Category Archives: Мисия

Когато си невидим

…следва краят.

Слънчев съботен следобед. Разхождахме се с Макс, любимо куче и стар познайник на Летс Адопт. Градът бе пълен с хора, безгрижно наслаждаващи се на топлия свободен ден. Вървяхме по улица Цар Асен, когато Макс рязко ни дръпна към тротоара. А там…малка, дребна топка се бе свила, навела глава към земята, и чакаше. Чакаше…края.

Дали от безсилие, или от безразличие, котето дори не помръдна. Сякаш предпочиташе краят да настъпи още тогава.

Гледката бе потресаваща – по слабото, недохранено тяло липсваше козина, виждаха се рани,  а очите бяха залепнали от течащата от тях слуз. Без да се бавим продължихме напред, обмисляйки как най-бързо да стигнем до колата си, с която да се върнем и закараме котето до клиника. Но последен поглед към него, преди да продължим, ни разколеба…Хората минаваха край него, някои отвръщаха поглед, други го поглеждаха с отвращение, повечето изобщо не го забелязваха, а той не помръдваше. В този момент разбрахме, че нямахме време и малко по-късно, можеше да е твърде късно. 

Отправихме се към най-близкия магазин – нуждаехме се от нещо, с което безопасно да го пренесем. Когато минути след това с кашонче се завърнахме на мястото, на което го бяхме видели за първи път, него го нямаше. За радост Макс и ловният му инстинкт ни помогнаха бързо да го открием – в изоставен двор, до кутия с вода и непокътната храна, все така свит и с наведена глaва, очакващ своя край. Няколко минути, една прескочена ограда и поредица от закачливи шеги, пуснати от случайни минувачи… Кот бе в кашона и на път за клиниката.

Нарекохме го Асен. Не знаем каква е историята му. Може би винаги е бил бездомен, може би някога е бил здрав и красив. Може би някога се е борил и се е справял. Но в последните месеци животът му е бил толкова труден, че го бе отказал да се бори и за Асен не бе останало друго, освен да дочака да своя край.

След прегледа в Централна ветеринарна клиника, разбрахме, че Асен е на не повече от 2-3 години. Той е с тежка анемия, вероятно причинена от хемобартонела, опасен паразит, предаван чрез ухапване от бълха. С ниско ниво на глюкоза, силно дехидратиран и недохранен, Асен е неспособен да поддържа сам нормална телесна температура.

Вече два дни лекарите се борят за живота му. Венозен антибитик, кръвопреливане, непрекъснато затопляне засега не успяват да стабилизират Асен и всеки един миг, може да бъде последен за него.

Лечението и престоят му в клиниката в най-добрият случай ще са дълги. Ще направим всичко възможно, за да разберем как е изглеждал много преди да се срещнем с него.

Асен вече не е невидимо кълбо на паважа, не и за нас. Ако и вие го виждате, помогнете му на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: Коте Асен

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

или на място в Централна ветеринарна клиника.

Сметката му до този момент надхвърля 300лв, а постъпилите дарения за него са около 30.

Бъдете мислено с него. Той се нуждае от това. Моля, помогнете му и СПОДЕЛЕТЕ.

===

Днес, минути преди да публикуваме тази статия, ни се обадиха от клиниката. След цяла нощ на командно дишане,  Асен си е отишъл. За нас остава да наберем парички за да заплатим сметката му и да съжаляваме, че не сме го намерили по-рано.

Моля, споделете неговия разказ, за да Светът да научи за съдбата на тези, които остават невидими за нас.

Mаги – цената на едно решение

Ако само разбирахме цената на наше решение, дали бихме го взели…

Преди година и половина Маги изглеждаше така… Нечий домашен и вече изоставен любимец, тя бе ужасно слаба, една част от козината ѝ липсваше, другата бе мръсна, сплъстена, а Маги се опитваше да се храни с фасове и  по възпалената зона под опашката се познаваше, че има силна диария.

Разбирахме, че Маги бе в беда, но не разбирахме колко голяма бе тя.

Купища изследвания, проведени в продължение на месец и множество отхвърлени хипотези от едни от най-добрите лекари в България, доведоха до ужасно тревожна диагноза. Маги страдаше от имунен ентерит, автоимунно заболяване, изразяващо се в неправилен отговор на имунната система на тялото спрямо храносмилателната. Имунната система на Маги неправилно разпознаваше съдържимото в храносмилателната система като заплаха за здравето ѝ и не позволяваше на организма ѝ да усвоява приетата от нея храна.

Имунната система е една от най-сложните съществуващи системи изобщо, а автоимунните заболявания остават едни от най-трудно лечимите, с много непостоянен и доста често спорен успех. Маги, която по това време страдаше от неординарен апетит и диария, докато тялото ѝ отслабваше все повече и повече, нямаше много шансове…

Подложихме Маги на терапия с кортекостероиди, имуномоделиращи средства, чиято цел бе да потиснат имунната система на Маги и така да позволят на организма ѝ да усвоява приетата от нея храна. Седмици след началото на терапията  нивото на кръвната захар на Маги стана много високо, тя развиваше диабет. Така спешно, но постепенно трябваше да спрем кортекостероидния препарат и да намерим негова алтернатива. Маги започна да приема Хлорамбуцил, силен химиотерапевтик, използван за лечение на ракови заболявяния и имащ имунопотискащо действие. 

По това време, след 4 месеца в тесните клетки на стационара на клиниката, Маги вече бе във временен дом и това, както по-късно научихме, щеше да спаси живота  ѝ.

Накратко: добрите грижи, спокойната среда и липсата на стрес в приемния дом помогнаха на Маги да се стабилизира и заедно с лекарите взехме решение постепенно да увеличим времето между дозите на имуносупресанта, който приемаше. Така след още 4 дълги месеца, Маги нямаше диария, хранеше се повече от добре и не се нуждаеше от силния лекарствен препарат. Маги бе оздравяла, от състояние, прието за нелечимо.

Това бе една дълга година, през която Маги плати висока цена за решението на нейните собственици да я изоставят. Оставили я да оцелява сама във външната, непозната и враждебна среда, те създали огромен стрес за нея. Този стрес отключил трудно овладимо автоимунно заболяване, което едва не я уби. Това бе цената на тяхното решение да изоставят Маги.

Маги търси нов свой Човек, но истински този път. Най-добрият – този, който никога няма да я изостави.

Пишете ни на bulgaria@letsadopt.net, за да я осиновите и моля, СПОДЕЛЕТЕ.

Разказано от “Осиновена е най-хубавата порода”.

Капка по капка, животът на дете

Понякога биваме критикувани, че спасяваме животни, а “хората мрат по улиците.” Друг път получаваме критика, че приравняваме стойността на живота на котка или куче към този на човек. Животът е свещено тайнство и вярваме, че трябва да се защитава, който и да е неговият приносител – мравка, жаба, котка, куче, кон, слон. Или човек.

Понякога съдбата или който там горе пише правилата на играта (вероятно в движение), са странно предубедени към някоя жива душа, поднасяйки ѝ трудности в мега мащаби.

Ивалена е само на 6, а вече се бори с несправедливо голяма беда. Момиченцето страда от рядко заболяване, регистрирано само 6 пъти в света. Вижте репортажа на БНТ, за да разберете повече за тежкото ѝ състояние. Ивалена има диабет и получава епилептични пристъпи, но те не се дължат на обикновена епилепсия. Антитела, произведени от собствената ѝ имунна система, прогресивно атакуват панкреаса, щитовидната жлеза и мозъка.

“Дори с комбинация на 4-5 антиконвулсивни медикамента в сериозни дози нямаше повлияване на пристъпите, което наложи да се обсъждат другите алтернативи”, коментира проф. Иван Литвенко от екипа, поел случая на момиченцето.

Оказва се че нито една световна клиника не разполага с утвърден протокол за лечение. Заболяването е толкова рядко, че дори няма име. Развива се толкова бързо, че няма време за губене. Лекарите взимат спешно решение да приложат авангардно лечение, при което специална апаратура отделя кръвната плазма, съдържаща проблемните антитела, и влива на нейно място чиста плазма. Методът е известен като плазмофореза. Плазмофорезата цели да намали нивото на антителата (при допустима норма 5 Ивалена има 2000) вследствие на което да започнат да въздействат стандартните медикаменти и методи, прилагани при епилепсия и диабет.

Ивалена получава лечението от един месец, и лекарите засега частично успяват да обуздаят стремителното развитие на болестта. Пристъпите, в началото 300 на ден, са намалели на около 30.

Сериозно усложнение е фактът, че поради изключителната рядкост на заболяването, то не е регламентирано в здравни и законови норми и разпоредби, и трудно се намират клинични пътеки за средства, медикаменти и консумативи. Има вероятност възможностите на лечението в България да се изчерпат и да се наложи заминаване в чужбина.

Никой не знае колко ще продължи борбата на Ивалена – месец, два, година. Засега за нея има утрешен ден, но всеки следващ е въпрос на милост от непознати. Нека станем част от нейното утре, нека ѝ подарим време.

За да продължи да живее, Ивалена има нужда от нашата помощ – финансова подкрепа и дарена кръв.

Как да помогнете?

  1. Споделете тази статия и продължете да я споделяйте.
  2. Дарете сума за спасяването на живота на Ивалена на следната дарителска сметка: BG 38UBBS80021099761130. Сметката е на името на Ивалена Даниелова Вучоглавска, а титуляр е майка й – Антоанета Станкова Гергинова.
  3. Дарете кръв.
  4. Ивалена е кръвна група А. Всички кръвни групи могат да дарят кръв, но кръвна група А най-силно недостига в кръвните центрове.
  5. Кръв може да се дари в цялата страна. Ако сте в София най-ефективно е да се дари в Национален Център по Трансфузионна Хематология, ул. “Братя миладинови” 112, зад хотел “Принцес”.
  6. Преди кръводаряването се попълва декларация , в която в графата “име на болния” се пише Ивалена Даниелова Вучоглавска, а в графата “лечебно заведение” се пише: СБАЛ по детски болести София, Институт по Педиатрия (пизив).
  7. След даряването получавате талонче, с което можете да удостоверите пред работодателя, че сте дарили кръв и според Кодекса на труда ви се полагат 2 дни платен годишен отпуск.

ВАЖНО – за да може Ивалена да се възползва от дарената от вас кръв, трябва да ни изпратите на bulgaria@letsadopt.net номера, написан с химикал върху талончето, за да го предадем на родителите, а те да го представят като доказателство.

Споделете.

Код 150

Преди години попаднахме на проучване. Проучването се занимаваше с проблема с безстопанствените кучета в България и според него на всеки 150 кученца, родени на улицата, 149 измираха и само куче 150 доживяваше първата си година. Запитахме се как ли изглеждаше Куче 150 след своята първа година…

Запознайте се с Павел…

Павел е на не повече от година, а тялото му, слабо и недохранено, разказва тъжна история…

Павел има обърнат клепач, загубил е част от едното си ухо и значителна част от другото. Има краста, сигурен признак на слаба имунна система и лошо качество на живот. Преболедувал е гана. Огромна лошо миришеща рана на задното дясно краче привлича поглед, а под нея се крие абсцес, следствие на ужасно счупване на тазобедрената кост, останало нелекувано в продължение на повече от месец.

“Видяхме го да лежи до една автобусна спирка. Беше се предал.”

Tова щеше да е краят на Павел. Така щеше да завърши живота на Куче 150.

Но Животът имаше други планове за него. Няколко добри човека също. :)

Вече няколко дни Павел получава необходимите грижи в клиника и съдейки по снимките на страничката, създадена от неговите спасители, Павел съвсем се е отказал да се предава. Изключително доверчив, Павел маха с опашка, търси внимание, успява да тича, когато го посещаваме в клиниката. Павел е истинско куче и повече от всичко в момента се нуждае от истински хора, които да намерят място в дома си за него.

Павел се нуждае от временен или постоянен дом. Не изисква специални грижи, едиствено специално добър човек. Пишете ни, за да му помогнете.

За да дарите средства за Павел, моля, последвайте този линк и се присъединете към неговата страничка.

Моля, споделете историята на Павел на стената на своя профил. За Куче 150.

Лесният път, грешния път – къде сте нужни тази неделя

Спорт, шахмат, изкуство, театър, музика, домашни любимци, празничен концерт и най-накрая…заря. В продължение на седмица мъничко градче е център на веселие заради празника, провеждан в него всяка година. Едноседмичното мероприятие се нарича “Шопски празник”, насловът е “Що е европско – Оно е от шопско”, а градчето е Елин Пелин и само седмица по-рано същото би ви посрещнало с тази гледка…и още десетки като нея…

Това е трупът на бездомно куче, напуснало този свят по особено болезнен начин след поглъщане на умишлено отровена с пестициди храна.

Всяка година седмицата преди празника е последна за десетки безпризорни животни. Методът е винаги един и същи, доказват направените от местни активисти аутопсии. Трудно е да се оспори – това е организиран акт. Също е нехуманен, неморален и незаконен. 

Според Закона за защита на животните всяка община трябва да приеме програма за овладяване на популацията на безстопанствени животни на територията си. Безстопанствените животни трябва да бъдат настанени в приюти, като залавянето и пребиваването им там следва да не застрашва здравето на животното, а евтаназия се допуска само при определени обстоятелства.

Към момента община Елин Пелин не разполага с изработена програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Това заедно с организираността и повтаряемостта на акта по изтравяне на безстопанствени кучета поражда сериозни подозрения. Питаме се дали органът, чиято отговорност е да се справи с проблема с бездомните животни, не е всъщност същият, който игнорира, а след това и потъпква закона, уреждащ отношенията ни с животните.

В неделя в 17ч. през сградата на общината в гр.Елин Пелин се събираме, за да защитим тези, които не могат да се защитят сами и да изискаме отговор от общината на подозренията си. Насловът на протеста е Лай за живот.

Моля, присъединете се към нас…