Горещ делничен ден, бързащи хора, пристигащи и заминаващи, неспирен шум от преминаващи коли, автобуси, влакове, а в центъра на всичко тя лежеше до захвърлена гума, превърнала се в импровизирана кофа за боклук.

Приближихме се, а тя не помръдна. Погалихме я и усетихме, че тя бе много, много топла. Огледахме се наоколо – нито следа от нейното семейство. Напълно сама, по-малка от котка, силно изтощена и може би болна, тя беше в беда. Нямаше шанс.

По пътя към клиниката Пикси (“малко духче” на английски) заспиваше и се събуждаше през секунди. Твърде изтощена, тя не намираше сили да остане будна с нас и едва когато пристигнахме в клиниката, стресът надделя над умората и успяхме да заснемем Пикси будна.

Със свито сърце дочакахме резултатите от прегледа и направените тестове.

За радост Пикси е имала късмет. Въпреки недобрия начин на живот, липсата на храна и силно отпадналия имунитет, нито една от страшните кучепшки болести не бе успяла да я повали. Е, има краста, но това е съвсем малко зло, защото с добра храна и правилно лечение Пикси скоро ще е забравила за нея.

Пикси повече от всичко се нуждае от дом. Пишете ни, ако търсите малък приятел, а ако ли – не, моля, помислете дали не можете да й помогнете като я приютите временно, докато ние търсим нейното семейство.

За да ни помогнете да се справим с разходите по лечението на Пикси:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Пикси
Paypal: bulgaria@letsadopt.net

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази статия и помогнете на историята на Пикси да достигне до повече хора.

“Около 7:30 сутринта, спирка на трамвай № 5. Пресичайки трамвайната линия чух силно котешко мяукане.

Огледах се, не видях къде може да има котка – от едната страна натовареният бул. Цар Борис, от другата локалното, по средата трамвая… Не видях нищо. Продължих да се оглеждам, бях убедена, че съм чула коте. И тогава я видях… лежеше между релсите от другата страна… Не можех да повярвам, преди секунди от там беше минал трамвай, даже няколко. Как бе останала жива???

Пресякох бързо и отидох при нея. Кръв по муцуната и не можеше да се движи. Опитах се да я вдигна, забелязах, че както я оставех, така оставаше. В това време видях, че идва мотриса. Една единствена жена дойде да ми помогне.

Ухапа ме, успя да разкъса кожените ми ръкавици и на няколко пъти щях да я изпусна. Успях да я занеса в близката градинка и я оставих на тревичка, до един храст. Мислейки какво да правя се сетих за нещо, което прочетох на стената на Летс Адопт: “няма време за търсене на помощ, първо трябва да се заведе животинката в клиника и после да пишеш постове и да търсиш съдействие!”

Светкавично в колата и тръгнах към ЦВК, през целия път ѝ говорех колко светофара и завоя остават до помощта и как всичко ще е наред. Стигнахме, преглед, снимки, седиране. Чакаме резултатите и точна диагноза. Първата част от сметката е платена – 116лв.”

Разказ на Човека, спасил Мира, и непоколебал се да й окаже първа помощ. Благодарим, Нина.

Не знаем какво се е случило с Мира.. Трамваят ли я е ударил? Как е оцеляла след такъв неравен сблъсък? Била е хваната в капан между релсите и премазана от стърчащите под мотрисата части? Ударила я е кола, и я е отхвърлила настрани? Някой я е наранил преди това и я е хвърлил на релсите, за да умре бавно? Никога няма да разберем. Не можем да видим миналото. Но виждаме бъдещето и то може да е светло.

Мира е в критично състояние в Централна Ветеринарна Клиника, диагноза към момента черепно – мозъчна травма, травма в областта на гръбначния стълб, счупени преден десен и заден ляв крак, хепатит вследствие на нараняване на черния дроб и анемия. Епидурално обезболяване, медикаменти против мозъчен оток, лекуващ лекар д-р Златинов. След разговор с д-р Златинов сме обнадеждени, че за мацата има шанс. С нужната грижа той очаква тя да се възстанови. Първата стъпка е да спадне отокът в мозъка, тъй като това е един от най-опасните проблеми в момента. Помогнете да спасим Мира. СПОДЕЛЕТЕ.

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за терапия Мира, номер 17691
Paypal: bulgaria@letsadopt.net

 

Беше Коледа и се прибирахме от клиниката със Скини, който по време на игра бе наранил лапата си. Разбира се, бързахме. Беше следобед, а трябваше да се приготвим за празника.

