На снимките виждате Меги и Лъки и скоро всичко, което ще e останало от тях, ще са тези две стари снимки и статията, която четете…Защото собственикът на Меги и Лъки си е отишъл и в живота на неговите наследници няма място за тях…

Преди 7 години кола прегазила и подминала Меги пред очите на Дядо. Възрастен и скромен, добрият Дядо спасил Меги – осигурил необходимито лечение и я приел в дома си. Година по-късно домашно куче нападнало бездомния мъник Лъки и ако не бил Дядо, Лъки едва ли щял да оцелее – освен малък и беззащитен, бил лошо ранен. Така добрият Дядо, котето Меги и кучето Лъки заживели заедно и живели скромно, но добре. Дядо много обичал животните и въпреки трудностите и разходите, успявал да се справи…до началото на тази година, когато внезапната смрът на Дядо ги разделила…

Не знаем името на Дядо и не познаваме неговите близки. Научихме за тях от човек, който се опитва да помогне на Меги и Лъки сега, когато те си нямат никого.

Ситуацията е следната: Меги и Лъки имат десет дни, в които могат да останат в празния дом на Дядо. След това в най-добрия случай Меги, котето, ще стане бездомна, а Лъки, кучето, ще бъде предаден в общински приют. Меги е с ненапълно възстановено краче и спасена като малка, тя няма никакви шансове навън. Лъки никога не е напускал дома на Дядо и оставен в приют, той никога няма да го напусне.

Така или до десет дни двама от вас, четящите тази статия, ще осигурят домове за Меги и Лъки, или както казахме в началото, скоро всичко, което ще e останало от тях, ще са тези две стари снимки и несполучлиявият ни опит да им помогнем…

Ако можете да помогнете на Меги и Лъки, като приютите един от тях, пишете ни на

bu******@le*******.net











или изпратете съобщение до нашата страницатa във Фейсбук.

Що се отнася до наследниците на Дядо съществуват хора, които никога няма да разберем и осъждането на поведението им няма да помогне на Меги и Лъки, защото последните нямат време за това. Затова, моля, спестете ни го, запоменете, че вие сте единственият им шанс и СПОДЕЛЕТЕ статията с приятели.

За Меги и Лъки. И за Дядо. СПОДЕЛЕТЕ.

===

8 Април

Седмица по-късно Меги е в безопасност и по всяка вероятност осиновена, а Лъки…той е дори в по-голяма безизходица.

Посетихме Лъки с опитен човек, за да преценим степента на социализацията му и какви условия биха били необходими, та Лъки да живее безопасно за себе си и околните.  За жалост липсата на общуване с външния свят е направила ужасно лоша услуга на Лъки – той много трудно би заживял без хората, които през последните години са били целия Свят за него…

За щастие по време на посещението ни при Лъки се запознахме с Милка. Милка е жената на Дядо и тя е в не по-малка беда – загубила дядо, без собствени приходи, заедно с Лъки и Меги, тя също остава без дом и без близки – синовете на Дядо настояват тя да напусне дома му до дни. Планът на Милка е следният: да уреди документите си за пенсия, като междувременно живее неизвестно къде в София, а след това да се премести да живее в стара семейна вила в страната. Милка би взела Лъки със себе си. Всъщност тя ни помоли да й го оставим – след загубата на Дядо, Лъки и Меги са единственото останало й от него. 

Това е добре…за Лъки, добре е и за Милка, която ще си има другар, а ние ще продължим напред със следващата душа в беда. Но не е толкова лесно…

Нужен е месец, през който Милка да подреди всичко около пенсията и новия си дом. През това време Лъки няма къде да остане. Още по-лошо – настаняването на хотел на Лъки за месец би го поставило в силно стресова среда, която да нанесе необратими поражения на поведението и здравето му.

Има един-единствен изход за Лъки – опитен човек с местенце в дома си, в което може да отдели Лъки, да се съгласи да ги приеме за месец. И този човек е нужен СЕГА.

Приятели, Лъки има броени дни в апартамента на Дядо. Ако не намерим решение до дни, това ще е неговият край.

Ако сте опитен с кучета човек и имате свободно местенце в двора или дома си, пишете ни и спасете Лъки.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ. За Лъки, дядо Георги и баба Милка.

Това е Сю и на снимките тя се намира в…няма да повярвате – дома си. 

Сю е питбул на година и половина и за нея домът е открито, без подслон до стената на къща място. За нея домът е верига, дълга две педи, която не й позволява да легне. За нея домът е храна, някаква и от време на време. За нея домът е човек, заради който се страхува от хора.

Сю не е бездомно куче, но би завидяла на живота на всеки бездомник…

Така Сю изглеждаше в първия час след като ни бе доброволно предадена от нейния собственик. Вие намерете точната дума, ние не успяхме:

Сю е ужасно слаба, тежи едва 14.5 килограма. На врата си има рана, образувана от металния нашийник, а опашката й изглежда сякаш се е опитвала да я яде…До опашката си има декубитални рани. Те са се образували заради късата верига, която е позволявала на Сю единствено да застане права или да седне. Година и половина Сю е спяла в най-добрия случай седнала. 

Почти невероятно, но прегледът в Централна ветеринарна клиника показа, че всички показатели на Сю са в норма. Кръвната картина и биохимията са нормални, а всички тестове за паразити и болести са отрицателни. Разбира се, има лека анемия и левкоците й са в горната граница, но това е нищо, имайки предвид живота й на открито, без подслон, без покой, но и без движиение, храна или ветеринарни грижи.

Съвсем не така стоят нещата със състоянието на Сю в психически план. Страхува се от нас, страхува се и от лекарите, които се грижат за нея. Нападна отражението си в огледалото. Пред Сю предстои дълъг път – тя ще трябва да се научи да общува с хората, какво се очаква от нея и какво да очаква от нас. Сю се нуждае от опитен човек, склонен да я приюти временно и да й помогне да намери своето място в нормалния свят.

Ако можете временно да приютите Сю и имате опит с рехабилитация на кучета, изпратете съобщение до страницата ни.

Сметката на Сю до този момент е 200лв., като е необходимо да предвидим средства за кастрация, ваксиниране и осигуряване на хотел, докато успеем да организираме настаняването на й във временен дом. Ако можете да помогнете на Сю, като покриете част от разходите й, моля, направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Сю, 24532

Paypal:

bu******@le*******.net

Също можете да заплатите част от разходите на Сю на място в Централна ветеринарна клиника или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ.

П.С: Искаме да благодарим на хората, които успяха да убедят собственика на Сю, доброволно да ни я повери и да се откаже от нея. Днес сутритна, собственикът ни предаде и другото си куче. То вече е в клиника, получава необходимите грижи и утре ще разкажем за него.

Искаме да благoдарим и на БАБХ за готовността им да съдействат, както и на доброволците на Летс Адопт и Осиновена е най-добрата порода за усилията по измъкването на Сю и Рошко от малкия ад, в който живееха. 

===

6 март

Това е Сю 5 дни след като я измъкнахме от малкия ад, в който живееше.

Сю е добре физически. Все още има анемия и е с поднормено тегло, но декубиталните рани заздравяват , а силната храна й помага да навакса.

Психически, обаче, Сю не се справя добре… 

Сю е объркана – понякога ни посреща с махане на опашка, понякога се страхува от нас и ръмжи. Сю продължава да хапе опашката си. Обстоен преглед отхвърли наличие на неврологичен проблем. Това означава, че Сю се опитва да прегризе част от себе си единствено на нервна основа…

Стискайте палци в края на седмицата да успеем да я настаним във временен дом, където с опитен човек и други кучешки другарчета да започне нейната рехабилитация. Сю трябва да се научи да живее в нормалния свят.

