Никога не знаем какво ни очаква утре. Единствено можем да се надяваме, че когато се случи, ще намерим сили да постъпим правилно, независимо какво ще ни струва това…

Тя лежеше край пътя. Беше завита с одеало, а погледът й бе обърнат към минаващите коли. Беше студено, но не трепереше. Страхуваше се, но не помръдваше. Приближихме я, а тя не трепна дори… Хоуп спешно се нуждаеше от помощ…

Час по-късно пристигнахме с Хоуп в клиниката. Още по време на първоначалния преглед новините не бяха добри – Хоуп нямаше чувствителност нито в предните, нито в задните лапи и дали щяхме да можем да й помогнем, предстоеше да разберем…

Рентгенови снимки, включително и с инжектирано контрастно вещество в гръбначния канал, потвърдиха това, от което най-много се страхувахме – два прешлена бяха счупени и гръбнакът на Хоуп бе серизно наранен:

Задният прешлен бе така разместен, че съвсем малко количество от контрастното вещество си бе проправило път през него и вероятно нервите бяха силно, може би необратимо повредени. Предният прешлен бе раздробен толкова, че щеше да изисква инвазивна операция, за да бъде поправен.

Шансовете на Хоуп за нормален живот, дори и само на два крака и без контрол над отделителните функции, бяха невисоки и с всяка минута колебание от наша страна намаляваха.

Беше събота вечер и трябваше да решим дали да се опитаме да спасим Хоуп и да се провалим или да не опитаме, да я евтаназираме и пак да се провалим…

И днес Хоуп пое по дълъг път, а ние заедно с нея…

Сутринта лекарите извършиха сложна и продължителна операция, с която наместиха задния прешлен. Операцията е минала успешно, без усложнения. Степента на уврежданията на нервите, отговорни за задните лапи и отделителните функции, и доколко те ще се възстановят, ще разберем в идните седмици, а може би месеци. Но това е лесната част…

Предният счупен гръбначен прешлен се намира на място, което е трудно достъпно. Дали ще бъде извършена силно инвазивна операция или ще опитаме да вдигнем Хоуп на крака с помощта на консервативно лечение, ще разберем в идните дни. До тогава Хоуп ще бъде под постоянно наблюдение в Централна ветеринарна клиника, а ние ще спим с телефоните си, надявайки се на добри новини…

Не се опитваме да провалим Коледата ви, единствено се опитваме да спасим Нейната…

Разходите до този момент за Хоуп възлизат на 904лв, като това се дължи на сложната гръбначна операция и скъпото контрастно изследване с рентгенови снимки. Останете с нас за новини и моля ви, помогнете на Хоуп да се изправи отново:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Хоуп

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Хоуп на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 23360.

СПОДЕЛЕТЕ.

===

10 Януари

Двадесет дни по-късно Хоуп изглежда така и ако ви се струва уплашена, вероятно сте прави…

Хоуп е била пребита, натоварена с помощта на одеало в нечий багажник и заедно с одеалото захвърлена до пътя. Обстоятелствата около намирането й , особенноста на нараняванията й (два счупени прешлена и няколко ребра) и страхът, който изпитва, когато се доближим до нея ни карат да мислим това…

Днес състоянието на Хоуп е следното:

– рефлексите в предните лапи са много добри и вярваме, че Хоуп ще възстанови пълен контрол над предната част на тялото;

– при ощипване по задната лапи, Хоуп ги свива, но не обръща глава към мястото. Това означава, че нервният сигнал не достига от ощипаната лапа до мозъка, а свиването се дължи на спинален рефлекс. Хоуп най-вероятно няма да възстанови волеви контрол над задната част на тялото, но има голям шанс тя да се превърне в едно от онези изключения, които ще могат да ходят, благодарение на силните си спинални рефлекси;

– лепенките, които виждате покриват декубитални рани. Раните се образуват под натиска на тялото на Хоуп, което от момента на намирането й е обездвижено, така че да може предният прешлен да зарасне. Когато Хоуп започне да се движи раните ще изчезнат;

– заради липсата на движение през последните 20 дни, тонусът на мускулите на Хоуп е много слаб, което на практика означава, че тя не може да се изправи сама. С помощта на рехабилитация, раздвижване и масажи, тонусът ще бъде подобрен, а за да й помогнем да го възстанови, ще включим и сесия с електростимулацията.

