Доротея, Сава, Мадам, Шави, Худини, Малчо, Дон Кихот и Джени Джоунс…
…и сега отново:
Мадам, Сава, Худини, Шави, Малчо, Дон Кихот, Джени Джоунс и Доротея…
И така още 46 пъти…
Но не… чакайте…да изброяваш имена на глас е лесно.
Един човек, едно куче и 8 изоставени малки. Едно семейство, две добри души и 8 спасени живота. Всеки ден 480 минути в хранене, 160 мокри локвички и 50 а***а. 2 месеца, общо 3 креватчета, 90кг. храна, 240 опаковки талаш, 800 солети за зъби, 16 ваксини, 200 снимки и едно пътуване до Бургас със всичката челяд накуп.
Ако и вие, както повечето любители на животни, имате спасено поне едно новородено същество, знаете колко труд и постоянство изисква да съхраниш новия крехък живот. Сега умножете усилията си по 8 и ще получите близка картина до това, с което Веси и МилУто са се справяли в продължение на последните два месеца.
Е, ние не помогнахме с храненето, нито с локвичките или а*****а. Не помогнахме и със снимките, ваксините или пътуването. Но все още има нещо, с което можем да сме полезни.
Да намериш дом за 8 кученца е трудна задача, а да намериш наистина добър дом за 8 кученца е ужасно трудна задача. За това е нужна голяма аудиотирия, много търпение и малко подкрепа.
Какво ще направим ние? Тази обява Веси и МилУто изработиха, за да си помогнат в търсенето на дом за малките. Когато 100 човека от нас разлепят по 20 копия на обявата и всяко копие бъде видяно от други 100 човека, то ние ще увеличим аудиторията, сред която Веси и МилУто търсят дом на малките, с 200 000 души.
Дотегнаха ли ви цифрите? Добре, забравете за тях. Свалете обявата, разпечатайте много копия и ги разлепете по спирки, паркове, фитнеси, салони и къде ли още не. Също прочетете темата тук, обещаваме, че ще ви е приятно(ще научите от къде се появиха всичките тези цифри). Присъединете към групичката във Фейсбук, която Веси направи и посвети на Доротея, Сава, Мадам, Шави, Худини, Малчо, Дон Кихот и Джени Джоунс. Свържете се се Веси и МилУто, поздравете ги за доброто дело и помислете с какво друго можете да помогнете.
Защото единственото, което можем да осигурим за нея в момента е престой в стресиращата обстановка на клиниката, който дори не можем да заплатим сами. Защото съвместните ни сили с тези на шепата хора от България, които решиха да отделят от залъка си за Мишел, са достатъчни да покрием едва 1/5 от лечението на Мишел и едва 1/10 от общата сума разходи по нея – транспорт, ортопедично легло, лечение. Защото в България не получихме нито една кандидатура за приемен дом, както и никой не пожела да осинови Мишел. Защото без подкрепата на Виктор Ларкхил и международната общност на Let’s Adopt, нямаше да се справим
…защото не сме готови.
Мишел все още е в клиниката и там ще остане през последните си дни в България, защото никой не я иска вкъщи. Мишел ще ни остави завинаги идния петък, когато с помощта на агенция за превоз на животни, тя ще отиде там, където хората я заслужават.
За нас, няколкото души, които правят възможен Let’s Adopt България, остава да помислим над последните няколко седмици и да преценим дали има смисъл да продължаваме.
Благодарности на всички, които бяха до нас.
Ако искате да се разделите с Мишел и да я изпратите заедно с нас или имате желание да ни помогнете с разходите, пишете ни на le**********@gm***.com
за повече подробности.
Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази статия на стената на профила си.
Вчера посетихме Мишел в клиниката. Занесохме и подарък – нейното ново Куранда легло.
Възстановяването е дълъг и болезнен процес, но не бива да го правим още по-неприятен като оставим Мишел да спи на земята, нали?
Отне ни няколко минути да сглобим леглото и през това време Мишел ни наблюдаваше с любопитство и с поглед даваше наставления на всички.
Мишел много хареса леглото си! След като се излегна на него, за да го пробва, тя реши да ни поднесе чудесна изненада…Моля, извинете ни за лошото качество на видеото и липсата на звук, но на кого му пука?
Мишел ходи отново!!!…Чудото ще се случи. Обещахме ви, че няма да се спрем пред нищо, за да може Мишел да тича отново. Ето, че сме на път да спазим обещанието си.
Благодарности на всеки един, който допринесе към нашия Симба фонд или заплати част от лечението в клиниката. Вие направихте това чудо възможно.
Още новини ще получите скоро.
—
28 Април : Кодексът на живота
Когато пиша това, са минали само 8 дена от конферентния разговор с хората ни в България и лекаря, според чието професионалното мнение Мишел трябваше да бъде приспана.
