…следва краят.
Слънчев съботен следобед. Разхождахме се с Макс, любимо куче и стар познайник на Летс Адопт. Градът бе пълен с хора, безгрижно наслаждаващи се на топлия свободен ден. Вървяхме по улица Цар Асен, когато Макс рязко ни дръпна към тротоара. А там…малка, дребна топка се бе свила, навела глава към земята, и чакаше. Чакаше…края.
Дали от безсилие, или от безразличие, котето дори не помръдна. Сякаш предпочиташе краят да настъпи още тогава.
Гледката бе потресаваща – по слабото, недохранено тяло липсваше козина, виждаха се рани, а очите бяха залепнали от течащата от тях слуз. Без да се бавим продължихме напред, обмисляйки как най-бързо да стигнем до колата си, с която да се върнем и закараме котето до клиника. Но последен поглед към него, преди да продължим, ни разколеба…Хората минаваха край него, някои отвръщаха поглед, други го поглеждаха с отвращение, повечето изобщо не го забелязваха, а той не помръдваше. В този момент разбрахме, че нямахме време и малко по-късно, можеше да е твърде късно.
Отправихме се към най-близкия магазин – нуждаехме се от нещо, с което безопасно да го пренесем. Когато минути след това с кашонче се завърнахме на мястото, на което го бяхме видели за първи път, него го нямаше. За радост Макс и ловният му инстинкт ни помогнаха бързо да го открием – в изоставен двор, до кутия с вода и непокътната храна, все така свит и с наведена глaва, очакващ своя край. Няколко минути, една прескочена ограда и поредица от закачливи шеги, пуснати от случайни минувачи… Кот бе в кашона и на път за клиниката.
Нарекохме го Асен. Не знаем каква е историята му. Може би винаги е бил бездомен, може би някога е бил здрав и красив. Може би някога се е борил и се е справял. Но в последните месеци животът му е бил толкова труден, че го бе отказал да се бори и за Асен не бе останало друго, освен да дочака да своя край.
След прегледа в Централна ветеринарна клиника, разбрахме, че Асен е на не повече от 2-3 години. Той е с тежка анемия, вероятно причинена от хемобартонела, опасен паразит, предаван чрез ухапване от бълха. С ниско ниво на глюкоза, силно дехидратиран и недохранен, Асен е неспособен да поддържа сам нормална телесна температура.
Вече два дни лекарите се борят за живота му. Венозен антибитик, кръвопреливане, непрекъснато затопляне засега не успяват да стабилизират Асен и всеки един миг, може да бъде последен за него.
Лечението и престоят му в клиниката в най-добрият случай ще са дълги. Ще направим всичко възможно, за да разберем как е изглеждал много преди да се срещнем с него.
Асен вече не е невидимо кълбо на паважа, не и за нас. Ако и вие го виждате, помогнете му на:
СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Коте Асен
Paypal: bulgaria@letsadopt.net
или на място в Централна ветеринарна клиника.
Сметката му до този момент надхвърля 300лв, а постъпилите дарения за него са около 30.
Бъдете мислено с него. Той се нуждае от това. Моля, помогнете му и СПОДЕЛЕТЕ.
===
Днес, минути преди да публикуваме тази статия, ни се обадиха от клиниката. След цяла нощ на командно дишане, Асен си е отишъл. За нас остава да наберем парички за да заплатим сметката му и да съжаляваме, че не сме го намерили по-рано.
Моля, споделете неговия разказ, за да Светът да научи за съдбата на тези, които остават невидими за нас.
