НАЧАЛОТО

Затруднихме се да напишем тази история. Най-малкото защото се оказа несправедливо кратка.

Началото е стандартно. Две мънички и пухкави бездомни котенца прекарват дните си в игри, търсене на храна и проучване на света. Намират се в малко селце близо до София. Слънцето свети, пеперудките прелитат, котенцата се гонят, тичат и спинкат — абсолютната идилия.

Но само за малко.

ТРАГЕДИЯТА

Един прекрасен ден куче убива сивото котенце.

Случва се по-често, отколкото можете да си представите, и разбира се, кучетата не са виновни, двата вида просто са естествени врагове.

Шаренкото коте остава само.

КРАЯТ

Пишейки тази история ние с вас в този миг имаме пълен контрол над нея. Помогнете да напишем различен край за Писанка, като изпратите съобщение до Фейсбук страницата ни, и я приемете в дома и сърцето си временно или за постоянно. Писанка е на 2-3 месеца, ще бъде прегледана, обезпаразитена и ваксинирана, като поемаме ангажимент и за кастрацията й когато порасне още мъничко.

Помогнете да напишем различен край за Писанка. Изпратете съобщение до фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria, за да подслоните котенцето, временно или за постоянно. Относително спешно е.

Ако пожелаете, можете да съдействате с разходите за преглед, обезпаразитяване, ваксинации и кастрация на Писанка. Тези разходи наричаме невидими, защото не всички животни, на които помагаме, стигат до блога или фейсбук страницата ни, и често се налага да ги плащаме от несъществуващ ‘резерв’. Благодарим ви.

С дебитна/кредитна карта или пейпал:

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

.

Вчера беше един от онези дни…

Дни, в които вселената сякаш се грижи да вгорчи съществуването ти до максимум. Оказа се, че и за Веда денят не е бил по-различен. Реших, че няма да си причиняваме допълнително страдание и отидохме да гледаме филм в един столичен мол. “The Lego Batman Movie” беше изборът на Веда – чуден чуден… Най-тъжната песен, на която съм попадал напоследък, присъства в този филм!

В момента, в който седнахме на седалките, Веда с огромно притеснение отчете липсата на малкото, сиво коте в чантата си. Коте скъпо ѝ “колкото теб и мама”…

“То е с мен откакто съм бебе и сега съм го загубила и някой ще го вземе – аз съм ужасна!”

И сълзите тръгнаха…

Върнах се да го търся по коридора до пуканките и кино касите, но не. Опитах се да я успокоя, че може да е паднало в колата, докато си е слагала колана или в магазина, докато си е събличала якето. Казах ѝ, че когато свърши филма ще го търсим и вероятно ще го намерим…

Не издържа до края на филма… Тръгнахме си.

Върнахме се по целия път обратно до колата — без резултат. Качихме се отново до киното и попитахме охраната и момичетата на касите дали някой не е намирал малко, сиво, плюшено коте – не беше. Бяха любезни и съпричастни. Казаха ни да им оставим телефон, за да ни намерят в случай, че котето се появи отнякъде.

Продължихме търсенето заедно с горчивия разговор, включващ сълзи, самообвинения и апокалиптичност. Оставихме телефон и на рецепцията, и в магазина, през който бяхме минали преди киното. Отново съпричастност и загриженост.

След около час и нещо търсене се предадох…

Минаваше 22ч, а вече бяхме обиколили всичко — асансьори, паркинг, ескалатори, маси за хранене, пейки, коридори — всичко… Единствено възможността да намерим същото коте и да го купим отнякъде успокояваше потока от сълзи… но за кратко. Натоварихме се преносно и буквално в колата и потеглихме. Зачакахме реда си след две коли на изхода, продължавайки с разговора през сълзи.

И точно тогава на стъклото в дясно от мен се почука…

Беше някакво момче. Смъкнах прозореца и го погледнах въпросително.

“Извинявам се, но случайно дочух преди малко разговора ви… Да не сте загубили нещо? Защото аз видях една сива играчка — някой я е оставил ей там. Сега ще ви я донеса.”

Да – край нас всъщност е бъкано с добри хора!

Само трябва да отворим очите си и да ги видим.

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

.

ИДЕЯТА

Наскоро започнахме отдавна обмисляна поредица, в която досега сме ви разказали за слепия Марти, за Паренсо, който не може да пишка сам, и за котенце Пери, застреляно в главата. С дейността си се стараем да променим много неща, като едно от тях е поемането на отговорност, в което наблюдаваме обнадеждаващо развитие. В поредицата ви запознаваме с невероятните доброволци, спасители и осиновители на специални животни, с които ни среща съдбата.

Днес е ред на Джери, който има СПИН.

ПРИСЪДАТА

На 19 март, 2016 г. получихме притеснително съобщение в пощата на страницата си Let’s Adopt! Bulgaria. Свикнали сме да получаваме притеснителни съобщения, но това бе особено тревожно понеже веднага видяхме, че съдържа потенциално грешно впечатление с евентуално смъртоносен резултат. Съобщението гласеше следното:

“Котачето ми има котешки спин и засега се борим, но все още не се знае как са вътрешните му органи. Утре ще излязат изследванията, надявам се да са здрави, но ми казаха, че не знаят докога. Откажат ли бъбреци и черен дроб е по-добре да го приспя да не се мъчи.

Но на мен сърце не ми дава.”

И така се запознахме с Джери.

Човекът на Джери за щастие не беше реагирал първосигнално и не бе поръчал евтаназия на котака само заради диагнозата котешки спин или котешка имунна недостатъчност, на английски FIV от feline immunodeficiency virus. Вместо това бе потърсил информация и бе решил да се консултира и с нас като хора с дългогодишен опит в спасяването на животни с различни медицински проблеми.

СПИНЪТ

Спинът е широко недоразбрана диагноза, за жалост всяваща неоправдан страх в много хора, предимно поради незнание. Няколко факти за спина.

• Котешкият спин не е заразен за хора, т.к. вирусът е несъвместим с човешкия вид. Точно така, с хиляда процентова сигурност не можете да се заразите с котешки спин.
• Котешкият спин, подобно на човешкия, се предава относително трудно, главно по полов път или чрез дълбоко ухапване, например като това, което котките си разменят в битки по време на размножителен период. Ситуацията в дом, в който всички котки са кастрирани и съжителстват хармонично, е очевидно и драстично различна.
• Котешкият спин — за разлика от левкемията, например — не се предава с нормално ползване на общи панички за хранене или обща тоалетна, т.к. извън тялото вирусът оцелява за много кратко време. Не се предава и с ползване на общи котешки легла, катерушки, и всичко друго котешко в дома ви.
• Котешкият спин действа толкова бавно, че много котки, носители на вируса, умират от старост. Ако котката ви е диагностицирана със заболяването, но живее вътре, няма симптоми, изглежда добре, козината й е лъскава, поддържа нормално тегло, има здрави зъби и органи — то вероятността да се радвате на години съвместно щастие е значителна.

ГЕРОИТЕ

Герои на нашия разказ са хората на Джери.

Ще кажете какво толкова, котаракът си е бил техен! Да, но не съвсем. Джери всъщност бил дворното коте. Живеел навън, надничал вътре от време на време, и така било откакто се помни.

СПИН-ът обаче не прощава на дворни котки, и за да оцелее след диагностицирането си, Джери трябваше да влезе вътре.

Светът навън гъмжи от вируси и бактерии, които здравите котки срещат и преборват постоянно благодарение на изграден имунитет. Увредената имунна система на Джери обаче не би могла да го опази и той бързо би загинал.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Да прибереш в дома си дворно коте не е никак лесно, и ето някои предизвикателства, с които се сблъскахме заедно със стопаните, нито едно от които не ги спря дори за секунда.

Първо и най-важно, Джери бе кастриран. Като борещи се на този конкретен фронт години наред, ще споделим, че често молбите, убежденията и настояването ни стопани да кастрират котките си, с трясък се провалят. Благодарим на хората на Джери задето ни послушаха и взеха правилното решение. Дори да изключим останалите ползи от кастрацията — некастриран и заточен вътре без контакт с другия пол, Джери би бил един силно нещастен котарак.

