Author Archives: racielf

Скини и Грей – изоставени край пътя

Кое е по-лесно от това да постъпиш отговорно? Да постъпиш безотговорно, разбира се.  Кое е по-лесно от това да кастрираш кучето или котката си? Да ги оставиш да се размножават, а след това да събереш мъничките топки живот като 5-6 мръсни парцалчета, да ги вържеш в стар найлонов плик, да ги закараш до средата на пътя до следващото село и да ги метнеш в храстите.

 

Запознайте се с Грей и Скини. Скини би могъл да бъде поредният Рижко, но невероятно кльощавото му телце просто наложи името (skinny = клощав). Ето разказа на техния ангел:

Ами… неочакван край на деня. Забелязах бяло-рижава топка да стои на сантиметри от колите. Търсеха спасение според мен. Умираха от глад. На пътя. В нищото. Изоставени. Ужасно слаби, мръсни и малки. Били са така известно време като ги гледам в каква ужасна форма са.

Страшни късметлии. Покрай тях колите летят със 100-120-140км/ч. Двулентов път. Натоварено е.

Едното седеше супер близо до колите. Явно е по-глупавото.
Или по-смелото. Или по-отчаяното…

5 минути след това ги натоварих в колата. Аз карам, а те през цялото време не откъсват очи от мен. И плачат.

Малките вече спят, след като се нахраниха. Поиграха малко в един кашон. Трябва много добре да ги почистя преди да ги събирам с останалите. Имат всякакви гадости по тях. Днес не искам да ги стресирам повече. Довечера ще тичам към ветеринар. Мисля, че са с херпес-вирус. Едното ака рядко с кръв и има колики, другото не ака и нещо апетитът му не е много наред.

Едва успях да ги събудя за храна. Едното я игнорира и се върна да спи. Сложила съм ги върху една туба от прах, пълна с топла вода, за да им е топло отвсякъде.

Грей и Скини търсят дом.

Ако не сте вие техният човек, споделете албумчето им или помогнете да им дарим нов живот:

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Скини и Грей

Споделете също така и следните няколко съвета как да постъпите, ако забележите стопанин, който не е кастрирал домашния си любимец.

  1. Поколения котки – ако една котка се остави некастрирана и нейните поколения се размножават нерегулирано, за 7 години те могат да създадат 370 000 котенца.
  2. Десетки хиляди кучета – за същия срок едно некастрирано куче и неговите поколения създават 67 000 кученца.
  3. По-добър живот – кастрирането елиминира стреса, който женските изпитват по време на разгонване, и трудностите, които срещат при набавянето на храна, докато са бременни и тромави; намалява риска от различни видове тумори; прави мъжките по-малко склонни да се бият или скитат; намалява драстично риска от заразни заболявания като левкемия и СПИН. Да, и животните страдат от спин, и те също го прихващат по полов път чрез обмяна на телесни течности.
  4. Спиране на убийствата – ако човекът не цени горните фактори или животното е дворно, обяснете, че да се кастрира веднъж кучето ще спести нуждата отново и отново да се убиват новородените кученца.
  5. Помогнете с транспорта – ако можете, предложете да превозите животното до най-близкия ветеринарен лекар за манипулацията.
  6. Помогнете с цената – ако можете, предложете да платите манипулацията или намерете безплатен вариант и съдействайте с транспорт до там и обратно.
Ако всеки един от нас помогне, ако може, на хората с некастрирани животни в своя обсег, вие кажете колко кастрирани животни са това на година?

И преди да ни питате – да, правили сме го. ;) Със средства от джоба си.