Нараняванията заздравяват и силната болка отшумява, но пред Хоуп предстои дълъг път – тя ще трябва да се научи да ходи отново, а ние ще трябва да й покажем, че може да ни има доверие.

Не знаем още колко Хоуп ще трябва да остане в клиниката, преди да можем да помислим за временен дом, но знаем, че веднъж започнали, не можем да се откажем от нея. Моля, помогнете ни да покрием разходите й:

СНЦ Летс Адопт – България

Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Хоуп

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Хоуп на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 23360.

Пожелайте успех на Хоуп и…СПОДЕЛЕТЕ.

===

3 февруари

Борбата на Хоуп продължава във временен дом. Ходене, рехабилитация, масажи и отново ходене…А през останалото време – почивка и то не върху какво да е…

Приятелите ни от Magniflex Bulgaria са най-добри, но не само в леглото. Доказаха го като дариха надежда на малката Хоуп – подариха й от специалната си мемори пяна Memory Foam® на Magniflex, която със своите висока плътност и силна еластичност, е особено подходяща при гръбначни проблеми.

Заради травмите си Хоуп прекарва значителна част от денонощието легнала, но сме сигурни, че възстановяването й върху Magniflex ще бъде по-бързо и неизмеримо по-удобно.  

Благодарим ви, добри Човеци.

===

13 Февруари

Хоуп, малко изплашена и много любопитна по време на първата си разходка след месеци престой в клиниката.

Всяко спасяване е низ от добри дела. Този щастлив кадър дължим на Биомет и неговия създател, собственик и управител, Ваньо Алексиев, който подари помощна количка на Хоуп.

Огромни благодарности, добри Човеко! 

Включването на количка в рехабилитацията на Хоуп е ужасно важно.  С помощта на количката Хоуп ще може да се движи самостоятелно, декубиталните рани ще изчезнат, а мускулният тонус ще се възстанови. Нервната проводимост в предния ляв крак ще се подобри и кой знае…може и да се събудят нужните рефлекси в задните лапи…

Няма да е лесно, но ще си заслужава:

Приятели, СПОДЕЛЕТЕ. Заради добрите Хора.

===

11 Март

Няколко седмици по-късно новините за Хоуп не са никак добри…

Ако изгледате горното видео, ще забележите, че Хоуп не ползва пълноценно предния си ляв крак. Това бе съвсем очаквано – Хоуп имаше фрактура в педната част на гръбнака и след зарастването на счупването, бе необходимо време, докато нервната проводимост се възстанови напълно и Хоуп започне да използва крачето като здраво.

Седмица след започването на рехабилитацията с количката, обаче, вместо да става по-уверена, Хоуп използваше предното ляво краче все по-малко и по-предпазливо, докато в един момент отказа да ходи, дори и с помощта на количката.

Рентгенова снимка под специфичен ъгъл разкри причината – Хоуп имаше стара фрактура в раменната става:

 

Няколко дни по-късно подложихме Хоуп на операция за фиксиране на ставата. И ако имаше поне малко справедливост в света ни, това щеше да е възможно, но уви…

Счупването на ставата вероятно се е случило заедно с фрактурите на гръбначните прешлени и ребрата. Рентегновите снимки, които направихме при приемането на Хоуп не издават такъв проблем, обаче. Причината е, че счупването в раменната става е видимо единствено на рентгенова снимка и само под определене ъгъл.

Така през месеците, в които Хоуп бе в клиниката с ограничено движение, за да зарасне фрактурата на предния прешлен, е зараствала и тази на раменната става, само че неправилно. Организмът на Хоуп се е самоизлекувал, но така че Хоуп да не може да ползва крака си и до степен, че да не може ставата да бъде поправена…

През изминалите две седмици проведохме консултации с няколко клиники. Решението е само едно – нарича се артродеза и се състои в изкуствено премахване на раменната става и неподвижно свръзване с пластина на лопатката и раменната кост (съответно 10 и 11 от картинката долу).

