Автор: Ребека Хоскинг

Източник: Mail Online

Със съдействието на: Ния Коцева

Ребека Хоскинг решила да се превърне в детектив, когато нейното коли се разболяло. Това, което жената водеща първата британска кампания за борба с найлоновите пликчета открила, ще шокира всеки собственик на домашен любимец.

Беше тази година в ранната пролет, когато аз и половинката ми, Тим, бяхме на ливадите във фермата ни в Девон, подрязвайки върби и наглеждайки нашето десет месечно коли, Дейв, докато то извърваше любимото си занимание: лов на гъсеници. Тогава не предполагахме, но това щеше да е последният път за идните месеци, през който щяхме да сме спокойни.

Половин час по-късно, когато седнахме да пием чай в къщата, чухме ужасяващ удрящ шум идващ от отвън.

Последвалите моменти бяха като сън. Не си спомням как стигнах до къщичката му, само си спомням как положих Дейв в легнало положение, слагайки одеяло под главата му. Той имаше бурни конвулсии, риташе силно с крака и му излизаше пяна от устата. По-късно щяхме да открием, че всъщност Дейв е имал епилептичен припадък (grand mal seizure) и че силният шум е идвал от главата му удряща се неконтролируемо в пода. Това щеше да се превърне в звук, от който щяхме да изпитваме ужас и звук, който за съжаление щяхме да чуваме доста често.

Ветеринарите ни казаха, че кучетата могат да получават припадъци от много неща, и че имаше хиляди тестове, които можехме да направим. Ако, както в случая на Дейв, специфичната причина не можеше да бъде открита, диагнозата  щеше да бъде  „идиопатична епилепсия”. Това се превежда като: „Той има припадъци и ние не знаем защо.”

На Дейв му бяха предписани антиконвулсивни лекарства, но припадъците продължиха. Те бяха изключително тежки и ние знаехме, че всеки един от тях можеше да бъде фатален.

Ветеринарите ни казаха: „Живейте с кучешката епилепсия, а не за нея”. Добър съвет – доста по-лесен за казване, от колкото за реализиране.

Ние обаче поехме в съвсем различна посока и се задълбахме в разследване, започвайки пътешествие, което щеше да ни отведе много отвъд границите на кучешка епилепсия.

Усиленото търсене в интернет на научни доклади, ветеринарни публикации и форуми за собственици на домашни любимци, разкри огромен и растящ брой на кучета с болести на ставите, вътрешните органи, имунната система, очи, уши, кожа, зъби и нервна система; да не говорим за случаите на рак, поведенческо разтройство и да, епилепсия. Интернет предлагаше най-различни лечения – от скъпи лекарства до колективна молитва.  Имаше един съвет, обаче, който се появяваше прекалено често, за да бъде игнориран – „спрете да храните кучето си с търговска комерсиална храна”.

По това време ние хранехме Дейв с това, което си мислехме, че е висок клас суха храна (kibble). Според надписа на пакета, тази храна беше „богата на месо”, съдържаше „здравословни съставки” и бе „100% пълноценна и балансирана”.

Но секцията със „съставки” на повечето опаковки кучешка храна е изключително неясна и подвеждаща. Производителите не желаят да знаеш какво всъщност има вътре. След много сериозно проучване, най-после разбрах защо. Най-вероятно ние сме хранили Дейв с отпадъците от продуктите на индустриалната  преработка на зърно, кори от растения (и най-вероятно дървени резки), смесица от не-хранителни животински части, прибавени с използвани мазнини и олио, най-вероятно идващи от ресторанти и от индустриалната преработка на храни. Тази смесица е натъпкана с мощни антиоксиданти,  забранени във Великобритания за човешка консумация, и свързани с увреда на черния дроб и бъбреците, стомашни тумори и рак.

Също както много собственици на животни, аз никога не бях подставяла под въпрос храната на кучето ми, докато нещо не се обърка. Но когато го направих, се натъкнах на бойно поле с комерсиални производители на храна за животни от едната страна, и тези, които защитават по-естествената диета за домашните любимци от другата страна.

