спях в легълце (естествено на гардероба). Започнах да свиквам с мама и ѝ устройвах сутрешно карамелено кафе в леглото, и марширувах докато тя ме галеше…
След известно време станахме много котковци в къщата, та втората мама ме взе и сега съм при братчето ми Слънчо, и неговия съквартирант – Куки. И тук ми е хубаво, но още ме е страх и съм си намерил скришно местенце…шшштт, няма да го издавам кое е!
Това накратко е моята история..досега. Известен съм като “братчето на Слънчо”. Искам да ме обичат заради самия мен, заради леопардовата ми грация, заради предизвикателството да ме опитомят, заради тихото ми мъркане, блестящата нежно карамелена козинка, зелените ми изумрудени очи..имам нужда от обич и истинско семейство, с поне още едно коте, та да си имам другар в игрите!
…
Приятно ми е, аз съм Карамел. Кой ме иска?”
Стандартните условия за осиновяване:
