Това е Сю и на снимките тя се намира в…няма да повярвате – дома си.
Сю е питбул на година и половина и за нея домът е открито, без подслон до стената на къща място. За нея домът е верига, дълга две педи, която не й позволява да легне. За нея домът е храна, някаква и от време на време. За нея домът е човек, заради който се страхува от хора.
Сю не е бездомно куче, но би завидяла на живота на всеки бездомник…
Така Сю изглеждаше в първия час след като ни бе доброволно предадена от нейния собственик. Вие намерете точната дума, ние не успяхме:
Сю е ужасно слаба, тежи едва 14.5 килограма. На врата си има рана, образувана от металния нашийник, а опашката й изглежда сякаш се е опитвала да я яде…До опашката си има декубитални рани. Те са се образували заради късата верига, която е позволявала на Сю единствено да застане права или да седне. Година и половина Сю е спяла в най-добрия случай седнала.
Почти невероятно, но прегледът в Централна ветеринарна клиника показа, че всички показатели на Сю са в норма. Кръвната картина и биохимията са нормални, а всички тестове за паразити и болести са отрицателни. Разбира се, има лека анемия и левкоците й са в горната граница, но това е нищо, имайки предвид живота й на открито, без подслон, без покой, но и без движиение, храна или ветеринарни грижи.
Съвсем не така стоят нещата със състоянието на Сю в психически план. Страхува се от нас, страхува се и от лекарите, които се грижат за нея. Нападна отражението си в огледалото. Пред Сю предстои дълъг път – тя ще трябва да се научи да общува с хората, какво се очаква от нея и какво да очаква от нас. Сю се нуждае от опитен човек, склонен да я приюти временно и да й помогне да намери своето място в нормалния свят.
Ако можете временно да приютите Сю и имате опит с рехабилитация на кучета, изпратете съобщение до страницата ни.
Сметката на Сю до този момент е 200лв., като е необходимо да предвидим средства за кастрация, ваксиниране и осигуряване на хотел, докато успеем да организираме настаняването на й във временен дом. Ако можете да помогнете на Сю, като покриете част от разходите й, моля, направете го на:
СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Сю, 24532
Paypal: bulgaria@letsadopt.net
Също можете да заплатите част от разходите на Сю на място в Централна ветеринарна клиника или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.
Моля, СПОДЕЛЕТЕ.
П.С: Искаме да благодарим на хората, които успяха да убедят собственика на Сю, доброволно да ни я повери и да се откаже от нея. Днес сутритна, собственикът ни предаде и другото си куче. То вече е в клиника, получава необходимите грижи и утре ще разкажем за него.
Искаме да благoдарим и на БАБХ за готовността им да съдействат, както и на доброволците на Летс Адопт и Осиновена е най-добрата порода за усилията по измъкването на Сю и Рошко от малкия ад, в който живееха.
===
6 март
Това е Сю 5 дни след като я измъкнахме от малкия ад, в който живееше.
Сю е добре физически. Все още има анемия и е с поднормено тегло, но декубиталните рани заздравяват , а силната храна й помага да навакса.
Психически, обаче, Сю не се справя добре…
Сю е объркана – понякога ни посреща с махане на опашка, понякога се страхува от нас и ръмжи. Сю продължава да хапе опашката си. Обстоен преглед отхвърли наличие на неврологичен проблем. Това означава, че Сю се опитва да прегризе част от себе си единствено на нервна основа…
Стискайте палци в края на седмицата да успеем да я настаним във временен дом, където с опитен човек и други кучешки другарчета да започне нейната рехабилитация. Сю трябва да се научи да живее в нормалния свят.
П.С: Някой е подарил на Сю меко легло, плюшено пате и топка. Благодарим, Човеко.
===
22 юни
Точно преди 4 месеца спасихме Сю от ада, в който живееше и я настанихме в Централана ветеринарна клиника. Месец по-късно тя напусна клиниката и продължи възстановяването си във временен дом.
Животът на Сю, от времето преди да я срещнем, й бе отнел всичко. И под “всичко”, разбирайте всичко…Животът на педя верига бе принудил Сю да забрави основни неща и да ги замени с компулсивно, безспирно и самонараняващо въртене в опит да захапе собствената си опашка. Всички онези неща, което вашето куче прави и приема като даденост…някои от тях Сю трябваше да си припомни, а други тепърва да усвои.
Първите седмици с нея бяха много трудни. Кучетата опознават света с обонянието си, но Сю не. Тя просто не го правеше. Не душеше нищо, нито в дома си, нито по време на разходка. Сю пиеше урината си, вероятно навик, създаден по времето, по което храна, вода и подслон са й били отказани. Когато се изходеше по голяма нужда, се свиваше и очакваше да я довършим, вероятно спомен от общуването с човека, от когото я спасихме. Когато я докосвахме, стягаше цялото си тяло, вероятно в очакване на същото. По време на разходки не правеше нищо – сякаш насила, плътно зад нас и с наведена глава, тя пристъпваше, игнорирайки околния свят. Единственият дразнител, на който реагираше бяха други кучета (агресивно), непознати хора (колебливо агресивно) и въртящи се неща (категорично агресивно на гуми, колела, преминаващи коли, колички и други). Когато се отдалечавахме от нея, плачеше. Когато оставахме до нея, започваше да се върти в кръг. Всяко наше по-рязко движение, плашеше Сю и тя се впускаше в преследване на опашката си. Когато се опитвахме да я начучим на каквото и да е, също. По това време Сю приемаше два вида успокоителни и едиственият напредък в поведението й бе това, че прие и заживя с Барки, стар познайник, настанен в същия временен дом. В този момент не бяхме категорични, че Сю ще успее психически да се възстанови и да изгради поведение, които да й позволи да живее добре и безопасно в обществото ни…
Да се отказваме, обаче, съвсем не е нашето “нещо” и не, не бе никак лесно, но днес ви представяме новата Сю:
Днес, 4 месеца след спасяването на Сю и 3 месеца откакто работим с нея, можем да ви уверим в едно – Сю е страхотно куче и напредва с изненадващо бързи темпове. Днес Сю не се страхува от непознати. Напротив – радва се на тяхното внимание. Днес Сю не се страхува от нас, напротив – не се отделя от нас. Днес опашката, която преди бе гола и в рани, е покрита с козина. Днес Сю общува с други кучета, малки и големи, на повод или свободни. Днес Сю усвоява команди, играе с Барки, игнорира съседските котки. Днес Сю не пие урината си, защото разбра, че това не е необходимо – вода, храна, подслон, легло, разходка са неща, които са даденост и се случват всеки ден.
Днес, 4 месеца след спасяването на Сю, тя живее в нормалния свят, нашия, и о, да, толкова много й харесва:
Днес Сю е готова да продължи напред и да заживее в свое семейство, в истински дом.
Помогнете й. Споделете това.
П.С: За да осиновите Сю, свържете се с нас на bulgaria@letsadopt.net или изпратете съобщение до страницата ни във Фейсбук.