Тази снимка получихме преди десетина дни в нашата поща – възрастно чау, по всяка вероятност с огромен тумор, бедстваше из улиците на малко българско градче. Представителите на тази порода са много трудно приспособими. Шансовете за оцеляване на  всяко друго куче с подобен здравословен проблем биха били съмнителени, но шансовете на Мая, кучето от снимката, бяха нищожни. Трябваше да спасим Мая или да приемем, че я чака дълъг, мъчително болезнен и самотен край, а ние дори не сме опитали да помогнем.

Миналата неделя група доброволци отпътуваха към град Хисаря, за да открият Мая. Това, оказа се, никак не е било лесно. Никой в рамките на няколко пресечки от мястото, на което тя е била видяна за първи път, не бе забелязал бедстващото в продължение на седмици куче пред дома си. Никой, освен група дечица, които бяха помагали на Мая с храна…И както дечицата ни упътиха, открихме Мая до щъркеловото гнездо в квартала. Няколко мунити по-късно вече пътувахме с Мая към клиниката ни в София.

От десетина дни Мая се намира в Централна ветеринарна клиника в София, а новините за нея са и добри, и не съвсем…

Огромното висящо нещо в задната част ня тялото й не е тумор. Това е пикочният мехур на Мая, който заради херния в областта на слабините, е изпаднал от обичайното си място. Заради изпадналия пикочен мехур, Мая не е успявала да се изпишка напълно и част от урината е оставала в мехура, разтягайки го и създавайки предпоставки за хронични инфекции. Със сигурност болезнено и опасно състояние.

За да избегнем опасност от усложнения, още при първа възможност и преди да сме ви разказали за Мая, извършихме операция за прибиране на мехура и поправяне на хернията.

Операцията, минала успешно, разкри детайли от живота на Мая, преди тя да попадне при нас. Коремната стена на Мая е доста изтъняла, съвсем възможно е тя да е била използвана за разплод. Пикочният мехур на Мая е много разтегнат, това означачава, че Мая е останала доста време в това състояние без да получи нужната помощ.

За да създадем условия мехурът да се свие до нормалния си размер, поставихме цистостомален катетър, през който да изтегляме урината редовно и така пикочният мехур да остава празен.

Днес, седмица след операцията, Мая се чувства добре. Тя все още е в клиниката и ще остане там, докато пикочният мехур се свие, така че Мая да може да се изпишква сама и без помощта на катетър.

Дали Мая е жертва на развъдчик, не знаем… Жизнена, доверчива и нетърпелива да продължи напред, тя е страхотно е куче и ако има нещо, от което се страхува, то това е ние, хората, да не я изоставим отново…

Изследванията, сложната операция и продължителният престой към момента възлизат на 900лв и ще продължат да нарастват, докато Мая е все още в клиниката. Моля, не изоставяйте Мая, помогнете й на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Мая, 29015

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също можете да заплатите част от разходите на място в Централна ветеринарна клиника за пациент с номер 29015 или да дарите 0,90 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Моля, споделете историята на Мая с приятели. Помислете дали ви се намира местенце за нея, докато ние търсим нейното семейство. Помислете дали не бихте осиновили това страхотно куче. Пишете ни на bulgaria@letsadopt.net, за да й помогнете.

СПОДЕЛЕТЕ.

* Безотговорността

Бездомни котенца като Паренсо съществуват заради някого и липсващото усещане за отговорност у него. Всяко бездомно животинче води началото си в нечий дом и в нечие нежелание да плати цената на това да бъдеш отговорен собственик на домашен любимец.

* Жестокостта

На улицата Паренсо е пострадал. Завъртян е като ласо за опашката. Това е извадило последните два гръбначни прешлена на котенцето и e прекъснало нервите в края на гръбнака. Така Паренсо зарaди нечия игра се озовал в голяма беда – той можел да ходи, дори да тича и въпреки това не би оцелял без помощ…

Заради прекъснатите нерви в края на гръбнака Паренсо няма контрол над своите отделителни нужди. Той не може да пишка сам, което означава, че мехурът му се препълва, създават се условия за инфекции, които се превръщат в хронични и нелекувани, биха убили Паренсо.

* Спасяването

Паренсо бил спасен, но не съвсем. Момче и момиче намерили Паренсо във видимо безпомощно състояние и го занесли в Централна ветеринарна клиника. Там заедно с лекарите установили, че Паренсо винаги ще има нужда от човек до себе си, който правилно и няколко пъти на ден да притиска пикочния мехур и така да му помага да се изпишка. Момчето и момчето взели Паренсо у дома, опитали да се грижат за него, не се справили, само след броени дни го занесли отново в клиниката и никога повече не се върнали за него.

В случай че някога сте се изкушавали да направите същото, да знаете – нищожно нисък процент от изоставените в клиники животни получават шанса, на който сте се надявали. Или иначе казано, ако смятате да изоставите някого в клиника, намерете малко мъжество в себе си и поне подпишете протокола му за евтаназия.

* Надеждата

Има ветеринари и ветеринари. И Паренсо нямаше да е жив, ако това не беше вярно. Разбрала, че Паресно е изоставен от спасителите си, лекуващата лекарка на Паренсо се свърза с нас с надеждата, че ще можем да му помогнем.

* Ние 

Е, ние не можехме, но помогнахме. Често споменаваме, че сме доброволци. Защо мислите, че го правим? За да ви предадем разбирането с колко малко ресурс разполагаме всъщност и че на всеки един случай, който поемаме, поне на 20 отказваме.

Отидохме до клиниката, за да видим Паренсо. Той се намираше в една от клетките в стационара и без да подозира, че в онзи момент решавахме съдбата му, ни погледна така:

Независимо от цената, Паренсо трябваше да живее. 

* Смелостта

Да се грижиш за коте като Паренсо не изисква нищо, което да ви е чуждо. Нищо, което да не сте изпитвали като дете, когато сте скачали от високото дърво в квартала. Да се грижиш за коте като Паренсо изисква кураж, увереност, че ще се справиш. И слава Богу двама Човеци намериха това в себе си и Паренсо ще бъде осиновен, приятели. Той ще живее, ще тича, ще играе, ще бъде обичан и никога няма да предполага, че нещо с него не е наред. Никога няма да научи колко пъти и колко близо е бил до смъртта.

* Вие

И преди сме го казвали – единствената причина животинки като Паренсо да имат шанс е вашата подкрепа. Ето за какво става дума…

Искра е младо момиче, което следи нашата страница. Заря е майка на Искра и преподавател по пиано. Искра споделила със Заря за Летс Адопт, а Заря разказала на своите ученици за нас. Така историята на Паренсо стигнала до Александър, архитект, който в свободното си време свири на пиано. Александър иска да помогне на Паренсо и затова ще изнесе благотворителен концерт, средствата от който ще бъдат заделени за покриване на медицинските разходи на Паренсо. 

Това, накратко, е нашият свят. В него има безотговорни хора, които създават поколения от бездомни животни; има жестоки хора, които с лекота нараняват други; има хора, на които им се иска, но не биха; има и ветеринари, които опитват преди да се откажат; има и смели хора, които не се плашат от това, че някой ще се нуждае от теб всеки ден в идните 15 години; има и благородни хора, които в продължение на седмици ще репетират материал, който да изсвирят пред пълна зала.

Днес имаме молба към вас – определете мястото си в този свят. Може да сте от безразличните, но едва ли щом четете тази статия… Може да сте от скептиците, тези, които не вярват, че няма ли корист, няма и дело… Може да сте от циниците, тези, според които докато хора гладуват в България, не трябва да помагаме на животинки…

А може просто да сте от добрите и на 30 септември да се присъедините към концерта, да се запознаете с нас, с доброволците, заради които съществува Летс Адопт, с лекаркарата на Паренсо, с Искра и Заря, с Александър, с осиновителите на котан и с други хора, определили мястото в света си на съседната седалка до вас. 

Цената на билета за концерта ще определите вие и според вашите възможности. Молбата ни е да не е по-ниска от 10лв, тъй като вместимостта на залата, в която ще се проведе концерта, е едва 100 човека, а сметката, която Паренсо натрупа за дългия си престой в клиниката, е над 1000лв. Концертът ще се проведе на 30 септември от 19ч. в зала 2 на втория етаж на Централен дом на архитекта на ул. Кракра 11 в София.

За да се присъедините, изпратете съобщение до нашата Фейсбук страница или на нашия имейл bulgaria@letsadopt.net, за да ви инструктираме как да запазите билет.

Ако ли искате да помогнете на Паренсо, но нямате възможност да се присъедините към концерта на 30ти септември, може да дарите по нашата банкова сметка или Пейпал акаунт:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Паренсо

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Моля, СПОДЕЛЕТЕ. За да се видим на 30ти. Заради Паренсо. 

В апартамента миришеше на тоалетните в ада.

С прекрачването на прага в носа ги блъсна миризма, по-пасваща на двете нули на Централна гара, отколкото в нечий дом. Пристъпиха навътре, огледаха се – занемарено, мръсно, разхвърляно. Наемателите отсъстваха.

Присъстваше обаче слаб и обезверен рижав котарак. Гледаше с тревога иззад ъгъла на едната стая. Клекнаха, за да не го плашат и протегнаха ръка. Рижко погледна встрани, разсея се, завъртя по котешки ухо в една, а после в друга посока в опит да усети правилно сигуацията, и дойде да се погали.

