Това, което ще прочетете, е една съвсем истинска, макар и поразяващо невероятна, история, развила се вчера на бул. България в София.
“Човек.. Току-що един младеж ми замери колата с камък!!!
Младежът не хареса факта, че спрях на жълт светофар – след като бях натиснала спирачки отдавна защото виждах, че пред мен кола прави обратен и вероятно ще ме забави – и умишлено едва не се заби в задницата на колата ми, при което бибипкаше нонстоп около 30 секунди. Извъртях се да го видя и си разменихме изкрещяни любезности и съответната пантомима. След което аз се обърнах отново напред и продължих да говоря по телефона с брат ми, на слушалки.
Какво бе изумлението ми да чуя пукване и изгрополяване по задното стъкло, и, поглеждайки в огледалото, да видя, че младежът, и девойка, седяща до него, която не бях забелязала преди, се хилят победоносно, а ръката на младежа виси навън през отворения при студено и дъждовно време прозорец!
Ти представяш ли си?
Този човек ми замери колата с камъче!
И това не е всичко.. Тръгнахме като светна зелено и той ме изпревари с мръсна газ, разминавайки се с колата ми на милиметри, а девойката размахваше ръка, увенчана със среден пръст, през нейния прозорец.. Брат ми каза що не снимаш колата и да подадеш жалба в полицията. На следващия светофар, под моста на НДК, отворих прозореца и го снимах, все още със слушалки и с брат ми на телефона. При което младежът, вероятно видял, че го снимам, изскочи от шофьорската врата, ЗАМЕРИ КОЛАТА МИ С ДРУГО КАМЪЧЕ ДОКАТО ТИЧАШЕ КЪМ МЕН, и като стигна се надвеси през отворения ми прозорец, крещейки защо ме снимаш ма, пачавро, ще те смачкам..
За зла беда левият прозорец на колата ми не се затваря, хаха, стига нагоре до средата и се връща обратно до долу, затова при неуспешен опит да затворя стъклото и да се защитя, се престорих на смела и му казах – удари ме, ела и само ме удари. Младежът, остри черти и ниско чело изкривени в неандерталска гримаса, остана надвесен над мен няколко секунди, бълвайки помия и заплахи, но за щастие не се осмели да ме удари. И се върна в колата си.
Звъннах на 112 и ще заведа оплакване в КАТ и полицията, по техни инструкции.
Ти представяш ли си..
И потресаващото е знаеш ли какво!?! С брат ми се усетихме, че ТОЗИ ЧОВЕК ВЕРОЯТНО ДЪРЖИ КАМЪЧЕТА ВЪТРЕ В КОЛАТА СИ! Защото той не излезе навън да вземе камък, а и те не се намират по улиците където минават колите. Той ме замери два пъти, и втория го видях челно, отработен жест сякаш прави жабка в езеро! Този младеж вероятно има набор камъни вътре в колата си, и замерва колите по улиците!?!
Просто нямам думи.. нямам.”
Ако не искате това да се случи на вас; ако смятате, че е важно да спираме такива прояви на място, защитавайки следващия потенциален потърпевш – СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ.
Здравейте, Васил, напълно сте прав, този блог не е най-доброто, което можем да направим. Истината е, че се затрудняваме да намерим време за всичко, и в резултат нещата, които не са критични или спешни, остават последни, и често игнорирани.
Основната медия, която ползваме за връзка с хората и за да движим каузата, е Фейсбук, като там контактът с нас е моментален, отговаряме и на коментари и на съобщения. Ето страницата ни: https://www.facebook.com/LetsAdoptBulgaria
Благодарим за конструктивната критика,
Поздрави,
Ето за това съм с камера на предното стъкло…
Няма как всички да караме перфектно и да сме пилоти от формулата. Нормално видяла си кола да прави обратен така си преценила на момента спряла си… Но само като му видиш селския номер(лесно запомнящ се) си е някой всевдо джигит мислещ се за най-добрия шофер из Сф-то. Аз ще го запомня и ако я видя тая Алфа ще го притисна да го видя какъв е шофер,а ако наистина има камъчета в него ,ще му се наложи да ги погълне. Защото само един страхливец може да замеря с предмети и да се репчи на жена…
“зарежда тромаво с последната версия на IE” – колко мъка има по тоя свят …
e neka mi uceli kolata pa q 4e mu kaem kolko kamuni ima vutre
http://grajdanite.bg/
Здравейте,
смятам че имате изключително некомуникативен сайт. Да оставим настрана, че се зарежда тромаво с последната версия на IE. Важното е, че нямате секция за контакт с телефон и email адрес. Не смятам за нормално хора, които подканят обществото да осиновява, да не публикуват данни за контакт на сайта си. Така те не биха могли да изпълняват ролята, за която претендират.
Поздрави,
Васил Методиев
Този човек заслужава отнемането на книжка, един хубав бой и работа на която да го мачкат като куче, за да разбере че света не се върти около него!!!