П.С: Някой е подарил на Сю меко легло, плюшено пате и топка. Благодарим, Човеко.

===

22 юни

Точно преди 4 месеца спасихме Сю от ада, в който живееше и я настанихме в Централана ветеринарна клиника. Месец по-късно тя напусна клиниката и продължи възстановяването си във временен дом.

Животът на Сю, от времето преди да я срещнем, й бе отнел всичко. И под “всичко”, разбирайте всичко…Животът на педя верига бе принудил Сю да забрави основни неща и да ги замени с компулсивно, безспирно и самонараняващо въртене в опит да захапе собствената си опашка. Всички онези неща, което вашето куче прави и приема като даденост…някои от тях Сю трябваше да си припомни, а други тепърва да усвои.

Първите седмици с нея бяха много трудни. Кучетата опознават света с обонянието си, но Сю не. Тя просто не го правеше. Не душеше нищо, нито в дома си, нито по време на разходка. Сю пиеше урината си, вероятно навик, създаден по времето, по което храна, вода и подслон са й били отказани. Когато се изходеше по голяма нужда, се свиваше и очакваше да я довършим, вероятно спомен от общуването с човека, от когото я спасихме. Когато я докосвахме, стягаше цялото си тяло, вероятно в очакване на същото. По време на разходки не правеше нищо – сякаш насила, плътно зад нас и с наведена глава, тя пристъпваше, игнорирайки околния свят. Единственият дразнител, на който реагираше бяха други кучета (агресивно), непознати хора (колебливо агресивно) и въртящи се неща (категорично агресивно на гуми, колела, преминаващи коли, колички и други). Когато се отдалечавахме от нея, плачеше. Когато оставахме до нея, започваше да се върти в кръг. Всяко наше по-рязко движение, плашеше Сю и тя се впускаше в преследване на опашката си. Когато се опитвахме да я начучим на каквото и да е, също. По това време Сю приемаше два вида успокоителни и едиственият напредък в поведението й бе това, че прие и заживя с Барки, стар познайник, настанен в същия временен дом. В този момент не бяхме категорични, че Сю ще успее психически да се възстанови и да изгради поведение, които да й позволи да живее добре и безопасно в обществото ни…

Да се отказваме, обаче, съвсем не е нашето “нещо” и не, не бе никак лесно, но днес ви представяме новата Сю:

Днес, 4 месеца след спасяването на Сю и 3 месеца откакто работим с нея, можем да ви уверим в едно – Сю е страхотно куче и напредва с изненадващо бързи темпове. Днес Сю не се страхува от непознати. Напротив – радва се на тяхното внимание. Днес Сю не се страхува от нас, напротив – не се отделя от нас. Днес опашката, която преди бе гола и в рани, е покрита с козина. Днес Сю общува с други кучета, малки и големи, на повод или свободни. Днес Сю усвоява команди, играе с Барки, игнорира съседските котки. Днес Сю не пие урината си, защото разбра, че това не е необходимо – вода, храна, подслон, легло, разходка са неща, които са даденост и се случват всеки ден.

Днес, 4 месеца след спасяването на Сю, тя живее в нормалния свят, нашия, и о, да, толкова много й харесва:

Днес Сю е готова да продължи напред и да заживее в свое семейство, в истински дом.

Помогнете й. Споделете това.

П.С: За да осиновите Сю, свържете се с нас на

bu******@le*******.net











или изпратете съобщение до страницата ни във Фейсбук.

“Част от муцуната му висеше, сякаш беше захапал кърваво червено парче месо. Познаваше го отдавна, само че преди време беше изчезнал. Сви се в краката й, страшно слаб, изнемощял, жален. Дори не погледна храната. Сякаш чакаше нещо, или търсеше закрила. Тя беше сама за деня, изтичала до магазина, детето в къщи, никой, на когото да го остави. На бегом по стълбите, бегло познаваше съседката. “Ще погледате ли малката, трябва да хвана една котка в беда!”

