В неделя отправихме призив за транспорт на коте до Централна ветеринарна клиника в София. Днес Радо, котето, вече не е сред нас, а историята му описва тъжна картинка за обществото, в което живеем.
На горното видео виждате Радо час след постъпването му в клиниката и малко преди да бъде упоен, за да изследваме огромната рана на муцуната му.
Под упойка разгледахме муцуната на Радо и направихме отпечатъчна натривка, за да изследваме типа на клетките в раната. Новините не бяха добри – в натривката се виждаха висок брой клетки, харакретни за злокачествени образувания, разядена носна кухина и тъкани около едното око.
В по-ранен етап, бихме могли да отстраним част от лицето на Радо, да забавим развитието на тумора и да се опитаме да осигурим приемливо качество на живот на котан. Но не и сега. Сега вече бе твърде късно и единственото, което можехме да направим за Радо бе да го спасим от мъките му.
Подготвихме Радо за евтаназия. Поставихме упойка, гушнахме го и зачакахме да заспи, за да поставим препарата, който да спре сърцето му. Радо си отиде, още докато заспиваше. Толкова слаб бе организмът му, толкова малко сили му бяха останали.
Радо, приятели, е живял в това състояние в продължение на месеци на улицата и точно както на горното видео, е просел спасение – добър, социален, търсещ контакт с хората, лесен да бъде хванат. Десетки хора на ден са го виждали и десетки не са му помогнали. Болката, с която е живял е била унищожително силна, едва е успявал да се храни заради раната и ден по ден е гаснел без помощ.
Ето толкова жестоко може да бъде нашето безразличие.