Джери не знаеше и как се ходи в котешка тоалетна. Ще ви спестим подробностите, но ще отбележим, че сме възхитени от търпението и постоянството с тази много трудна задача на хората, от чиято милост зависеше котешкия му живот и позволението да остане в дома. Ще споделим, че накрая успяхме заедно!

Хранителният режим на Джери бе променен — друг момент, изискал седмици, ако не месеци съвети, планиране, тестване и координирани действия в ефир. Какво имаме предвид? Ами, препоръчахме на стопаните на мацо да започнат да го хранят със сурово месо, както препоръчваме на всички осиновители на спасени от нас животинки. Прекарахме неизброени часове с тях в обясняване на теорията, подхода, методи за безопасност, разясняване и избор на месо и накрая и съвсем наистина — в съвместни акции наживо по разфасоване, порциониране, замразяване и размразяване в ефир по вайбър.

(Ако това, че препоръчваме на имунокомпрометирано коте хранене със сурово месо, ви притеснява, ето пример за мнението по тази конкретна тема, което сме избрали да споделяме. За хората както и за животните, кое е правилното хранене е въпрос, който вероятно завинаги ще остане без категоричен отговор, с безброй или поне две теории, и избор, който всеки човек накрая трябва да направи за себе си).

Джери получи прясна котешка салата във вид на покълнало и посадено под наше ръководство жито, ръж и пшеница. Котките със свободен достъп до външния свят често пасат трева, и ако ги отглеждаме ограничено е добре да им я подсигурим. Причината, поради която котките хрупат трева, не е ясна, предположенията са няколко и можете да си потърсите информация — важен е фактът, че ако я имате котката ви ще е една идея по-доволна.

Хората на Джери трябваше да изтърпят жалбите му, докато той обикаляше от прозорец на прозорец и от етаж на етаж, тъжно взирайки се в забранения вече двор. За да разнообразят ежедневието му те внимателно следваха нашите съвети за катерушки; други места, от които може да се гледа навън; достъп до всички етажи и стаи; изобилие от играчки; препоръки за клечици, клончета, листенца и тревички, които, донесени отвън, могат да бъдат часове забавление за затворено вътре коте — и много, много време заедно.

ЩАСТЛИВ

Невероятните стопани на Джери не се спряха пред нищо, за да му осигурят пълноценен живот. Тази похвала, изречена от нас, означава много — защото сме се нагледали на хора, изоставящи животните си по всякакви поводи, започвайки с бременност и завършвайки с емиграция. Благодарение на своето човешко семейство днес Джери е не само жив, но и щастлив и здрав котаран. Вече година и половина котан живее вътре, радва се на внимание, грижа и обич и вероятно дори не знае, че има котешки спин или че някога го е грозила удобно маскираната дума “евтаназия’ — един параван, зад който се крие смъртта.

Котенце Пери, застреляно в главата, от епизод 3. на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ оздравя напълно, но Джери бе диагностициран с котешки СПИН. Това обаче не му попречи да продължи да живее прекрасен пълноценен живот благодарение на изключителните си стопани.

И ако това ви стопля, останете с нас за Еп. 5. на поредицата “Моят необикновен домашен любимец”, а за кого ще ви разкажем тогава опитайте да отгатнете в коментарите.

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

ФРАНКИ.. КАТО ФРАНКЕНЩАЙН

Мечтаете ли понякога?

Кои са специалните ви мечти? Нова кола може би? Хубаво жилище? С градина? Да спечелите от тотото? Да сте здрави? Щастливи?

А какво ако най-голямата ви мечта бе просто да можете да ходите..?

Франки се казва така, защото когато я зърнахме за първи път, признаваме си, сетихме се за Франкенщайн. За да разберете какво имаме предвид, изгледайте това кратко видео, втренчвайки се в задните крачета на котенцето, точно както направихме ние..

Да, правилно сте видели, нещо не е съвсем наред с начина, по който е сглобена Франки.

Франки ходи на коленете си.

Котенцето било забелязано от добри хора в малко българско селце, където жители има предимно през лятото. Едва на 2-3 месеца, Франки бе изправена пред невъзможното предизвикателство да оцелее сама през първата си зима, неспособна да се придвижва пълноценно, да лови мишки, да избяга от куче.

