Беше Коледа и се прибирахме от клиниката със Скини, който по време на игра бе наранил лапата си. Разбира се, бързахме. Беше следобед, а трябваше да се приготвим за празника.
Внезапно чухме котешки плач. В района има доста котки. От една страна, наоколо живеят предимно възрастни хора в къщи с дворни пространства около тях, от друга, осъществяването на контрол над популацията на животни-компаньони е сред последните приоритети на общината.
В една ниша на недовършената ограда на необитаема къща се бе скрило нещо черно-бяло. Същото мяукаше настоятелно и силно. Приближихме се към него и нещото побягна към вътрешността на двора на необитаваната къща. Тогава пред нас се разкри тъжна гледка – нещото бе повече скелет, отколкото котка, бялото бе повече жълто, през козината му прозираше кожата, а по муцуната му имаше признаци на наскоро отминала инфекция. Изчакахме преди да го последваме. Не искахме да го плашим, не искахме да изгубим шанса си да помогнем. Набавихме малко прясно телешко за примамка и се заредихме с търпение.
Денят на Коледа тази година бе слънчев и топъл. Снегът се топеше, времето бе тихо, а слънцето ни сгряваше, сякаш пролетта ей сега ще започне. Отправихме се към вътрешността на двора. Дворът на тази необитавана къща не предлагаше много укрития. Напротив. Той бе гол, без растителност, излишни постройки и тайни пролуки. Единствено над входната врата на къщата имаше малък навес. Приближавайки се към него, забелязахме Майло. Той се бе сгушил на припек върху парче стара дреха, забравено от собствениците на къщата до прага на вратата.
Този път той не побягна. Не знаем какво, но нещо го накара да остане на мястото си. Приклекнахме бавно и също толкова бавно извадихме от джоба парчето месо. Подхвърлихме го към Майло, а той, виждайки какво се случва, се изправи, затича се към нас и, повярвайте, никога не сме виждали котка да се храни така.
Вероятно прогонен от местните котки и хора, Майло не бе избрал добро място за подслон. Нямаше в какво да се скрие, нямаше нищо, което да го защити или изолира. Щеше да бъде сам, с парчето стара дреха и оредялата си козина срещу студения планински вятър в декемврийската нощ. Майло нямаше шансове. Не биваше да остава там.
Всеки път, когато ви призоваваме да споделите нещо, ние се надяваме да достигнем до един човек, до правилния човек. Беше Коледа, а спешно трябваше да намерим подслон за Майло. Не можехме да го оставим да си отиде навън. Щеше да бъде лудост. За наша радост снимката на Майло достигна до няколко големи човека и Майло в момента е в приемен дом, “учи за сесия”, спи, храни се и се подготвя за останалата част от живота си. По-добрата част.
Съдбата на животни като Майло е ужасна. Те се раждат, живеят броени месеци, оцеляват на ръба на силите си и един зимен ден, когато тялото им не издържи, си отиват. Животни като Майло съществуват заради безотговорни хора и нефункциониращи институции. Животни като Майло си отиват в агония заради същите.
Майло търси свое семейство. Ако виждате в този слаб, немощен, на ръба на силите си страдалец своя бъдещ и щастлив котак, пишете ни.
Моля, споделете.
:X Те хората сляпи и глухи…Може да са го видели,обаче се махат от него и се натъжава повече! Така че,някой да го задържи (ако може до гибелта му І
Nadqvam se kontrolniq pregled e minal uspeshno!Az vse oshte vodq pregovori u doma za nego,no mislq che ste uspeq.tova kote mi e na surce
Pishete skoro za nego.Interesuva me mnogo,kak we i kak se vustanovqva
Привет, Ани,
Майло е в приемен дом, става все по-красив и търси своя Човек. Утре планираме контролен преглед и може би ваксина, ако е достатъчно укрепнал. :)
Kakvo stava s Majlo?