Стари приятели и нови познати. Тези от вас, които следят страницата, едва ли имат нужда от пояснение коя е Милка и едва ли са учудени, че й търсим печка.
Ние също ви обичаме.

За останалите, които споменават конспирация, мълчание и пунктове за връщане на желязо.. малко пояснения:

#КОЙ е Милка и как започна всичко?
Кликнете на линка за пълната история на Дядо, Милка, Меги и Лъки.

Коте Меги на Милка, щастливо осиновено

Къде отидоха да живеят Милка и Лъки

Милка в новата година

Защо не споделяме адреса на Милка?
Защото трябва само да отидете в с. Губислав и да попитате за нея, и ще ви упътят. Адресът е там, някъде, в храстите, на склона, всъщност..

Защо не отговаряме веднага?
Защото сме в пункта за желязо с всички печки, които събрахме досега. :D

А сериозно?
Ние много ви благодарим за това, че се отзовахте. Защо не отговаряме веднага на коментари от желаещи да помогнат хора? Вероятно защото сме на работа, защото гледаме децата си, или защото водим разговори с други добри хора, предложили помощ, и мислим коя печка става, коя колко е далеч и как да организираме транспорт.

Вече почти приключваме, скоро ще съобщим добрите новини, затова останете с нас. :)

Ако се запознаете с Клатушко, ще се случат две неща: първо, бързо ще го заобичате и второ ще ви стане ужасно мъчно за него… Защото веселото и закачливо заглавие на статията ни всъщност описва неговата походка:

Съвсем мъничък и котенце на дворна маца, Клатушко, още познат като Мики, се разболял – започнал да повръща, вдигнал много висока температура и само в рамките на часове спрял да се движи, а малко по-късно загубил съзнание. Навременната реакция на неговата спасителка и усилията на лекарите в Нова Загора спасили Клатушко – той се съвзел, укрепнал, започнал да се храни. Дни след приключването на терапията с антибитоици, обаче, Клатушко започнал да ходи неумело, първо успявал да направи десетина крачки, след това по-малко и така докато загубил способност да направи стъпка-две без да се строполи на земетя.

От няколко седмици Клатушко е с нас. След преглед в Централна ветеринарна клиника и проведена терапия с преднивет отхвърлихме съмненията за възпаление или увреждане на малкия мозък на централната нервна система.

Неспособността на Клатушко да ходи, в същото време имайки добри рефлекси на всяко едно от крачетата си, е изключително специфична. За да се опитаме да разберем какво се случва с Клатушко, ще потърсим ядрено магнитен резонанс с висока точност и който да може да бъде настроен да сработи с коте, което тежи едва килограм. Така се надяваме да успеем да погледнем в Клатушко и да разберем какво му има, дали може да бъде излекувано и ако не, дали Клатушко би могъл да живее с него. 

 

 

1 февруари, 2015

Благодарение на вашата подкрепа успяхме да съберем нужната сума, и във вторник, 27 януари, Клатушко отиде на магнитен резонанс. Беше притеснително събитие защото, бидейки на място ни бе невъзможно да не се тревожим за анестезията, която понякога може да коства живота на пациента. Особено се притеснявахме защото ни се струваше, че самият неврологичен проблем на котенцето може да го прави по-уязвимо.

 

 

За щастие всичко мина добре, Клатуш заспа спокойно, бе наблюдаван по време на цялата процедура от лекар, прекара чисти два часа в магнитния резонанс (пристигнахме на мястото в 17:00, а си тръгнахме в 20:45), на няколко пъти техниците говориха с лекуващия му лекар по телефона, настройваха антената и сменяха позицията на котанчо, за да получат оптимално ясна картина от инструмента, предвиден за хора.

 

След като лекуващият лекар на Клатушко, д-р Василев от Централна ветеринарна клиника, разгледа изображенията от магнитния резонанс, ето неговото заключение (свободен преразказ от нас) – проблемът на котанчо е функционален, а не анатомичен. Това означава, че няма видима аномалия, примерно травма или кост, която да притиска гръбначния нерв някъде по продължение на гръбнака. Проблемът вероятно е в обвивката на гръбначния мозък – възможно е състоянието да е свързано с атрофия на обвивката, или тя да не е добре образувана. Това причинява импулсите да се провеждат с неправилна скорост и Клатушко не може да контролира крачетата си. Според д-р Василев евентуално тялото може да се напасне на тази крива скорост на нервните импулси, и Клатуш да се научи да живее така. Не се препоръчва инвалидна количка или каквито и да е помагателни средства.

 

 

И така, Мики Клатуш остава с тази диагноза, а ние продължаваме търсенето на Неговия Човек. Ако малкото котенце с голямата походка ви е докоснало, и имате местенце за него у дома, изпратете съобщение до страницата ни, за да ви разкажем повече.

Междувременно, оставете добра мисъл за Мики Клатушко тук.