Внезапно чухме котешки плач. В района има доста котки. От една страна, наоколо живеят предимно възрастни хора в къщи с дворни пространства около тях, от друга, осъществяването на контрол над популацията на животни-компаньони е сред последните приоритети на общината.

В една ниша на недовършената ограда на необитаема къща се бе скрило нещо черно-бяло. Същото мяукаше настоятелно и силно. Приближихме се към него и нещото побягна към вътрешността на двора на необитаваната къща. Тогава пред нас се разкри тъжна гледка – нещото бе повече скелет, отколкото котка, бялото бе повече жълто, през козината му прозираше кожата, а по муцуната му имаше признаци на наскоро отминала инфекция. Изчакахме преди да го последваме. Не искахме да го плашим, не искахме да изгубим шанса си да помогнем. Набавихме малко прясно телешко за примамка и се заредихме с търпение.

Денят на Коледа тази година бе слънчев и топъл. Снегът се топеше, времето бе тихо, а слънцето ни сгряваше, сякаш пролетта ей сега ще започне. Отправихме се към вътрешността на двора. Дворът на тази необитавана къща не предлагаше много укрития. Напротив. Той бе гол, без растителност, излишни постройки и тайни пролуки. Единствено над входната врата на къщата имаше малък навес. Приближавайки се към него, забелязахме Майло. Той се бе сгушил на припек върху парче стара дреха, забравено от собствениците на къщата до прага на вратата.

Този път той не побягна. Не знаем какво, но нещо го накара да остане на мястото си. Приклекнахме бавно и също толкова бавно извадихме от джоба парчето месо. Подхвърлихме го към Майло, а той, виждайки какво се случва, се изправи, затича се към нас и, повярвайте, никога не сме виждали котка да се храни така.

Вероятно прогонен от местните котки и хора, Майло не бе избрал добро място за подслон. Нямаше в какво да се скрие, нямаше нищо, което да го защити или изолира. Щеше да бъде сам, с парчето стара дреха и оредялата си козина срещу студения планински вятър в декемврийската нощ. Майло нямаше шансове. Не биваше да остава там.

Всеки път, когато ви призоваваме да споделите нещо, ние се надяваме да достигнем до един човек, до правилния човек. Беше Коледа, а спешно трябваше да намерим подслон за Майло. Не можехме да го оставим да си отиде навън. Щеше да бъде лудост. За наша радост снимката на Майло достигна до няколко големи човека и Майло в момента е в приемен дом, “учи за сесия”, спи, храни се и се подготвя за останалата част от живота си. По-добрата част. 

Съдбата на животни като Майло е ужасна. Те се раждат, живеят броени месеци, оцеляват на ръба на силите си и един зимен ден, когато тялото им не издържи, си отиват. Животни като Майло съществуват заради безотговорни хора и нефункциониращи институции. Животни като Майло си отиват в агония заради същите.

Майло търси свое семейство. Ако виждате в този слаб, немощен, на ръба на силите си страдалец своя бъдещ и щастлив котак, пишете ни.

Моля, споделете.

“Видях едно черно трикрако нещо по средата на улицата. Клатеше се сякаш всеки момент щеше падне. Спрях на аварийни, слязох и отидох до него. То въобще не ме забеляза. Опитах се да му дам да ме подуши, но то не реагира. Погалих го по главата, но то продължи да се поклаща, без да ме забелязва. Гушнах го, качих го в колата и пуснах парното, защото беше мокро. След 1 минута по пътя към клиниката се обърнах – седеше свито в неестествена поза и главата му висеше. Свлече се на седалката. Не реагираше на нищо, освен на допир до лявата му предна лапа, която бе видимо счупена.”

В този момент ние все още не предполагаме колко сериозно е всъщност състоянието на Никой…

Минути по-късно Никой започва да получава гърчове, зениците му спират да реагират на светлина, от носа му започва да тече кръв, а задните му крачета застават в неестествена поза и липсва чувствителност в тях. Рентгенови снимки, кръвна картина, биохимия и няколко теста  установяват:

• счупена предна лапа
• черепно-мозъчна травма
• остро инфекциозно заболяване, което протича тежко и често е с летален изход, а именно гана.