И така Франки попадна при нас.

ИМА ЛИ НАДЕЖДА?

Маца поверихме на д-р Златинов от Централна ветеринарна клиника, който се грижи за трудните ни ортопедични случаи вече години наред.

Според лекаря за Франки, за щастие, надежда има.

Коте Франки страда от вроден нервно-мускулен проблем, причиняващ хиперекстензия на ставите, вследствие на който крачетата й са обърната така, че тя задвижва хълбоците и стъпва на коленете. Затова коленете на Франки са ожулени до голо от постоянното и безмилостно триене в земята, като за разлика от животни с гръбначен проблем, които не усещат задната част на тялото си — котенцето изпитва напълно и изцяло всяка секунда болка от охлузванията.

Поредица от операции може да възстанови правилното положение на краката, започвайки с освобождаване на мускулите и инсталиране на външни фиксатори, които да закрепят ставите в правилното положение. Следваща стъпка след период на наблюдение е артродеза на проблемните стави, каквато извършихме наскоро за коте Алиска. Артродезата на свой ред ще фиксира ставите в нужната позиция, и — с много грижа, още повече професионални умения и малко късмет — Франки ще проходи.

Франки има бъдеще ако ние съумеем да осигурим нужните средства за серията хирургии и рехабилитация, от които се нуждаят краката й.

РЕШЕНИЕТО

Решението, както винаги, е ваше. И наше, разбира се, но нашето ние вече сме го взели.

Молбата ни е да погледнете в ето тези очи, пълни с всичко котешко и тичащо и катерещо се и гонещо и утрешно и светло, и да кажете — можехме ли да се обърнем на другата страна?

Можете ли вие?

НОВИНИ | 13 ноември, 2017

Заради имплантите на Чернушко, заради трите неочаквани операции на Галя, заради двете планирани хирургии на Лорейн — по финансови и чисто логистични причини бяхме принудени да забавим помощта за Франки. Обещали сме й обаче тази седмица да е нейната. Днес Франки беше на преглед при д-р Златинов в Централна ветеринарна клиника за да запланираме първата от сериите операции. Обмислихме варианти, обсъдихме различни подходи с идеята дали можем да спестим на котето повече от една хирургии, но накрая останахме с първоначално предложения метод, който ще постигне нужния резултат със серия от операции, т.к. по мнението на лекаря рисковете от неуспех са най-малки в този случай.

НОВИНИ | 22 ноември, 2017

Утре е денят на Франки! Утре лекарите ще започнат да поправят ужасната грешка, която природата е направила с краката на котето, ‘монтирайки ги’ наобратно. Утре ще бъде извършена първата операция, която ще освободи мускулите и ще инсталира външни фиксатори, които да закрепят ставите в правилното положение. Следваща стъпка след период на наблюдение е артродеза на проблемните стави, каквато наскоро успешно извършихме за коте Алиска. “Дано справедливата природа позволи да поправим несправедливата съдба, отредена на котенцето” написа един добър човек вчера, и ние много си харесахме това пожелание. Дано! Пожелайте на Франки смелост и бъдете с нея в идните дни защото сте й нужни.

НОВИНИ | 24 ноември, 2017

Операцията на Франки е минала добре, първата задача по сбърканите крака на котето е изпълнена — мускулите са освободени и външните фиксатори инсталирани. Мацинка е уплашена, но постепенно се съвзема, а ние споделяме снимки, за да ви я покажем и да се порадваме заедно. Благодарим, че сте до Франки в тези изпитания!

НОВИНИ | 30 ноември, 2017

Франки е изписана обратно в приемния си дом и познайте какво може да прави!?

Франки може да стои на крачетата си! Стъпка по стъпка, даваме на котче шанс за живот, какъвто тя никога нямаше да има без вас. Благодарим ви от нейно име и от сърце.

Извършили сме първата от операциите, от които Франки ще се нуждае. Ако можете, помогнете да продължим да й помагаме като дарите по начините, описани по-долу.

НОВИНИ | 16 май, 2018

Точно месец след успешното сваляне на втория външен фиксатор на Франки, за жалост най-лошите ни опасения се сбъдват — новите й крачета не държат.

