В един спокоен летен ден, по нищо не различаващ се от всички преди него, едно живо същество внезапно е изгубило цялата си надежда, едно бъдеще е било обречено и един живот е застинал на последния кръстопът.

В този съдбоносен ден Виолета е ударена от кола на Околовръстен път, София. Никога няма да узнаем какво точно се е случило, но добри хора я намират да лежи на платното, неподвижна, в шок. Веднага е откарана в клиника, където е установено счупване на гръбнака. Следва специализирана операция, но травмата е непоправима и Виолета остава с парализирана задница.

Различни хора се втурват да помагат. Един по един те забавят ход, и постепенно се отклоняват по собствени пътеки. Търпеливо да броди по дългия, трънлив и самотен път на Виолетиното спасение остава само един човек. Вероятно за другите тя не е била достатъчно важна.

Предполага се, че Виолета има стопани, защото е в прекрасно здраве, много социална и очевидно свикнала с хора. Историята й е получила силен отзвук в социалните медии. Защо стопаните не са се отзовали и до днес е загадка. Вероятно и за тях тя не е достатъчно важна.

Милото момиче няма чувствителност в задната част на тялото и се нуждае от помощ с пишкането. Помощта се състои в леко притискане на корема на определено място – умение, което може да се овладее за около седмица. Виолета не изпуска урина между пишканията. Изключително важно е, че по голяма нужда тя се изхожда сама и контролирано, като послушно чака разходките.

Виолета е порода питбул, на около 1.5 години. Изключително послушна и лесна за контакт, гальовна, жизнена, игрива, динамична, умна. Дружелюбна е с хора и деца; прекрасно се разбира с кучета, не реагира агресивно на котки. Виолета се придвижва с помощта на инвалидна количка, която ползва с лекота. С изключение на разходките, тя прекарва дните си в бокс в клиника, където търпеливо чака да я зърнат правилният чифт очи.

Последният кръстопът на Виолета не завива нито наляво, нито надясно. От него тръгват само две посоки – напред или назад. Напред тя може да продължи само с помощта на Специален Човек, който да отвори дома и сърцето си за нея. Назад е класическата евтаназия “заради лошо качество на живот”, което не е опция в нашия свят.

Ако не намерим нейния човек, Виолета ще остане завинаги на последния си кръстопът – счупена, забравена и ненужна.

Нека не позволим това да се случи.
Споделете историята на Виолета. Защото за нас и за вас Виолета е важна.

Оставете коментар тук.

В един безгрижен летен ден, по нищо не различаващ се от всички преди него, едно живо създание внезапно е изчерпало целия си късмет, едно бъдеще е било обречено и един живот е застинал на последния кръстопът.

В този смъртоносен ден Виолета е ударена от кола на Околовръстен път, София. Никога няма да узнаем какво точно се е случило, но добри хора я намират да лежи на платното, неподвижна, в шок. Веднага е откарана в клиника, където е установено счупване на гръбнака. Следва сложна операция, но травмата е непоправима и Виолета остава с парализирана задница.

Много хора се втурват да помагат. Един по един те забавят ход, и постепенно се отклоняват по собствени пътеки. Търпеливо да броди по дългия, трънлив и самотен път на Виолетиното спасение остава само един човек. Вероятно за другите тя не е била достатъчно важна.

Предполагаме, че Виолета има стопани – тя е в прекрасно здраве, много социална и очевидно свикнала с хора. Историята й е получила силен отзвук в социалните медии. Защо стопаните не са се отзовали и до днес е загадка. Вероятно и за тях тя не е достатъчно важна.

Момичето няма чувствителност в задната част на тялото и се нуждае от помощ с пишкането. Помощта се състои в леко притискане на корема на определено място – умение, което може да се овладее за около седмица. Виолета не изпуска урина между пишканията. Изключително важно е, че по голяма нужда тя се изхожда сама и контролирано, като послушно чака разходките.

Виолета е питбул, видима възраст около 1.5 години. Невероятно послушна и лесна за контакт, гальовна, жизнена, игрива, динамична, умна. Дружелюбна е с хора и деца; прекрасно се разбира с кучета, не реагира агресивно на котки. Виолета се придвижва с помощта на инвалидна количка, която ползва с лекота. С изключение на разходките, тя прекарва дните си в бокс в клиника, където търпеливо чака да я зърнат правилният чифт очи.

Последният кръстопът на Виолета не завива наляво или надясно. От него пътят тръгва само напред или само назад. Напред тя може да продължи само с помощта на Специален Човек, който да я приеме в дома и сърцето си. Назад е класическата евтаназия “заради лошо качество на живот”, което не е опция в нашия свят.

Ако не намерим Нейния Човек, Виолета ще остане завинаги на последния си кръстопът – счупена, забравена и ненужна.

Нека не позволим това да се случи.
Споделете историята ѝ, защото за нас и за вас Виолета е важна.

Оставете коментар тук.

Това е дядо Георги.

Дядо Георги е роден в началото на миналия век по време на Първата световна война. Сражавал се е за България по време на Втората световна война. Дядо Георги обичаше родината си, дома си, своя котарак и всяка животинка, завършила в неговия двор…

Дядо Георги живееше в пустеещо селце в северна България. Къщите около неговата бяха празни, улицата пред дома му – обрасла с плевели, а през 5 къщи минаваше път, свързващ два областни града.

Знаете ли какво правят хората по селцата, когато вече не се нуждаят от кучето си? Изоставят го край пътя, а ако са милостиви към животинката – в съседното село.

Познавахме дядо Георги по стечение на обстоятелствата. През последните няколко години няколко кучета, изоставени на междуградския път, минаващ близо до къщата му, завършваха в двора му. Дядо Георги ги приютяваше, грижеше се за тях и с наша помощ или на приятели намираше дом за тях.

Тази година в началото на септември след кратко боледуване дядо Георги си отиде на 99 години. Седмица преди дядо Георги да се разболее в неговия двор се приюти женско кученце в напреднала бременност. Дядо Георги нарече кученцето Канбера.

Ситуацията на Канбера и нейните малки не е никак добра. Дребничката мама Канбера и нейните мъници са се приютили под навеса за дърва в двора на дядо Георги, а възрастна жена ги посещава веднъж дневно, за да ги нахрани.

Става студено, в тази част на селото се появяват и диви животни. Не знаем докога възрастната жена ще има сили да ги посещава, а навесът за дърва не може да ги предпази от идващата зима.

Приятели, трябва да намерим домове първо за мъниците, а след това и за майката. Ако сега дядо Георги бе сред нас, въпреки възрастта си или заради нея, той щеше да прави всичко възможно, за да намери решение на мъниците, вероятно щеше да осинови мама Канбера и щеше да се свърже с общината, за да изпратят ветеринарен екип, който да кастрира майката.

Това са снимките на малките (при следващото ни посещение ще снимаме и майката):

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история и ни помогнете да намерим домове за Пуделхунд, Илани, Мънч и Лохси.

Трябва да успеем заради дядо Георги, заради изоставените, които няма да получат този шанс и заради самите нас, защото:

“Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро.”
Дядо Либен в “Българи от старо време” от Любен Каравелов

===

6 Май, 2016

Днес, 7 месеца по-късно, всичките кучвоци са отдавна осиновени и се радват на чудесни семейства.

Илани вече се казва Бъди, дели дните си с рошавия и мил Таки и заедно със своите двама човеци кръстосва гори, планини и други приказни места.

След Илани, към своя дом замина Мънч. Мънч се радва на двама големи човеци, техните две дечица и тяхното куче Пухан. Мънч е изял дивана им, редовно мести нещата им, има категорично мнение относно коледната украса и досажда с все сили на Пухан. Изобщо, нищо “кучешко” не му е чуждо.