Инцидент или жестокост – в момента няма значение. Според лекарите шансовете на Никой да преживее нощта са незначително малки и препоръчват евтаназия. Това със сигурност е един от най-тежките случаи, които сме срещали. Но и един от най-специалните…

Дори и само едно от изброените състояния може да бъде достатъчно, за да убие Никой. Но Никой вече трети ден се бори за живота си така както само едно куче може. Когато го посещаваме, той усеща, че нещо се случва и използва всичките си сили, за да се опита да се изправи и да ни поздрави. Е, Никой едва успява да застане на 4 лапи и мигновено се олюлява на някоя страна, но ако го посетите в клиниката не му казвайте, защото той  все пак е куче, а няма нищо по-вярно от спасено куче. И последното нещо, което искаме той да научи е, че не се справя добре.

Когато погледнете тези очи, можете ли да повярвате, че те не ви виждат? Не сме сигурни на какво се дължи това, но Никой не вижда и съдейки по объркването, което това предизвиква в него, той е загубил зрението си съвсем скоро.

Така Никой се бори в мрак със силно агресивно заболяване в напреднала фаза и опасна за живота травма. Организмът на Никой е много слаб и единственото му оръжие е борбата остава неговата воля за живот и…ние, нашата подкрепа.

Дори в момента, няколко дни по-късно, когато Никой показва подобрение, той не е вън от опасност. Нямаме представа колко време ще продължи лечението му, а интензивната грижа за Никой в най-добрата клиника в България всеки ден възлиза на 100лв.

Бихте ни попитали защо не се откажем…Ще ви отговорим – защото Никой заслужава повече. Защото Никой е невероятен борец и докато има капка сила, той ще иска да продължи, да се изправи и да започне да тича отново. Но за да направи това Никой се нуждае от нашата помощ, нуждае се ние да не се предаваме и да не взимаме най-лесното решение.

Помогнете ни да дадем шанс на Никой и отделете малка сума за него, като я изпратите на нашия Пейпал акаунт или по нашата банкова сметка.

bulgaria@letsadopt.net

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
Основание – за куче Никой

=====

21 Декември

Днес, седмица след като намерихме Никой, не можем да започнем с новините, на които всички се надяваме.

Под лекарските грижи Никой успя да пребори последствията от черепно-мозъчната травма. За няколко дни в клиниката Никой отбеляза неочаквано подобрение – възвърна чувствителността в лапите си, започна да се храни, започна сам да поддържа температурата си, успяваше да се изправи, а ние започнахме да обмисляме настаняването му в приемен дом. И когато споделихме радостта си с вас, Нйкой внезапно се влоши – само за ден получи няколко гърча и състоянието му се върна в изходна позиция.

Днес посетихме Никой в клиниката. Опита се да се изправи, но не успя. Няма нужния контрол над лапите си, за да го направи. Има водниста диария, често се напишква, трепери и е видимо неориентиран. Изключително отпаднал е. Не ни вижда. Това което ни дава надежда е, че Никой все още се храни, не губи апетит, чува ни, реагира на гласовете ни, а температурата му е в нормата. Опитва се да се изправи.

Искаме да благодарим на всеки, който повярва в Никой, повярва в нас и ни изпрати помощ за него.

Виолета, Анета, Вяра, Ана, Маргарита, Димитър, Славица, Станимира, Екатерина, Александра, Анелия, Гергана, Ангел, Хари, Кристина, Михаела, Анелия, Вероника, Радина, Петра, Ана, Момчил, Албена, Цветелина, Яна, Ферди, Адела, Наталия, Десислава, Росица, Мария, Петрова Р.В, Константин, Траян, Теодор,  Ана, Слава, Кристиана, Ивелина и други, чиито имена все още не знаем, тъй като достъп до тази информация получаваме с работен ден закъснение…Мили хора, вие сте ангелите на Никой. Вие сте Коледата тази година. Благодарим ви.

Оставяме ви с тази негова снимка. Това е той непосредствено преди състоянието му да се влоши.

Ганата е коварно заболяване. Тя протича остро и продължително. Боледуването се описва с внезапни сривове в състоянието, често някой от тях се оказва фатален. Шансовете не са в полза на Никой. Всъщност от самото начало не са, но никога не са били толкова ниски, колкото са в момента. 

Но Никой все още се бори и докато това е така, ние ще правим всичко по силите си за него. Благодарим ви, че сте с нас, благодарим ви, че сте с него.