Това означава, че функцията на раменната става ще бъде загубена (ставата е вид свързване между костите, което осигурява движението им една спрямо друга). Но Хоуп ще може да ползва предния си ляв крак и няма да изпитва болка.

Какво ще е качеството на живот на Хоуп, предстои да научим. Контролът над задните лапи не е категорично невъзстановим, но за да има шанс за тях, Хоуп трябва да се движи.

Операцията на Хоуп е насрочена за четвъртък (малко след публикуване на статията отложена за петък). Цената е 900лв, като не ни достига половината. Ако можете да помогнете на Хоуп, направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Хоуп

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Хоуп на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 23360 или да дарите 1 лев като изпратите съобщение с текст DMS ADOPT на номер 17 777.

И стискайте палци на Хоуп, защото или ще успеем, или ще трябва да признаем, че сме се проваили и да се сбогуваме с нея…

Междувременно това е Хоуп и тя няма търпение да се върне отново на зеленaта поляна с количката. Моля, помогнете й:

Срещали ли сте някога животинче на ръба на силите си? Животинче, което от деня на раждането си всеки ден е водило борба за живот и всеки ден малко по малко е губило тази битка?

Това е Мърко и днес ще ви разкажем как той се озова при нас…

Мърко е бездомник и като такъв неговите шансове да оцелее никога не са били по-високи от съмнителни. Но животът е бил дори още по-несправедлив към него…

След удар от кола Мърко се е скитал повече от година в следното състояние: изгубил повечето от зъбите си, грануломи на останалите, сериозен абсцес, въшни незарастващи рани, спукано небце, източник на сериозно възпаление, тегло повече от два пъти под нормалното, много лошо общо състояние.

Днес Мърко е едва на две години, а вече си отива и освен ако не променим товa, скоро единствено ще можем да си спомняме за тъжната му, добра и мека котешка душа.

Преглед в клиниката потвърди, че Мърко страда от котешки имунодефицитен вирус. Този вирус, известен още като котешки СПИН, се развива бавно, като атакува и разрушава имунната система на приемника и по този начин лишава организма на Мърко от способността да се бори с инфекции и сигурен причинител на незарастващите рани, хроничната гнойна инфекция в небцето и големия абсцес.

“Лоша прогноза” е краткият разказ за състоянието на Мърко.

Истината е, че много лекари биха препоръчали евтаназия. Истината е, че Мърко има своите шансове, но само ако не се откажем от него. Истината е, че лечението му ще е продължително, скъпо и не задължително успешно.

В навечерието на Коледа ние трябва да решим дали това ще е Коледата на Мърко или Коледата на Евтаназията на Мърко…

Не публикуваме тази статия, за да ни кажете дали да спасим или евтаназираме Мърко. За себе си взехме решение и ви молим също да направите това… Погледнете снимката му, посетете го в клиниката, запретнете ръкави, наденете предпазни ръкавици и посегнете към него. Погалете го. И след това ни кажете, че трябва да се откажем. Ако можете.

СПОДЕЛЕТЕ. За Коледата на Мърко.

===

20 декември

Седмица след приемането на Мърко в клиниката, ще ви разкажем повече за сложността на състоянието му.

Котешктият имунодефицитен вирус е нелечим. Това не го прави смъртоносен, обаче. Вирусът уврежда имунната система на заразената животинка, намалявайки нейната съпротивителна сила и по този начин създавайки предпоставки за вторични инфекции.

Защо състоянието на Мърко е сериозно? 