Поради вродения проблем, а именно факта, че е родена с крака, обърнати наопаки, Франки не е развила мускулите, необходими за тези крака да работят нормално. Наблюденията на лекарите през последния месец за жалост сочат, че десният й крак не се справя с носенето на тежестта, и започва да се сгъва и да поддава. Ако това не се коригира, кракът може да се извърне обратно в оригиналната си неестествена позиция, и Франки да осакатее отново.

Гледайте двете кратки видеа по-долу, за да разберете проблема и защо е критично да го адресираме. Ще видите как кракът се сгъва навътре, петата не издържа тежестта и пада почти паралелно с пода; ще видите и как Франки го пази, не го използва пълноценно, започва да го влачи и да си почива често.

Колкото и да се надявахме, че коте Франки ще се справи без повече операции, това не е възможно. Запланирана е още една хирургична намеса, и се надяваме да можем да я извършим в петък по препоръка на д-р Златинов, лекуващият лекар на котче в ЦВК.

Ставата ще бъде фиксирана с артродеза, и Франки ще изгуби част от обхвата на движение — но ще запази крака и ще продължи да може да ходи.

Никак не ни допада идеята за още операции защото Франки е много плашливо коте. Отне й буквално месеци да се отпусне с четириногите си временни приятелчета, и все още няма доверие на хората. За жалост операцията не може да бъде избегната или маца ще се превърне отново в куцащо, сакато, тъжно същество, а това не можем да го позволим.

След огромната и все още непокрита сметка за отстраняване полипа на Късметко, след продължилия над месец престой на Рейн в клиниката и предвид започналото лято и намалена активност на хората, които ни подкрепят — в момента сме в изключително затруднено финансово положение. Не можем обаче да обърнем гръб на Франки и да я оставим в поредната беда.

Умоляваме ви, не обръщайте гръб на Франки днес. Помогнете да получи операцията, която ще спаси крака й, като дарите по един от следните начини.

С дебитна/кредитна карта или пейпал:

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

СЛУЧКАТА

Миши ни намери в МакДоналдс. 

В един прекрасен слънчев ден наши доброволци пиеха кафе в МакДоналдс на Окръжна Болница. Изведнъж и не на място, чухме кодовия звук, който, дори да спим, ни буди със стряскане — пронизителното измяукване на малко котенце. Огледахме се, напомняйки си, че имаме повече от достатъчно активни случаи, и че нямаме възможност да се ангажираме с повече. Но все пак погледнахме.. защото чувството за отговорност е вътре в теб и не можеш да се бориш с него.

Това, което видяхме, ни успокои. А после разтревожи..

Двама мъже и една жена седяха на съседна маса, а единият гушкаше малко сладко котенце. Необичайна гледка за МакДоналдс, да, но ние си казахме, че вероятно са го намерили някъде наоколо и са решили да си го осиновят, и че всичко е наред.

Мхм.. само че не беше.

Като се загледахме в групичката в главите ни започнаха да се вдигат червени флагове.

Жената, от която се очакваше вродено милосърдие към животинче, хвана котенцето за едното задно краче, извади го от кутията за обувки, в която преди минути го бе оставил мъжът, и го сложи на масата. Ядейки сладолед, следващото й действие бе да предложи на котето да си близне. То се отдръпна, мяукайки и клатушкайки се, а жената продължи да бута сладоледената фунийка в нослето му, докато вторият мъж, дотогава безмълвно стърчащ до нея, не й каза да му даде нещо друго. На което жената отговори “Ами какво друго да му дам!”

РЕШЕНИЕТО

Решението се взе само, както се случва често в дейността ни.

Приближихме и заговорихме групичката. Разбрахме, че единият мъж е спасил котенцето, а жената ще го осинови, като вторият мъж е неин “шофьор за случая”. Ще спестим подробностите на няколкоминутния близък контакт с всички замесени, през които жената, междувременно грабнала котенцето от масата, се обърна с гръб към нас и изкряска “Мое си е!”, а вторият мъж продължи да стърчи като ням стълб до масата, и които ни убедиха още повече, че решението е правилно — и ще кажем само, че направихме всичко възможно да вдъхнем доверие на спасителя да ни даде Миши.

