.

ИДЕЯТА

Наскоро започнахме отдавна обмисляна поредица, в която досега сме ви разказали за слепия Марти, за Паренсо, който не може да пишка сам, и за котенце Пери, застреляно в главата. С дейността си се стараем да променим много неща, като едно от тях е поемането на отговорност, в което наблюдаваме обнадеждаващо развитие. В поредицата ви запознаваме с невероятните доброволци, спасители и осиновители на специални животни, с които ни среща съдбата.

Днес е ред на Джери, който има СПИН.

ПРИСЪДАТА

На 19 март, 2016 г. получихме притеснително съобщение в пощата на страницата си Let’s Adopt! Bulgaria. Свикнали сме да получаваме притеснителни съобщения, но това бе особено тревожно понеже веднага видяхме, че съдържа потенциално грешно впечатление с евентуално смъртоносен резултат. Съобщението гласеше следното:

“Котачето ми има котешки спин и засега се борим, но все още не се знае как са вътрешните му органи. Утре ще излязат изследванията, надявам се да са здрави, но ми казаха, че не знаят докога. Откажат ли бъбреци и черен дроб е по-добре да го приспя да не се мъчи.

Но на мен сърце не ми дава.”

И така се запознахме с Джери.

Човекът на Джери за щастие не беше реагирал първосигнално и не бе поръчал евтаназия на котака само заради диагнозата котешки спин или котешка имунна недостатъчност, на английски FIV от feline immunodeficiency virus. Вместо това бе потърсил информация и бе решил да се консултира и с нас като хора с дългогодишен опит в спасяването на животни с различни медицински проблеми.

СПИНЪТ

Спинът е широко недоразбрана диагноза, за жалост всяваща неоправдан страх в много хора, предимно поради незнание. Няколко факти за спина.

• Котешкият спин не е заразен за хора, т.к. вирусът е несъвместим с човешкия вид. Точно така, с хиляда процентова сигурност не можете да се заразите с котешки спин.
• Котешкият спин, подобно на човешкия, се предава относително трудно, главно по полов път или чрез дълбоко ухапване, например като това, което котките си разменят в битки по време на размножителен период. Ситуацията в дом, в който всички котки са кастрирани и съжителстват хармонично, е очевидно и драстично различна.
• Котешкият спин — за разлика от левкемията, например — не се предава с нормално ползване на общи панички за хранене или обща тоалетна, т.к. извън тялото вирусът оцелява за много кратко време. Не се предава и с ползване на общи котешки легла, катерушки, и всичко друго котешко в дома ви.
• Котешкият спин действа толкова бавно, че много котки, носители на вируса, умират от старост. Ако котката ви е диагностицирана със заболяването, но живее вътре, няма симптоми, изглежда добре, козината й е лъскава, поддържа нормално тегло, има здрави зъби и органи — то вероятността да се радвате на години съвместно щастие е значителна.

ГЕРОИТЕ

Герои на нашия разказ са хората на Джери.

Ще кажете какво толкова, котаракът си е бил техен! Да, но не съвсем. Джери всъщност бил дворното коте. Живеел навън, надничал вътре от време на време, и така било откакто се помни.

СПИН-ът обаче не прощава на дворни котки, и за да оцелее след диагностицирането си, Джери трябваше да влезе вътре.

Светът навън гъмжи от вируси и бактерии, които здравите котки срещат и преборват постоянно благодарение на изграден имунитет. Увредената имунна система на Джери обаче не би могла да го опази и той бързо би загинал.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Да прибереш в дома си дворно коте не е никак лесно, и ето някои предизвикателства, с които се сблъскахме заедно със стопаните, нито едно от които не ги спря дори за секунда.

Първо и най-важно, Джери бе кастриран. Като борещи се на този конкретен фронт години наред, ще споделим, че често молбите, убежденията и настояването ни стопани да кастрират котките си, с трясък се провалят. Благодарим на хората на Джери задето ни послушаха и взеха правилното решение. Дори да изключим останалите ползи от кастрацията — некастриран и заточен вътре без контакт с другия пол, Джери би бил един силно нещастен котарак.

Джери не знаеше и как се ходи в котешка тоалетна. Ще ви спестим подробностите, но ще отбележим, че сме възхитени от търпението и постоянството с тази много трудна задача на хората, от чиято милост зависеше котешкия му живот и позволението да остане в дома. Ще споделим, че накрая успяхме заедно!

Хранителният режим на Джери бе променен — друг момент, изискал седмици, ако не месеци съвети, планиране, тестване и координирани действия в ефир. Какво имаме предвид? Ами, препоръчахме на стопаните на мацо да започнат да го хранят със сурово месо, както препоръчваме на всички осиновители на спасени от нас животинки. Прекарахме неизброени часове с тях в обясняване на теорията, подхода, методи за безопасност, разясняване и избор на месо и накрая и съвсем наистина — в съвместни акции наживо по разфасоване, порциониране, замразяване и размразяване в ефир по вайбър.

(Ако това, че препоръчваме на имунокомпрометирано коте хранене със сурово месо, ви притеснява, ето пример за мнението по тази конкретна тема, което сме избрали да споделяме. За хората както и за животните, кое е правилното хранене е въпрос, който вероятно завинаги ще остане без категоричен отговор, с безброй или поне две теории, и избор, който всеки човек накрая трябва да направи за себе си).

Джери получи прясна котешка салата във вид на покълнало и посадено под наше ръководство жито, ръж и пшеница. Котките със свободен достъп до външния свят често пасат трева, и ако ги отглеждаме ограничено е добре да им я подсигурим. Причината, поради която котките хрупат трева, не е ясна, предположенията са няколко и можете да си потърсите информация — важен е фактът, че ако я имате котката ви ще е една идея по-доволна.

Хората на Джери трябваше да изтърпят жалбите му, докато той обикаляше от прозорец на прозорец и от етаж на етаж, тъжно взирайки се в забранения вече двор. За да разнообразят ежедневието му те внимателно следваха нашите съвети за катерушки; други места, от които може да се гледа навън; достъп до всички етажи и стаи; изобилие от играчки; препоръки за клечици, клончета, листенца и тревички, които, донесени отвън, могат да бъдат часове забавление за затворено вътре коте — и много, много време заедно.

ЩАСТЛИВ

Невероятните стопани на Джери не се спряха пред нищо, за да му осигурят пълноценен живот. Тази похвала, изречена от нас, означава много — защото сме се нагледали на хора, изоставящи животните си по всякакви поводи, започвайки с бременност и завършвайки с емиграция. Благодарение на своето човешко семейство днес Джери е не само жив, но и щастлив и здрав котаран. Вече година и половина котан живее вътре, радва се на внимание, грижа и обич и вероятно дори не знае, че има котешки спин или че някога го е грозила удобно маскираната дума “евтаназия’ — един параван, зад който се крие смъртта.

Котенце Пери, застреляно в главата, от епизод 3. на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ оздравя напълно, но Джери бе диагностициран с котешки СПИН. Това обаче не му попречи да продължи да живее прекрасен пълноценен живот благодарение на изключителните си стопани.

И ако това ви стопля, останете с нас за Еп. 5. на поредицата “Моят необикновен домашен любимец”, а за кого ще ви разкажем тогава опитайте да отгатнете в коментарите.

.

Идеята

Наскоро започнахме отдавна обмисляна поредица, и първо ви разказахме за слепия Марти, после за Паренсо. С нашата дейност се стараем да променим много неща, като едно от тях е поемането на отговорност, в което наблюдаваме обнадеждаващо развитие. В поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ ви запознаваме с невероятните хора с които ни среща съдбата — доброволци, спасители и осиновители. Днес е ред на котенце Пери.

Изстрелът

В нашия разказ има трима герои. Тримата срещнали котенце Пери, и всеки се отнесъл с него посвоему.