– Мърко е ударен от кола и в резултата на това небцето му е спукано;

– на мястото на раната, се е загнездила храна, която започвайки да гние е създала възпалителен гноен процес. Последният, нелекуван се е превърнал в хронична инфекция, която малко по малко е разяла меката тъкан между устаната кухина и нослето и е образулва свързваща фистула(тръбичка);

– имунната система на Мърко е отслабена от имуннодефицитния вирус и да победи бактериалната инфкеция няма да е никак лесно;

– докато същесвтува фистулата, свързваща устната кухина и ноздрите, Мърко не може да се храни сам, заради опасността парченце храна да попадне в ноздрите на Мърко и да бъде вдишана от него, така че да попадне в белия му дроб. Тогава вероятно бихме загубили Мърко в рамките на дни, а може би дори часове. Така Мърко се храни чрез хранопроводна сонда, с която на теория би могъл да остане дълго време, но чиято смяна е свързана с поставянето на Мърко под упойка;

– Мърко тежи едва 2 килограма, което повече от два пъти под нормата за възрастен котак. Рискът да загубим Мърко, ако го поставим под упойка, е голям. Това не позволява на лекарите да извършат така нужната пластика (издърпване на мека тъкан), с която да се опитат да затворят фистулата и да ускорят процеса по възтсановяване на кот.

Какво направихме до този момент за Мърко?

– кръвна картина. Тя показва очакваната за заразените с имунодефицитен вирус хронична анемия;

– биохимия. Изследванията за нормални, което означава, че няма изменения в органите на Мърко;

– рентгенография на белия дроб. Бе нужно, за да се уверим, че в белия дроб няма възпалител процес, започнал след аспириране на храна;

– потвърдителен тест за имунодефицитен вирус;

– поставяне на широка хранопроводна сонда, така че рисковете от запушване да са по-малки;

– антибиотикограма, която да покаже на какви антибиотици бактериите, предизвикващи възпалителния процес в небето на Мърко, не са резистентни;

– венозни вливания, широкоспектърни антибиотици, по-късно сменени след получаване на резултатите от антибиотикограмата;

– силен имуностимулатор, Virbagen Omega, който има антивирусен и имуномоделиращ ефект и е установен като добро средство при котки, заразени с имунодефицитен вирус.

– диета от силнокалорична храна и добавка, които да помогнат на Мърко да наддаде и по този начин да намалим опасността от поставянето му под упойка.

– всеки ден лекарите наблюдават куп параметри, като извършват  и промивки на образувалата се фистула.

Как се чувства Мърко в момента? Според лекарите той е все по-жизнен, наддава тегло и вече е над 2.2 килограма, гнойният секрет от нослето намалява, а с включването на скъпия имуностимулатор и нов антибиотик, надеждите за него се увеличават.

===

30 декември

Днес беше много важен ден.

В последните дни Мърко успяваше да наддава тегло и лекарите взеха решение да затворят фистулата, която свързва устата и нослето.

Всичко е минало добре. Идните две седмици ще бъдат много важни – зарастването на затворената фистула може да осигури на Мърко живота, който заслужава. Заради имунната недостатъчност на Мърко зарастването ще бъде трудно, а в най-лошия случай невъзможно. 

Стискайте палци на кот. Той има нужда от това.

===

16 януари  

Запомнете добре тази снимка, защото това е последният път, в който виждате Мърко…в този вид. Защото се случи…Мърко го направи… 

Въпреки имунната недостатъчност, поднорменото тегло, храненето през сонда, бактериалната инфекция, честото обезводняване, хроничнатан анемия…Въпреки настоятелните препоръки за евтаназия (Мърко е лекуван в две клиники преди да се озове в наши ръце). Въпреки ниските шансове, Мърко успя…

“Фистулата е напълно зараснала.”

Със сигурност едни от най-хубавите думи, които сме чували напоследък. В началото на седмицата д-р Василев, лекарят извършил операцията на небцето на Мърко, ни се обади, за да ни съобщи добрата новина. В този ден Мърко, за първи път от месеци насам, се бе нахранил сам. 

Месец след приемането му в клиниката, показателите на Мърко са добри, сондата е премахната, а самият той е гладен като тигър. Ако всичко върви добре, в края на седмицата Мърко ще бъде изписан.

Разходите за операцията, двата курса от силни имуностимулатори, висококалоричната храна, множеството промивки, ежедневни изследвания,  поставянето на широка сонда, венозните вливания, рентгеновите снимки и скъпите антибиотици възлизат на 2600лв. Това е цената на живота на Мърко.

