Беше събота вечер малко преди полунощ. Пътувахме по двулентов натоварен път. Докато карахме, забелязахме встрани от пътя нещо, което приличаше на парче изхвърлена кожа. Спряхме не защото вярвахме, че имаше живот в него, а по-скоро по навик, за да се уверим, че на нещото не можеше да се помогне…
Когато осветихме нещото с фаровете на колата, видяхме, че това бе малко Котаче, чието тяло през няколко секунди се свиваше в неестествана поза и след това отново се отпускаше. Тялото на Котачето беше студено, а всичкият живот, останал в него, свършваше в силен, пронизителен плач.
Бавно преместихме Котачето върху лист опаковачна хартия, достатъчно здрава и твърда, за да не се скъса и да не го нараним при преместването. До минути бяхме в най-добрата клиника в Пловдив, където стана ясно:
– Котаче бе в шок;
– температурата му бе неизмеримо ниска, термометрите не успяваха да я отчетат;
– задната му лапа бе раздробена и имаше открита фрактура;
– раната на задната лапа бе стара, суха и пълна с камъчета;
– ноздрите му бяха запушени с кал
– по опашката и зоната около дупето имаше засъхнала кръв, която може би беше от раната на крачето, а може би се дължеше на кръв в урината и следователно разкъсан пикочен мехур.
Поставихме Котаче на системи с болкоуспокояващ, антибактериален и противошоков препарати, с почистена и превързана лапа, завито в меко одеало и върху 3 топлещи възглавнички. Към този момент това бе всичко, което можеше да бъде направено за него.
Час след като започнахме противошокова терапия и затопляне, температурата му бе все още твърде ниска и термометрите не успяваха да я отчетат, но Котаче вече не трепереше така силно. Предстоеше със сигурност трудна, а с голяма вероятност последна нощ за Котаче.
Оставаше да чакаме и да се надяваме Котаче да преодолее състоянието на шок, да възстанови телесната си температура и да няма вътрешни наранявания, които да изискват оперативна намеса, защото такава в това състояние, то не можеше да преживее.
Днес сутритна Котаче все още беше с нас. Температурата му бе 36.5. Но преди да успеем да се зарадваме на добрата новина, Котаче ни остави. Преодоляло състоянието на шок, то бе изгубило битката с разкъсания пикочен мехур още преди да се опитаме да поправим това.
Защо споделяме това с вас? Трябва да съберем сдрества, с които да покрием сметаката му. За една нощ тя не е голяма, не надхвърля 100лв, но все пак трябва да я платим:
СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Котачето без име
Paypal: bulgaria@letsadopt.net
Много по-важно от това, обаче, е да ви предадем агонията, в която хиляди котета всеки сезон си отиват. Котачето се намираше в пуста местност. Без къщи, без живот наоколо. Създадено в нечий двор, то е било изоставено там. Ударено от преминаващ с автомобил човек, то е било подминато от него и стотици други като него. Създадено от безотговорност, пострадало от невнимание (в най-добрия случай), отишло си от безразличие, Котачето се е борило да остане на този свят така:
Защо споделяме това с вас? Защото много хора, включително и някои от четящите тази статия, не разбират последствията от постъпките си. Защото искаме те да чуят агонията на Котаче, едно от хилядите, които всеки сезон намират края си така.
Бъдете хуманни, кастрирайте животните си.
Моля, СПОДЕЛЕТЕ.
Къса ми се сърцето като го слушах как жално плаче… обичам животните толкова много и си нямате и на представа колко много го изживявам когато видя или чуя за животинче, което страда… заобичвам ги в секундата, в която ги видя както се казва дори имената им не знам все още… така се случи и с това бебенце чието име никога няма да узная, но въпреки това то получи място в моето сърце, което ще има винаги… дано сега да е на по-добро място, обичаме го!
Миличкото писенце, което е заслужавало и заслужава толкова много любов :( почивай в мир ангелче…