Производителите на храна за животни казват, че преработената храна за животни е безопасна и хранителна; тези, които хранят с естествена храна казват, че комерсиалната храна, съдържаща главно варени житни зърна, е неподходяща за животни, които са се развили, ядейки сурово месо и кости.

Аз просто исках да знам как трябва да храня кучето си. Да питам ветеринарите беше най-логичната стъпка, но много от тях проявиха нежелание да бъдат въвлечени в този спор.

Роджър Миакок (Roger Meacock), обаче беше единственият ветеринар, който беше щастлив да говори дълго по темата. Той също така беше горд член на групата, подкрепяща натуралната диета: “Трябва ти само да погледнеш шоуто на Дейвид Атенбороу (David Attenborough), за да ти стане ясно, че дивите кучета ядат трупове. Те улавят живи животни или мърша, а не атакуват житни полета. Не копаят картофи, не готвят, не добавят консерванти или овкусители… ако не се случва в естествената им среда, тогава и ние не следва да го правим за тях.”

Ако е толкова ясно, тогава защо съществува объркването? Миакок казва: “Производителите на животинска храна ни карат да повярваме, че кучетата не са хищници, а са всеядни. Тази преднамерена неуместна класификация се противопоставя на всички научни доказателства.”

Индустрията, произвеждаща храна за домашни любимци е управлявана от група мулти-национални корпорации и възлиза на около 30 милиарда паунда годишно. Печалбите се поддържат чрез използване на възможно най-евтините съставки, които законът позволява.

В Северна Америка е доказано, че „месото и костите от бозайници”, главен компонент в храната за животни, съдържа целите останки на евтаназирани котки и кучета – каишки против бълхи, табелки с имена, микрочипове и всичко останало.

Производители на храна за домашни любимци с радост отбелязват, че нашите любимци живеят по-дълго от всякога, и казват, че това се дължи на подобреното хранене.

Миакок не отделя много време на това твърдение: „Днес хората живеят по-дълго от всякога, но ако KFC и Burger King се опитат да кажат, че това се дължи на тях, никой няма да им повярва.” Той вярва, че голямото развитие на ветеринарната медицина, и в частност на имунизацията, са удължили живота на животните,  въпреки режимите им на хранене, съдържащи обработена храна.

Ветеринарите, с които разговарях се съгласиха, че режим на хранене, съдържащ обработена храна е свързан с много хронични и дегенеративни заболявания.

„Често виждам много кучета с рак, артрит или алергии”, казва Миакок. „Главната част от моята дейност е да спра комерсиалната храна и да сложа кучетата на режим на хранене, съдържащ само сурова храна. Там е моментът, в който виждам голямата разлика. Имал съм кучета, за които се е очаквало да умрат, и които след време са си тръгвали от мен абсолютно здрави, просто защото съм ги сложил на суров хранителен режим”.

Пийт Колешау (Pete Coleshaw) е наскоро пенсионирал се ветеринар с десетилетия трупан опит от своята работа в Стафордшир. Той смята че наличието на зърнените съставки в много от комерсиалните храни е главения проблем: „Котките и кучетата не би трябвало да ядат големи количества от силно ферментирало нишесте. Те не са се мъчели милиони години, хранейки се със сурово месо и кокали: те са се развивали.”

Някъде месец след като припадъците на Дейв започнаха, забелязахме, че физическото му състояние започна да се влошава. Козината му започна да пада, венците му бяха бледи и имаше непрестанна диария, обриви и раздразнения на кожата. Чувствах, че няма какво повече да губя, ако сложа Дейв на по-естествен режим на хранене.

Проблемът беше, че имаше твърде много страшни истории – за бактерии и задавяне с кости, например – така преминаването на суров режим на хранене изглеждаше рисковано. Голяма част от тези истории произлизаха обаче от хора или компании, продаващи комерсиална храна за домашни любимци.

Идеята, че Дейв можеше да се задави с кост, дълго време ме притесняваше, но ветеринарят Ричард Алпорт (Richard Allport) коментира: „Всяко нещо носи своя риск, но аз мисля, че рискът от това да не храниш животното със сурови кости е много по-висок от това да го храниш с комерсиална храна.”

Един от рисковете на не-прилагане на суров режим на хранене е, че питомците получават възпаление на венците (гингивит). Около 85% от кучетата на възраст над 3 години страдат от гингивит  или кариеси. Суровата кост е природната четка за зъби за едно куче.

Една от критиките на суровия режим на хранене е, че не е „научно доказан”. Да, така е, освен ако не приемате като научен експеримент многото милиони години на еволюция.

По-близък поглед върху „научното” тестване подкрепящо комерсиалната храна показва, че то е толкова достоверно, колкото и „научната” част в рекламите за шампоани. „Пълноценна и балансирана” са златните думи на комерсиалната храна за домашни любимци, но какво всъщност означава това? Специалната комбинация на хранителни вещества, витамини, минерали и микроелементи, каквито „пълноценна” храна трябва да съдържа са определени от тестове извършвани под контрола на Асоциацията на служителите по контрол на храната (Association Of American Feed Control Officials  – AAFCO) в Съединените Щати, организация силно повлияна от индустрията за храна на домашни любимци.

Колешау пояснява: „Тестването на храна, извършвано от AAFCO се състои от поне осем кучета, които са хранени на един и същи хранителен режим в продължение на 26 седмици. През това време, 25% от кучетата могат да бъдат премахнати от експеримента, а кучетата ядещи храната могат да изгубят до 15% от теглото и състоянието си; въпреки това храната все пак ще мине теста и ще бъде обозначена като „пълноценна и балансирана”.”

Това не звучи толкова обнадеждаващо, нали?

Болестта на Дейв означаваше много посещения при различни ветеринари и всяка чакалня беше облепена в реклами на обработена храна за домашни любимци. Ако тези обработени храни са толкова лоши, защо са толкова разпространени и препоръчвани от самите ветеринари?

Някои хора вярват, че има голяма конспирация между производителите на храна за домашни любимци и ветеринарите. Въпреки това, аз не мисля, че това е истината. Всички ветеринари, които ни помогнаха с Дейв бяха фантастични. Ако наистина мислеха, че комерсиалната храна е виновна за състоянието му съм сигурна, че щяха да ни кажат.

Ричард Алпорт казва: „Това се случва не защото ветеринарите са го решили, а заради рекламните кампании на производителите. Това, което ме натъжава е, че моята професия, която мисля за етична е въвлечена в това.”

Индустрията на храната за домашни любимци е силно вградена във ветеринарната професия. Тя предоставя курсове за ветеринарни медицински сестри, които им дават квалификации в животинското хранене;  публикува учебници за хранене и ги раздава безплатно на ветеринарните студенти. И както Алпорт пояснява, не спира само до тук.

„В много случаи, заплатите на лекторите по хранене във ветеринарните университети е платена от компаниите, произвеждащи храна за домашни любимци.”, казва той, „Така че повечето студенти днес не получават информация за нищо друго, освен комерсиална храна.”

Ако аз бях студент по ветеринарна медицина, това би ме ядосало изключително много. Училищата по ветеринарна медицина очевидно имат нужда от финансиране. Университетите признават, че парите, идващи от компании, произвеждащи храна за домашни любимци са важни, но също така често обявяват своята  независимост като стане въпрос за преподаване по хранене.

Чиста независимост обаче е трудна да се установи след като се оказва, че клаузи в договорите съдържат неща, като: „Университетът се съгласява, че Роял Канин (Royal-Canin) ще бъде допуснат да предоставя ескпертиза и материали за интеграция в уговорените курсове по хранене”.

Пийт Колешау вярва, че  „това е едно постоянно втълпяване на идеята за комерсиалното хранене на домашни любимци”.

Приемането на обработена храна е толкова внедрено във ветеринарното обучение в днешно време, че това е малко вероятно да се промени в близкото бъдеще, но хора като Колешау показват, че никога не е късно да научиш старите ветеринари на нови трикове.

„Аз се осъзнах късно”, казва той, „и имам клиенти, които ми казват: „Да, но ти ми каза, да храня с комерсиална храна преди 10 години.” Моят отговор на това е да си вдигна ръцете и да призная, че съм сгрешил, бях приел мотото на компанията и вярвах в него – но вече не вярвам.”

От тогава той не е поглеждал назад: „До времето преди да спра да практикувам, имахме 100 кучета, хранени със сурова храна, и всички от тях бяха в отлична форма. Виждах ги навън на разходка и винаги получавах позитивни отзови от техните собственици.”

Измежду пациентите на ветеринарите, с които разговарях, имаше над 2000 кучета и котки на естествена диета и бизнесът на тези ветеринари процъфтяваше.

За съжаление, нашето време с Дейв изтече и той получи един голям финален припадък, но това не означава, че промяната на хранителния режим беше грешка – точно обратното. За трите месеца, в които той беше на сурова храна видяхме забележително подобрение в здравето и състоянието му.

Само за дни козината му стана много лъскава и загуби тази кучешка миризма, която смятахме за нормална. Зъбите му станаха по-бели, лошият му дъх изчезна, кожните му алергии изчезнаха, имаше повече енергия и очите му блестяха. За кратко, дори тежестта на пристъпите му намаля и той се възстановяваше по-бързо от тях.

Ние не можем да кажем със сигурност, че комерсиалната храна е виновна за състоянието на Дейв, но със сигурност не му помогна. Храненето на младо месоядно животно с храна, която съдържа по-малко от 5% месо не действа в негова полза.

Чакаме ново кученце след един месец – Уилф – и аз искам да му предоставя най-добрия старт в в живота, и това значи суров режим на хранене от първия ден. Хранителната индустрия за домашни любимци се обръща кум случаите на хилядите десетки здрави кучета, хранени със сурова храна като „анекдоти”, но аз бих предпочела да съм поредния анекдот със здраво куче, от колкото поредния член на статистиката, седящ в чакалнята.

Някои ще поставят под въпрос гледните точки на Миакок и Апорт. И все пак, и двамата са напълно квалифицирани и уважавани ветеринарни лекари, членове на борда на Кралският колеж на ветеринарните хирурзи, и автори на статии във Veterinary Times.

Както Роджър Миакок казва: „Има стара поговорка: „Силен като куче на месар.” Това не обяснява ли всичко?”.

Драги определен вид спасяващи! Отново с гняв и тежко сърце сядаме да пишем от името на всички формално и неформално организирани групи обикновени граждани доброволци, за които се знае, че могат да ви помогнат с животно в беда.

Познайте какво?

НИЕ НЕ ВИ ХАРЕСВАМЕ!!!

Отново и отново веригата на процеса се къса в най-критичната точка. Вие ни търсите за помощ с животно. Ние решаваме да помагаме. Ние спазваме обещанието си и животното бива лекувано, средства биват събрани, става време то да бъде настанено във временен дом.

И ВИЕ БЯГАТЕ!!!

Вие не можете.
Вие имате други ангажименти.
Вие ходите на работа.
Вие имате алергии.
Вие имате деца.
Вашият съпруг не разрешава.
Вие имате личен живот.
Вие имате приятели.

Познайте какво?
НИЕ СЪЩО!!!

Ето една статистика, базирана на грамадния ни опит в разговори с вас.

Когато вие се скриете – животното, сметките му и съдбата му падат в нашия скут. Ние не можем да се справим!!! Всички ние вече се грижим за повече животни, отколкото вие ще видите през живота си. На наш гръб са и задачите да поддържаме формалната си или неформална организация на обикновени граждани доброволци жива, да управляваме процеса на лечение, временен дом и осиновяване на животните, които вече са при нас.

Вие се прибирате в комфорта на вашия живот, а ние оставаме с проблемите и тежките решения.

Ако няма да запазите веригата на спасяване, лечение, временен дом и осиновяване непрекъсната:

МОЛЯ НЕ НИ ТЪРСЕТЕ!!!

“Но аз не знаех, че той ще се окаже със счупен гръбнак..”

ПОЗНАЙТЕ КАКВО? НИТО ПЪК НИЕ!!!

Всеки път, когато обмисляме дали да помагаме, не знаем какъв ще е изходът. Моля, очаквайте най-лошото за всяко животно, което започвате да спасявате. Моля, обмислете всички варианти. Моля, дайте си сметка, че ако ние не успеем да съберем цялата сума, или да намерим временен дом, тази отговорност се връща при вас.

ПРОСТО НЯМА КОЙ ДРУГ ДА Я ПОЕМЕ!!!

ТЯ НЕ Е НАША И НИЕ НЕ Я ИСКАМЕ!!!

Моля, разгледайте всички гледни точки, и ако нямате отдадеността, смелостта, доблестта и моралната сила да поемете този ангажимент:

ЕВТАНАЗИРАЙТЕ ЖИВОТНОТО НА МЯСТО!!!

НЕ НИ ПРЕХВЪРЛЯЙТЕ ТОПКАТА!!!

НА НАС НИ Е ДОСТАТЪЧНО ТРУДНО!!!

Всички ние, формално и неформално организирани групи обикновени граждани, всеки божи ден трябва да взимаме тежки решения. До нас достигат безброй молби за помощ, но ние можем да откликнем на много малко от тях. Моля, не добавяйте и вашия багаж към нашата вече огромна раница. Имайте милост.

“Вие сте фондация, и ние не можем като вас.”

В България няма фондации, организации и прочие, разполагащи с външно стабилно финансиране или помощ. Всички ние сме обикновени хора, които имат повече възможности от вас.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО???

ЗАЩОТО ОТНОВО И ОТНОВО ВЛАГАМЕ ЛИЧНОТО СИ ВРЕМЕ В КАУЗАТА!!!

Ние достигаме до много хора, защото сме вложили време в това да създадем нещо, което да ги привлече. Никой не ни е дал наготово тези групи хора, посещаващи фейсбук страниците ни, склонни да помогнат, да дарят, да предоставят временен дом, да осиновят. Ние сме си ги извоювали с цената на време, мислене, усилия, работа. Ние разполагаме с този ресурс, защото сме го създали.

Но дори и разполагащи с повече очи, които да видят едно животно в беда, ние имаме своите ограничения. И ако вие не сте готови да бъдете в играта до самия край, моля, не ни търсете. Решавайте съдбата на спасеното от вас животно на място.

И познайте какво?

НЕ НИ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЩЕ ВИ ОБИДИ И ПОДРАЗНИ!!!

Ние не искаме да работим с вас. Ние не искаме да научаваме за вашите животни. Ние не ги искаме на съвестта си. Отидете другаде. Ние ще продължим да работим за създаването на общност, в която всеки е склонен да поеме своята част от товара, своята част от отговорността, своята част от процеса, за да можем заедно да продължим да спасяваме животи.

Ако се разпознавате в тази статия, значи говорим точно на вас, ако не се разпознавате – всичко е наред.

Днес ни предстои да решаваме съдбата на Рижко.

Рижко предизвика тази статия. Рижко е готов за изписване. Рижко има над 600лв неплатена сметка. Над 500лв са платени благодарение на невероятни хора. Рижко е със счупен гръбнак и оттам е средно сложен за гледане. Рижко трупа стационар. Дори да го преместим в по-евтина клиника, ние не можем да си позволим да продължим да плащаме. Ние също така не можем да вземем Рижко у дома си. При нас вече има повече животни, отколкото е нормално, разумно или изобщо управляемо. За Рижко, за жалост, не се отзова никой с предоставяне на временен дом.

Спасителите на Рижко се оттеглиха, прехвърляйки ни топката.
Ние наследихме сметката, грижата и предстоящото трудно решение.
Сега ние трябва да решим какво да правим с него.

1. Да продължим да го държим на стационар, и да продължим да ви молим за пари?
2. Да го вземем в къщи, защото “ние можем нещо, което никой от вас не може“?
3. Да го евтаназираме, вземайки това тежко решение вместо хората, които в онзи паметен петък плачеха по телефона и ни молеха за помощ?

Всички формално и неформално организирани групи обикновени граждани доброволци са добре дошли да използват тази статия както намерят за добре.