Пуделхунд ще живее с кучето Зита (http://bg.myletsadopt.com/zita), котето Миши от къщата на Милка (http://bg.myletsadopt.com/milka/) и няколко прекрасни човеци. До този момент знаем, че Пуделхунд е изяла няколко зарядни за телефон и не харесва лошото време (белите, които прави са правопропорционални на дъждовното време навън :))

Лохси се сдоби с прекрасно семейство в София. Обожава да спи в дъждовно време и се научи да отваря врати, осиновителите се надяват да се научи и да ги затваря :)

Канбера, майката на мъниците, бе кастрирана, ваксинирана и осиновена от близките на дядо Георги.

Приятели, благодарим ви, че споделяхте, разказвахте и намерихте 4 прекрасни семейства за мъниците на дядо Георги.

Ако днес беше жив, дядо Георги щеше да е навършил 100 години, щеше да ви благодари и щеше да ви разкаже колко много обича България. И вас. :)

Светла ти памет, дядо. Радваме се, че те познавахме.

* Новини за мъниците и техните семейства ще публикуваме на нашата Фейсбук страница.

** Координатор на мъниците на дядо Георги бе Диана.

Абракадабра и изпод колата изникнало коте…

Не, това не е разказ за магьосник, измъкващ заек от цилиндъра си.

Това е разказът за Аби (Абракадабра), която добър човек извади от вътрешността на автомобил. За зла беда, НЕ без поражения.

Един есенен ден завалял дъжд и станало студено. И като много други котета, Аби се скрила на топло и сухо във вътрешността на автомобил. Сухо, но не безопасно.

И не след дълго бедата се случила. Аби пострадала и започнала да плаче от болка и от ужас.

Добър човек чул котешките стенания и не подминал. След неравна битка „човек срещу автомобилен двигател“, изпод колата измъкнал малко кадифено-сиво коте с премазана, кървяща предна лапа.

Картинката била от онези, при които хора с непоносимост към гледката на кръв биха припаднали. Висяща кожа, оголена плът, стърчаща кост и пищящо от силната болка коте.

След минути Аби и спасителката й вече били в клиниката.

В състояние на шок, котето било прието с неизмеримо ниска температура, открита фрактура, оголен нерв, разкъсани мускули и все по-нарастващ риск от инфекция.

В момента Аби се намира в Централна ветеринарна клиника, поставена на изкуствено затопляне и системи, тъй като не може сама да поддържа телесната си температура, както и да се храни.

Докато подготвяхме тази статия, Аби претърпя спешна операция, по време на която пострадалата лапа бе почистена, а оголеният нерв – покрит с тъкани. Два пъти на ден лапичката на Аби бива промивана, а превръзката – заменена с нова. Шансовете на Аби да възстанови напълно предната си лапа са в най-добрия случай съмнителни. Алтернативата на продължителното лечение – ампутация…

Аби е само 4 месеца.

Аби има право на живот на 4 лапи.

И дори да се провалим, ще сме опитали!

Помогнете ни в борбата на Аби, дарете за нея! Мислете за нея…

Пейпал:

Банка:
СНЦ Летс Адопт – България (или само Летс Адопт ако ползвате EPAY)
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Аби (36132)

Също можете да дарите 1,00 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT или да заплатите част от разходите на Аби на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 36132.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история с приятели.

* Новини за състоянието на Аби ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.

 

==============================================================================

Новини от 14.10.2015

Въпреки усилията на лекарите и нашите надежди, долната част на пострадалата лапа на Аби започна да некротизира. От тук насетне опитите ни да спасим лапата излагат живота на Аби на огромна опасност от инфекции.

==============================================================================

Новини от 15.10.2015

Новини от 17.10.2015 12:06

Приятели,

Аби се е влошила. Отказва да се храни, температурата й пада и има силна анемия. В момента лекарите я затоплят и подготвят за спешно кръвопреливане.

В момента Аби губи битката. Молете се за нея.

==============================================================================

Новини от 17.10.2015 14:42