Спорт, шахмат, изкуство, театър, музика, домашни любимци, празничен концерт и най-накрая…заря. В продължение на седмица мъничко градче е център на веселие заради празника, провеждан в него всяка година. Едноседмичното мероприятие се нарича “Шопски празник”, насловът е “Що е европско – Оно е от шопско”, а градчето е Елин Пелин и само седмица по-рано същото би ви посрещнало с тази гледка…и още десетки като нея…
Това е трупът на бездомно куче, напуснало този свят по особено болезнен начин след поглъщане на умишлено отровена с пестициди храна.
Всяка година седмицата преди празника е последна за десетки безпризорни животни. Методът е винаги един и същи, доказват направените от местни активисти аутопсии. Трудно е да се оспори – това е организиран акт. Също е нехуманен, неморален и незаконен.
Според Закона за защита на животните всяка община трябва да приеме програма за овладяване на популацията на безстопанствени животни на територията си. Безстопанствените животни трябва да бъдат настанени в приюти, като залавянето и пребиваването им там следва да не застрашва здравето на животното, а евтаназия се допуска само при определени обстоятелства.
Към момента община Елин Пелин не разполага с изработена програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Това заедно с организираността и повтаряемостта на акта по изтравяне на безстопанствени кучета поражда сериозни подозрения. Питаме се дали органът, чиято отговорност е да се справи с проблема с бездомните животни, не е всъщност същият, който игнорира, а след това и потъпква закона, уреждащ отношенията ни с животните.
В неделя в 17ч. през сградата на общината в гр.Елин Пелин се събираме, за да защитим тези, които не могат да се защитят сами и да изискаме отговор от общината на подозренията си. Насловът на протеста е Лай за живот.
Горещ делничен ден, бързащи хора, пристигащи и заминаващи, неспирен шум от преминаващи коли, автобуси, влакове, а в центъра на всичко тя лежешедо захвърлена гума, превърнала се в импровизирана кофа за боклук.
Приближихме се, а тя не помръдна. Погалихме я и усетихме, че тя бе много, много топла. Огледахме се наоколо – нито следа от нейното семейство. Напълно сама, по-малка от котка, силно изтощена и може би болна, тя беше в беда. Нямаше шанс.
По пътя към клиниката Пикси (“малко духче” на английски) заспиваше и се събуждаше през секунди. Твърде изтощена, тя не намираше сили да остане будна с нас и едва когато пристигнахме в клиниката, стресът надделя над умората и успяхме да заснемем Пикси будна.
Със свито сърце дочакахме резултатите от прегледа и направените тестове.
За радост Пикси е имала късмет. Въпреки недобрия начин на живот, липсата на храна и силно отпадналия имунитет, нито една от страшните кучепшки болести не бе успяла да я повали. Е, има краста, но това е съвсем малко зло, защото с добра храна и правилно лечение Пикси скоро ще е забравила за нея.
Пикси повече от всичко се нуждае от дом. Пишете ни, ако търсите малък приятел, а ако ли – не, моля, помислете дали не можете да й помогнете като я приютите временно, докато ние търсим нейното семейство.
За да ни помогнете да се справим с разходите по лечението на Пикси:
СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Пикси
Paypal: bulgaria@letsadopt.net
Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази статия и помогнете на историята на Пикси да достигне до повече хора.
Трудно е да обобщим случилото се в последната седмица, но е важно да го направим и ще опитаме.
Мъж от асеновградското село Тополово завързал за теглича на колата си своето куче и в акт на жестокост изминал километри, влачейки кучето си с висока скорост. По време на акта момиче, случайно станало свидетел на деянието, се опитало да спре и вразуми мъжа. Това се оказало невъзможно, а мъжът отпрашил с висока скорост преди момичето да успее да отвърже агонизиращото животно и може би да го спаси от ужасяващо мъчителна смърт.
За минути тази снимка обиколи социалните мрежи в България, хиляди сигнали бяха изпратени до районната прокуратура в Пловдив, имената и адресът на извършителя бързо станаха известни, а доброволци се мобилизираха в търсене на бедното животно. Прокуратурата се самосезира, извършителят бе открит и задържан, местонахождението на кучето – указано от извършителя, а кучето, намерено все още живо и…върнато на същия от полицията.
И това вероятно е моментът, в който абсурдността на случилото се надскача всички очаквания и остава безмълвни нас, които с голяма надежда и радост посрещнахме промените в Наказателния кодекс, според които човекът, убил или наранил тежко или трайно животно, е престъпник.
Да върнеш жертва на особено насилие на нейния насилник е присъда, смъртна присъда. Дали това е бил опит за опорочаване на разследването или крайна некомпетентност не знаем, но с тези си действия иначе компетентните органи са лишили бедното животно от каквито и да е шансове за живот.
Дни по-късно Атанас Илиев, говорител на районна прокуратура Пловдив, сподели, че трупът на кучето е бил открит и предаден за ветеринарна експертиза, която да установи от какво и кога е настъпила смъртта.
…
Много е трудно да коментираме подобна случка и нейното развитие, но не можем да отречем следното – веднъж убито от насилника, кучето е убито втори път от полицията.