Първият стрелял по едномесечното бебе Пери с въздушна пушка. Пери не загинал. Боляло го обаче много, и той се лутал и тичал, опитвайки да избяга от болката. Изгубил мама и братчетата си. Накрая се изморил, спрял се, сгушен на кълбо и зачакал края.

Такъв — в шок, неконтактен, мъничък, мръсен, целият в рани, със загорели от гурелчета очи и носле — го намерил вторият герой от нашия разказ. Човекът изоставил плановете си за деня и спешно отнесъл Пери в Централна ветеринарна клиника.

Пери бил в толкова критично състояние, че лекарите дори не дали прогноза за оцеляването му. С остро вирусно заболяване, огнестрелни рани; заседнала в челюстта и причинила абсцес сачма, той имал нужда от чудо, за да преживее следващите 24 часа.

Промяната

Котаче оцеляло, напук на всички стрелящи.

Пери претърпял сложна операция за изваждане на сачмата, и спечелил борбата за живота си. Прекарал седмици в клиниката в критично състояние, на системи, а вторият човек от нашия разказ се погрижил да получи всичко необходимо.

Третият човек в живота на Пери разбрал, че мацо е неговото котенце в момента, в който го зърнал. Той не се поколебал и за минутка в притеснения дали котето ще има проблеми в бъдеще заради преживяното, дали ще бъде напълно здраво или ще е чест посетител на ветеринарния кабинет. Днес Пери е осиновен, обичан и глезен и дори не си спомня колко близо е бил до Голямото Черно Нищо.

Когато стартирахме тази дейност в България през 2010 г. получавахме молби за помощ предимно от хора, които търсеха някой да поеме цялата отговорност по спасяване на животинче. Години по-късно продължаваме да получаваме молби за помощ, но установяваме, че все повече спасители започват борбата и сами.

Благодарим ви, че помагате дори когато наоколо няма никой, на когото да се облегнете. Благодарим, че търсите решения, че мислите, че молите роднини, приятели, колеги за съдействие. Благодарим ви, че действате — както можете.

Благодарим ви, че сте промяната. Колкото повече отговорност поеме първият човек, намерил животинче в беда, толкова по-вероятно е доброволческа организация като нашата да може да се включи с помощ.

Слепият Марти от еп.1 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ замина за Щатите, но котенце Пери е осиновен в България!

И ако това ви е стопля, останете с нас за Еп. 4 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която ще ви разкажем за Джери, който има котешки спин, и чиито хора направиха и невъзможното да му предоставят интересен и безопасен живот.

.

Идеята

Наскоро започнахме отдавна обмисляна поредица, и първо ви разказахме за слепия Марти.

Спасяваме животни отдавна, и постепенно осъзнахме, че най-успешно домове се намират за здрави и красиви животни. За останалите пътят е труден, дълъг и често води зад граница.

В поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ ви запознаваме с прекрасните хора, отворили дома и сърцето си за наши хронично болни, сакати или инвалидизирани животни; за невероятната отговорност, която някои от тях са поели с отглеждането на такова животинче; и за уникалната възможност, която са дали на новия член на семейството.

Днес е ред на коте Паренсо.

Жестокостта

За първи път видяхме Паренсо в Централна ветеринарна клиника, където, без да подозира, че в този момент се решава съдбата му, той ни погледна така.

Паренсо бе пострадал на улицата, като според лекарите бил завъртян за опашката като ласо. Това бе извадило последните два гръбначни прешлена на котенцето и прекъснало нервите в края на гръбнака. Така зарaди нечия игра Паренсо се озовал в голяма беда – той можел да ходи, дори да тича и въпреки това не би оцелял без помощ.

Заради прекъснатите нерви Паренсо няма контрол над отделителните функции. Той не може да пишка сам, което означава, че мехурът му се препълва, създават се условия за хронични инфекции, които, нелекувани, биха го убили. Мацо щеше винаги има нужда от човек до себе си, който правилно и няколко пъти на ден да притиска пикочния мехур и така да му помага да се изпишка.

Хората

Да се грижиш за коте като Паренсо не изисква нечовешко усилие. Да се грижиш за коте като Паренсо изисква само смелост и доброта.

Двама Човеци намериха нужното в себе си и ни писаха. В продължение на седмици те посещаваха Паренсо в клиниката и се учеха да го изпишкват.

След това поеха дълбоко въздух, и едновременно с това — пълния ангажимент за живота на Паренсо за години напред.

Осиновен

И така Паренсо бе осиновен. Днес той живее, тича, играе и дори не предполага, че нещо с него не е наред, и че е имало момент, в който е бил лице в лице със смъртта. Днес Паренсо си има дом и семейство.

Паренсо си има прекрасна мама.

Паренсо си има рошав татко.

Паренсо си има най-специалната баба, която също се е научила да го изпишква!

Паренсо си има [Неповторимата] Котка Груя!

Паренсо дори си има бебе!

Днес, приятели, Паренсо е щастлив.

Хората на Паренсо го изпишкват сутрин, вечер и преди лягане, и са се научили да се справят със случайните инциденти поради липсата на контрол и над изхождането. За тях това са ежедневни задачи, част от дневната рутина, а за него — нищо по-малко от шанс за живот.

Единственото, което се искаше от осиновителите му, бе да повярват в себе си, да изслушат насоките и съветите ни, и да решат, че могат.

Слепият Марти от еп.1 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’ замина за Щатите, но Паренсо е осиновен в България!

И ако това ви е зарадвало безмерно, останете с нас за еп. 3 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която ще ви разкажем за коте Ян със Звездните Очички.

.

Идеята

Има нещо, което винаги ни е натъжавало в тази дейност, а именно.

Хората, осъзнато или не, осиновяват предимно здрави и красиви животни. 

За останалите дом се намира трудно, бавно и често зад граница.

От години обмисляме поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която да ви запознаем с прекрасните хора, отворили дома и сърцето си за хронично болни, сакати или инвалидизирани животни; за невероятната отговорност, която някои от тях са поели с отглеждането на такова животинче; и за уникалната възможност, която са дали на новия член на семейството.

Нека започнем с коте Мартин.

Изхвърлен

Мартин е спасен в Дупница, където след като очите му се разболели, вместо лечение неговият стопанин избрал лесното, и го натирил на улицата. Съседи наблюдавали бавното ослепяване на Мартин. Все пак добър човек се смилил, прибрал Марти в гаража си и потърсил помощ.

Спасен

Настанихме Мартинчо в Централна ветеринарна клиника, където унищожените очи бяха отстранени, за да се предотвратят бъдещи инфекции. Марти постоя в клиниката докато намерихме приемен дом, след което бе изписан и чакането започна. Мартин бе сляп и неяснотата и отговорността на бъдещите грижи вероятно притесняваха евентуалните кандидати.

Осиновен

После денят настъпи и намерихме дом за Мартин!

Прекрасни хора се влюбиха в Марти и преминаха успешно прецизната ни проверка. Днес Мартин живее с две други котета, и денят му е изпълнен с приключения. Той успешно се придвижва из дома, всяко ъгълче от който вече познава добре. Марти обича да се качва на кухненския плот, да проверява дали миялната си е свършила работата, да прекарва време в хладилника, да се катери по котешкото дърво, да седи в кутии, да лежи в мивката, както и да украсява елхата. Марти си има фейбук профил и фейсбук страница.

Марти е едно съвсем обикновено [сляпо] коте, получило необикновен подарък — шанс за нов живот. Грижата за него се различава съвсем малко от отговорната грижа за зрящ котарак.

Единственото, което се искаше от осиновителите му, бе да повярват в себе си, да изслушат насоките и съветите ни, и да решат, че могат.

Мартин е осиновен в САЩ, но ако ако сте помислили, че това не би могло да се случи в България — останете с нас за еп. 2 на поредицата ‘Моят необикновен домашен любимец’, в която ще ви разкажем за Паренсо.