Тогава прогнозата беше, че тя никога няма да да бъде способна да стои отново или дори да ходи по малко. Също така, прогнозата беше, че за лечението и биха били наложителни много операции, и че вероятно би било много скъпо.
Аз съм извънредно горд с хората ни в България, но те бяха лице в лице с куче в много тежко състояние, раздирано от болка, и за което едни от най-добрите лекари в страната предлагаха да бъде приспано. Лекарите не бяха единствените с подобно мнение. Много от свиделите на ужасното произшествие и следващото спасение смятаха, че нищо не можем да направим и най-добрият избор би била хуманната смърт.
Няколко години по-рано, когато ние започнахме да работим с повече и по-сложни случаи, се появи нуждата от просто ръководство, което да следваме в онези изключителни случаи, когато смъртта би била сметната за най-хуманната алтернатива. Нещото, към което да се придържаме, когато цялата надежда е изгубена.
И всъщност ние създадохме нашия Кодекс на евтаназията:
1. Ако животното изпитва болка и ако има шанс за възстановяване независимо от това, колко е малък: НИКАКВА ЕВТАНАЗИЯ.
2. Ако животното не изпитва болка и ако няма никаква възможност за възстановяване: НИКАКВА ЕВТАНАЗИЯ.
3. Ако животното изпитва болка и ако НЯМА никакъв шанс за възстановяване: ЕВТАНАЗИЯ.
Никое животно няма да бъде евтаназирано само защото ние не знаем какво да правим с него. Наше морално задължение е да намерим правилните решения за спасените от нас животни.
Мишел изпитваше ОГРОМНА болка, но имаше много малък шанс за възстановяване.
И всъщност нашият кодекс я спаси.
Както можете да видите на снимките, Мишел е добре. Множеството счупвания са фиксирани и малко по малко тя се възстановява. Нейният мускулен тонус е отличен. Тя може да стои права около 15 минути. Белезите на гърба ѝ са огромни, но веднага след като козината ѝ израсне, те ще бъдат само спомен. Мишел има катетър, който и помага да се справя с отделителните си функции. Ще бъде махнат вероятно следващата седмица.
В началото на следващата седмица ще пристигне специалното легло за нея от Великобритания и тя ще може да почива много по-комфортно.
Така че за сега всичко е добре, нашето момиче се бори и с нея са хиляди хора, които я подкрепят.
Аз смятам че можем да кажем уверено, че Мишел е прескочила трапа.
Мишел е жива не само поради нашия стриктен кодекс, но защото десетки хора от целия свят (70ма от тях, когато погледах последно), намериха ресурс и допринесоха към нашия Симб фонд или заплатиха част от лечението на Мишел на място в Централна ветеринарна клиника. Всички вие: тези, които допринесоха, тези, които споделиха тази история в своя Фейсбук профил, вие имате малък дял за живота на Мишел.
И в такъв случай Мишел е кучето на всеки от вас.
Сега, трябва да намерим за нея най-добрият дом!
22 Април : Мишел – Дзен майсторър
Вчера беше ГОЛЯМ ден за Мишел.
Това е рентгенова снимка, която показва някои от счупванията и работата на докторите по тях.
1) Нейното предно ляво краче е счупено.
2) Мишел има гноен ендометрит в резултат на спонтанния аборт.
3) Ставата, която свързва таза и бедрената кост е разкъсана. Ясно се вижда на снимката. Операцията е била много много трудна, но е завършила успешно.
4) Нейната кръстна кост е счупена. Кръстната кост е свързана с гръбнака и в резултат на счупването нервите са се възпалили. И тази операция е завършила успешно.
Все още не може да се каже дали нервните влакна са увредени перманентно. Времето ще покаже.
На този етап ние сме предпазливо оптимистични или иначе казано – ние вярваме, че Мишел ще се справи, но сме 100% сигурни все още.
Сега ще ви кажа нещо, което съм научил през всичкие тези години, в които спасявам животни…животните са невероятни борци, те не се предават. Да се предадеш е присъщо за нас хората, но не и за животните. Животните са със сигурност Дзен майстори – ако можеха да изберат девиз, то той би бил „Случва се“. Докато имат капка сила, те искат да продължат, да се изправят на крака и да започнат да тичат отново. Но за да направят това, те се нуждаят от нашата помощ, те се нуждаят ние да не се предаваме и да не взимаме най-лесното решение. Ние се ангажираме да направим най-доброто за Мишел и един ден тя да тича отново и по този начин чрез нейния пример много други животни да получат този втори шанс, от който така отчаяно се нуждаят.