В събота сутринта се събираме в Пловдив пред районната прокуратура, за да изразим своя протест и да изискаме наказания не само за извършителя, а и за служителите на полицията в Асеновград.
И ако все още се колебаете дали да се присъедините, кажете ни – какво си мислите, когато четете това? Защото извършителят си мисли, че ще му се размине, служителите на полицията – също, а някъде в нечий двор на къса верига, вечеряло парче сух хляб, някое куче чака своя теглич и своето въже.
По време на протеста говорителят на прокуратурата ни покани на среща-разговор с районния прокурор и неговия заместник, на която стана ясно:
– Извършителят, Райчо Иванов, е привлечен като обвиняем по дело. Срещу него са повдигнати две обвинения за извършане на жестокост срещу животно.
– В момента тече разследване, чиито резултати ще бъдат оповестени в публичен доклад днес, 17 юни 2013. Докладът ще бъде публикуван на сайта на районна прокуратура Пловдив. Разследват се действията на полицията, контролните органи, ветерианрите.
Отново по време на протеста в районен съд Асеновград се е състояло дело за отмяна на мярката за неотклонение по искане на обвиняемия и неговата защита. Искането е отхвърлено от съдия Стефка Пашова, а дотогава извършителят ще остане в ареста. „Проявена изключителна и съзнателна жестокост, силно завишена опасност да извърши друго престъпление спрямо второто си куче и пълна липса на всякаква критичност към болката и страданието на живо същество” бяха част от мотивите й.
Според медицинския доклад кучето е било с ужасяващи наранявания – разрушени фаланги, дълбоки рани, липсваща кожа. На няколко пъти сърцето му е спирало. Днес, представители на Animal Hope Plovdiv ще присъстват на оглед на трупа на кучето. Пожелайте им силна воля, защото ще се нуждаят от нея.
Над 3000 сигнала до районната прокуратура, изпратени от вас, от нас, от хора по целия свят, показаха ясно, че ние, гражданите, няма да позволим извършители на подобни деяния да живеят в обществото ни. Това е светът, в който искаме да живеем. Благодарим ви, че не замълчахте, тогава когато трябваше да говорите.
В същото време в с.Тополово тече подписка в подкрепа на извършителя Райчо Иванов и неговите действия, организирана от неговите съселяни. Това е светът, който се опитваме да променим.
СПОДЕЛЕТЕ.
Снимки и видео: Осиновена е най-добрата порода, В Пловдив – без дом, Анимал Хоуп Пловдив.
===
20 юни
Разследването на действията на полицията, контролните органи, ветеринарите приключи. Установени са:
– неизпълнение на задълженията на двама полицейски служители от Асенoвградската полиция съобразно указания на Директора на ОД МВР – гр.Пловдив;
– недостатъчен контрол на дежурния прокурор върху действията на полицейските служители;
– неправилно подадена информация от дежурния прокурор по случая до обществото чрез различни медии.
Образувано е дисциплинарно производство срещу полицейските служители и дежурния прокурор и е сигнализирана Етичната комисия за установяване дали е налице нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Райчо Иванов и неговият защитник Даниел Ангелов, още известен като защитавал Кирил Рашков или Цар Киро, обжалваха решението на съда в Асеновград за задържане без право на освобождаване под гаранция пред окръжния съд в Пловдив. За наше разочарование искането им за освобождаване под гаранция бе уважено и срещу 2000лв. Райчо Иванов е отново сред обществото ни. Същият ще остане свободен, докато не приключи делото срещу него. Според отговора на прокуратурата делото ще се започне, когато бъдат събрани всички необходими доказателства. Нямаме представа какви са те и защо началото на делото се отлага.
Междувременно “Анимал Хоуп Пловдив” и “На ти с природата” са подали молби да бъдат конституирани като страни по делото. Това означава, че в случай на несправедливо лека присъда срещу Райчо Иванов, сдруженията ще имат право да обжалват решението на съда.
Оставаме в очакване и с надежда за скорошно начало и справедлива присъда
на делото срещу Райчо Иванов.
Вероятно сте виждали няколкомесечно коте. Те са съвсем малки, тежат по-малко от килограм, побират се в шепа и изглеждат толкова крехки, сякаш само докоснати, могат да се счупят. Всъщност малко коте е вероятно едно от най-умилителните неща на света.
Едва навършил няколко месеца, Найден бил прострелян, изоставен да агонизира в продължение на дни и съвсем малко преди да го напуснат силите, подхвърлен в клиника, безжизнен, в кома, с много ниска температура. Как се е случило всичко това? В играта си бездомният Найден успявал да задейства алармата на кола. Подразнен, собственикът на колата прострелял Найден, а неговото семейство го подхвърлило в клиника след 3 дълги дни, в които Найден гаснел на уличния тротоар. Толкова.
Днес, няколко месеца по-късно, за Найден знаем:
– сачмата е влязла отляво, преминала през гръбначния стълб и завършила в дясното рамо на Найден;
– сачмата е прекъснала нервите в дясното рамо, разрушавайки ги необратимо и оставяйки предното дясно краче на Найден безчувствено и безполезно.