1000 от тях заплатихме в края на 2013, разполагаме с още 800, което означава, че не ни достигат 800лв (400 към 19 януари).

Мърко го очаква страхотен живот и скоро ще споделим за това, а дотогава… помогнете ни да допишем приказката му, станете част от историята му и дарете за Мърко на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Мърко

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Мърко на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 23188.

===

25 януари

Всяко спасяване е низ от добри дела или накратко казано:

Героят вдясно вече не живее в тясната клетка в клиниката заради Героя вляво.

Нов етап от живота на Мърко – котан от вчера е във временен дом.

Останете с нас за новини.

===

19 Февруари

Никога не ни е лесно, когато трябва да споделим подобна новина, но има неща, които  са извън нашия контрол и когато се случат, не ни остава друго, освен да дадем най-доброто от себе си, за да се справим с тях…

Какво се случи с Мърко?

Преди няколко седмици Мърко напусна клиниката и продължи възстановяването си  във временен дом. И истината е, че Мърко се справяше отлично в дома: хранеше се с огромен апетит – по 4, 5, а понякога и повече пъти на ден; външните рани изчезваха; замъгленото око започна да се избистря; козината започна да става по-лъскава и повече, а гъбичките малко по малко се свиваха. Но едно нещо продължаваше да е не наред – секретът от нослето, който по цвят и количество напомняше тежките мигове на котан в клиниката…

Надявахме се, че с укрепването на котан секретът ще изчезне. Докато една вечер заедно с обичайната гноеста слуз не изхвърча и мъничко парченце храна. Това можеше да означава само едно – нещо с фистулата не бе наред и спешно трябваше да го поправим…

Така Мърко вчера бе опериран отново. Оказа се, че в затворената фистуала се е образувал дефект, резултат от силното напрежение, под което е била поставена тъканта на небцето след пластиката в края на месец декември, 2013. Силното напрежение е идвало от това, че тъканта е била обтегната, за да затвори голямата дупка в небцето на Мъркан.  Сега дефектът, който представляваше черна дупчица видимо с големината на главата на топлийка, е поправен и още една страница от дългата борба на Мърко е зад гърба му.

Може би се питате дали няма да се откажем от Мърко…Не. Не, разбира се. Защото нямаме причина.

Днес Мърко тежи 4.1кг. След няколко седмици в добрите грижи на временното семейство, Мърко изглежда толкова добре, че лекарите в Централна ветеринарна клиника не го познаха.

На снимката виждате замаяната Мъркова муцуна. Когато го посетихме, Мърко все още излизаше от упойка и не можеше да държи главата си изправена. Но вижте го въпреки това! Той е толкова по-добре.

===

20 март

Утре е важен ден – поредният от много във възстановяването на Мърко.

Утре екип от лекари ще направят четвъртата пластика на небцето на Мърко, общо третата откакто е с нас. 

Според очакванията на лекарите утрешната пластика ще бъде последната необходима, с която изцяло да се затвори огромната дупка, която Мърко имаше в небцето си.

Всяко поставяне под упойка крие свои рискове. Затова стискайте палци всичко да мине добре, организмът на Мърко да понесе упойката добре, а лекарите да се окажат прави и небцето на Мърко да заздравее окончателно.

===

21 март

Споделяли ли сме с вас, че Мърко няма почти никакви зъби? Небцето на Мърко след последната операция, остава да стискаме палци да заздравее:

===

7 юли, няколко месеца по-късно…

Днес Мърко изглежда по-добре от всякога. Той тежи 4.8кг, има си свое кучешко легло (да, горкото куче…), храни се с огромен апетит, тича, играе, досажда на своите временни стопани и изобщо няма никакво намерение да се отказва от живота. Напротив, вижте го само:

Голямата дупка в небцето на Мърко се затвори напълно! За жалост мъничка, с големината на главата на топлийка, се отвори в тъканта в съседство. Преди да бързаме със следваща операция за затваряне и на тази дупчица, ще дадем време на организма на Мърко да се опита сам да се справи с дупчицата.

Мърко ще се справи, затова не се отказвайте от него и му помогнете на: 

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Мърко, 23188

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Мърко на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 23188 или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ. За борбата на Мърко.

Започваме с уточнението, че Снежко Скрежков е момиче, а забавното й име не бива да ви заблуждава – състоянието й е доста сериозно.

Вчера, късно вечерта, в двора на манастир до Пловдив, монахиня в манастира намерила малко коте – мокро, непомръдващо, замръзнало. Монахинята взела котето със себе си и го поставила върху меко одеало под печка на дърва в своята стая. Цяла нощ монахинята се молела за котето, а то под топлината на работещата печка се борело да остане с нея…

Това днес ни разказа в първо лице Майка Елена от манастира Св. Георги до Пловдив. Според нея и другите монахини в манастира Снежко бе измръзнала и последствията от това бяха най-големият й враг, но ние разбирахме, че Снежко се бореше и с друго зло, изнурило организма й до там, че тя да се предаде и да спре да се движи в студения зимен ден…

Час по-късно в клиниката новините бяха ужасно тревожни:

– Снежко бе на приблизителна възраст от 8 месеца, а тежеше едва 800 грама;

– тялото й, вчера измръзнало, днес поддържаше температура от 41 градуса;

– от ноздрите й изтичаше голямо количество гъста, миризлива гной;

– задната част на тялото бе изцапана от мъчителна диария;

– тялото й бе токова обезводнено, че бяха нужни часове на венозна система оводняване, за да лекарите да успеят да вземат кръв за изследеване;

– белите й кръвни телца, едва 1.2, бяха много под нормата и издаваха вирусна инфекция, силно потискаща имунната система.

Ще бъдем честни с вас…прогнозата за Снежко не е добра. Ако организмът й отговори правилно на терапията и прескочи идните 48-72 часа, Снежко ще живее.

В момента Снежко се бори в клиниката. Тя е на системи и с назначена венозна терапия, която да помогне на организма й да пребори вирусната инфекция и да стимулира имунната система, така че да не позволи развитието на допълнителни вирусни и бактериални инфекции.

За нас остава по-лесната част: да се молим да се справи и да съберем средства за лечението й. Ако можете да помогнете, моля направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Снежко

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Утре сутринта ще се чуем с клиниката, за да научим как се справя Снежко. Очакваме това и с нетърпение, и със страх.

Всеки миг може да е последен за Снежко. Останете мислено с нея. СПОДЕЛЕТЕ.

Беше събота вечер малко преди полунощ. Пътувахме по двулентов натоварен път. Докато карахме, забелязахме встрани от пътя нещо, което приличаше на парче изхвърлена кожа. Спряхме не защото вярвахме, че имаше живот в него, а по-скоро по навик, за да се уверим, че на нещото не можеше да се помогне…

Когато осветихме нещото с фаровете на колата, видяхме, че това бе малко Котаче, чието тяло през няколко секунди се свиваше в неестествана поза и след това отново се отпускаше. Тялото на Котачето беше студено, а всичкият живот, останал в него, свършваше в силен, пронизителен плач.

Бавно преместихме Котачето върху лист опаковачна хартия, достатъчно здрава и твърда, за да не се скъса и да не го нараним при преместването. До минути бяхме в най-добрата клиника в Пловдив, където стана ясно:

– Котаче бе в шок;

– температурата му бе неизмеримо ниска, термометрите не успяваха да я отчетат;

– задната му лапа бе раздробена и имаше открита фрактура;

– раната на задната лапа бе стара, суха и пълна с камъчета;

– ноздрите му бяха запушени с кал

– по опашката и зоната около дупето имаше засъхнала кръв, която може би беше от раната на крачето, а може би се дължеше на кръв в урината и следователно разкъсан пикочен мехур.

Поставихме Котаче на системи с болкоуспокояващ, антибактериален и противошоков препарати, с почистена и превързана лапа, завито в меко одеало и върху 3 топлещи възглавнички. Към този момент това бе всичко, което можеше да бъде направено за него.

