Ние сме хора, които се занимават със спасяване на животни. Свикнали сме да виждаме всякакви ужасяващи гледки и се учим да не оставяме чувствата да замъглят съзнанието ни, защото това пречи на трезвата ни преценка. Днес, обаче, това е много трудно.
Хората са много добри в това да бъдат съдници. Не съдим само другите хора, а и всичко останало живо, съществуващо около нас и преценяваме кое заслужава да живее и кое не. И когато решим, че нещо ни пречи и не трябва да съществува, сме способни на много, за да го премахнем.
Малчо при настаняването му в новото му семейство.
Вчера вечерта ни се обадиха от Централна Ветеринарна Клиника с резултати от аутопсията на Малчо, който внезапно вчера сутринта си отиде, след като вече бяхме въздъхнали с облекчение, че сме намерили сигурен и прекрасен дом за него. Ден по-рано Малчо се беше чувствал зле и вчера лекарите трябваше да му помогнат да се оправи, но той не доживя да посети отново клиниката.
Според аутопсията, Малчо е имал кръвоизливи във всичките си основни органи. Кръвоносните му съдове са се самоунищожавали бавно и необратимо, без никакви външни признаци, в продължение на седмици. Той е изпитвал невероятни болки и въпреки това е имал силата да се радва на света около себе си и на същите тези хора, част от биологичния вид, който бе измислил най-бавното и мъчително страдание, на което да го подложи…
Малчо е бил отровен с бавнодействаща отрова за плъхове. Вероятно седмици преди да стигне до нас. Отрова, създадена абсолютно преднамерено и съзнателно от човека, за да причинява бавна и мъчителна смърт на всякакво животно с размер, близък до този на голям плъх.
Тъй като плъховете са много интелигентни животни, те разбират, когато някой от техния вид умре внезапно от отрова и така се спасяват като не ядат от мястото, на което за последно е бил умрелият плъх. Тъй като плъховете са в списъка с нежелани биологични видове, никой не смята за нужно да зачита способността им да изпитват болка и агонията е често последствие от методите за унищожението им.
Тази отрова, подтискайки производството на витамин К (който отговаря за съсирването на кръвта) причинява травми по стените на кръвоносните съдове и предизвиква вътрешни кръвоизливи, с които организма се бори без никакъв шанс за успех.
Малчо тежи едва 700 грама, но е бил достатъчно силен, за да се бори за живота си седмици, без никакви външни признаци. Дори при посещението си в клиниката, преди да бъде осиновен, бе преминал успешно тестове за инфекциозни заболявания и бе наблюдаван от лекарите, без да събуди у тях и най-малко съмнение, че може да не се чувства добре.
Тъжни сме, защото Малчо си отиде.
Гневни сме, защото не можем да намерим сили да преглътнем „нуждата” от съществуване на това нечовешко мъчение и милионите живи същества, които ще трябва да умират в агония седмици наред, докато то работи по унищожаване на живите последствия от човешкото безхаберие.
Гневни сме, защото колкото и да се борим да превърнем света, в който живеем в едно по-хубаво и мирно място, обръчът на безчувствност и жестокост около нас се затяга с всеки ден. С всеки живот, човешки или не, който бива жестоко изтръгнат, защото е зависел от човешката милост, която в момента смятаме, че бавно и сигурно напуска нашият биологичен вид.
Една шепа живот е угасвала бавно в ръцете ни, разкъсвана късче по късче, докато ние сме мислели, че помагаме светът да се променя към по-добро.
Една шепа живот угасва всеки ден и всяка минута в невероятните мъки, които е преживял Малчо, а ние можем само да стоим отстрани, да стискаме зъби и да прикриваме сълзите от безсилие.
Малчо в своя дом. Няколко дни по-късно Малчо си отиде внезапно.