Ужасно слаб, обезводнен, котаракът бе изоставен в апартамента от предишни наематели. Новите наематели, за жалост, се бяха оказали следващите в редицата хора, предали доверието на Рижко.

В купичката му с вода плуваха парцали тиня, а дъното й бе позеленяло. Храна не се виждаше. Тоалетната.. беше ето в този вид.

Рижко спешно търси временен подслон. Не е ясно колко и какво яде, а гладуването при котките води до редица бързо развиващи се заболявания. Вода очевидно не получава редовно, а обезводняването е друг сериозен здравословен проблем.

Споделете историята на Рижко или го подслонете временно.
Нека прекъснем поредицата предателства.

Оставете коментар тук, или пишете до страницата ни, за да помогнете на Рижко.

..вижте какъв можеше да бъде неговият край…

Беше неделя и се отбихме в близката бензиностанция за чаша чай. Когато се настанихме на масичката до прозореца и погледнахме навън, видяхме това:

Хора на бензиностанцията нямаше, времето беше мрачно и хладно, скоро щеше да завали, а под една от масите тихо умираше коте.

Свито в поза, издаваща силна болка, заболо нос в земята, котето не реагираше нито на преминаващите от време на време коли, нито на тътена от задаващата се буря. Когато се доближихме до него, котето едва повдигна глава:

Докато изчаквахме служителите на бензиностанцията да намерят кашонче, с което да ни услужат, научихме историята на му.

Няколко дни по-рано Мустачко бил изоставен на бензиностанцията. Останал без дом и семейство, той се впуснал в търсене на нови такива – Мустачко се втурвал към всяка кола, спряла на бензиностанцията и с плач следвал всеки човек, слезнал от колата си. Някои хора прогонвали Мустачко, други го игнорирали, трети споделяли храната си с него и въпреки че Мустачко правел всичко по силите си да спечели нечие приятелство, той оставал все така сам, без дом и без семейство. 

И в някакъв момент, докато тичал след поредния човек и търсел своето спасение, Мустачко попаднал в беда – без да забележи една от колите, излизащи от зоната за зареждане на бензиностанцията, Мустачко се озовал между колелата й и само вселенската воля не позволила това да му струва живота му… Със счупено краче и огромна охлузна рана, провалил се в това да спечили свой верен приятел, Мустачко се предал и се оттеглил под масата на снимката и зачакал…своя край.

Натоварихме Мустачко в кашонче от кроасани и се отправихме към най-близката клиника. По време на прегледа, между четирите стени на манипулационната и обграден с хора, които му обръщаха внимание, Мустачко вече не бе умиращото коте от бензиностанцията. Попаднал в позната обстановка, усещайки грижата на лекарите, Мустачко се чувстваше спасен и въпреки счупеното краче и силно инфектираната охлузна рана, той успяваше да се закрепи прав и с любопитство да следи всяко нещо, което се случваше около него:

От седмица Мустачко се намира в Централна ветеринарна клиника в София. Счупеното му краче е превързано с плътна фиксираща превръзка, която не позволява на зарастващата кост да се размести и помага на голямата охлузна рана да заздравее. Всеки ден превръзката на Мустачко трябва да бъде внимателно подменяна с нова, а движението му ограничено до тясната клетка в стационара и така в продължение на две седмици, докато крачето на Мустачко напълно заздравее. Междувременно Мустачко приема антибиотици, които да се справят с инфектираната охлузна рана и се бори с остра бактериална инфекция, вероятно резултат от отслабената му имунна система.

===

11 септември, 2014

Вижте кой вече не е в клиниката! Мустачко!

Милият котак пребори бактериалната инфекция, а крачето му е напълно здраво.

Мустачко иска да ви благодари, приятели. Защото с ваша помощ той отново може да прави любимото си нещо – да изучава света.

Мустачко търси своя Човек. Пишете ни, за да го осиновите.

===

10 октомври, 2014

Приятели, след едно изоставяне, една счупена лапа, продължителен престой в клиниката и месец в приемен дом, Мустачко намери своето семейство.

Мустачко дели дните си с Мики, друг герой, познат ви от страницата на Летс Адопт България, има прекрасно семейство и приятели, които никога няма да го изоставят.

Благодарим ви, че помогнахте това да се случи. Оставяме ви с няколко снимки на Мустачко и Мики от техния нов дом.

СПОДЕЛЕТЕ. За щастливите истории.

20 Август, 2014

ДНЕС СПЕШНО БЕ ОПЕРИРАН мъничък Тофи от детската градина на оперираната от луксирана става мама Амбър. За кратко време Тофи отпадна, спря да се храни и показа проблеми с уринирането. Миниатюрният му размер затрудни точната диагноза; лекарите се спряха на камък в пикочния канал и след неуспешни опити да бъде отпушен, Тофи се озова в на операционната за цистостомален катетър.

По време на операцията обаче лекарите се СБЛЪСКВАТ С НЕОЧАКВАНОТО – те установяват вероятна вродена аномалия, поради която уретрата на Тофи не минава по нормалния път измежду органите и/или не отива там, където трябва да свършва (свободен преразказ от нас). Налага се д-р Златинов и д-р Генов да сменят тактиката в движение и да подходят по различен от планирания начин. След по-сложна от предвидената процедура Тофи е успешно катетеризиран. Планира се котанчо да остане с вътрешния катетър минимум един месец, след което лекарите ще трябва или да го подменят или да направят уретростомия. Поради малкия размер на котенцето е невъзможно точното разбиране на аномалията на уретрата, и лекарите се надяват след месец да имат възможност да узнаят повече. Бъдещето на Тофи е неясно, но ние ще останем до него.

21 Август, 2014

Получихме обаждане от клиниката тази сутрин. След подробно обсъждане лекарите са решили да не чакат, а да направят втора операция на Тофи до няколко дни. За разликата от първата операция, която бе в коремната кухина и инсталира катетър в пикочния мехур, втората операция ще отвори тазовата кухина, лекарите ще могат да видят добре какво точно се случва с уретрата и евентуално да коригират проблема. Опасенията им са, че аномалията на уретрата, която се наблюдава в момента, може да се усложни ако просто чакаме Тофи да порасне малко, да се получат сраствания и котето да стане напълно нелечимо.

23 Август, 2014

Втората операция на Тофи бе успешно извършена вчера. Операцията е отворила тазовата кухина, т.нар. тазов капак, и лекарите са получили възможност да разгледат добре проблема с уретрата. Установили са силно стесняване, което е пречило на котето да уринира и е направило невъзможно стандартното катетризиране. В добавка към този проблем лекарите са намерили фистула, отворена към дебелото черво, където е изтичала урината.

Извършено е разширение на уретрата, като за да се задържи то е инсталиран катетър в пикочния канал (свободен преразказ от нас), а фистулата е затворена. Тъй като Тофи ще изпитва болка няколко дни той е на обезболяващи. Изпратете на котарачко енергия, той сега трябва да се справи с предизвикателството тялото му да се научи как да работи нормално.

15 Септември, 2014

Опитът да се прокара проводимост през стеснената и срастнала уретра не сполучи – той е мъничко котенце, което расте интензивно и прокараното каналче се е затворило. Единствено решение за Тофи се оказва уретростомията.  Ех, малък Тофи.. Можем само да се радваме, че когато прибрахме мама Амбър заради ужасно пострадалата лапа прибрахме и котенцата. Ако не бяхме, този мъник вече щеше да е умрял от инфекция, предизвикана от обърканите, грешни и затворени пътища на урината му.

Лекарите са направили класическа уретростомия и сега остава да видим дали премеждията на Тофи ще приключат с това. Изпратете му енергия.

27 Септември, 2014

Мъничкият Тофи отново ще спи на операционната маса..

Перинеалната уретростомия, най-малко създаваща усложнения за котенцето в бъдеще, също не сработи за Тофи. Увредената секция от уретрата, открита по време на ‘тазовия капак’ (операция, която отвори таза и позволи на лекарите да намерят аномалията, пречеща на Тофи да пишка нормално) е причинила стеноза и ново срастване.  Тофи отново е с цистостомален (вътрешен) катетър и отново единственият му шанс за живот е операция.

Лекарите ще изпълнят иновативна манипулация, наречена транспубисна уретростомия. Обикновено след неуспешна перинеалната уретростомия се прилага субпубисна уретростомия, която извежда изхода на уретрата на коремчето между задните крака. Поради силното скъсяване на уретрата при този метод, той може да доведе до чести възпаления, изтичане на урина по корема и други сериозни усложнения за котето. За разлика от субпубисната, транспубисната уретростомия запазва максимално дълга уретрата, намалявайки рисковете от инфекции, като в добавка мястото, на което уретрата се извежда навън, позволява много по-висока хигиена.

За пореден път споделяме молба да изпратим заедно енергия на мъничкия Тофи. Който наистина е ужасно мъничък – днес бяхме в клиниката и подържахме муцунката му в шепа.

---

Имаме нужда от ПОМОЩ СЪС СМЕТКАТА и ДОМОВЕ за Тофи, Карамелло, Сноу, Ръсти и Амбър.

• 1557лв – сметка на Тофи към  17 септември, 2014
• 1018 лв – сметка на Амбър и детската градина към 20 септември, 2014

КАК МОЖЕТЕ ДА ДАРИТЕ:

По банков път
СНЦ Летс Адопт – България Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF Основание: [име или номер на животинче]

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също можете да заплатите част от разходите на място в Централна ветеринарна клиника или да дарите 0,90 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Разгледайте още снимки на семейството тук.
Споделете, за мама Амбър и детската градина.