 

Коментари за тази статия оставете тук.

Всеки кроспостър трябва да прочете това, преди да го кроспостне.

Кроспостингът (crossposting) е акт на публикуване на едно и също, обикновено чуждо, съдържание в множество информационни канали, форуми, мейлинг листи, дискусионни групи или страници.

Facebook и социалните медии са удивителни средства за разпространение на идеи, това е ясно, но дали използваме тези средства правилно? Според нас не.

Споделянето е това, върху което е базиран Facebook. До не толкова отдавна ние всички се опитвахме да пазим идеите, вкусовете и предпочитанията за себе си. Социалните медии и и огромният успех на Facebook промениха това!

Средностатистическият Facebook потребител има около 150 контакта в своя списък, така че, теоретично, всеки път, когато споделяте нещо на стената си, каквото и да е то, е възможно то да достигне огромен брой хора. Но дали това се случва наистина? Не. В повечето случаи вие единствено достигате до…себе си. Знаем, че е трудно за вярване, но е така.

Как да направим така, че явлението Facebook да работи за нас?

Повечето от Вас все още ограничават контактите си до минимум. Грешка. Никой, който е заинтересован от това да разпространява кауза и да промени нещо, не бива да има такива притеснения. Списъкът ви с контакти трябва да расте постоянно.

„Опознайте приятелите си.” Колко добре може да познавате някого във Facebook? Очевидно не много добре, но Facebook ви позволява само с един поглед да добиете добра картина относно това, какво представлява един човек. Вложете усилия в опит да опознаете хората от списъка си с приятели или поне да добиете бегла представа за тях. Никога не знаете кога ще ви потрябват.

Споделяйте, споделяйте, споделяйте!!! Споделянето не само ще ви помогне да разпространите това, което искате, но също така ще привлече хора, които мислят като вас и споделят интересите ви.

Започнете блог. Да помагате на идеите на другите хора е много мило и ние благодарим, но със сигурност и вие имате какво да кажете. Сигурни сме, че имате нещо уникално, което да предоставите на света, нещо, което искате да промените или да постигнете. Блогът е идеално средство за това. Интересно ни е да научим повече за вас. Блогът е перфектният начин да се свържете със света и да споделите знанията и интересите си.

Бъдете фокусирани, но не скучни. Съдържание, което е споделено много пъти, може да накара вашите последователи да се чувстват обект на спам и да ви изключат от новините си или да бъдете забелязани от защитните механизми на Facebook и съдържанието ви да бъде автоматично скрито от другите потребители.

Животът не е, не може и не трябва да бъде само за животните. Ние всички имаме, или би трябвало да имаме, различни интереси.

Разучете ги… Научете… Израснете.

Споделете повече със света.  Започнете блог – ваше собствено движение.

Виктор

Заповядайте на facebook страницата на Let’s Adopt! България за коментари и дискусии.

“Правото на добър дом”, „чудото на живота”… убеждения като тези струват много на животните и на нашите общества.

МИТ 1: „Домашният ми любимец ще стане дебел и мързелив”.

Истината е, че повечето домашни любимци стават дебели и мързеливи, защото собствениците им ги хранят с прекалено много нездравословна храна (в консерва или на гранули) и лакомства, които са пълни с високофруктозен сироп от царевица, и също така не им осигуряват упражнения. Кръгче в градината не е упражнение. Помислете за преминаване към суров хранителен режим, което ще ги поддържа здрави, щастливи и слаби, а Вашите посещения при ветеринарния лекар ще се сведат до минимум.

МИТ 2: „По-добре е да има поне едно котило преди това”.

Истината е, че науката сочи точно обратното!!!

Изследванията сочат, че женските, кастрирани преди първото си разгонване, са обикновено по-здрави. Най-доброто време да кастрирате женското си куче или котка е преди първото им разгонване. Ранното кастриране чувствително намалява риска за рак на млечната жлеза.

Бременността и раждането могат да бъдат много стресиращи за животното. Някои от животните умират по време на раждане поради усложнения.