За щастие човекът сам беше стигнал до същите изводи, до които ние стигнахме, и се съгласи. Следващите снимки са от срещата ни с него в съседната бензиностанция.

ПИТОНЪТ

Много хора не знаят за проблема със змиите.

За съжаление сред отговорните собственици на змии има и недобросъвестни индивиди, които ползват за храна живи котета. В зората на социалните медии тези хора бяха относително ненаясно с това как могат да подмамят човек, спасил котенце, да им го даде — сега обаче са станали по-опитни и понякога използват жена за прикритие. Такива хора ще ви кажат всичко, което очаквате да чуете — и ще поискат размяна на бензиностанция или в кафене. Няма да ви допуснат в дома си, защото там лесно ще видите, че не са това, което търсите; нито могат, нито искат да отглеждат котка, и нито те, нито домът им отговарят на простичките изисквания към осиновител.

Преди години написахме следните инструкции “Смъртно опасно! Как да изберем осиновител.” Наскоро се загледахме в информацията, и си дадохме сметка, че всичко все още е съвсем валидно.

Понякога получаваме критика за проверките, които правим, преди да поверим животинче в нов дом.

Историята на Миши е класически пример защо тези проверки са критични. Няма да ви казваме на какво си мислим, че станахме свидетели, а ще ви оставим вие да си го представите. Може да грешим, може да е невинно, и тогава Миши просто щеше да попадне при човек, който да го разнася из дома си, държейки го за задния крак, и хранейки го със сладолед. А може би Миши избегна истински ужасяваща съдба — защото ние сме се научили да усещаме проблемите.

Можете да се научите и вие, на този линк. И бъдете безмилостни към всички, които искат да вземат от вас животинче, спасено с обичта и усилията ви. Защото в този момент вие държите нищо по-малко от живота му в ръцете си.

ОСИНОВЕН

И докато на нас ни отне близо месец да намерим време да споделим тази история с вас, Миши е осиновен! В Германия!!!

И преди да каже някой “Защо в Германия, в България има добри домове?” отговаряме веднага. Защото докато Късметко, Рижко, Томи, Снежко, Алиска, Чернушко, Галя, Би, Лори, Мимо, Куини, Марк и Мартина продължават да търсят своите хора — някои вече чакат шести месец — Миши успя да се протегне чак до Германия и да очарова безнадеждно прекрасното семейство, миналата година осиновило от нас черната принцеса Моли. Затова ние можем само да се радваме, че тези разкошни хора пожелаха да отворят дома и сърцето си за Миши, и с удоволствие ще го пратим и в Германия, където се е случило те да живеят, и където се грижат за Моли, която осиновиха от нас миналата година, ето така.

БИЛЕТЪТ ЗА МИШИ

Миши е готов за път, прегледан, здрав, има необходимите ваксини, микрочип, паспорт.

Миши има и резервация със Зоотакси за края на тази седмица, но ще пътува само ако можем да осигурим €160 за билета му. Котче не може да пътува със самолет срещу по-евтин билет, защото нямаме придружител и защото новият му дом е в градче, далеч от основните големи летища, до които има директни полети. Осиновителите също ще дарят сума.

МИШИ ЗАМИНАВА!

Някой се радва, някой тъжи..

Успяхме, приятели! Миши днес заминава, но не и преди да благодари на добрите хора, замесени в историята му, спасителя му, приемните му човеци, които го гушкаха и обичаха през изминалия месец, всички, които го мислиха, коментираха, дариха и помогнаха този ден да се случи. Довиждане, котка Мишка, бъди щастлив!

Останете с нас за кадри от пристигането на Миши в новия му дом в Германия.

У ДОМА

Миши пристигна! След един ден и една нощ пътуване с батковците от ZooTaxi, Мишката е вече с новите си хора в Германия. Ще оставим снимките и вие да говорите, а ние ще замълчим. Благодарим, че помогнахте да се случи поредното чудо.

Миши вече е у дома. Ако искате да помогнете на друго животинче, за което се грижим в момента, разгледайте Фейсбук страницата ни. 

По пейпал:

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit