Вярвахме, че с времето истории като тази ще станат по-лесни за разказване. Но уви, не сме били прави. Това е една несправедлива и много тъжна история. Моля, продължете да четете…
Беше неделя и пътувахме към малко селце в северна България. Движехме се по магистрала, когато вдясно от пътя на малка купчина асфалт забелязахме коте, свило глава към гърдите си и обърнало гръб към трафика.
Бавно се приближихме към нея. Когато я хванахме, тя не се възпротиви и се остави да я качим в колата.
Докато пътувахме към Централна ветеринарна клиника, разгледахме състоянието на Смути – задната част на тялото й бе покрита с изпражнения; предната й лапа бе подута, кожата се бе пропукала и от мястото изтичаше гной; по муцуната и гърдите на Смути имаше гъст секрет; Смути кашляше ужасно и имаше странни тикове с брадичката. Смути не миришеше добре; миришеше като коте, което си отива.
Оставихме Смути в ръцете на лекарите, продължихме към северна България и зачакахме обаждане от клиниката. В онзи момент вярвахме, че Смути е била изоставена край пътя и в продължение на дни е оцелявала без вода, храна и подслон, организмът й е отпаднал и е започнала да си отива. Но, не, не беше това…
Само час по-късно д-р Генов от Централна ветеринарна клиника ни се обади и новините не бяха никак добри – Смути се бореше с панлевкопения, вирусно заболяване, което протича много остро и с висока смъртност. Смути имаше анемия, вторична пневмония и ужасен абсцес в долната част на лапата. Спешните мерки и усилия на лекарите не успяха да помогнат и няколко часа по-късно Смути си отиде.
В нашия свят Смути щеше да бъде ваксинирано, здраво и щастливо коте. В нашия свят Смути щеше да бъде лекувана, обичана и нейните стопани щяха да са останали с нея до края.
Смути е била нечие красиво коте, но се е разболяла и от радващ очите дворен аксесоар се е превърнала в нелицеприятна тежест. Когато е започнала да си отива, нейният свят я е изоставил върху купчина асфалт на магистралата.
Моля, бъдете част от нашия свят и СПОДЕЛЕТЕ. За Смути.