Тази снимка получихме преди десетина дни в нашата поща – възрастно чау, по всяка вероятност с огромен тумор, бедстваше из улиците на малко българско градче. Представителите на тази порода са много трудно приспособими. Шансовете за оцеляване на  всяко друго куче с подобен здравословен проблем биха били съмнителени, но шансовете на Мая, кучето от снимката, бяха нищожни. Трябваше да спасим Мая или да приемем, че я чака дълъг, мъчително болезнен и самотен край, а ние дори не сме опитали да помогнем.

Миналата неделя група доброволци отпътуваха към град Хисаря, за да открият Мая. Това, оказа се, никак не е било лесно. Никой в рамките на няколко пресечки от мястото, на което тя е била видяна за първи път, не бе забелязал бедстващото в продължение на седмици куче пред дома си. Никой, освен група дечица, които бяха помагали на Мая с храна…И както дечицата ни упътиха, открихме Мая до щъркеловото гнездо в квартала. Няколко мунити по-късно вече пътувахме с Мая към клиниката ни в София.

От десетина дни Мая се намира в Централна ветеринарна клиника в София, а новините за нея са и добри, и не съвсем…

Огромното висящо нещо в задната част ня тялото й не е тумор. Това е пикочният мехур на Мая, който заради херния в областта на слабините, е изпаднал от обичайното си място. Заради изпадналия пикочен мехур, Мая не е успявала да се изпишка напълно и част от урината е оставала в мехура, разтягайки го и създавайки предпоставки за хронични инфекции. Със сигурност болезнено и опасно състояние.

За да избегнем опасност от усложнения, още при първа възможност и преди да сме ви разказали за Мая, извършихме операция за прибиране на мехура и поправяне на хернията.

Операцията, минала успешно, разкри детайли от живота на Мая, преди тя да попадне при нас. Коремната стена на Мая е доста изтъняла, съвсем възможно е тя да е била използвана за разплод. Пикочният мехур на Мая е много разтегнат, това означачава, че Мая е останала доста време в това състояние без да получи нужната помощ.

За да създадем условия мехурът да се свие до нормалния си размер, поставихме цистостомален катетър, през който да изтегляме урината редовно и така пикочният мехур да остава празен.

Днес, седмица след операцията, Мая се чувства добре. Тя все още е в клиниката и ще остане там, докато пикочният мехур се свие, така че Мая да може да се изпишква сама и без помощта на катетър.

Дали Мая е жертва на развъдчик, не знаем… Жизнена, доверчива и нетърпелива да продължи напред, тя е страхотно е куче и ако има нещо, от което се страхува, то това е ние, хората, да не я изоставим отново…

Изследванията, сложната операция и продължителният престой към момента възлизат на 900лв и ще продължат да нарастват, докато Мая е все още в клиниката. Моля, не изоставяйте Мая, помогнете й на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Мая, 29015

Paypal:

bu******@le*******.net

Също можете да заплатите част от разходите на място в Централна ветеринарна клиника за пациент с номер 29015 или да дарите 0,90 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Моля, споделете историята на Мая с приятели. Помислете дали ви се намира местенце за нея, докато ние търсим нейното семейство. Помислете дали не бихте осиновили това страхотно куче. Пишете ни на

bu******@le*******.net











, за да й помогнете.

СПОДЕЛЕТЕ.

* Безотговорността

Бездомни котенца като Паренсо съществуват заради някого и липсващото усещане за отговорност у него. Всяко бездомно животинче води началото си в нечий дом и в нечие нежелание да плати цената на това да бъдеш отговорен собственик на домашен любимец.

* Жестокостта

На улицата Паренсо е пострадал. Завъртян е като ласо за опашката. Това е извадило последните два гръбначни прешлена на котенцето и e прекъснало нервите в края на гръбнака. Така Паренсо зарaди нечия игра се озовал в голяма беда – той можел да ходи, дори да тича и въпреки това не би оцелял без помощ…

Заради прекъснатите нерви в края на гръбнака Паренсо няма контрол над своите отделителни нужди. Той не може да пишка сам, което означава, че мехурът му се препълва, създават се условия за инфекции, които се превръщат в хронични и нелекувани, биха убили Паренсо.

* Спасяването

Паренсо бил спасен, но не съвсем. Момче и момиче намерили Паренсо във видимо безпомощно състояние и го занесли в Централна ветеринарна клиника. Там заедно с лекарите установили, че Паренсо винаги ще има нужда от човек до себе си, който правилно и няколко пъти на ден да притиска пикочния мехур и така да му помага да се изпишка. Момчето и момчето взели Паренсо у дома, опитали да се грижат за него, не се справили, само след броени дни го занесли отново в клиниката и никога повече не се върнали за него.

В случай че някога сте се изкушавали да направите същото, да знаете – нищожно нисък процент от изоставените в клиники животни получават шанса, на който сте се надявали. Или иначе казано, ако смятате да изоставите някого в клиника, намерете малко мъжество в себе си и поне подпишете протокола му за евтаназия.

* Надеждата

Има ветеринари и ветеринари. И Паренсо нямаше да е жив, ако това не беше вярно. Разбрала, че Паресно е изоставен от спасителите си, лекуващата лекарка на Паренсо се свърза с нас с надеждата, че ще можем да му помогнем.

