Category Archives: Щастливи истории

Българин от старо време

Дядо Георги

Това е дядо Георги.

Дядо Георги е роден в началото на миналия век по време на Първата световна война. Сражавал се е за България по време на Втората световна война. Дядо Георги обичаше родината си, дома си, своя котарак и всяка животинка, завършила в неговия двор…

Дядо Георги живееше в пустеещо селце в северна България. Къщите около неговата бяха празни, улицата пред дома му – обрасла с плевели, а през 5 къщи минаваше път, свързващ два областни града.

Знаете ли какво правят хората по селцата, когато вече не се нуждаят от кучето си? Изоставят го край пътя, а ако са милостиви към животинката – в съседното село.

Познавахме дядо Георги по стечение на обстоятелствата. През последните няколко години няколко кучета, изоставени на междуградския път, минаващ близо до къщата му, завършваха в двора му. Дядо Георги ги приютяваше, грижеше се за тях и с наша помощ или на приятели намираше дом за тях.

Тази година в началото на септември след кратко боледуване дядо Георги си отиде на 99 години. Седмица преди дядо Георги да се разболее в неговия двор се приюти женско кученце в напреднала бременност. Дядо Георги нарече кученцето Канбера.

Ситуацията на Канбера и нейните малки не е никак добра. Дребничката мама Канбера и нейните мъници са се приютили под навеса за дърва в двора на дядо Георги, а възрастна жена ги посещава веднъж дневно, за да ги нахрани.

Става студено, в тази част на селото се появяват и диви животни. Не знаем докога възрастната жена ще има сили да ги посещава, а навесът за дърва не може да ги предпази от идващата зима.

Приятели, трябва да намерим домове първо за мъниците, а след това и за майката. Ако сега дядо Георги бе сред нас, въпреки възрастта си или заради нея, той щеше да прави всичко възможно, за да намери решение на мъниците, вероятно щеше да осинови мама Канбера и щеше да се свърже с общината, за да изпратят ветеринарен екип, който да кастрира майката.

Това са снимките на малките (при следващото ни посещение ще снимаме и майката):

Пуделхунд

Пуделхунд (момиче)

Илани

Илани (момче)

Мънч (момче)

Мънч (момче)

Лохси (момиче)

Лохси (момиче)

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история и ни помогнете да намерим домове за Пуделхунд, Илани, Мънч и Лохси.

Трябва да успеем заради дядо Георги, заради изоставените, които няма да получат този шанс и заради самите нас, защото:

“Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро.”
Дядо Либен в “Българи от старо време” от Любен Каравелов

===

6 Май, 2016

Днес, 7 месеца по-късно, всичките кучвоци са отдавна осиновени и се радват на чудесни семейства.

Илани вече се казва Бъди, дели дните си с рошавия и мил Таки и заедно със своите двама човеци кръстосва гори, планини и други приказни места.

Let's Adopt Bulgaria, Ilani

Моменти от живота на Илани, известен още като Квадратно Куче, с гордост носещ името “Бъди”

След Илани, към своя дом замина Мънч. Мънч се радва на двама големи човеци, техните две дечица и тяхното куче Пухан. Мънч е изял дивана им, редовно мести нещата им, има категорично мнение относно коледната украса и досажда с все сили на Пухан. Изобщо, нищо “кучешко” не му е чуждо.

Първа среща на Мънч с част от новото му семейство

Първа среща на Мънч с част от новото му семейство

Пуделхунд ще живее с кучето Зита (http://bg.myletsadopt.com/zita), котето Миши от къщата на Милка (http://bg.myletsadopt.com/milka/) и няколко прекрасни човеци. До този момент знаем, че Пуделхунд е изяла няколко зарядни за телефон и не харесва лошото време (белите, които прави са правопропорционални на дъждовното време навън :))

Пуделхунд и Зита

Пуделхунд и Зита

Лохси се сдоби с прекрасно семейство в София. Обожава да спи в дъждовно време и се научи да отваря врати, осиновителите се надяват да се научи и да ги затваря :)

Лохси и Елизабет при поставянето на последната ваксина на кученце в Централна ветеринарна клиника в София

Лохси и Елизабет при поставянето на последната ваксина на кученце в Централна ветеринарна клиника в София

Канбера, майката на мъниците, бе кастрирана, ваксинирана и осиновена от близките на дядо Георги.

Приятели, благодарим ви, че споделяхте, разказвахте и намерихте 4 прекрасни семейства за мъниците на дядо Георги.

Ако днес беше жив, дядо Георги щеше да е навършил 100 години, щеше да ви благодари и щеше да ви разкаже колко много обича България. И вас. :)

Светла ти памет, дядо. Радваме се, че те познавахме.

* Новини за мъниците и техните семейства ще публикуваме на нашата Фейсбук страница.

** Координатор на мъниците на дядо Георги бе Диана.

Преди да изоставите Мустачко

..вижте какъв можеше да бъде неговият край…

Беше неделя и се отбихме в близката бензиностанция за чаша чай. Когато се настанихме на масичката до прозореца и погледнахме навън, видяхме това:

Let's Adopt, Pier

Хора на бензиностанцията нямаше, времето беше мрачно и хладно, скоро щеше да завали, а под една от масите тихо умираше коте.

Свито в поза, издаваща силна болка, заболо нос в земята, котето не реагираше нито на преминаващите от време на време коли, нито на тътена от задаващата се буря. Когато се доближихме до него, котето едва повдигна глава:

Let's Adopt, Пиер

Докато изчаквахме служителите на бензиностанцията да намерят кашонче, с което да ни услужат, научихме историята на му.

Няколко дни по-рано Мустачко бил изоставен на бензиностанцията. Останал без дом и семейство, той се впуснал в търсене на нови такива – Мустачко се втурвал към всяка кола, спряла на бензиностанцията и с плач следвал всеки човек, слезнал от колата си. Някои хора прогонвали Мустачко, други го игнорирали, трети споделяли храната си с него и въпреки че Мустачко правел всичко по силите си да спечели нечие приятелство, той оставал все така сам, без дом и без семейство. 

И в някакъв момент, докато тичал след поредния човек и търсел своето спасение, Мустачко попаднал в беда – без да забележи една от колите, излизащи от зоната за зареждане на бензиностанцията, Мустачко се озовал между колелата й и само вселенската воля не позволила това да му струва живота му… Със счупено краче и огромна охлузна рана, провалил се в това да спечили свой верен приятел, Мустачко се предал и се оттеглил под масата на снимката и зачакал…своя край.

Натоварихме Мустачко в кашонче от кроасани и се отправихме към най-близката клиника. По време на прегледа, между четирите стени на манипулационната и обграден с хора, които му обръщаха внимание, Мустачко вече не бе умиращото коте от бензиностанцията. Попаднал в позната обстановка, усещайки грижата на лекарите, Мустачко се чувстваше спасен и въпреки счупеното краче и силно инфектираната охлузна рана, той успяваше да се закрепи прав и с любопитство да следи всяко нещо, което се случваше около него:

Let's Adopt, Пиер

От седмица Мустачко се намира в Централна ветеринарна клиника в София. Счупеното му краче е превързано с плътна фиксираща превръзка, която не позволява на зарастващата кост да се размести и помага на голямата охлузна рана да заздравее. Всеки ден превръзката на Мустачко трябва да бъде внимателно подменяна с нова, а движението му ограничено до тясната клетка в стационара и така в продължение на две седмици, докато крачето на Мустачко напълно заздравее. Междувременно Мустачко приема антибиотици, които да се справят с инфектираната охлузна рана и се бори с остра бактериална инфекция, вероятно резултат от отслабената му имунна система.

Let's Adopt

===

11 септември, 2014

Вижте кой вече не е в клиниката! Мустачко!

Милият котак пребори бактериалната инфекция, а крачето му е напълно здраво.

Мустачко иска да ви благодари, приятели. Защото с ваша помощ той отново може да прави любимото си нещо – да изучава света.

Let's Adopt Bulgaria, StashМустачко търси своя Човек. Пишете ни, за да го осиновите.

===

10 октомври, 2014

Приятели, след едно изоставяне, една счупена лапа, продължителен престой в клиниката и месец в приемен дом, Мустачко намери своето семейство.

Мустачко дели дните си с Мики, друг герой, познат ви от страницата на Летс Адопт България, има прекрасно семейство и приятели, които никога няма да го изоставят.

Благодарим ви, че помогнахте това да се случи. Оставяме ви с няколко снимки на Мустачко и Мики от техния нов дом.
Let's Adopt, StashLet's Adopt, Stash

Let's Adopt, Stash

СПОДЕЛЕТЕ. За щастливите истории.

Невероятно, но днес разказваме ви за Трохичка(О)

Това е една от онези истории, за които е трудно да повярваме, че пишем. Една от онези истории, в които главният герой, въпреки ред неволи и ниски шансове за оцеляване, е все още сред нас…

Представяме ви Трохичка и тя е точно толкова голяма:

Не знаем какво се е случило с Трохичка. Вероятно загубила котешкото си семейство, останала сама, голяма колкото юмрука ви, тя някак е оцелява без помощ. Била е гладна, била е слаба, вероятно – болна, бягала е, крила се е, страхувала се е, изпитвала е болка. О, да, силна болка…

Трохичка е намерена от учител в близост до училището, в което преподава. Слаба, изплашена и с влачещи се задни крачета. С малко ловкост и без да се отказва, учителката успяла да улови Трохичка. Бърза консултация с местна клиника по телефона очертала недобра диагноза за Трохичка – вероятно нараняване на гръбнака, висок риск от липса на чувстивтелност и контрол в задната част на тялото,  очаквана препоръка за евтаназия…

Тогава учителката започнала да търси помощ. В интернет, сред приятели, близки, познати, във форуми и така докато историята на Трохичка не стигнала до нас.

Още на следващия ден в кутия за обувки малката Трохичка замина към Централна ветеринарна клиника и днес, няколко дни по-късно, новините за Трохичка са добри.

Трохичка има волеви контрол над отделителните си функции и не само – гръбнакът й е по всяка вероятност здрав, а състоянието на задните крачета, свити в непривична поза и влачещи се безполезни след нея, се дължи на счупена тибия в едно от крачетата и обща мускулна слабост, резултат от липса на добра, а понякога каквато и да е храна. Всъщност Трохичка е толкова слаба, че в момента операция на крачето не може да бъде извършена, организмът й може да не издържи на упойката, от една страна,  а от друга, заради не добрата плътност на костта и недостигът на калций, крачето може да не заздравее.

Така Трохичка се нуждае от десетина дни в приемен дом, в който с помощта на добра храна да укрепне. Ако ви се намира местенце за нея, пишете ни – Трохичка не изисква специални грижи.

===

Новини 6 Юли

Трохичка, всъщност, се оказа много мил и мек ТрохичкО:

Последните две седмици Трохичко изкара във временен дом, където с помощта на чудесни грижи той доби доверие в хората и бързо навакса изоставането в растежа и теглото си. С това, за жалост, добрите новини за котето Троха приключват…

През последните две седмици Трохичко не започна да използва здравото си задно краче, както се надявахме. Така към съмненията за счупено задно краче, се добавиха и тези за гръбначна травма. Какво означава това? Вероятно прешлен или прешлени от гръбначния стълб на Трохичко поради удар, а може би и лоша плътност и от там неправилна форма, притискат гръбначния мозък и по този начин не позволяват сигналите от главния мозък да достигнат до задните крачета на Трохата.

Травма от рентгеновата снимка на Трохичко, обаче, не личи:

Ето защо във вторник ще посетим хуманна клиника и с помощта на скенер ще направим множество напречни снимки на тялото на Трохичко, надявайки се така да надникнем в гръбначния канал и да открием какво не позволява на Трохичко да тича, така както само едно малко коте може. 

Междувременно имаме задача да намерим местенце за Трохичко, на което той да продължи възтсановяването си. Ако можете временно да приютите Трохата, не се колебайте да ни пишете на bulgaria@letsadopt.net или до нашата Фейсбук страница. Трохичко не изисква специални грижи, а само добро сърце (което вероятно ще открадне).

===

Новини 11 юли

Във вторник, заедно с екип от лекари, Трохичко пое към хуманна клиника, в която с помощта на скенер и под упойка направихме множество напречни снимки на тялото му. Така се надявахме да надникнем в гръбначния канал на Трохичко и да открием какво не му позволява да тича, както само едно малко коте може. Новините са добри, и не съвсем…

Какво видяхме? Сводът на един от прешлените на гръбнака на Трохичко е по-нисък с 1-1.5 милиметра и притиска гръбначния мозък, който е с диаметър едва 3-4 милиметра.

Какви са шансовете? Трохичко има дълбока чувствителност или с няколко думи: ако ощипете силно Трохичко по задната лапа, той ще разбере, че сте го направили. Това означава, че дори и да не успява да ходи, шансовете на Трохичко да се възстанови напълно са добри. 

Какъв е планът? Колкото повече време гръбначният мозък на Трохичко остава притиснат, толкова по-трудно и невъзможно ще е възстановяването му. Това означава, че трябва да направим операцията за поправяне на ниския свод възможно най-скоро и без да отлагаме.

Какви са рисковете? Трохичко е много малък, а поставянето под упойка винаги крие рискове работата на организма да бъде нарушена и той да не издържи.

Каква е цената? Висока. Операциите на гръбначния стълб са винаги сложни и продължителни. В момента очакваме цена от клиниката, като по всяка вероятност цената ще бъде малко под 800лв (с престой, анестезия и други придружаващи разходи).  

След като ви запознахме с Трохичко, вие дарихте 400лв, от които все още разполагаме с 200лв. Така не ни достигат около 600лв, които трябва да съберем до дни.

Приятели, знаем, че е лято, вероятно се подготвяте за семейната почивка, вероятно по-малко се сещате за нас, но истината е, че Трохичко има само вас. За да му помогнете в борбата му да тича отново, използвайте нашата банкова сметка или Пейпал акаунт:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за котето Троха, 26580

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също можете да заплатите част от разходите на Трохичка на място в Централна ветеринарна клиника или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Моля, помогнете и СПОДЕЛЕТЕ. За Трохичко и волята за живот.

===

Новини 12 юли

Let's Adopt, Bulgaria

Хей, днес сетихте ли се поне веднъж за Трохичко? Какво говорим, разбира се, че сте се сетили…. 

Трохичко днес се сдоби с нова прическа и с прясно ОПЕРИРАН прешлен. Операцията е минала добре и без усложнения. 

На снимката виждате упоения Трохичко преди началото на сложната операция. Огромни благодарности към Central Vet Clinic, че успяха да го вместят в натоварения график и че направиха тeзи снимка за нас:

Let's Adopt Bulgaria

Сега всичко вече е в ръцете на Трохичко, приятели. Бъдете мислено с котан идните седмици и му пожелайте скоро на 4 крачета да преследва слънчеви зайчета.

Let's Adopt Bulgaria

===

Новини 25 Октомври

Няколко месеца по-късно искаме да споделим с вас: Трохичко все още не е възстановил контрола над задните си крачета напълно, но Трохичко намери нещо много по-важно…

Когато поехме случя на Трохичко, не се и надявахме, че парализиран той би намерил дом в България. Но в България наред с всичко, се намират и невероятни люде…

ТРОХИЧКО Е ОСИНОВЕН, приятели, пре-щастливо при това:

Let's Adopt, Bulgaria
Трохичко със своите парализирани крачета докосна прекрасно семейство. Още повече – Трохичко си има другарче, с което да дели игра. Рехабилитация, сън, храна, игра и някоя беля – така минава денят на Трохичко (вече Макси в новия си дом).

Радвайте се, мили хора, защото вие го направихте – вие превърнахте Трохичко от безпомощно парализирано несретниче в щастливото, обичано котараче от снимките.

БЛАГОДАРИМ ВИ.

Let's Adopt Bulgaria

Let's Adopt Bulgaria

Рошко – измъкнахме и него

Това е Рошко и той е другото куче на собствениците на Сю.

За разлика от Сю, Рошко е е имал свободата да се разхожда в двора и е получавал храна. Рошко е бил техен любимец и когато го взехме, собствениците ни дадоха и един шампоан… Тогава Рошко изглеждаше така:

Видът на Рошко бе много тревожен. Зад огромното количеството мръсотия и спластена козина можеха да се крият всякакви инфекции, паразити, рани, дори и некротизираща тъкан. Рошко видимо имаше проблем с очите – бяха възпалени, клепачите – увиснали, а от ъгълчетата им изтичаше гной.

Собствениците на Рошко не бяха категорични от колко време той е с тях, но по всяка вероятност това бе първият му преглед и предстоеше първата баня в живота му:

За радост след отстраняването на спластената козина по тялото на Рошко се откриха само няколко рани, основно по ушите и само една от тях – притеснителна.

След като бе прегледан и от офталмолог, се установи, че Рошко има запушена слъзна жлеза.  Това е доста неприятно състояние – очите не могат да се овлажняват добре, защитният им филм изтънява, лесно се развиват инфекции, които често се превръщат в хронични. Дори и не животозастрашаващо, това е мъчително състояние. Така с постоянно възпалени очи и килограм мръсотия по себе си, Рошко е живял години наред.

Като любимец на собствениците, освен храна Рошко е получавал и по-човешко отношение – за разлика от Сю той не се страхува от хора и търси внимание. Е, и на него не му се разминало – когато посегнем да го погалим, той се свива и очаква да го ударим. 

