Category Archives: Осиновени

Съвършеното куче

Ако не харесвате Лизи, то вие трябва да сте…котка и не защото Лизи не се разбира с котки, а защото котките рядко харесват кучета.  Всички харесват Лизи, защото Лизи е Съвършеното куче.

Това можем да твърдим с убеденост след месеца, който изкарахме с нея.

Когато сте в парка, Лизи е неуморим другар, който ви весели с игрите си. Когато поздравите съседа си, тя прави същото с опашка. Когато чакате, тя чака с вас. Когато я храните, тя пази ръката ви от зъбите си. Когато я повикате, тя идва, а когато си тръгвате, Лизи ви следва. Отваряте очи сутрин и тя вече е пред тях. Затваряте очи вечер и като верен пазач тя тихо заспива до леглото ви. Когато говорите, ви слуша, а когато мълчите, тя все още ще ви чува. Когато излизате заедно, тя тича пред вас, а когато се завръщате в дома си, тя бърза към него. Когато котката ви скучае, Лизи я забавлява. Когато кучето ви гони вятъра по поляната, тя му помага да го хване. Когато ви няма, тя ви очаква.

Това прави Лизи сега – тя чака да срещне своя Човек.

Роджър Карас, известният фотограф и писател, е казал „Кучетата не са целия ни живот, но те правят живота ни цял“. Допълнете ежедневието си, вземете това, което ви липсва. Вземете Лизи.

Стандартните условия за осиновяване:

– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.

– Лизи ще бъде вътрешно куче. Достъп до градина, разбира се, е плюс.

– Новият собственик на Лизи ще спазва суров хранителен режим за него.

– Лизи ще отиде в дом, в който не се пуши.

Свържете се с нас на letsadopt.bg@gmail.com

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете историята на Лизи да достигне до повече хора.

Със специални благодарности към Тотка и Марин.

Стиви: 20 години щастие

Това е Стиви, една от най-великите котки на света. Съвсем сериозно.

Стиви е роден на улиците на България. От началото било ясно, че той е специален. Той бил игрив и непослушен като братчетата и сестричетата си, но движенията му не притежавали грациозната координация на роднините му, той се спъвал от време на време и никога не успял да усвои обичайните акробатични движения, изпълнявани от другите членове на семейството. Майката на Стиви се справила прекрасно с отглеждането му. За да подсигури развититето му да е наравно с останалите от котилото, тя винаги му носела риба открадната от местния рибар или мишкa, ако имала късмет. Стиви растял щастлив, социален и игрив, докато един ден един от нашите членове го забелязал и спасил.

Проблемът е, че Стиви не може да се справи сам навън… може би за кратко, но той заслужава повече.

Това е котка, която няма разбиране за границите си. Котка, която е усвоила до съвършенство изкуството на играта и пакостта и ще направи всичко, имаме предвид наистина ВСИЧКО, за да е сигурна, че семейството се забавлява. Животът на Стиви е подсигурен, той е заобиколен от нас, мрежа от хора, които никога няма да го предадат и които го оценяват, въпреки неговите не-толкова-привлекателни двигателни умения.

Моля, помогнете ни да намерим дом за това невероятно коте. Помогнете ни да предложим на Стиви 20 години щастие.

Стандартните условия за осиновяване:
– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.
– Стиви ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс.
– Новият собственик на Стиви ще спазва суров хранителен режим за него.
– Стиви ще отиде в дом, в който не се пуши.

Търсим временен или постоянен дом за Стиви. Свържете се с нас на letsadopt.bg@gmail.com

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете историята на Стиви да достигне до повече хора.

Със специални благодарности към Ния Коцева.

Карамел, Който Живее на Гардероба

“Здравейте! Казвам се Карамел – така ме кръсти обичната ми първа мама, а втората пък обича да ме нарича “Мармалад”. Явно ме асоциират с нещо вкусно и сладко?!  ♥

Много съм гальовен, признавам, но тайничко имам страх от хората, породен от живота ми в неволя навън. Обичам да се крия зад мебелите, или пък направо да си правя наблюдателница от най-високото място в дома – я гардероб, я шкаф.

Добрите хора от Let’s adopt Bulgaria ме спасиха от улицата, в момент, когато имах проблем със зъбките, та се наложи да ми извадят горните 2 кучешки, и когато имах гъбична инфекция по цяяяялото телце. Като бонус ме и кастрираха, за да съм уникатче и да не създавам себеподобни – бъдеща конкуренция. Прибраха ме в дом с … колко ли бяха котките? Една – Мърун, две – Скръц, три – Мечи,  четири – Гриша, пет – Рън…не мога да броя до повече.

Грижеха се за мен много добре, започнах да се храня (на гардероба), милваха ме (докато стоях на гардероба), спях в легълце (естествено на гардероба). Започнах да свиквам с мама и ѝ устройвах сутрешно карамелено кафе в леглото, и марширувах докато тя ме галеше…

След известно време станахме много котковци в къщата, та втората мама ме взе и сега съм при братчето ми Слънчо, и неговия съквартирант – Куки. И тук ми е хубаво, но още ме е страх и съм си намерил скришно местенце…шшштт, няма да го издавам кое е!

Това накратко е моята история..досега. Известен съм като “братчето на Слънчо”. Искам да ме обичат заради самия мен, заради леопардовата ми грация, заради предизвикателството да ме опитомят, заради тихото ми мъркане, блестящата нежно карамелена козинка, зелените ми изумрудени очи..имам нужда от обич и истинско семейство, с поне още едно коте, та да си имам другар в игрите!
…
Приятно ми е, аз съм Карамел. Кой ме иска?”

Стандартните условия за осиновяване:

– Семейството трябва да има поне едно друго животно понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати.
– Карамел ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс.
– Новият собственик на Карамел ще спазва суров хранителен режим за котака.
– Карамел ще отиде в дом, в който не се пуши.
Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил и ни помогнете историята на Карамел да достигне до повече хора.

Рамбо Пух, който не се предаде – отново бездомен!

Побой, кол, нервнопаралитичен спрей, камък, убийство – това са думи, които не би трябвало да бъдат съчетани в едно изречение с думата коте, но се оказва, че е възможно. Стопанката на Рамбо се разболява тежко и постъпва в болница, а човекът, който е оставен да се грижи за котето, неясно защо изхвърля Рамбо навън. Котаракът се опитва да се върне в дома си, когато го пресреща друг индивид, предполагаме познат на първия, който се опитва да изкара Рамбо от входа с гореописаните средства. Човекът методично бие котарака, който се е свил в ъгъла на входа. Използва краката си, дебела пръчка, пръска котарака със спрей и в един момент е надвесен над него с голям камък.

Разказът щеше да остане ужасяващ, ако не се бе оказало, че ангели спасители съществуват. Не, те нямат крила, нито свръхсила, те са обикновени студенти: Юрий и Митко. Момчетата успяват да уговорят “човека” да спре да убива Рамбо и да им го повери. За тяхно (и наше) безкрайно учудване в този момент от входа излиза временният собственик. Той просто се учудва, че котаракът е още там, и не реагира на случващото се. След известни преговори той предава Рамбо на момчетата и дори им донася паспорта му. Юрий и Митко спешно откарват котарака във ветеринарна клиника, и се свързват с нас за помощ.

Рамбо с красивите кафяви очи и пухкавата козина вече е щастливо осиновен от Йоана, и оцеля благодарение на късмета си и на двама истински Човека. Момчетата предоставиха на котко временен дом докато ние търсихме осиновител.

Споделете историята на Рамбо, за да достигне много хора. Нека направим така, че да не допускаме такива случки в красивата ни България.

НОВО РАЗВИТИЕ

Рамбо отново е бездомен. Рамбо е претърпял силен стрес и се нуждае от дом,  в който ще бъде посрещнат с разбиране, ще му бъде предоставено спокойствие и време, за да се възстанови и да възвърне доверието си в хората. Рамбо и осиновителката му не се сработиха, и ние търсим ново решение за него.

Ето го Рамбо Пух Днес. Той е на 1-2 годинки според лекарите. Пухи (никакъв Рамбо не е той) просто е бил много, много уплашен, дълго време. Трябваше му много, много търпение от наша страна, за да се отпусне. Пухи се боеше от ръцете ни. От доста време вече не посяга да ни бие, както правеше в началото като го погалехме. Сега при всяка възможност е близо до нас, докато сме на компютъра той се гали с глава в ръцете ни, и винаги иска да е във възможно най-близък контакт с някой от нас.

Обичайните условия за осиновяване:
– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че отговорностите на грижата за домашен любимец са познати, както и че Пухчо няма да бъде самотен.
– Пухи ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс.
– Новият собственик на Пух ще спазва суров хранителен режим за котака. Повече информация ще намерите тук. Пишете ни с въпроси, ако идеята за суровото хранене е новост за вас.
– Пух ще отиде в дом, в който не се пуши. Ето защо.

Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.

Прас магаре! Бух прозорец! Кой го стори?

Макс и Мориц!

Има щури хлапетия,

да, но няма като тия.

Те са работа голяма.

Равни с Макс и Мориц няма!

Сториш ли им забележка,

не поправят свойта грешка,

правят грешка двойно тежка:

гледат на това с насмешка.

Все готова е да действа

двойката им за злодейства.

Макс е красив бездомник, ударен от кола, изоставен и спасен, а Мориц е малко коте, родено в дом и изоставено с братчетата си на оживена софийска улица в кашонче.

Макс и Мориц се нуждаят дом. Двамата заедно са прекрасна рецепта за забавление и разтуха.  Вземете ги и оцветете вечерите си във весело, игриво, обичливо черно. Пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.

Мориц спешно се нуждае от временен дом. Ако имате местенце за малък черен котан, пишете ни на letsadopt.bg@gmail.com.

Моля, споделете тази статия на стенатa на своя профил.

С огромни благодарности на Полина Илиева и Марина Рупова за спасяването, надеждата, пропуснатото море, отминалия неделен следобед и снимките.