Час след като започнахме противошокова терапия и затопляне, температурата му бе все още твърде ниска и термометрите не успяваха да я отчетат, но Котаче вече не трепереше така силно. Предстоеше със сигурност трудна, а с голяма вероятност последна нощ за Котаче.

Оставаше да чакаме и да се надяваме Котаче да преодолее състоянието на шок, да възстанови телесната си температура и да няма вътрешни наранявания, които да изискват оперативна намеса, защото такава в това състояние, то не можеше да преживее.

Днес сутритна Котаче все още беше с нас. Температурата му бе 36.5. Но преди да успеем да се зарадваме на добрата новина, Котаче ни остави. Преодоляло състоянието на шок, то бе изгубило битката с разкъсания пикочен мехур още преди да се опитаме да поправим това.

Защо споделяме това с вас? Трябва да съберем сдрества, с които да покрием сметаката му. За една нощ тя не е голяма, не надхвърля 100лв, но все пак трябва да я платим:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Котачето без име

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Много по-важно от това, обаче, е да ви предадем агонията, в която хиляди котета всеки сезон си отиват. Котачето се намираше в пуста местност. Без къщи, без живот наоколо. Създадено в нечий двор, то е било изоставено там. Ударено от преминаващ с автомобил човек, то е било подминато от него и стотици други като него. Създадено от безотговорност, пострадало от невнимание (в най-добрия случай), отишло си от безразличие, Котачето се е борило да остане на този свят така:

Защо споделяме това с вас? Защото много хора, включително и някои от четящите тази статия, не разбират последствията от постъпките си. Защото искаме те да чуят агонията на Котаче, едно от хилядите, които всеки сезон намират края си така.

Бъдете хуманни, кастрирайте животните си.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ.

Вчера вечерта получихме сигнал за коте в критично състояние. Момиче без интернет на стотици километри от София се опитваше с всички сили да намери подкрепа, за да спаси агонизиращо коте…

Едва събрали средства, за да покрием операцията и част от терапията на Ренди, все още изоставащи значително със сметките на Мира, Найден и Катеричка, за нас щеше да е трудно да поемем нов тежък случай, но щеше да е непростимо да се отдръпнем, само защото не знаехме дали ще се справим…

Няколко часа по-късно момичето, потърсило помощ, пътуваше заедно с котето към София, докато ние очаквахме пристигнаето им в Централна ветеринарна клиника и се молехме за по-добри новини. Уви…

Щастливко бе в шок, дишаше повърхностно, температурата му бе едва 35 градуса (нормалната е 39). Лявото му око бе отекло и с голям кръвоизлив, задната дясна лапа раздробена на парчета и имаше съмнения за счупен таз. Нямаше чувствителност в задната част на тялото и може би имаше гръбначна травма.

Следващите 72 часа щяха да покажат дали Щастливко щеше да живее…

Не знаем какво се е случило с него. Единствено разбираме, че срещата му с нещо, а може с някой в центъра на село Горни Дъбник едва не го бе убила, а дни наред хората са го подминавали, докато той бавно е гаснел. 

Следващите 72 часа щяха да покажат дали това щеше да е краят на Щастливко…

Поколебахме се дали да споделим историята му още вчера с вас. От една страна бързото разпространиние на историята е изключително важно, за да намерим нужната подкрепа да се справим със случая, от друга не можехме още веднъж да споделим животинка, която до сутринта можеше да не е с нас.

Днес публикуваме тази статия с надежда и с огромна молба да ни помогнете да се справим…

Щастливко е жив. Възвръща чувствителност в задната част на тялото си, а състоянието на шок отшумява. Скоро ще започне да изпитва силнa болка, а ние ще имаме броени дни да осигурим нужните средства за операция на лапата и окото му.

Приятели, ако можете да помогнете на Щастливко, моля, направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Щастливко, 22138

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Щастливко на място в Централна ветеринарна клиника.

Поглеждайте страницата за новини и моля, стискайте палци на Щастливко. Споделете.