Пояснение: Секцията с коментарите в нашия блог е затоврена. Целта е да увеличим броя на споделените постове във Фейсбук и Туитър. Ще ви помоля да споделите този пост в профила си и да добавите своя коментар на своята стена. Вярваме, че това ще помогне нашия зов за помощ да достигне до мнозина.
—-
20 Април
Когато да убиеш не е опция.
Вчера вечерта получих тревожен имейл от нашия екип в България. Мария и Диана бяха в клиниката с Мишел и имаха нужда да разговарят с мен спешно.
По-задълбоченият преглед на Мишел показа счупени крачета и наранявания на гръбнака. 48 часа след инцидента нещата не изглеждаха добре.
Нашите ветеринари препоръчваха да приспим Мишел и момичетата от Let’s Adopt България искаха да разговарят с мен, за да вземем решение.
Докато Мария и Диана ми разказваха за множеството проблеми на Мишел, аз си припомнях подобни разговори, които съм имал в миналото. Кучета и котки, прегазени от коли или жертва на жесткост, в толкова тежко състояние, че изглеждаше сякаш нищо не можем да направим за тях.
Животни като Гълъмсер, Симба, Марлон, Котето Бейби, Пуфи, Сосис, Оскар, Джати и много други, които в момента на спасяването си бяха в толкова тежко състояние, че мнозина препоръчваха да ги приспим хуманно. “Те изпитат болка, те са слепи, парализирани, няма да имат пълноценен живот” – така казваха хората…
Във всеки един от тези случаи тези хора грешаха. Животните искаха да живеят, искаха да се борят, да изиграят картите, които животът им бе раздал.
И те се справиха…и оживяха…и се пребориха.
Казваха ни, че лечението ще е дълго и скъпо, но ние бяхме съгласни с това. Докато разбирам, че отделни хора понякога могат да се вземат болезнено решение, повлияно от финансови съображения, аз(Виктор Ларкхил) съм един от тези хора, които вярват, че животът е безценен и поради това цената не бива да участва в уравнението. Let’s Adopt е общност от хора, които спасяват животни, десетки хиляди хора, пръснати по цял свят, обединени от обща идея. Ако общност с такъв размер не може да събере сердствата необходими, за да спаси куче претърпяло толкова много, тогава ние може да натиснем бутона „Изтрий“, да си съберем нещата и да си се приберем вкъщи.
Мишел се справя. Тя е в добро настроение. От днес ще е на специална диета, която ще подсили имунната и система и ще помогне на потрешоното и тяло да се възстанови.
Днес също ще поръчаме и легло Куранда, с голяма вероятност най-доброто в света. Това ще направи престоя на Мишел по-приятен. Кой би искал да лежи на земята след подобен инцидент? Ще дарим леглото на клиниката, когато Мишел е готова да си отиде у дома.
Така Мишел пое по пътя на възстановяването и нов живот започна. Ще ви държим в течение.
Това ще е общо усилие на общността, и по този начин възстановявнето на Мишел зависи от всички нас. Старбъкс не се нуждае от вашите парички за едно Лате. От друга страна Мишел, с ваша помощ, може да се пребори днес.
Пояснение: Секцията с коментарите в нашия блог е затоврена. Целта е да увеличим броя на споделените постове във Фейсбук и Туитър. Ще ви помоля да споделите този пост в профила си и да добавите своя коментар на своята стена. Вярваме, че това ще помогне нашия зов за помощ да достигне до мнозина.
——-
18 Април
Като други подобни събития, и това се е случило в Неделя.
Състезателна кола, движеща се с висока скорост по тесен път, стотици хора от едната страна на пътя, забавлявайки се от силния шум.
Подвиквания, смях..
Тогава неочакваното се случва…Мишел, красива Немска овчарка, изненадващо пресича пътя. Ударът е жесток, колата продължава курса си.
Подвиквания, смях.. „Мани го отзад т’ва, бе!“ някой казва. „Няма природозащитници да го лекуват“ провиква се някой друг.
Появява се полицай, който предпазва ръката си с полиетиленова торбичка, за да издърпа бременното тяло Мишел през пътя и да го остави зад контейнер за боклуци.
Подвиквания, смях..
Така ли завършва историята? Съвсем не…така само започва….
В понеделник сутринта екипът на Let’s Adopt България попада на видеото и направи това, което НИКОЙ друг не бе направил до тогава – ангажира се.
Първо потърсихме мястото, след това потърсихме помощ и в края на деня едно смело момиче, което предпочита да не цитираме името й, се отзова и отпътува към мястото на инцидента. Тя намери Мишел в това състояние.
Не знаем дали тялото на Мишел е било изхвърлено там от върха на хълма или тя се е влачила до дъното сама, но това, което знаем е, че тя е била в критично състояние, а нейните неродени малки били пометнати и мъртви.