* Ние 

Е, ние не можехме, но помогнахме. Често споменаваме, че сме доброволци. Защо мислите, че го правим? За да ви предадем разбирането с колко малко ресурс разполагаме всъщност и че на всеки един случай, който поемаме, поне на 20 отказваме.

Отидохме до клиниката, за да видим Паренсо. Той се намираше в една от клетките в стационара и без да подозира, че в онзи момент решавахме съдбата му, ни погледна така:

Независимо от цената, Паренсо трябваше да живее. 

* Смелостта

Да се грижиш за коте като Паренсо не изисква нищо, което да ви е чуждо. Нищо, което да не сте изпитвали като дете, когато сте скачали от високото дърво в квартала. Да се грижиш за коте като Паренсо изисква кураж, увереност, че ще се справиш. И слава Богу двама Човеци намериха това в себе си и Паренсо ще бъде осиновен, приятели. Той ще живее, ще тича, ще играе, ще бъде обичан и никога няма да предполага, че нещо с него не е наред. Никога няма да научи колко пъти и колко близо е бил до смъртта.

* Вие

И преди сме го казвали – единствената причина животинки като Паренсо да имат шанс е вашата подкрепа. Ето за какво става дума…

Искра е младо момиче, което следи нашата страница. Заря е майка на Искра и преподавател по пиано. Искра споделила със Заря за Летс Адопт, а Заря разказала на своите ученици за нас. Така историята на Паренсо стигнала до Александър, архитект, който в свободното си време свири на пиано. Александър иска да помогне на Паренсо и затова ще изнесе благотворителен концерт, средствата от който ще бъдат заделени за покриване на медицинските разходи на Паренсо. 

Това, накратко, е нашият свят. В него има безотговорни хора, които създават поколения от бездомни животни; има жестоки хора, които с лекота нараняват други; има хора, на които им се иска, но не биха; има и ветеринари, които опитват преди да се откажат; има и смели хора, които не се плашат от това, че някой ще се нуждае от теб всеки ден в идните 15 години; има и благородни хора, които в продължение на седмици ще репетират материал, който да изсвирят пред пълна зала.

Днес имаме молба към вас – определете мястото си в този свят. Може да сте от безразличните, но едва ли щом четете тази статия… Може да сте от скептиците, тези, които не вярват, че няма ли корист, няма и дело… Може да сте от циниците, тези, според които докато хора гладуват в България, не трябва да помагаме на животинки…

А може просто да сте от добрите и на 30 септември да се присъедините към концерта, да се запознаете с нас, с доброволците, заради които съществува Летс Адопт, с лекаркарата на Паренсо, с Искра и Заря, с Александър, с осиновителите на котан и с други хора, определили мястото в света си на съседната седалка до вас. 

Цената на билета за концерта ще определите вие и според вашите възможности. Молбата ни е да не е по-ниска от 10лв, тъй като вместимостта на залата, в която ще се проведе концерта, е едва 100 човека, а сметката, която Паренсо натрупа за дългия си престой в клиниката, е над 1000лв. Концертът ще се проведе на 30 септември от 19ч. в зала 2 на втория етаж на Централен дом на архитекта на ул. Кракра 11 в София.

За да се присъедините, изпратете съобщение до нашата Фейсбук страница или на нашия имейл

bu******@le*******.net











, за да ви инструктираме как да запазите билет.

Ако ли искате да помогнете на Паренсо, но нямате възможност да се присъедините към концерта на 30ти септември, може да дарите по нашата банкова сметка или Пейпал акаунт:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Паренсо

Paypal:

bu******@le*******.net

Моля, СПОДЕЛЕТЕ. За да се видим на 30ти. Заради Паренсо. 

В апартамента миришеше на тоалетните в ада.

С прекрачването на прага в носа ги блъсна миризма, по-пасваща на двете нули на Централна гара, отколкото в нечий дом. Пристъпиха навътре, огледаха се – занемарено, мръсно, разхвърляно. Наемателите отсъстваха.

Присъстваше обаче слаб и обезверен рижав котарак. Гледаше с тревога иззад ъгъла на едната стая. Клекнаха, за да не го плашат и протегнаха ръка. Рижко погледна встрани, разсея се, завъртя по котешки ухо в една, а после в друга посока в опит да усети правилно сигуацията, и дойде да се погали.

Ужасно слаб, обезводнен, котаракът бе изоставен в апартамента от предишни наематели. Новите наематели, за жалост, се бяха оказали следващите в редицата хора, предали доверието на Рижко.

В купичката му с вода плуваха парцали тиня, а дъното й бе позеленяло. Храна не се виждаше. Тоалетната.. беше ето в този вид.

Рижко спешно търси временен подслон. Не е ясно колко и какво яде, а гладуването при котките води до редица бързо развиващи се заболявания. Вода очевидно не получава редовно, а обезводняването е друг сериозен здравословен проблем.

Споделете историята на Рижко или го подслонете временно.
Нека прекъснем поредицата предателства.

Оставете коментар тук, или пишете до страницата ни, за да помогнете на Рижко.