– преминавайки през гръбнака, сачмата е разрушила арката на един от прешлените, като по този начин създала условия гръбначният мозък да бъде притиснат и задните крачета на Найден да останат парализирани.
Едва на няколко месеца Найден има едно-единствено действащо краче и големите си, любопитни, живи очи. Толкова.
Горкият Найден. Ако само бе разбирал, че да играе до колата ще му струва 3 крачета…
Не е честно, но за чест няма да говорим, нямаме време за това.
Рентгенови снимки и скъпо томографско изследване показаха, че има шанс след операция на гръбначния стълб, нервната проводимост към задната част на тялото да се възстанови и Найден да ходи отново.
А Найден… той иска да тича, но не, не по полята отвъд Дъгата, той иска да тича тук, сега, с вас, с вашия котарак, да гони мухи и преследва слънчеви зайчета. Той иска да живее.
Цената на операцията ще е 600 лв., като освен нея Найден ще се нуждае от рехабилитация и престой в клиниката за известно време.
Моля, помогнете на Найден на:
СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Найден (№ 18112)
Paypal: bulgaria@letsadopt.net
Има шанс. Tрябва да направим всичко възможно Найден да бъде опериран възможно най-скоро. Не би било честно да не опитаме.
Споделете.
===
24 март
„Операцията мина добре, без усложнения“.
Това бяха първите думи, които чухме в късния петъчен следобед, когато ни се обадиха от Централна ветеринарна клиника с новини за Найден след успешно завършила няколкочасова операция.
В хода на манипулацията е станало ясно, че при прострелването са били засегнати общо 3 прешлена, в резултат на което се е стигнало до компресия на гръбначния мозък. Имало е счупване и на гръдната кост. Лекарите са озадачени що за сачма е предизвикала толкова травми…
Найден е от малцината късметлии, които оживяват след подобен инцидент.
Вчера посетихме Найден в клиниката. Той се справя добре и се радва на всяко внимание, което получава. Очите му са все така широко отворени за околния свят, а волятя му да се изправи – все така голяма.
С ваша помощ Найден получи шанс. Сега всичко зависи от него. Идните десетина дни ще покажат в каква степен Найден ще се възстанови. Пожелаваме си съвсем скоро да ви пишем с добри новини.
А дотогава…мислете си за Найден, той има нужда от това.
Тези дни винаги започват като всички други – нормална сутрин, бързане за работа, плануване на къщни задачи, отмятане на неотложни, искащи внимание, неща по Летс Адопт. Тези дни винаги започват като всички други…
Приближавахме 17-то училище, когато видяхме групичка деца до училищната ограда, скупчени около нещо. Тревожно чувство ни обзе – това не обещаваше нищо добро. Приближихме се, а пред нас се разкри страшна гледка…
Тя лежеше, цялата в кръв, задното ѝ краче превързано с дебел слой, вече подгизнал, бинт, а крачето не спираше да кърви. Докато се питахме кой я бе превързал и как така я бе оставил, дечицата говореха едно през друго – бяха я видели преди часове да тича, да играе, а я бяха намерили ранена? И защо? Кой го е направил? Ще се оправи ли? Нали няма да умре? Дали ще иска да яде? Когато ни забелязаха, насочиха въпросите си към нас, а ние…ние нямахме отговори.
Внимателно повдигнахме малката Зита, поехме почти тичайки към вкъщи, където набързо събрахме документи и ключове и потеглихме към клиниката. Нямаше време за губене – Зита продължаваше да губи кръв.
След около час влетяхме в клиниката със Зита на ръце. Спешно екип се зае с нея, а за нас остана да чакаме.
И докато чакахме, си спомнихме как докато едно от дечицата се опитваше да помогне на Зита да се изправи, друго търсеше с какво да я нахрани, трето посегна, за да ни даде два лева, всичките си два лева, за да излекуваме Зита с тях. Децата виждат нещо, което не е наред, и правят всичко, за да го поправят.
Скъсани сухожилия, огромна рана, липсващи парчета кожа, по всяка вероятност ударена от кола, Зита бе пострадала лошо. Специална шина, венозни антибиотици и интензивни грижи очакват Зита в идните дни, вероятно седмици.
Когато взехме Зита на ръце и поехме към вкъщи, най-малкото момченце, онова, което поиска да даде двата си лева, за да излекуваме Зита, вървеше успоредно с нас, докъдето му позволяваше училищната ограда. Плачеше, а ако можехме, щяхме да заплачем и ние с него. Но нямаше как, току-що му бяхме обещали, че ще излекуваме Зита, и бързахме да го направим на всяка цена.
Моля, помогнете на:
СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Зита (№ 17966)
Paypal: bulgaria@letsadopt.net
Сума може да се дари и на място в Централната Ветеринарна Клиника.
Моля, споделете тази история и ни помогнете да намерим временен дом на Зита.
===
П.С: Няколко месеца по-късно и вече напълно здрава Зита бе щастливо осиновена.
