Срещали ли сте някога животинче на ръба на силите си? Животинче, което от деня на раждането си всеки ден е водило борба за живот и всеки ден малко по малко е губило тази битка?

Това е Мърко и днес ще ви разкажем как той се озова при нас…

Мърко е бездомник и като такъв неговите шансове да оцелее никога не са били по-високи от съмнителни. Но животът е бил дори още по-несправедлив към него…

След удар от кола Мърко се е скитал повече от година в следното състояние: изгубил повечето от зъбите си, грануломи на останалите, сериозен абсцес, въшни незарастващи рани, спукано небце, източник на сериозно възпаление, тегло повече от два пъти под нормалното, много лошо общо състояние.

Днес Мърко е едва на две години, а вече си отива и освен ако не променим товa, скоро единствено ще можем да си спомняме за тъжната му, добра и мека котешка душа.

Преглед в клиниката потвърди, че Мърко страда от котешки имунодефицитен вирус. Този вирус, известен още като котешки СПИН, се развива бавно, като атакува и разрушава имунната система на приемника и по този начин лишава организма на Мърко от способността да се бори с инфекции и сигурен причинител на незарастващите рани, хроничната гнойна инфекция в небцето и големия абсцес.

“Лоша прогноза” е краткият разказ за състоянието на Мърко.

Истината е, че много лекари биха препоръчали евтаназия. Истината е, че Мърко има своите шансове, но само ако не се откажем от него. Истината е, че лечението му ще е продължително, скъпо и не задължително успешно.

В навечерието на Коледа ние трябва да решим дали това ще е Коледата на Мърко или Коледата на Евтаназията на Мърко…

Не публикуваме тази статия, за да ни кажете дали да спасим или евтаназираме Мърко. За себе си взехме решение и ви молим също да направите това… Погледнете снимката му, посетете го в клиниката, запретнете ръкави, наденете предпазни ръкавици и посегнете към него. Погалете го. И след това ни кажете, че трябва да се откажем. Ако можете.

СПОДЕЛЕТЕ. За Коледата на Мърко.

===

20 декември

Седмица след приемането на Мърко в клиниката, ще ви разкажем повече за сложността на състоянието му.

Котешктият имунодефицитен вирус е нелечим. Това не го прави смъртоносен, обаче. Вирусът уврежда имунната система на заразената животинка, намалявайки нейната съпротивителна сила и по този начин създавайки предпоставки за вторични инфекции.

Защо състоянието на Мърко е сериозно? 

– Мърко е ударен от кола и в резултата на това небцето му е спукано;

– на мястото на раната, се е загнездила храна, която започвайки да гние е създала възпалителен гноен процес. Последният, нелекуван се е превърнал в хронична инфекция, която малко по малко е разяла меката тъкан между устаната кухина и нослето и е образулва свързваща фистула(тръбичка);

– имунната система на Мърко е отслабена от имуннодефицитния вирус и да победи бактериалната инфкеция няма да е никак лесно;

– докато същесвтува фистулата, свързваща устната кухина и ноздрите, Мърко не може да се храни сам, заради опасността парченце храна да попадне в ноздрите на Мърко и да бъде вдишана от него, така че да попадне в белия му дроб. Тогава вероятно бихме загубили Мърко в рамките на дни, а може би дори часове. Така Мърко се храни чрез хранопроводна сонда, с която на теория би могъл да остане дълго време, но чиято смяна е свързана с поставянето на Мърко под упойка;

– Мърко тежи едва 2 килограма, което повече от два пъти под нормата за възрастен котак. Рискът да загубим Мърко, ако го поставим под упойка, е голям. Това не позволява на лекарите да извършат така нужната пластика (издърпване на мека тъкан), с която да се опитат да затворят фистулата и да ускорят процеса по възтсановяване на кот.

Какво направихме до този момент за Мърко?

– кръвна картина. Тя показва очакваната за заразените с имунодефицитен вирус хронична анемия;

– биохимия. Изследванията за нормални, което означава, че няма изменения в органите на Мърко;

– рентгенография на белия дроб. Бе нужно, за да се уверим, че в белия дроб няма възпалител процес, започнал след аспириране на храна;

– потвърдителен тест за имунодефицитен вирус;

– поставяне на широка хранопроводна сонда, така че рисковете от запушване да са по-малки;

– антибиотикограма, която да покаже на какви антибиотици бактериите, предизвикващи възпалителния процес в небето на Мърко, не са резистентни;

– венозни вливания, широкоспектърни антибиотици, по-късно сменени след получаване на резултатите от антибиотикограмата;

– силен имуностимулатор, Virbagen Omega, който има антивирусен и имуномоделиращ ефект и е установен като добро средство при котки, заразени с имунодефицитен вирус.

– диета от силнокалорична храна и добавка, които да помогнат на Мърко да наддаде и по този начин да намалим опасността от поставянето му под упойка.

– всеки ден лекарите наблюдават куп параметри, като извършват  и промивки на образувалата се фистула.

Как се чувства Мърко в момента? Според лекарите той е все по-жизнен, наддава тегло и вече е над 2.2 килограма, гнойният секрет от нослето намалява, а с включването на скъпия имуностимулатор и нов антибиотик, надеждите за него се увеличават.

===

30 декември

Днес беше много важен ден.

В последните дни Мърко успяваше да наддава тегло и лекарите взеха решение да затворят фистулата, която свързва устата и нослето.

Всичко е минало добре. Идните две седмици ще бъдат много важни – зарастването на затворената фистула може да осигури на Мърко живота, който заслужава. Заради имунната недостатъчност на Мърко зарастването ще бъде трудно, а в най-лошия случай невъзможно. 

Стискайте палци на кот. Той има нужда от това.

===

16 януари  

Запомнете добре тази снимка, защото това е последният път, в който виждате Мърко…в този вид. Защото се случи…Мърко го направи… 

Въпреки имунната недостатъчност, поднорменото тегло, храненето през сонда, бактериалната инфекция, честото обезводняване, хроничнатан анемия…Въпреки настоятелните препоръки за евтаназия (Мърко е лекуван в две клиники преди да се озове в наши ръце). Въпреки ниските шансове, Мърко успя…

“Фистулата е напълно зараснала.”

Със сигурност едни от най-хубавите думи, които сме чували напоследък. В началото на седмицата д-р Василев, лекарят извършил операцията на небцето на Мърко, ни се обади, за да ни съобщи добрата новина. В този ден Мърко, за първи път от месеци насам, се бе нахранил сам. 

Месец след приемането му в клиниката, показателите на Мърко са добри, сондата е премахната, а самият той е гладен като тигър. Ако всичко върви добре, в края на седмицата Мърко ще бъде изписан.

Разходите за операцията, двата курса от силни имуностимулатори, висококалоричната храна, множеството промивки, ежедневни изследвания,  поставянето на широка сонда, венозните вливания, рентгеновите снимки и скъпите антибиотици възлизат на 2600лв. Това е цената на живота на Мърко.

1000 от тях заплатихме в края на 2013, разполагаме с още 800, което означава, че не ни достигат 800лв (400 към 19 януари).

Мърко го очаква страхотен живот и скоро ще споделим за това, а дотогава… помогнете ни да допишем приказката му, станете част от историята му и дарете за Мърко на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Мърко

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Мърко на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 23188.

===

25 януари

Всяко спасяване е низ от добри дела или накратко казано:

Героят вдясно вече не живее в тясната клетка в клиниката заради Героя вляво.

Нов етап от живота на Мърко – котан от вчера е във временен дом.

Останете с нас за новини.

===

19 Февруари

Никога не ни е лесно, когато трябва да споделим подобна новина, но има неща, които  са извън нашия контрол и когато се случат, не ни остава друго, освен да дадем най-доброто от себе си, за да се справим с тях…

Какво се случи с Мърко?

Преди няколко седмици Мърко напусна клиниката и продължи възстановяването си  във временен дом. И истината е, че Мърко се справяше отлично в дома: хранеше се с огромен апетит – по 4, 5, а понякога и повече пъти на ден; външните рани изчезваха; замъгленото око започна да се избистря; козината започна да става по-лъскава и повече, а гъбичките малко по малко се свиваха. Но едно нещо продължаваше да е не наред – секретът от нослето, който по цвят и количество напомняше тежките мигове на котан в клиниката…

Надявахме се, че с укрепването на котан секретът ще изчезне. Докато една вечер заедно с обичайната гноеста слуз не изхвърча и мъничко парченце храна. Това можеше да означава само едно – нещо с фистулата не бе наред и спешно трябваше да го поправим…

Така Мърко вчера бе опериран отново. Оказа се, че в затворената фистуала се е образувал дефект, резултат от силното напрежение, под което е била поставена тъканта на небцето след пластиката в края на месец декември, 2013. Силното напрежение е идвало от това, че тъканта е била обтегната, за да затвори голямата дупка в небцето на Мъркан.  Сега дефектът, който представляваше черна дупчица видимо с големината на главата на топлийка, е поправен и още една страница от дългата борба на Мърко е зад гърба му.

Може би се питате дали няма да се откажем от Мърко…Не. Не, разбира се. Защото нямаме причина.

Днес Мърко тежи 4.1кг. След няколко седмици в добрите грижи на временното семейство, Мърко изглежда толкова добре, че лекарите в Централна ветеринарна клиника не го познаха.

На снимката виждате замаяната Мъркова муцуна. Когато го посетихме, Мърко все още излизаше от упойка и не можеше да държи главата си изправена. Но вижте го въпреки това! Той е толкова по-добре.

===

20 март

Утре е важен ден – поредният от много във възстановяването на Мърко.

Утре екип от лекари ще направят четвъртата пластика на небцето на Мърко, общо третата откакто е с нас. 

Според очакванията на лекарите утрешната пластика ще бъде последната необходима, с която изцяло да се затвори огромната дупка, която Мърко имаше в небцето си.

Всяко поставяне под упойка крие свои рискове. Затова стискайте палци всичко да мине добре, организмът на Мърко да понесе упойката добре, а лекарите да се окажат прави и небцето на Мърко да заздравее окончателно.

===

21 март

Споделяли ли сме с вас, че Мърко няма почти никакви зъби? Небцето на Мърко след последната операция, остава да стискаме палци да заздравее:

===

7 юли, няколко месеца по-късно…

Днес Мърко изглежда по-добре от всякога. Той тежи 4.8кг, има си свое кучешко легло (да, горкото куче…), храни се с огромен апетит, тича, играе, досажда на своите временни стопани и изобщо няма никакво намерение да се отказва от живота. Напротив, вижте го само:

Голямата дупка в небцето на Мърко се затвори напълно! За жалост мъничка, с големината на главата на топлийка, се отвори в тъканта в съседство. Преди да бързаме със следваща операция за затваряне и на тази дупчица, ще дадем време на организма на Мърко да се опита сам да се справи с дупчицата.

Мърко ще се справи, затова не се отказвайте от него и му помогнете на: 

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Мърко, 23188

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Мърко на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 23188 или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ. За борбата на Мърко.

Започваме с уточнението, че Снежко Скрежков е момиче, а забавното й име не бива да ви заблуждава – състоянието й е доста сериозно.

Вчера, късно вечерта, в двора на манастир до Пловдив, монахиня в манастира намерила малко коте – мокро, непомръдващо, замръзнало. Монахинята взела котето със себе си и го поставила върху меко одеало под печка на дърва в своята стая. Цяла нощ монахинята се молела за котето, а то под топлината на работещата печка се борело да остане с нея…

Това днес ни разказа в първо лице Майка Елена от манастира Св. Георги до Пловдив. Според нея и другите монахини в манастира Снежко бе измръзнала и последствията от това бяха най-големият й враг, но ние разбирахме, че Снежко се бореше и с друго зло, изнурило организма й до там, че тя да се предаде и да спре да се движи в студения зимен ден…

Час по-късно в клиниката новините бяха ужасно тревожни:

– Снежко бе на приблизителна възраст от 8 месеца, а тежеше едва 800 грама;

– тялото й, вчера измръзнало, днес поддържаше температура от 41 градуса;

– от ноздрите й изтичаше голямо количество гъста, миризлива гной;

– задната част на тялото бе изцапана от мъчителна диария;

– тялото й бе токова обезводнено, че бяха нужни часове на венозна система оводняване, за да лекарите да успеят да вземат кръв за изследеване;

– белите й кръвни телца, едва 1.2, бяха много под нормата и издаваха вирусна инфекция, силно потискаща имунната система.

Ще бъдем честни с вас…прогнозата за Снежко не е добра. Ако организмът й отговори правилно на терапията и прескочи идните 48-72 часа, Снежко ще живее.

В момента Снежко се бори в клиниката. Тя е на системи и с назначена венозна терапия, която да помогне на организма й да пребори вирусната инфекция и да стимулира имунната система, така че да не позволи развитието на допълнителни вирусни и бактериални инфекции.

За нас остава по-лесната част: да се молим да се справи и да съберем средства за лечението й. Ако можете да помогнете, моля направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Снежко

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Утре сутринта ще се чуем с клиниката, за да научим как се справя Снежко. Очакваме това и с нетърпение, и със страх.

Всеки миг може да е последен за Снежко. Останете мислено с нея. СПОДЕЛЕТЕ.

Беше събота вечер малко преди полунощ. Пътувахме по двулентов натоварен път. Докато карахме, забелязахме встрани от пътя нещо, което приличаше на парче изхвърлена кожа. Спряхме не защото вярвахме, че имаше живот в него, а по-скоро по навик, за да се уверим, че на нещото не можеше да се помогне…

Когато осветихме нещото с фаровете на колата, видяхме, че това бе малко Котаче, чието тяло през няколко секунди се свиваше в неестествана поза и след това отново се отпускаше. Тялото на Котачето беше студено, а всичкият живот, останал в него, свършваше в силен, пронизителен плач.

Бавно преместихме Котачето върху лист опаковачна хартия, достатъчно здрава и твърда, за да не се скъса и да не го нараним при преместването. До минути бяхме в най-добрата клиника в Пловдив, където стана ясно:

– Котаче бе в шок;

– температурата му бе неизмеримо ниска, термометрите не успяваха да я отчетат;

– задната му лапа бе раздробена и имаше открита фрактура;

– раната на задната лапа бе стара, суха и пълна с камъчета;

– ноздрите му бяха запушени с кал

– по опашката и зоната около дупето имаше засъхнала кръв, която може би беше от раната на крачето, а може би се дължеше на кръв в урината и следователно разкъсан пикочен мехур.

Поставихме Котаче на системи с болкоуспокояващ, антибактериален и противошоков препарати, с почистена и превързана лапа, завито в меко одеало и върху 3 топлещи възглавнички. Към този момент това бе всичко, което можеше да бъде направено за него.

Час след като започнахме противошокова терапия и затопляне, температурата му бе все още твърде ниска и термометрите не успяваха да я отчетат, но Котаче вече не трепереше така силно. Предстоеше със сигурност трудна, а с голяма вероятност последна нощ за Котаче.

Оставаше да чакаме и да се надяваме Котаче да преодолее състоянието на шок, да възстанови телесната си температура и да няма вътрешни наранявания, които да изискват оперативна намеса, защото такава в това състояние, то не можеше да преживее.

Днес сутритна Котаче все още беше с нас. Температурата му бе 36.5. Но преди да успеем да се зарадваме на добрата новина, Котаче ни остави. Преодоляло състоянието на шок, то бе изгубило битката с разкъсания пикочен мехур още преди да се опитаме да поправим това.

Защо споделяме това с вас? Трябва да съберем сдрества, с които да покрием сметаката му. За една нощ тя не е голяма, не надхвърля 100лв, но все пак трябва да я платим:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Котачето без име

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Много по-важно от това, обаче, е да ви предадем агонията, в която хиляди котета всеки сезон си отиват. Котачето се намираше в пуста местност. Без къщи, без живот наоколо. Създадено в нечий двор, то е било изоставено там. Ударено от преминаващ с автомобил човек, то е било подминато от него и стотици други като него. Създадено от безотговорност, пострадало от невнимание (в най-добрия случай), отишло си от безразличие, Котачето се е борило да остане на този свят така:

Защо споделяме това с вас? Защото много хора, включително и някои от четящите тази статия, не разбират последствията от постъпките си. Защото искаме те да чуят агонията на Котаче, едно от хилядите, които всеки сезон намират края си така.

Бъдете хуманни, кастрирайте животните си.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ.

Вчера вечерта получихме сигнал за коте в критично състояние. Момиче без интернет на стотици километри от София се опитваше с всички сили да намери подкрепа, за да спаси агонизиращо коте…

Едва събрали средства, за да покрием операцията и част от терапията на Ренди, все още изоставащи значително със сметките на Мира, Найден и Катеричка, за нас щеше да е трудно да поемем нов тежък случай, но щеше да е непростимо да се отдръпнем, само защото не знаехме дали ще се справим…

Няколко часа по-късно момичето, потърсило помощ, пътуваше заедно с котето към София, докато ние очаквахме пристигнаето им в Централна ветеринарна клиника и се молехме за по-добри новини. Уви…

Щастливко бе в шок, дишаше повърхностно, температурата му бе едва 35 градуса (нормалната е 39). Лявото му око бе отекло и с голям кръвоизлив, задната дясна лапа раздробена на парчета и имаше съмнения за счупен таз. Нямаше чувствителност в задната част на тялото и може би имаше гръбначна травма.

Следващите 72 часа щяха да покажат дали Щастливко щеше да живее…

Не знаем какво се е случило с него. Единствено разбираме, че срещата му с нещо, а може с някой в центъра на село Горни Дъбник едва не го бе убила, а дни наред хората са го подминавали, докато той бавно е гаснел. 

Следващите 72 часа щяха да покажат дали това щеше да е краят на Щастливко…

Поколебахме се дали да споделим историята му още вчера с вас. От една страна бързото разпространиние на историята е изключително важно, за да намерим нужната подкрепа да се справим със случая, от друга не можехме още веднъж да споделим животинка, която до сутринта можеше да не е с нас.

Днес публикуваме тази статия с надежда и с огромна молба да ни помогнете да се справим…

Щастливко е жив. Възвръща чувствителност в задната част на тялото си, а състоянието на шок отшумява. Скоро ще започне да изпитва силнa болка, а ние ще имаме броени дни да осигурим нужните средства за операция на лапата и окото му.

Приятели, ако можете да помогнете на Щастливко, моля, направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Щастливко, 22138

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Щастливко на място в Централна ветеринарна клиника.

Поглеждайте страницата за новини и моля, стискайте палци на Щастливко. Споделете.

Съществува едно истински трудно нещо в Летс Адопт. Всеки ден взимаме решения на кого да помогнем. Ресурсът, с който разполагаме е много малък, а молбите за помощ, които получаваме – безкрайни.

В най-добрия случай шансовете за оцеляване на малко коте на улицата са съмнителни, а шансовете на котето от горната снимка бяха нулеви:

Лапата на Ренди, отпусната, влачеща се и отекла, издаваше лошо счупване и започнало възпаление. Ренди бе в голяма беда.

Прегледът в Централна ветеринарна клиника потвърди това – две фрактури и високи левкоци показаха рентгеновите снимки и изследванията.

Лапата на Ренди бе загубила чувствителност и вероятно щеше да се наложи ампутация.

Лекарите и най-вече ние се надявахме с овладяването на отока, чувствителеността да се възстанови.

Днес, няколко дни по-късно, лекарите са категорични, че лапата не може да бъде спасена и Ренди СПЕШНО се нуждае от ампутация.

Ренди се появи в тежък момент за Летс Адопт. Момент, в който изоставаме значително с набирането на средства за покриването на сметките на Найден, Мира, Катеричка, Дивна… Момент, в който не можем да си позволим да предприемем операция без да сме събрали необходимата сума за това.

Трябва възможно най-скоро да съберем 600лв, с които да покрием разходите за ампутацията и престоят на Ренди в клиниката. Ако можете да помогнете, МОЛЯ, направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Ренди, 21947

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също може да заплатите част от разходите на Ренди на място в Централна ветеринарна клиника.

Междувременно пожелайте късмет на Ренди. Остава ни да се надяваме, че влошаващото се възпаление на лапата й няма да отслаби нейния организъм и допълнително да компрометира шансовете й да преживее тежка операция.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ. Днес Ренди се нуждае от това.
===

10 Октомври

Тази сутрин отправихме апел към вас. Спешно трябваше да съберем нужните средства, за да ампутираме лошо счупената и силно инфектирана предна лапа на Ренди.

Надявахме се с ваша помощ до края на седмицата да съберем нужните средства, но истината е, че когато спасяваш един живот, нещата рядко работят по план…

В ранния следобед получихме обаждане от клиниката. Ренди бе вдигнала много висока температура. Трябваше да остраним лапата веднага или никога. 

Добрата новина е, че въпреки крехката си възраст, лошата инфекция и съмненията за калицивироза (за това все още не сме успели да ви разкажем) Ренди преживя операцията за ампутиране на лапата и сега се чуства добре.

Лошата новина е, че към момента имаме събрана едва половината от необходимата сума, която не включва разходи при потвърждаване на съмненията за калицивироза.

Приятели, ние и Ренди се нуждаем от ПОМОЩ. Моля, ако можете, помогнете на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSFОснование: Ренди, 21947

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

===

12 Октомври

Малко преди да извършат операция лекарите ни се обадиха, за да ни кажат, че Ренди проявява симптоми на калицивироза. Калицивирозата е остро заболяване, което поразява дихателните пътища и устната кухина. Когато няма допълнително усложянващи фактори, смъртността при заболяването се движи около 30%. Когато съществуват други фактори, отслабващи организма, смъртносста надхвърля 80%.

В този момент температурата на ренди бе 40 градуса, лапата й бе лошо инфектирана и до часове предстоеше да бъде упоена за ампутация на лапата. Съмненията за калицивироза бяха много тревожна новина.

Днес, няколко дни след операцията, времето на Ренди минава така:

Почти през цялото време Ренди спи, а температурата й е все така висока. Поради затвърдилите се съмнения за калицивироза, Ренди приема интерферон, скъпо лекарство, които играе важна роля в имунния отговор на тялото към чужди патогени – особено вируси и ракови клетки.

Останете мислено с Ренди и ни пожелайте в следващото обновяване на статията мацинка да е добре, лекарите да обмислят изписване, а ние да търсим вече временен дом за нея.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ.