Category Archives: Мисия

Тими, който заслужаваше да умре

Това, което ще ви разкажем днес навярно ще ви шокира, после ядоса и накрая разплаче.

Но ако сърцето ви умее да прощава, простете.

Ако ли умее да обича, позволете ни да ви срещнем с Тими.

Няколко дни преди Коледа научихме за котарак, оставен за евтаназия в клиниката.

Когато посетихме клиниката, за да научим причината за смъртната присъда, се запознахме със здрав, домашен и много изплашен черен котарак…

Тими се беше свил в края на клетката си и ни предупреждаваше да не го доближаваме.

Let's Adopt Bulgaria, Timmy

От котан бе решил да се освободи не кой да е, а хората, отгледали го от малко коте – неговите стопани. Причината – бил агресивен и правел бели. Но това не бе всичко…

От разказа на лекарите разбрахме, че през пролетта Тими е паднал от петия етаж и се е сдобил с две счупени крачета. Едното заздравяло само, а другото било поправено с външен фиксатор, който трябвало да бъде изваден от крачето в началото на септември.

Но вместо в началото на септември, стопаните се появили в клиниката с Тими в края на декември и вместо да извадят външния фиксатор от крачето му, те подписали протокола за евтаназията на Тими.

Let's Adopt Bulgaria, Timmy

Днес, съвсем скоро след раздялата със стопаните си, външният фиксатор от крачето на Тими е изваден, а Тими е мек, гальовен и любопитен към света.

Каква би могла да бъде причината поведението на младо коте да бъде „агресивно“ или „твърде палаво“… Навярно възрастта, навярно това, че е котка, по природа щура, …навярно дискомфорта от носенето на външен фиксатор повече от половин година… Можем само да гадаем.

Но знаем едно със сигурност – каквото и да е накарало стопаните на Тими да се се откажат от него, то не е в състояние да накара нас да направим същото.

И ако ви се иска да хвърлите камък, молим не го правете. Първо, няма да достигне до стопаните на Тими и второ, няма да помогне на котан…

Днес имаме по-важна задача. Тими се нуждае от временно местенце. И от сърце, което да превземе. ☺

Пишете ни, за да му помогнете и споделете тази история с приятели.

Let's Adopt Bulgaria, Timmy

* Новини за състоянието на Тими ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.

Facebook

Twitter

Tumblr

Чунка – след няколко препоръки за евтаназия

Преди девет месеца научихме за възрастен дядо и неговото дворно коте. Месец по-рано, неизвестно кой или какво бе откъснал опашката на котето, а в онзи момент то губеше апетит и малко по малко гаснеше.

Чунка при приемането му в клиниката. Установена бе стара фрактура в областта на таза.

Два дни по-късно Чунка бе настанен в Централна ветеринарна клиника с ужасна рана в задната част на тялото и много остър цистит. Тогава не предполагахме, че пред нас стоеше един от най-трудните случаи, спасени от Летс Адопт…

Две операции на уретрата, два уросепсиса, вторият от които изключително тежък, няколко препоръки за евтаназия, месеци интензивна терапия и наблюдение и девет месеца по-късно Чунка все още е с нас. И не само – урината на Чунка е бистра, кръвната картина нормална и няма помен от острия хроничен цистит, с който кот бе приет в клиниката и който бе най-голям риск за живота му.

През последние девет месеца Чунка спечели живота си обратно. Няколко пъти. През последните девет месеца, обаче, Чунка загуби друго – забрави какъв е живота, тогава когато не трябва да се бориш за него.

Чунка в един от 300те дни, в които се бореше за живота си в клиниката

Защо ви разказваме всичко това? Защото тази седмица за първи път от девет месеца насам, Чунка ще напусне клиниката и ще бъде настанен във временен дом. Тази седмица Чунка вмесно тясна клетка в стационара, катетър и венозни системи, ще има собствена стая, играчки, може би елха, хора, които да му се радват и прозорец, през който да наблюдава света.

И в този момент искаме да споделим с вас – първо, ужасно много се радваме за Чунка, толкова, че нямаме търпение и второ, ужасно много се притесняваме за него, толкова че обмисляме всякакви способи да намалим стреса от смяната на обстановката за него, за да не рискуваме нова инфекция на пикочните пътища.

Приятели, ако четете това, моля, първо, пожелайте кураж на Чунка, защото ще му е нужен, и второ, помогнете му като дарите за покриване на огромната сметка (към момента над 1000лв), която кот натрупа в клиниката:

Пейпал:

Банка:
СНЦ Летс Адопт – България (или само Летс Адопт ако ползвате EPAY)
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Чунка (32720)

Също можете да дарите 1,00 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT или да заплатите част от разходите на Чунка на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 32720.

Моля, останете мислено с Чунка и СПОДЕЛЕТЕ тази история с приятели.

* Новини за състоянието на Чунка ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.

Чунка, когато общува с нас

Facebook

Twitter

Tumblr

Ми с премазаната лапа

Знаете ли каква част от родените на улицата котета доживяват първата си година? Много под 1%.

Малко преди да стане част от тази статистика, историята на коте Ми достигна до нас…

Родена на улицата, Ми беше много по-малка от останалите котета в котилото. Причината – раздробена задна лапа, с която Ми беше оцелявала в продължение на седмици.

Когато начуихме за Ми, тя беше много слаба, ужасно мръсна, отпаднала и по всяка вероятност изпитваше силна болка. Ми се нуждаеше от спешна операция, преди счупеното краче да се възпали и в тялото й да се разпространи непреборима инфекция.

Без да отлагаме Ми беше оперирана по спешност в Централна ветеринарна клиника в София.

Ми беше оперирана по спешност скоро след като научихме за нея

4 фиксиращи шини, няколко шева и два часа по-късно, Ми се събуждаше от упойката, а раздробеното задно краче изглеждаше ето така.

Днес Ми се възстановява във временен дом и очаква втора операция на крачето, с която да премахнем фиксиращите външни шини.

Какво се бе случило с Ми и как бе успяла да оцелее в това състояние толкова време на улицата, никога няма да разберем. Какво ще се случи от тук насетне, знаете, зависи от нас.

Приятели, моля, помогнете ни да спасим Ми и дарете за нейното лечение:

Пейпал:

Банка:
СНЦ Летс Адопт – България (или само Летс Адопт ако ползвате EPAY)
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Ми (36690)

Също можете да дарите 1,00 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT или да заплатите част от разходите на Ми на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 36690.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история с приятели.

* Новини за състоянието на Ми ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.

Ми се събужда от упойка след операцията на крачето

Facebook

Twitter

Tumblr

Кога за последно плакахте от безсилие?

Ние сме хора, които се занимават със спасяване на животни. Свикнали сме да виждаме всякакви ужасяващи гледки и се учим да не оставяме чувствата да замъглят съзнанието ни, защото това пречи на трезвата ни преценка. Днес, обаче, това е много трудно.

Хората са много добри в това да бъдат съдници. Не съдим само другите хора, а и всичко останало живо, съществуващо около нас и преценяваме кое заслужава да живее и кое не. И когато решим, че нещо ни пречи и не трябва да съществува, сме способни на много, за да го премахнем.

Малчо при настаняването му в новото му семейство.

Вчера вечерта ни се обадиха от Централна Ветеринарна Клиника с резултати от аутопсията на Малчо, който внезапно вчера сутринта си отиде, след като вече бяхме въздъхнали с облекчение, че сме намерили сигурен и прекрасен дом за него. Ден по-рано Малчо се беше чувствал зле и вчера лекарите трябваше да му помогнат да се оправи, но той не доживя да посети отново клиниката.

Според аутопсията, Малчо е имал кръвоизливи във всичките си основни органи. Кръвоносните му съдове са се самоунищожавали бавно и необратимо, без никакви външни признаци, в продължение на седмици. Той е изпитвал невероятни болки и въпреки това е имал силата да се радва на света около себе си и на същите тези хора, част от биологичния вид, който бе измислил най-бавното и мъчително страдание, на което да го подложи…

Малчо е бил отровен с бавнодействаща отрова за плъхове. Вероятно седмици преди да стигне до нас. Отрова, създадена абсолютно преднамерено и съзнателно от човека, за да причинява бавна и мъчителна смърт на всякакво животно с размер, близък до този на голям плъх.

Тъй като плъховете са много интелигентни животни, те разбират, когато някой от техния вид умре внезапно от отрова и така се спасяват като не ядат от мястото, на което за последно е бил умрелият плъх. Тъй като плъховете са в списъка с нежелани биологични видове, никой не смята за нужно да зачита способността им да изпитват болка и агонията е често последствие от методите за унищожението им.

Тази отрова, подтискайки производството на витамин К (който отговаря за съсирването на кръвта) причинява травми по стените на кръвоносните съдове и предизвиква вътрешни кръвоизливи, с които организма се бори без никакъв шанс за успех.

Малчо тежи едва 700 грама, но е бил достатъчно силен, за да се бори за живота си седмици, без никакви външни признаци. Дори при посещението си в клиниката, преди да бъде осиновен, бе преминал успешно тестове за инфекциозни заболявания и бе наблюдаван от лекарите, без да събуди у тях и най-малко съмнение, че може да не се чувства добре.

Тъжни сме, защото Малчо си отиде.

Гневни сме, защото не можем да намерим сили да преглътнем „нуждата” от съществуване на това нечовешко мъчение и милионите живи същества, които ще трябва да умират в агония седмици наред, докато то работи по унищожаване на живите последствия от човешкото безхаберие.

Гневни сме, защото колкото и да се борим да превърнем света, в който живеем в едно по-хубаво и мирно място, обръчът на безчувствност и жестокост около нас се затяга с всеки ден. С всеки живот, човешки или не, който бива жестоко изтръгнат, защото е зависел от човешката милост, която в момента смятаме, че бавно и сигурно напуска нашият биологичен вид.

Една шепа живот е угасвала бавно в ръцете ни, разкъсвана късче по късче, докато ние сме мислели, че помагаме светът да се променя към по-добро.

Една шепа живот угасва всеки ден и всяка минута в невероятните мъки, които е преживял Малчо, а ние можем само да стоим отстрани, да стискаме зъби и да прикриваме сълзите от безсилие.

Малчо в своя дом. Няколко дни по-късно Малчо си отиде внезапно.

Facebook

Twitter

Tumblr

Как Борко щеше да си отиде

Беше събота сутрин и преглеждахме съобщенията до страницата. Попаднахме на следното:

Момиче на 18 години се опитваше да събере 300лв, за да осигури операция на котето, което бе намерила ден по-рано пред кварталния супермаркет. Момичето бе направило колаж от снимки на котето с апел за помощ и разпространило историята му в интернет. Две жени бяха обещали да помогнат със средства, а в понеделник Луиза (момичето) щеше да помоли директорката на своето училище да поставят кутия за дарения със снимка на Борко (котето) и да помоли своите съученици да й помогнат да събере сумата. В онзи момент Борко вече се изморяваше бързо и дишаше трудно. Борко имаше диафрагмална херния.

Диафрагмата е мускул, който разделя гръдната от коремната кухина и по този начин осигурява нормална работа на сърцето и белия дроб. Когато цялостта на диафрагмата е нарушена, т.ест налице е диафрагмална херния, черният дроб, червата и стомахът навлизат в гръдната кухина, притискат белия дроб и сърцето, нарушават работата им и застрашават сериозно живота на котето. Още по-лошо – необходимо е съвсем малко време, за да се образуват сраствания между органите и съвсем малко повече тези сраствания да останат непоправими.

С няколко думи – диафрагмалната херния е животозастрашаващо състояние, което трябва да бъде поправено при първа възможност. Или иначе казано, докато Луиза правеше всичко възможно с помощта на своите учители, близки, приятели и съученици да събере парички за операция, Борко по всяка вероятност щеше да си отиде.

Луиза и Борко. В този момент Луиза ве още не знае, че състоянието на Борко е животозастрашаващо.

В събота в 16ч. екип от изключителни лекари в Централна ветеринарна клиника оперира Борко по спешност. В 19ч. операцията бе приключила, Борко се събуждаше от упойка и запазваше всички шансове да се възстанови след операцията.

Борко е четвъртото котенце с диафрагмална херния в историята на Летс Адопт България. Ако Борко успее да се възстанови, той ще е първото оцеляло.

Състоянието на Борко е много сериозно и в идните седмици той ще се нуждае от всяка подкрепа.

И преди да ви помолим да се включите в кампанията и да дарите за Борко, ще споделим с вас следното…

Истории като тази, истории, в които разказваме как един човек се бори за попаднала в беда животинка, събират много коментари и много малко подкрепа. “Дано има повече такива хора” е нещо, което четем най-често под нашите постове. И преди да си пожелаете същото и да продължите напред с понеделника си, моля, помислете над следното…

Ако семействата на тези хора не можеха да им помогнат, ако близките им не се интересуваха, ако приятелите и обществото ги игнорираха, ако ние не се опитвахме да помогнем, тогава няма как да има такива хора.

Моля, помогнете на Борко, за да оцелее и на Луиза, за да има повече като нея:

Пейпал:

Банка:
СНЦ Летс Адопт – България (или само Летс Адопт ако ползвате EPAY)
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Борко (36720)

Също можете да дарите 1,00 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT или да заплатите част от разходите на Борко на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 36720.

Също до края на тази седмица може да дарите 5% от вашите покупки в онлайн зоомагазин PetNet като в полето “Допълнителна информация” отбележите, че желаете 5% от стойността на вашите покупки да бъде дарена за Борко.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история с приятели.

* Новини за състоянието на Борко ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.