Без да омаловажавам случилото се с Малчо…
… Ако сте една бедна баба на село и сте скътали каквото сте успели в мазето, че да може със 170 лева пенсия да прекарате, а се завъдят плъхове, които ядат каквото докопат? Обяснете на милата баба, че е завъдила дар, не трябва да му се посяга, цяло богатство направо. Сигруно ще ви разбере…
Искам да ви кажа, че дори и котето да не е било прицел на действията на отровителя, това ни най-малко не прави този човек нормален. Аз не съм срещала в живота си хора, които да разбират от всякаква алхимия на смъртта, от разни отрови и способи за причиняване на смърт. Имам познати – те имат къщи, имат мазета, имах плъхове в тях и това е цялата история. Няма откъс в нея, в който да се е говорило пред мен “сложих отрова, направих я еди как си”… Не, никога не съм ставала свидетел. Значи можело и така. Възможно е дори с гризачи или вредители, както ние претендираме от висотата на някакъв си висш и заслужаващ да се разпростре над всичко с алчността си вид, да се съжителства, да се спогодяваме и да не обръщаме внимание, че съществуват ДРУГИТЕ, а по този начин и да не им вредим. Че тях просто ги има и това е дар, на който не трябва да се посяга – ето така поне да можеха да разберат повечето от тези индивиди. Злото се корени в това, че човекът е готов да убива, за да разположи себе си в центъра на местообитанието си и да контролира всички ресурси. От там е лесно да измислим отрови, след това е лесно да отровим с тях дадено живо същество, което може да ни изяде НАША собственост. В случая тази ужасяваща спирала е унищожила пътя на една невинна душица. Но колко възможно е това да стане пак и пак само защото хората не осъзнават нуждата да се променят? И след като всички зависим от действията на по-примитивните представители на човешкия род, чиито постъпки ни рефлектират със жестокостта си – жестокост, с която не сме съгласни да живеем, трябва да се опитваме да променяме тяхното сбъркано съзнание. Трябва да се създаде в обществото истинска нетърпимост и по-остра чувствителност към насилието над животни. Още от малки децата трябва да бъдат закърмени и заучавани да обичат и приемат правото на живот на другите видове, които населяват Земята ни. Убедена съм и в друго. Няма дете, което да не е искало да си гушне и доведе вкъщи за домашен любимец някое коте или куче. Не зная какво се случва, но като говоря с вече пораснали индивиди процентът на това желание се е стопил в пъти. Явно с възрастта мутира и генът на чистото и добро сърце. Така може би децата имат много повече какво да ни научат, отколкото ние тях. Към спасителите и доброволците: не преставайте да вярвате и правите това, което можете, защото обичате призванието си и съчувствате на по-невинните от нас. Важно е да правим добро. Тези душички, докоснали се до него, са си възвърнали вярата в човека чрез вас, независимо как могат да го доловят и през каква мъка са преминали. Ваша отплата е щастливият край на приказката им. Сигурна съм, че Малчо е почувствал какво значи да бъдеш обичан и обгрижван.
tiq dni kato vlqzoh v edin zoomagazin da kupq hrana za kucheto I dokato izbiram gledam naredeni na rafta pone 5 vida otrovi za ,,vrediteli,,.stana mi super otvratitelno,a kato vidish I kvo pishe na opakovkata savsem.nikoga ne moga da si prestavq da ubiq koeto e da e sashtestvo ako ne e hlebarka
Дяволски същества сме това хората!
Хората са жестоки.. На мен са ми утравяли няколко котки и кучета, и то съседи… понякога сме безсилни да помогнем на нашите малки пухести приятели, и единствено можем да чакаме, да се надяваме,да стискаме зъби през сълзи…
Надявам се хората, причинили това на живо същество, да изпитат същото.А казват,че Господ наказвал до девето коляно…Дано…
Днес и аз преживях същото,трябваше да приспа едно улично котенце,на 2-4 месеца,отровено най-вероятно с антифриз,по думите на вет.Плаках в последните му минути.Беше много тежко,защото го храня от малко,а вета ми каза ,че ще имам и други случай,защото,щом някой е започнал,ще продължи.Умирам от страх всяка вечер какво може да им се случи.Една позната във фейса ми каза-котките на вън ще умрат,трябва да го приемеш,но аз не мога .
Справяте се повече от чудесно. Не спирайте да правите това, което правите!