Author Archives: Мария

Какво значи поета отговорност, и две души зад решетките

Поета отговорност.

Преди няколко месеца един наш добър и съвсем не безпомощен познат поиска съдействието ни със случая на животинчета в беда. Той обеща, че ще им намери домове извън България ако ние поемем задачите, необходими за свършване тук. Въпреки, че щеше да ни натовари допълнително, се съгласихме да помогнем. Свързахме се със спасителката на котетата, организирахме преглед и престой в клиниката, записахме котетата на наше име – въпреки, че дължахме пари, и от клиниката ни бяха помолили да не поемаме нови случаи. Снимахме животните, изпратихме снимките. Нашият добър познат заплати всичко, както бе обещал.

Двете котета зачакаха в клетките. 

Два месеца по-късно те все още чакат. 

Сметките им са платени, но домове няма. Нашият познат постепенно изчезна. Оказа се, че той е “претоварен” и с една последна обобщаваща и душепрочистваща критика към всички, които прехвърлят проблемите си върху него – той прехвърли своя върху нас.

И така, какво значи поета отговорност? Често се чудим над този въпрос..

Сега сме в следната ситуация – можем да изхвърлим две души на улицата, след като са прекарали последните два месеца в затвор, но на топло и с храна по часовник. Или можем да се обърнем към вас и заедно да поемем чуждата отговорност, за кой ли път, намирайки домове.

Запознайте се с Йецира и Софчо. 

Йецира е млада котка, на не повече от две години, и с два зъба в устата. Това, според лекарите, вероятно се дължи на прекарана сериозна инфекция на устната кухина. Маци е напълно здрава, но ужасно стресирана. Когато я снимахме, тя опитваше да се слее с масата. Йецира е в ЦВК вече втори месец, затворена в клетка с решетки, уплашена, неразбираща.. Йецира Йецира

Софчо е малко коте, напълно здраво и напълно нещастно от прекараните в тясно малко пространство два месеца. Той е мил, черно-беличък, много обича да се гушка и също не разбира защо не може да потича малко на широкото. Софчо Софчо

СПОДЕЛЕТЕ историята на Йецира и Софчо, и нека ги извадим от клетките преди да забравят какво е да си котка. СПОДЕЛЕТЕ, за да бъдем отговорни, ако не към другите то поне към себе си.

22 Април, 2015

С радост споделяме, че Софчо е щастливо задомен. Остава да намерим дом за милата Йецира, която е подслонена временно при добър човек. Изпратете ни съобщение тук, за да осиновите маци.

Йецира

 

#КОЙ е Милка, конспирацията и пунктове за желязо

Стари приятели и нови познати. Тези от вас, които следят страницата, едва ли имат нужда от пояснение коя е Милка и едва ли са учудени, че й търсим печка.
Ние също ви обичаме.

За останалите, които споменават конспирация, мълчание и пунктове за връщане на желязо.. малко пояснения:

#КОЙ е Милка и как започна всичко?
Кликнете на линка за пълната история на Дядо, Милка, Меги и Лъки.

Коте Меги на Милка, щастливо осиновено
Меги

Къде отидоха да живеят Милка и Лъки
Милка и Лъки в с. Губислав

Милка

Милка в новата година
Януари при Милка

Защо не споделяме адреса на Милка?
Защото трябва само да отидете в с. Губислав и да попитате за нея, и ще ви упътят. Адресът е там, някъде, в храстите, на склона, всъщност..

Защо не отговаряме веднага?
Защото сме в пункта за желязо с всички печки, които събрахме досега. :D

А сериозно?
Ние много ви благодарим за това, че се отзовахте. Защо не отговаряме веднага на коментари от желаещи да помогнат хора? Вероятно защото сме на работа, защото гледаме децата си, или защото водим разговори с други добри хора, предложили помощ, и мислим коя печка става, коя колко е далеч и как да организираме транспорт.

Вече почти приключваме, скоро ще съобщим добрите новини, затова останете с нас. :)

1, 2 – туп, 3, 3 и половина – пляс!

Let's Adopt, Miki

Ако се запознаете с Клатушко, ще се случат две неща: първо, бързо ще го заобичате и второ ще ви стане ужасно мъчно за него… Защото веселото и закачливо заглавие на статията ни всъщност описва неговата походка:

Съвсем мъничък и котенце на дворна маца, Клатушко, още познат като Мики, се разболял – започнал да повръща, вдигнал много висока температура и само в рамките на часове спрял да се движи, а малко по-късно загубил съзнание. Навременната реакция на неговата спасителка и усилията на лекарите в Нова Загора спасили Клатушко – той се съвзел, укрепнал, започнал да се храни. Дни след приключването на терапията с антибитоици, обаче, Клатушко започнал да ходи неумело, първо успявал да направи десетина крачки, след това по-малко и така докато загубил способност да направи стъпка-две без да се строполи на земетя.

Let's Adopt, Miki

От няколко седмици Клатушко е с нас. След преглед в Централна ветеринарна клиника и проведена терапия с преднивет отхвърлихме съмненията за възпаление или увреждане на малкия мозък на централната нервна система.

Неспособността на Клатушко да ходи, в същото време имайки добри рефлекси на всяко едно от крачетата си, е изключително специфична. За да се опитаме да разберем какво се случва с Клатушко, ще потърсим ядрено магнитен резонанс с висока точност и който да може да бъде настроен да сработи с коте, което тежи едва килограм. Така се надяваме да успеем да погледнем в Клатушко и да разберем какво му има, дали може да бъде излекувано и ако не, дали Клатушко би могъл да живее с него. 

 

Let's Adopt, Клатушко

 

1 февруари, 2015

Благодарение на вашата подкрепа успяхме да съберем нужната сума, и във вторник, 27 януари, Клатушко отиде на магнитен резонанс. Беше притеснително събитие защото, бидейки на място ни бе невъзможно да не се тревожим за анестезията, която понякога може да коства живота на пациента. Особено се притеснявахме защото ни се струваше, че самият неврологичен проблем на котенцето може да го прави по-уязвимо.

 

 

За щастие всичко мина добре, Клатуш заспа спокойно, бе наблюдаван по време на цялата процедура от лекар, прекара чисти два часа в магнитния резонанс (пристигнахме на мястото в 17:00, а си тръгнахме в 20:45), на няколко пъти техниците говориха с лекуващия му лекар по телефона, настройваха антената и сменяха позицията на котанчо, за да получат оптимално ясна картина от инструмента, предвиден за хора.

 

След като лекуващият лекар на Клатушко, д-р Василев от Централна ветеринарна клиника, разгледа изображенията от магнитния резонанс, ето неговото заключение (свободен преразказ от нас) – проблемът на котанчо е функционален, а не анатомичен. Това означава, че няма видима аномалия, примерно травма или кост, която да притиска гръбначния нерв някъде по продължение на гръбнака. Проблемът вероятно е в обвивката на гръбначния мозък – възможно е състоянието да е свързано с атрофия на обвивката, или тя да не е добре образувана. Това причинява импулсите да се провеждат с неправилна скорост и Клатушко не може да контролира крачетата си. Според д-р Василев евентуално тялото може да се напасне на тази крива скорост на нервните импулси, и Клатуш да се научи да живее така. Не се препоръчва инвалидна количка или каквито и да е помагателни средства.

 

 

И така, Мики Клатуш остава с тази диагноза, а ние продължаваме търсенето на Неговия Човек. Ако малкото котенце с голямата походка ви е докоснало, и имате местенце за него у дома, изпратете съобщение до страницата ни, за да ви разкажем повече.

Междувременно, оставете добра мисъл за Мики Клатушко тук.

Рижко и поредицата предателства

В апартамента миришеше на тоалетните в ада.

С прекрачването на прага в носа ги блъсна миризма, по-пасваща на двете нули на Централна гара, отколкото в нечий дом. Пристъпиха навътре, огледаха се – занемарено, мръсно, разхвърляно. Наемателите отсъстваха.

Присъстваше обаче слаб и обезверен рижав котарак. Гледаше с тревога иззад ъгъла на едната стая. Клекнаха, за да не го плашат и протегнаха ръка. Рижко погледна встрани, разсея се, завъртя по котешки ухо в една, а после в друга посока в опит да усети правилно сигуацията, и дойде да се погали.

Рижко

Ужасно слаб, обезводнен, котаракът бе изоставен в апартамента от предишни наематели. Новите наематели, за жалост, се бяха оказали следващите в редицата хора, предали доверието на Рижко.

В купичката му с вода плуваха парцали тиня, а дъното й бе позеленяло. Храна не се виждаше. Тоалетната.. беше ето в този вид.

Тоалетната

Рижко спешно търси временен подслон. Не е ясно колко и какво яде, а гладуването при котките води до редица бързо развиващи се заболявания. Вода очевидно не получава редовно, а обезводняването е друг сериозен здравословен проблем.

Доверието

Рижко

Споделете историята на Рижко или го подслонете временно.
Нека прекъснем поредицата предателства.

Оставете коментар тук, или пишете до страницата ни, за да помогнете на Рижко.

Фойерверките: Красиви и смъртоносни

31 Декември, полунощ. 

Химнът на България звучи от телевизорите, лее се шампанско, площадите преливат от усмихнати лица и започват фойерверките.. 20 минути по-късно из нощните улици се стеле тежка мъгла; в светлината на уличните лампи бавно се кълбят облаци с неясен състав; въздухът мирише на барут и химикали, животните са се изпокрили и ние сме посрещнали новата година.

Не би ли било толкова хубаво да можем да посрещнем 2013 по цивилизован, отговорен и природосъобразен начин? Трябва ли този варварски вид празнуване да е първото нещо, което пренасяме от старата в новата година?

Какво се случва с животните

Проучванията показват, че силните звуци от фойерверките оказват отрицателно влияние върху домашните и дивите животни, причинявайки огромни количества страх, стрес и безпокойство. Ужасът от непонятните и вездесъщи гърмежи кара животните да тичат без посока, като в опита си да се спасят те попадат на оживени пътища и ж.п. линии, където загиват. Дребните бозайници напускат дупките си, изоставяйки малките си без надзор, и в паниката си могат дотолкова да изгубят ориентация, че никога повече да не намерят дома си. Птиците излитат от гнездата си и често се ударят в сгради, прозорци или отлитат твърде далеч и в крайбрежни градове загиват над морето.

Фойерверките са токсични

В зависимост от търсения ефект, фойерверките произвеждат пушек и прах, които съдържат тежки метали, серни съединения и други опасни химикали, свързвани с рак на белите дробове, инфаркт и много други сериозни болестни състояния. Барият, оцветител на зеленото в зарята, е отровен и радиоактивен. Медните съединения, използвани за син цвят, съдържат диоксин, който се свързва с рака. Кадмий, литий, антимони, рубидий, олово и калиев нитрат се използват за различни ефекти на зарята, въпреки, че са известни причинители на дихателни и други заболявания.

Фойерверките замърсяват местната околна среда

Химикалите и тежките метали, използвани във фойерверките, оказват влияние и на околната среда, допринасяйки за замърсяването на водоизточници и явления като киселинен дъжд. Използването им причинява валеж на отпадъци над земята и водните басейни в разстояние на километри. Правителството на САЩ ограничава и регулира използването на фойерверки със специално издадени закони според “Акта за чист въздух”.

Фойерверките допринасят за световното замърсяване

За жалост тенденцията за празнуване с фойерверки расте в световен мащаб, като особено пострадавши са страните без законова регулация и стриктни стандарти за замърсяване на въздуха. Новогодишните празненства на десетки страни причиняват световно замърсяване на огромни райони, насищайки небето над населените места с канцерогенни серни съединения и летлив арсен.

Интересни цифри за размисъл

По време на Стокхолмският Воден Фестивал през 1996г замерените нива на замърсяване на въздуха показват двойно завишени количества летлив арсен, и над 500 пъти по-високи от нормалните нива на живак, кадмий, олово, мед, цинк и хром. Изчисления на Шведското техническо списание New Teknik на фойерверките, използвани при настъпването на новия милениум 2000 година сочат изхвърлянето на невероятните три тона олово, 60 тона хром и килограми кадмий над Швеция само за часове; 124 тона олово са се изсипали над страните от Европейския Съюз; впечатляващото шоу над пристанището в Сидни, Австралия, е стоварило над района 6 тона олово; а в САЩ небето е било ‘обогатено’ с над 90 тона олово.

Нужни ли са ни наистина фойерверките?

Много организиции за защита на природата и обикновени хора по-скоро биха празнували без спорните ползи от обсъжданата пиротехника. Избухващите във въздуха капсули с екзотични имена като хризантема, ружа, върба, сатурн, пулс и салют са прекрасна гледка, но дали наистина си струват дъжда от тежки метали и съответните многопластови проблеми, представляващи опасност за природата, животните и хората?

Как да празнуваме, ако не със заря?

Ако решим да си спестим наслаждението под въпрос от фойерверките, то как да отбележим настъпването на грандиозни моменти? Били ли сте на планина, далеч от шума на цивилизацията, далеч от светлините на града, далеч от музиката, далеч от автомобилното движение, далеч от суетата? Какво би станало, ако всички ние в 00:00 на 31 декември излезехме навън и погледахме звездите за няколко минути пълно мълчание?

Използвани източници:
http://bit.ly/a05wGc
http://bit.ly/X6I8V6
http://bit.ly/Hzhif