МИТ 3: „Ще намеря добър дом за всички кученца и котенца”.

Вие може и да намерите дом за цялото котило на домашния Ви любимец (ако сте в България шансовете са минимални), но всеки дом, който намерите, означава един дом по-малко за кучетата в приютите и котките по улиците, а те всички много се нуждаят от добри домове. Също така, след по-малко от година, всеки от потомците на любимеца Ви може би ще има свое котило, прибавяйки още животни към популацията. Проблемът с пълните улици и приюти се корени в така създадени котила.

Няма нужда да развъждате – точка! Това трябва да спре!

МИТ 4: „Но моят любимец е породист”.

Също така породисти са и голяма част от кучетата, бедстващи в приюти, и котките, скитащи по улиците. Има прекалено много кучета и котки – без и с порода.

Тестисите на Вашето породисто животно не са по-важни от тези на непородистите. Те ще допринесат за един и същи проблем.

МИТ 5: „Искам кучето ми да ме защитава”.

Кастрацията не променя вродените инстинкти на кучето да защитава дома и семейството си. Характерът на кучето се оформя по-скоро от генетичното наследство и от средата му, отколкото от сексуалните му хормони. Единствените промени в държанието, които ще забележите, са позитивни.

Мъжките котки обикновено спират или по-малко маркират територията, която обитават, в зависимост от възрастта, в която са кастрирани. Ако са кастрирани достатъчно рано, преди да започнат да маркират, те може и никога да не започнат да го правят.

Също кастрираните котки и кучета се бият по-малко, което значи по-малко белези, заразни болести като котешка Левкоза и ужасни рани. И след като не са заинтересовани да преследват разгонени женски, те не бягат по този начин, което значително намалява вероятността да бъдат блъснати от кола или да се загубят.

МИТ 6: „Не искам мъжкото ми куче или котка да се чувства по-малко мъж”.

Животните не разбират от сексуална идентичност или его – това е проблем на хората! Животните не изпитват никаква емоционална реакция или криза на личността, когато са кастрирани – това бихме направили ние, хората, и го проектираме върху животните. Ако топките на кучето Ви са от толкова голямо значение за Вас и имате нужните ресурси, може да опитате с импланти (сарказъм). Също така може да си вземете едни за вас и да оставите кучето си на мира!

МИТ 7: „Прекалено е скъпо да кастрирам домашния си любимец”.

Цената на кастрацията зависи от пола, размера и възрастта на животното, цените на ветеринаря и още много други фактори. Но каквато и да е цената, самата операция за кастриране се прави само веднъж; доста малка цена в сравнение с всички положителни неща, идващи от нея. Дори е изгодно, сравнено с цената да имаш котило и да осигуряваш здравето на майката и котилото; два месеца бременност плюс още два месеца, докато котилото се отбие, могат да допринесат за значителни разходи за храна и лекарски грижи, в случай че се получат усложнения. Най-важното е, че е много малка цена за здравето на Вашия любимец и предотвратяването на раждането на още нежелани домашни любимци.

Някои общини имат кастрационни програми, от които можете да се възползвате,  а много организации и клиники предлагат безплатни или нискобюджетни кастрации. Свържете се с местните приюти, изолатори или организации за повече информация. Ако се окаже, че няма такива ресурси във Вашия регион, организирайте пътуване с Ваши приятели и техните любимци до съседна община. Също благодарение на социалните мрежи става все по-лесно да се организират такива събития и да се разпространяват. Използвайте това!

Новородено изоставено коте – смърт заради невежеството на хората. Котенца като това загиват веднага, ако никоя група не ги вземе. И повечето групи не искат/не могат да го направят, заради липсата на доброволци.

Разберете, че Вие трябва да сте промяната – не чакайте другите да го направят вместо Вас. Организациите, доброволците нямат ресурси, а ако ресурс бъде освободен, то той мигновено бива зает. Всичко е във Ваши ръце.

Кастрирайте животните си, научете семейството и приятелите си и не забравяйте да се присъедините към нас във Facebook . Поканете и други да направят същото.

Запомнете – кастрирайки животното си, спасявате животи.