“От месеци баща ми искаше да му намеря коте за домашен любимец.
Баща ми е над седемдесетте, живее сам в голяма къща с двор, а аз успявам да го посещавам едва два пъти в месеца. Когато започнах да издирвам подходящ любимец, се възстановяваше от нелека операция. Отказваше да се храни, беше депресиран, не му се живееше… според мен просто нямаше за кого да се грижи и кого да обича!
Затова и започнах да търся котка/котарак с подобна съдба – самотно животно, задължително по-бавно подвижно, което ще изисква повече и всеотдайни грижи, което ще изисква пълното внимание и съчувствие на баща ми. Надявах се да намеря възрастно животно, с улегнал и спокоен темперамент, което да е по-заинтересовано от сладки дремки, галене и наблюдаване на “светската суматоха” иззад прозореца. Мммда, татко изрично ми бе казал, че не иска малки, енергични и игриви котета вкъщи…
След месец търсене се свързах с Летс Адопт, с молба да осиновя едно от спасените от организацията животни – възрастен котарак, възстановяващ се от същия тип операция като бащината ми. Нетърпението ни беше огромно – татко разглеждаше снимките на Рошко (http://on.fb.me/Ztd2VD) и чинно запомняше какви грижи трябва да полага за козината, храненето и социализацията му, след като го осинови. Аз бомбардирах доброволките с безбройни имейли, убеждавайки ги, че татко и само татко е най-добрият осиновител на този котарак! За да отговорим на изискванията на Летс Адопт към осиновителите на техни животни, за хипер кратко време обезопасихме двора с мрежа и се сдобихме с двумесечно коте, което да бъде компаньон на Рошко, саксия с котешка трева, чесалки, играчки и прочее.
…И когато най-сетне татко бе одобрен за осиновител на Рошко, видях пост във Фейсбук за коте-бебе, родено без задни крачета. Стопанката на котката-майка търсеше някой, който да се грижи отговорно за него. Изобщо не се колебахме, веднага се отказахме от Диафраг за сметка на безкракия старозагорец!
Красимира Георгиева, стопанката на котката-майка, държеше да го вземем веднага, но предпочетох да изчакам 3 седмици, през които котето да продължи да суче. Майчината кърма е най-добра за котетата!
След още три седмици чакане, през които слушах безкрайните оплаквания на баща ми от лудориите на новоосиновеното коте (което трябваше да е компаньон на Рошко), една съботна сутрин се срещнах с Краси, която ми предаде едно безподобно красиво, паникьосано от раздялата със семейството си котенце.
Не й обърнах кой знае какво внимание – той плачеше, че е жаден, гладен, изплашен и много му се пишка! Светкавично се прибрах в квартирата си, погрижих се за него и той спокоен заспа на коленете ми. Така мина целият ден – седях на дивана, а той спеше в дланите ми и всеки път, когато трябваше да стана и да го пусна, избухваше в плач.
Веднага стана ясно, че Коко не върви. Чуканчетата му имаха големи рани. Плътта беше протрита от опитите му да ходи, да следва котилото и майка си. Болеше го, лежеше по гръб и се влачеше странично вместо да върви или пълзи. Ветеринарят, при когото Краси беше водила Коко, не го беше превързал, нито беше обработил раните. Беше ми ясно, че така е най-добре, защото животинката сама ще се погрижи за тях и превръзка само би забавила зарастването, но не можех да гледам как всяка стъпка или опит за стъпка му причинява болка!
Отидох в кварталната аптека същия следобед и смело обявих, че ми трябват бинт, лейкопласт и йоден мехлем, тъй като “котенцето ми има протриване”. Аптекарката ми предложи вагинални свещички… Купих само бинт и лейкопласт и никога повече не стъпих в тази аптека!
Така Коко се сдоби с “чизми”, изработени от парче бинт и 2 ивици лейкопласт. Вече не стъпваше на рани, а върху дебел слой марля, напоена с детски крем против подсичане и 2 слоя лейкопласт. И веднага започна да тича /макар и само по дивана и леглото/!
Отне му малко повече от месец, но той оздравя, раничките заздравяха, чуканчетата се покриха с мазолчета твърда кожа, по голата кожа израсна козинка. Тогава го предадох на баща ми, който се грижи за него като за малко детенце.
Сега Коко не носи тези „чизми“ постоянно, а само когато разрани чуканчетата си. Това се случва, ако играе и тича прекалено енергично из двора, а е успял да се измъкне навън, без да са му сложени превръзки на краченцата – т.е. босичък.
Баща ми е възрастен – на 72 години. Като всеки мъж е малко ленив. Но пък се справя отлично с грижите за Коко – храненето в определен час и количество, къпането, чистенето на тоалетната, социализирането.
И няма да повярвате как е дресирал мъника и колко нежен и доверчив глезан е направил от него!
А ВСЪЩНОСТ КАКВИ СА СПЕЦИАЛНИТЕ НУЖДИ НА КОКО?
1. Подовете в татковата къща са застлани с дебел килим, което за Коко е повече от удобно. Мебелите са меки и удобни за катерене.
2. Рампи за качване и слизане от мебелите. Котка без задни крака се научава бързо да се катери само с помощта на предните, но за да предпазите мебелите от надраскване и да улесните животното при слизане, просто трябва да поставите по една възглавница отстрани на дивана, на леглото, на фотьойла, на секцията (ако на любимеца му е позволено да се разхожда там). Коко използва такива „рампи“ и за слизане, и за качване. Сега съм заменила възглавниците с големи парчета дунапрен за мебели, облечени в плат.
3. Евентуално инвалидна количка. Когато Коко навърши половин година, с годеника ми решихме да му подарим инвалидна количка. Намерихме видеоклип, в който бе показано как сами да сглобим такава. Материалите струваха по-малко от 10 лева, а направата – 5-6 часа. Коко самоотвержено помогна на Емил при сглобяването на количката, макар че повече му се играеше и по-скоро се закачаше с него и го канеше на игра. Коко свикна сравнително бързо с количката и след малко насърчаване дори тичаше с нея из татковия двор.
Той не я използва постоянно, а по-скоро като играчка, с която се забавлява, с която тича бързо като вятър.
4. Компания и забавления – Коко трябва да расте като нормално коте и да има постоянни контакти с други котки. Приятелят на Коко се казва Талисман, по-голям е от него с един месец и все го учи на бели, за които Коко не се е досещал! Растейки, живеейки, играейки с друга котка, животинката се учи да бъде себе си, проявява нормално за вида и възрастта си поведение. Това, което започна като игри на двора, прерасна в осъзнаване на собствената територия и борба за защитаването й. За неприятна изненада на съседските котараци, домът на баща ми /заедно с двора/ принадлежи на Коко и на нито едно куче, възрастен кот или котка не се разрешава да преминат оттам! Моят принос към игрите им са играчките, които им изработвам сама. А татковият – той просто им пуска Енимъл планет и заедно гледат филми за африканските лъвове.
5. Храна, слънце и подходящи медицински грижи. Наред с подходяща сурова диета, Коко се възползва от татковата билкова градинка. Каланхоето, босилекът, здравецът, риганът, чубрицата и котешката трева са като домашна аптека за него!”
Историята на Коко е част от вдъхновяващата кампания на Let’s Adopt! Bulgaria за необикновени животинки и тяхната история, разказана от техните не по-малко необикновени собственици! Ако вашият любимец няма краче, не вижда, парализиран е, загубил е слуха си, страда от диабет, сърце или каквото и да е друго, моля, споделете историята му със света и ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.
За съжаление, Талисман се разболя от остеосарком на лицевите кости. Баща ми се грижи за него в голямо внимание /тумора засегна челюстите и Талисман се хранеше само с пастет или фино пюрирана попара/ до момента, в който състоянието му се влоши. Талисман беше евтаназиран от семейния ветеринар, за да му спестим излишни страдания. За мен е загадка защо младо животно на 3 години се разболя толкова сериозно. Днес Коко не е единствен любимец на баща ми, когато Коко и Талисман бяха на 9-10 месеца, към тях се присъедини и Мандаринка.
“за хипер кратко време обезопасихме двора с мрежа и се сдобихме с двумесечно коте, което да бъде компаньон на Рошко”
Какво стана с това коте?