Нямаше клетка. Сглоби един кашон, грабна хавлия и обратно навън. Нямаше го. Започна да обикаля местата, на които хранеше котките. Обиколи квартала, с кашона под мищница. Нищо. Почти бе изгубила надежда когато се появи ангел-хранител – прегърбена баба, която също го познаваше. Бабата извади връзка ключове и я разклати. Ето как ставало! Наизлязоха котараци, появи се и той! Останалото беше лесно. За малката бяха пристигнали роднински подкрепления и тя беше спокойна, поръча такси, предупреждавайки, че е с коте, и потегли към клиниката.”

Ето това са любимите ни истории. Много по-лесно би било прибирането у дома и изпращането на отчаян вопъл в интернет пространството от рода на: “В кв. Едикойси на ул. Едикояси има коте с проблем, моля някой да му помогне!”. Но не би. Това момиче направи всичко възможно, и измисли как да преодолее невъзможното, за да помогне на Айс.

А той наистина има нужда от помощ. Остра левкоцитоза (инфекция), за която са започнати венозни антибиотици. Израстъкът на муцунката е тумор. Направени са тестове за панлевкопения, левкемия и спин, пълна кръвна картина и биохимия. Котаран е ок по всички показатели освен имунната недостатъчност, за която тестът е положителен. Това обаче не е основният проблем на Айс. Туморът му пречи да се храни и трябва да бъде отстранен, независимо дали е добър или лош. В четвъртък или петък се планира операция, по време на която ще разберем дали туморът е локализиран или се е разрастнал в костта.. Материал ще бъде изпратен за биопсия, резултатите от която ще имаме две седмици по-късно. Едва тогава ще разберем агресивен ли е туморът и колко светлина има в тунела пред Айс.

Някой би казал, евтаназирайте го, защо да се мъчи – спин, тумор.
Ами, не, вече ни познавате – няма да го евтаназираме.

Погледнахме в очите му.
Там видяхме душа, която иска да живее.
И ние сме изпратени със задачата да помогнем.

 

Помогнете и вие
СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за коте Айс 24169
Paypal:

bu******@le*******.net

Останете с Айс тук.

Преди пет години филмът на Джеймс Камерън “Аватар” с гръм и трясък въведе ерата на 3D киното, като остави много хора безмълвни не само с магическите ефекти, а с посланието, което създателят му беше избрал да изпрати. Вместо да ни забавлява с триизмерни преследвания с коли, триизмерни обири на банки или триизмерни импланти – в момент, в който светът гледаше със затаен дъх, Камерън отправи послание за доброто, неприкосновеността и уважението към живота, и енергията, която свързва всички живи същества.

Поклон пред него за този избор.

Основен рефрен в зашеметяващата приказка беше поздравът “ВИЖДАМ ТЕ“. Всичко важно, което трябваше да се каже, се съдържаше в този израз – I SEE YOU.

Малката Лили Рей е била ВИДЯНА от един добър човек. Той не подминава котето с ужасно изглеждащото око, не си намира извинение защо няма време да му помогне, не се погнусява да посегне и го хване, и експедитивно организира транспорт до ветеринарната клиника. Днес оченцето на Лили Рей беше извадено. Увредено от херпес-вирусна инфекция, спасяването му бе отвъд силите на ветеринарната медицина. Не е отвъд нашите сили обаче да дадем на котето шанс за живот. Навън, то би се изправило пред предизвикателството да оцелее в студената зима, неопитно и полусляпо.

Вие ВИЖДАТЕ ли Лили Рей? Да й помогнем да бъде щастлива. Лили е едва на два месеца, намира се в Централна ветеринарна клиника, и търси временен дом или своя човек. Сметката й до 14 януари 2014 е 312 лв.

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за коте Лили
Paypal:

bu******@le*******.net

Не би ли бил толкова по-хубав нашият свят, ако се ВИЖДАХМЕ един друг по-често. Споделете тази статия, за да помогнете на Лили.