=====

23 Декември

Защото Никой бе Някой…

В събота сутринта състоянието на Някой се влоши значително. Той не реагираше нито на шумове, нито на докосване. Температурата на тялото му бе 35-36 градуса, при нормална 38, а лекарите не успяха да го затоплят в продължение на два дни въпреки усилитията, които полагаха. Липсваха основни рефлекси като този на зеницата спрямо светлината, челюстта и задните му крачета бяха застинали в спазъм и не помръдваха.

Днес системата, прикачена към тялото на Някой, не успяваше да влее физиологичен разтвор и лекарства венозно, защото тялото му не ги поемаше.

През последните 2 дена разговаряхме с 4ма различни ветеринарни лекари за състоянието на Някой. Всички до един потвърдиха, че път назад нямаше, шансове Някой да се подобри също.

В това състояние нито ние, нито лекарите знаехме със сигурност дали Някой не чувстваше нищо или изпитваше силни болки, които не бе способен да изрази, заради липсата на контрол над тялото си.

Колкото и да ни се искаше да продължим да се надяваме, трябваше да признаем пред себе си, че битката бе загубена и че не можехме да рискуваме гаснещият Някой да продължи да изпитва болка.

Някой спря да диша още преди да успеем да поставим веществото за спиране на сърчицето, малко след като поставихме упойката. Изглеждаше спокоен. Много спокоен.

Тичай на воля, момче. Никога няма да те забравим. Прощавай, че те намерихме толкова късно и не успяхме да помогнем. Опитахме, но не успяхме…

”

Намерих Рони лятото, изпод една кола се показа… малка (колкото шепичка) рошава и мръсна топчица. Взех я, не ми издържа сърцето да я оставя на улицата. Гледахме си я около 1 месец, заедно с другите ми 2 котарака и 1 кученце. Без да съм очаквала, съседката ми я осинови – хареса я, децата й също, и… им я дадох. Виждах я през седмица две, растеше и се разхубавяваше. Бях доволна, че е попаднала на Дом.

Така до тази неделя, когато бях събудена от ранно обаждане. Съседката искаше да знае коя клиника работи в неделя, защото Рони бе паднала! Да споменавам ли етажа? Девети!

Изтръпнах, навлякох първата попаднала ми дреха и отидох със съседката, децата й и малката Рони в Централната ветеринарна клиника. Рони беше в шок. Котето беше видимо с 2 счупени предни крачета, едното беше огънато на 3-4 места, другото – със счупена китка. Прегледът и изследванията установиха и пневмоторакс, опасно за живота състояние, при което се наблюдава въздух в междуплевралното пространство, който затруднява дишането.

Рони остана в клиниката. Следващите 48 часа щяха да са критични.

24 часа по-късно получихме обаждане от клиниката. Лекарят на Рони ни се обади в отчаян опит да я спаси. Осиновителката й, минути преди обаждането, бе посетила клиниката и въпреки всички настоявания на лекарите, че Рони трябва да продължи да получава интензивни грижи до стабилизиране и операция на потрошените лапи, тя беше взела Рони със себе си вкъщи. Нямала средства да я лекува.

Изтръпнах – какво по дяволите беше направила тя? Състоянието на Рони беше критично, през 2-3 часа й теглеха въздух, за да не се задуши.

 

Съдбата беше на наша страна… Успях да взема Рони от дома на осиновителката Й. Уведомих я, че тя повече няма ангажимент към нея. Сега Рони получава най-добрите грижи в клиниката.”

Тази история ни разказва един изключително добър човек – осиновителят на Слънчо, спасителят на малкото коте Ния, човекът, заради когото Мечи е жив и се радва на завидни старини, приемният стопанин на Тигър. Човекът, който освен това се грижи за Малчо и Куки. И не на последно място – спасителят на Рони.

Отправяме молба към вас. Помогнете на нас и на този прекрасен човек да се справим с разходите по Рони. Към момента сметката на Рони надхвърля 700 лв., дължимо на интензивните грижи, едноседмичния престой в клиниката, сложната операция за фиксиране на двете лапи, едната от които почти раздробена с 4 счупвания. Това може да направите на следната сметка или на място в самата клиника:

Централна Ветеринарна Клиника,
ЦВЦ – ГАЛБА IBAN BG45BUIB98881007429901
СИБАНК
SWIFT BUIBBGSF
основание – за лечение на коте Рони номер 14742

 

А когато 5-месечната Рони започне да тича отново, ние всички заедно ще намерим най-добрия дом за нея.

Моля, споделете тази история на стената си и помогнете на историята на Рони да достигне до повече хора.

Летс Адопт