Рошко се нуждае от помощ – необходими са средства, около 500лв (към 19 март 900лв, поради упояване за ревизия на операцията на слъзните жлези, допълнителни изследвания, заради кашлица, включително и рентгенови снимки и включването на допълнителени препарати, които да помогнат с хроничната инфекция на очите), с които да покрием операцията на очите, кастрацията на Рошко, всички изследвания и престоя в клиниката му, докато организираме настанаването му в приемен дом. Ако можете да му помогнете, моля, направете го на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Рошко, 24567

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Също можете да заплатите част от разходите на Рошко на място в Централна ветеринарна клиника или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Ако можете временно да приютите Рошко и искате да помогнете на едно куче да си припомни какво е да бъдеш истински кокер, моля, изпратете съобщение до страницата ни.

Мола, СПОДЕЛЕТЕ. За Рошко.

===

13 март

Знаете ли какво…

ВИЕ направете фокусирана снимка на Рошкко по време на изписването му, след като повече от седмица е живял в стационара на клиниката. Та той е кокер и съвсем истински при това! 

Рошко напусна клиниката, за да продължи лечението си във временен дом. Скоро ще споделим как Рошко се справя с промяната.

Дори и на нефокусираната снимка очите на Рошко изглеждат тревожно. Няколко вида капки, два антибиотика, постоянство и добри грижи се надяваме да му помогнат.

Огромни благодарности на Сабина, временната стопанка на Рошко, която ще му помогне да заживее в света на нормалните хора.

Стискайте плаци на Рошко и поглеждайте тук за новини.

===

19 март


Това е снимка на Рошко от неговия временен дом. Kато всеки истински кокер, Рошко се настани на най-удобното място в дома.

Рошко е невероятен – неочаквано социален и добър. Има отлични навици. Ако си търсите малък и верен другар, пишете ни на bulgaria@letsadopt.net. Рошко ви очаква.

===

1 април

И заживели щастливо…или иначе казано Рошко намери своето семейство.

Рошко е невероятен късметлия. Обичан и глезен, той всяка сутрин се радва на чистия въздух в морската градина на град Варна. Очите му изглеждат все по-добре, а Рошко най-сетне научи какво е да си член на семейство, в което живееш.

Успех, миличък Рошко. Бъди много, много щастлив. Ще ни липсваш.

Пиратът! Осиновен!

Нашият пръв успех в България: Пират
Скъпи приятели от българската мрежа,
За мен е удоволствие да обявя, че малкият Пират е осиновен във Варна от нашата приятелка Нася.
Пират ще живее с три кучета и котка в чудесен дом.
Осиновяването на Пират е много важно. То първият успех на Let’s Adopt в България.
Надяваме се, че това е първият от много бъдещи успехи. Ето някои примери за работата ни в други страни.. разгледайте ги.. всеки един е удивителен.
Бих искал да ви помоля да поканите в тази група най-специалните хора от вашите приятели. На този етап трябва да се фокусираме върху качеството, не количеството. Успехът на тази група и ефектът от нея ще зависят директно от качеството на нашите членове.
Моля ви, поканете приятелите си в Let’s Adopt!
Преди няколко дни получих обаждане от една приятелка Мария от България.
Бяха го намерили в старо ЖП депо, целият в машинно масло, много слаб, с кожен проблем, предизвикан най-вероятно от химикалите, едно инфектирано и едно липсващо око, и счупена челюст с няколко накриво стърчащи зъба. Разбрахме, че един от охранителите го биел с полицейска палка – най-вероятно причината за липсващото око и счупената челюст. Той вече е кастриран, успешно излекуван от белодробни паразити, единият стърчащ зъб е изваден, ваксиниран е и кожният проблем е излекуван.
Нашите приятели вече имат няколко котарака, като един от тях е много болен; спасяването на новонамереното коте щяло да усложни нещата.
Те го направили въпреки това.
И ето го.. Нарекохме го Пират, страхотно име за котарак със страхотно присъствие.
Пират е много добричък, обича хора и се спогажда с почти всички. Обича да се гушка върху гърба на хората докато гледат телевизия в леглото, затова трябва да внимавате да не се окажете с котка на главата!
Пират в момента е в България, би било прекрасно ако можем да му намерим дом тук, но мрежата в страната все още е много малка. Ако на Пират му се наложи да лети, няма значение.. той обича да пътува.
Осиновете този български Пират.. трудно ще намерите по-трогваща съдба..
Условия за осиновяване:
– Семейството трябва да има ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО ДРУГО ЖИВОТНО понастоящем. Искаме да се уверим, че семейството разбира отговорностите на грижата за домашен любимец.
– Пират ще бъде вътрешна котка. Достъп до градина, разбира се, е плюс.
– Пират ще бъде на суров хранителен режим (www.rawfedcats.org)

contact: viktor@myletsadopt.com