По спешност Мишел е била закарана до клиника в Благоевград. Тъй като местната клиника в Благоевград не разполага с рентген в полунощ Мишел бе докарана от Борис Жалов, прекрасен млад мъж, в нашата клиника в София, където тя в момента получава най-добрите грижи.
Мишел има счупвания на задните крачената, наранявания по таза и гръбнака…тя ще се нуждае от ред процедури, но ние ще направим най-доброто, така че тя да може да тича отново…
Това е една от онези истории, които Светът трябва да научи. Тя говори за жестокост, небрежност, липса на морал, но и говори за човечност и грижа и как никога не трябва да обръщаме гръб на животно в беда.
Ще ви държим в течение и разбира се, ако желаете да осиновите Мишел, моля пишете ми на vi****@my*********.com
.
Пояснение: Секцията с коментарите в нашия блог е затоврена. Целта е да увеличим броя на споделените постове във Фейсбук и Туитър. Ще ви помоля да споделите този пост в профила си и да добавите своя коментар на своята стена. Вярваме, че това ще помогне нашия зов за помощ да достигне до мнозина.
Така изглеждаше Строшко, когато го взехме при нас – от едното му краче се подаваше месо, кокал и медицински конци, а другото бе счупено и много скоро щяхме да открием в него нещо, което щеше много да ни изненада – игла за плетене. Две седмици Строшко бе живял в това състояние. Кой му е причинил това? Ще ви е трудно да повярвате.
Строшко беше в това състояние в резултат на работата на своите ветеринари – когато Весела, неговата спасителка, го е завела при тях с две счупени крачета, те са решили да ампутират едното и да фиксират другото. Две седмици след това Весела потърси помощ от нас – крачетата на Строшко не заздравяваха.
Само ден след като Весела ни потърси, Строшко беше при нас. Лекарите от Централна ветеринарна клиника са винаги много деликатни, когато коментират работа на свои колеги, но този път бяха категорични – работата не беше добра. Тежко счупеното краче не беше ампутирано правилно, раната все още беше отворена и от крачето се подаваха месо, кокал и конци. Другото краче беше фиксирано не с игла от медицинска стомана, а с игла за плетене и Строшко бе развил реакция срещу чуждото тяло. Изглежда и с благородни намерения(вярваме, че намеренията на ветеринарите, погрижили се за Строшко, са били благородни), можеш да получиш ужасни резултати.
Строшко се нуждаеше от седмици, за да се справи с болката и да започне да се движи самичък. Сега Строши е най-бързият трикрак котарак – успява да бяга наравно с останалите. Той е напълно самостоятелен и има нужда само от две неща – да го обичате и да го почесвате зад лявото ухо, нали си няма ляво краче и не успява сам.
Стандартните условия за осиновяване:
– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.
– Строшко ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс – в случая трябва да има специално ограждение.
– Новият собственик на Строшко ще спазва суров хранителен режим за котето.
– Строшко ще отиде в дом, в който не се пуши.
Търсим временен или постоянен дом за Строшко. Свържете се с нас на vi****@my*********.com
„Спешно се търси дом за безпомощно, напълно сляпо коте, кожа и кости.“
Решихме да действаме. Не предполагахме с какво ще се сблъскаме.
Сляпото коте открихме в един двор в Пловдив. В двора имаше къща, а в къщата живееше възрастна жена – Иванка. Иванка не знаеше колко котки имаше, защото имаше много. Всички котки бяха слаби, а много от тях бяха болни, някои с активна херпесна инфекция.
С помощта на няколко сърцати хора от Пловдив успяхме да помогнем на котките в по-тежко състояние. Черен Джо, Леонардо и Буболечка бяха най-болни. Преди да успеем да помогнем на останалите котки, съседи отровиха по-голямата част от тях.
След това загубихме връзка с Иванка и едва наскоро успяхме да се чуем отново с нея.
Ситуацията е следната – много бързо трябва да кастрираме 7 женски котки, всички те са носители на Херпес вирус. Спешността се подсилва от това, че котките, носители на Херпес вирус, често предават инфекцията на малките си. Инфекцията е опасна, може да бъде фатална или да доведе до загуба на зрението. Черен Джо и Леонардо загубиха по едно око в следствие на инфекцията, а Буболечка никога няма да вижда. 7х5 е много. Не можем да допуснем това да се случи отново и имаме нужда от вашата помощ.
Как да ни помогнете? Наш приоритет в момента е да кастрираме котките. За това са необходими средства. Трябва да го направим на територията на Пловдив и трябва да го направим бързо. Дори и най-малката помощ ще е от огромно значение.
Ако имате желание и възможност да дарите, пишете ни на le**********@gm***.com