Тигър – последната слънчева неделя

Неделя, обедно време, а ние бързахме към вкъщи. Вечерта посрещахме важни гости, наши партньори, и трябваше да подготвим къщата и себе си за това. Пътувахме с колата към дома си и обсъждахме приготовленията. Погледнах към планината през прозореца. Беше слънчево, спокойно и топло. Зачудих се кога отново щях да се радвам на толкова лятно време. Студената есента настъпваше, а според синоптичните прогнози още на следващия ден температурите щяха да паднат значително. Това може би щеше да бъде последната слънчева неделя за тази година…

Движехме се бавно. Минавахме през оживено село, а пътят бе неравен. Вдясно се виждаше селската кръчма – в неделя популярно местенце за припек, раздумка и размяна на клюки. Преди нея отворената сергия за зеленчуци, пълното момче, което продаваше топла варена царевица и срещу тях пуста спирка на автобус до Пловдив. Внезапно пред кръчмата забелязах възрастен мъж, малко дете и ротвайлер на къса каишка, която мъжът подръпваше всеки път, когато ротвайлерът се опитваше да се спусне към близкия храст край пътя. “Още едно неразбрано куче.” си помислих.

В този момент нямах представа, че в храста се криеше болен и силно уплашен котарак и че ротвайлерът всъщност далеч не се опитваше просто да препикае храста. Нямах представа, че само секунда по-късно, за да спаси живота си от нападащия ротвайлер, котаракът щеше да побегне през пътя, изскачайки метър пред колата ни, без да ни остави никакъв шанс да предотвратим това, което щеше да се случи.

Зад знаците се вижда храстът, в който Тигър се бе скрил, a вдясно местното заведение и неговите посетители.

За части от секундата светло петно прелетя от храста към пътя. Ударът беше силен. Още неслезли от колата се обърнахме назад. Страхувахме се, че ще видим неспасимо ранено животно. Но пътят бе празен. Легнахме до колата, за да потърсим котарака под нея, но го нямаше там. Сякаш случилото се преди секунди бе част от някаква шега, незнайно как промъкнала се в неделния спокоен ден.

Тогава забелязахме възрастен мъж, който ръкомахаше, за да ни покаже, че след удара котаракът бе побягнал към близкия двор.

Започнахме трескаво да претърсваме двора. Всеки селски двор има малки и големи, обитавани и изоставени, отворени и затворени, с множество скришни места постройки. Всеки селски двор е свързан с други дворове чрез дребни и труднозабележими пролуки. Възможностите за скривалище бяха неизброими, а секундите, които оставаха на удареното животно, може би, преброени.

Чувствахме се безпомощни. Започнах да усещам в себе си първи признаци на паника – учестен пулс, затруднено дишане, слабост. И тогава…

Надежда. Видяхме удареното животно – котарак, който с последни сили бе долазил до единственото място, което бе познал като свой дом. Тогава си спомнихме, че ние и преди сме виждали този котарак – това бе безименния, рижав, общителен кот, любимец на посетителите на кръчмата и нейния персонал, който преживяваше под кръчмарските маси с подхърлени остатъци, спечелени с чинно чакане до пълната маса на посетителите.

И този път като други дни Тигър (това име получи от Lets Adopt) се бе приютил под една външна маса. Но сега бе различно. Заедно с ротвайлера, с него се бяха изпарили собственикът му, посетителите на селската кръчма, персоналът на заведението, сергията за зеленчуци бе опустяла, а пълното момче вече не продаваше варена царевица. Сякаш случилото се нещастие с Тигър бе заразно и хората бързаха да предпазят себе си. Тигър дишаше учестено, лежеше в локва урина, а от устата му се стичаше кръв. Обадихме в най-добрата клиника в Пловдив, за да предупредим, че до минути ще сме там с тежко пострадал котарак.

За годините живот около кръчмата Тигър се бе научил, че за да оцелее, се нуждае от хора. Докато го премествахме в клетката, Тигър нито за миг не се възпротиви. По време на пътя към клиниката в Пловдив той търсеше контакт с нас и оставаше спокоен, когато усещаше допир от човешка ръка.

На няколко пъти Тигър преставаше да се движи и сякаш се унасяше. Страхувахме се, че ще го загубим.

Пристигнахме в клиниката. Преглед, изследвания за кръвоизливи, рентгенова снимка, вливане на течности, подаване на кислород. Тигър получи гърч. Беше ясно – Тигър се нуждаеше от интензивни денонощни грижи, а клиниката затваряше след няколко часа. След няколко телефонни разговора с различни пловдивски клиники, от които нито една не разполагаше с нощна смяна, потеглихме към София. Тигър заслужаваше най-доброто. Какво стана с вечерята, която бяхме планирали? Спомнихме си за нея едва на връщане.

Сачмата, заседнала в гръдния кош на Тигър, която по чудо не го е убила.

4 часа след удара, Тигър бе в Централна ветеринарна клиника в София и прегледът там показа следното:

  • стара сачма в гръдния кош, която поради рисковаността на операцията, не бива да бъде вадена, освен ако не е изключително наложително;
  • заварена тежка инфекция с неизвестен причинител, заради която левкоцитите на Тигър бяха 4 пъти над нормата;
  • анемия, заради която можеше по спешност да се наложи кръвопреливане;
  • изваждане на дясна бедрената става в следствие на удара с кола.

Извадената дясна бедрена става на Тигър.

Дълги дни наред заедно с армия специалисти, много внимание, 3 антибиотика и силна воля за живот Тигър се бореше с тежката инфекция. Инфекцията бе така отслабила организма му, че не позволяваше извършване на операция за наместване на бедрената става. Към 5тия ден от битката левкоцитите в кръвта на Тигър намаляха до 2 пъти над нормата и лекарите взеха решение да не отлагат операцията по наместването на ставата му.

Той е страхотен котарак.” завърши д-р Герганова, когато ни се обади в четвъртък вечерта, за да ни съобщи, че операцията на бедрената става на Тигър е минала успешно.

След операцията Тигър продължава да приема венозно антибиотици и силни обезболяващи.

Когато четете това ние най-вероятно уговаряме изписването на Тигър от клиниката и милият риж добряк скоро ще бъде готов за свой собствен и истински дом. Пишете ни на bulgaria@letsadopt.net, ако искате да се сдобиете с почти говорещ мини-тигър.

Ако не можете да осиновите Тигър, помогнете да му дарим нов живот.

Веднъж прострелян, след това тежко разболял се, загубил апетит, получил анемия, нападнат от куче и ударен от кола, Тигър бе изчерпал всичкия котешки късмет. Силна вселенска воля запази Тигър при полета му между двете гуми на колата ни, причинявайки една извадена става, счупен зъб и няколко натъртвания, а едно грешно решение от наша страна и може би това щеше да бъде последната слънчева неделя за Тигър.

Не контролираме обстоятелствата, но контролираме себе си. Не забравяйте – независимо какво се случва, направете правилното нещо.

Моля, споделете тази статия и помогнете на тази нелепа история с щастлив край да достигне до повече хора. ♥

 ===

UPDATE 2ри декември 2012г.

Тигър се възстанови напълно и му се случи едно истинско пред-Коледно чудо.

След като пропътува огромното разстояние от София до Белунд, Дания, придружаван от Петър, един истински Човек, и сменяйки 2 полета и 1 влак, Тигър най-после пристигна при своята нова мама!

Tiger, Let's Adopt Bulgaria

Пожелаваме на Севи и Тигър дълги и щастливи моменти!

Тигър се чувства добре в новия си топъл дом.

Тигър се чувства добре в новия си топъл дом.

Благодарим на всички,които помогнаха това чудо да стане реалност! Нямаше да успеем без вас. Споделете тази история и нека правим чудеса заедно! ♥

Tiger, Let's Adopt Bulgaria

За да помогнете да сме готови за следващия Тигър, станете дарител. 

По пейпал:

Paypal Donate

По банков път:

СНЦ ЛЕТС АДОПТ БГ
УниКредит Булбанк АД
IBAN: BG25UNCR70001522970915
BIC: UNCRBGSF
Основание: Спасяване на животинче

По Еконт:

СНЦ ЛЕТС АДОПТ БГ
Тел: 0898 412 736
София, офис Еконт – бул. Ал. Стамболийски 87
Основание: Спасяване на животинче

* Присъединете се към нас на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Споделете историята!

“Моля, ако някой може да се погрижи…”

Внимание! Ако не се отзовете, животно ще умре.

“Ще бъдем принудени да го върнем на улицата, ако някой не…”

“Моля, ако някой може да се погрижи за сиво коте, живеещо…”

“Има ли някой възможност да отиде да помогне на малки кученца…”

“Момичето не може повече да я задържи, нека някой да…”

Всичко това, и още много, прочетохме в един ден на нашата страница. Мили хора, спасяването на животно започва и свършва с ВАС, които сте го видели първи. Вие сте единствената надежда на това животно. Кой е този митичен “НЯКОЙ”, когото така отчаяно търсите? Много от тези отчаяни молби за прехвърляне на отговорност идват от хора без животно, или с 1 животно. Събудете се. Вие сте този “НЯКОЙ”. Вие приберете кученцата, чакащи на улицата до трупа на блъснатата си майка. Вие приберете болното котенце, живеещо в сивата срутена къща. Вие и никой друг, сте в позиция да помогнете в този момент.

Познаваме хора с по 8 котки в дома си, само 1-2 от които лични. Основателят на Let’s Adopt, Виктор, на моменти е достигал до 26 броя котки и 6 кучета. От тези хора ли търсите съдействие? Хората, които помагат на животни, вече са претоварени. ВИЕ сте наред да поемете щафетата. Или спасете животното, поемайки отговорност за съдбата му от тук нататък. Или просто си продължете по пътя, купете си вкусно хапване за вечеря, вземете си освежаващ вечерен душ и си пуснете телевизора. Не се правете на много загрижени!

Кратки инструкции за спасяване на живот в ерата на чудото, наречено Интернет.

1. Приберете животното у дома си. Хващаме се на бас, че у вас има максимум още две животни, по-често само едно, а още по-често – никакво. Но вие работите и имате дете. Изненада! Ние също!

2. Заведете животното на лекар. Ще се наложи да похарчите малко парички. Да, това е факт за тези, които спасяват животи.

3. Снимайте животното с хубав фотоапарат. Ако нямате такъв, обърнете се към десетките си, в някои случаи стотици, фейсбук и реални приятели.

4. Направете албумче на животното в профила си във фейсбук. Сложете там максимум 15-20 снимки, подберете най-добрите. Правете нови, интересни, снимки и редовно добавяйте към албума.

5. Намерете всички групи, сайтове и форуми за помощ на животните. Посветете една вечер от живота си да разровите фейсбук и Интернет за такива. Публикувайте кратка история на спасеното животно, заедно с линк към албума му, във всяка група, сайт и форум.

6. Въоръжете се с търпение. Вашето животно си има точен човек. Този човек може да не влезе в Интернет тази вечер, тази седмица или този месец. Но рано или късно точният чифт очи ще погледнат в очите на спасеното от вас животно, и ще прехвръкне искра. Ежедневно виждаме как това се случва, имайте вяра.

7. Въоръжете се с постоянство. Виждали сме обяви за животни, които спасителите публикуват месеци наред, преди да се намери осиновител. Не се отказвайте, публикувайте, публикувайте, публикувайте.

8. Намерете временен дом. Ако по основателна причина не можете да задържите животното – намерете временен дом за него. Впрегнете гореспоменатите десетки, в някои случаи стотици, ваши виртуални и реални приятели, познати, роднини и колеги. Временният дом трябва да приеме животното без да ви поставя условие за време.

9. Свържете се с организация. Чак когато сте свършили всичко, описано по-горе, се свържете с организация за помощ на животни, и поискайте съдействие. Ако организацията има капацитет, тя може да разпространи молбата ви за помощ така, че да я видят много повече очи. Всички организации в България се състоят от доброволци. Ние не сме на заплата. Ние работим съвсем друго нещо, за да изкарваме хляба си. Ние се занимаваме с животните в свободното си време, което често е извънредно ограничено. Имайте това предвид когато искате съдействие от нас.

10. Не се свързвайте с организация за помощ на животни преди да сте свършили всичко, описано по-горе. В този случай вие искате да трупнете в скута на вече заети хора всичките изредени задачи. Вие кажете приемливо ли е това?

Един човек трудно стига до голяма аудитория, и за него наистина е сложно да задоми животно. Но ако той поеме своята част от отговорността, и подготви нещата дотам, че организация да може да се намеси и да разпространи молба за помощ на животно, което е прибрано от улицата, прегледано от лекар, настанено във временен дом, който не поставя ултиматуми за времето, което животното може да прекара там – тогава организацията, ако има капацитет, може да помогне. Тогава организацията може да помага на много повече животни. Ако организация ви откаже, защото е възможно да обгрижва твърде голям брой животни в момента, то вие ще сте направили всичко необходимо спасеното от вас животно да може да чака докато ВИЕ продължите да му търсите дом.

Ако не сте готови да направите горното, просто подминете. Ще спестите на всички ни мъката да гледаме тези безкрайни отчаяни молби за прехвърляне на отговорност, и да си представяме стотиците животни в беда из улиците, кварталите, градовете и селата на България.

От горното словоизлияние изключваме хората, за които знаем, че вече се грижат за голям брой животни. Тези хора също публикуват молби за помощ, но те наистина нямат капацитет да приберат още едно животно. Желаем на всички приятен петъчен ден, и.. може би.. се извиняваме за резкия тон на това послание. Но само ако повече хора се събудят ще има промяна в съдбата на бездомните животни в България. Звънът на сутрешния будилник понякога е неприятен.

Да влезем в сила

Какъв ден е днес?

“27ми Юли, 208мият ден в годината. Днес гражданите на Северна Корея не работят защото отбелязват Деня на победата, а във Финладия най-поспаливият в семейството ще бъде събуден с кофа студена вода.” –  биха казали някои от вас. Но не това е отговорът.

Днес в България влизат в сила промените в Наказателния кодекс, според които човекът, убил или наранил тежко или трайно животно, е престъпник. Това най-общо означава следното –определени вече като престъпление, деяния като горните ще се разследват от полицията. Toва увеличава шансовете ни за справедлив завършек на неприятна случка, тъй като полицията има необходимата подготовка и средства за да разследва жестоки деяния. Също извършителите вече ги грози затвор до 3 години и солена глоба. Промените в Наказателния кодекс също превръщат в престъпници безотговорните собственици, чиито подопечени нараняват хора или отнемат човешки животи.

За Ваше улеснение прилагаме текста на промените от Наказателния кодекс:

“Чл. 325б. (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва слишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;

2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;

3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;

4. повторно.

Чл. 325в. (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.”

Имаме невероятния шанс да създадем промяната с ръцете си, да бъдем малка част от нещо голямо. Единственото, което трябва да направим, е да се опрем на закона. Ние сме наред.

За животните!

Споделете тази статия на стенатa на своя профил.

Дали кучешката храна всъщност не ОТРАВЯ нашите кучета?

Автор: Ребека Хоскинг

Източник: Mail Online

Със съдействието на: Ния Коцева

Ребека Хоскинг решила да се превърне в детектив, когато нейното коли се разболяло. Това, което жената водеща първата британска кампания за борба с найлоновите пликчета открила, ще шокира всеки собственик на домашен любимец.

Беше тази година в ранната пролет, когато аз и половинката ми, Тим, бяхме на ливадите във фермата ни в Девон, подрязвайки върби и наглеждайки нашето десет месечно коли, Дейв, докато то извърваше любимото си занимание: лов на гъсеници. Тогава не предполагахме, но това щеше да е последният път за идните месеци, през който щяхме да сме спокойни.

Половин час по-късно, когато седнахме да пием чай в къщата, чухме ужасяващ удрящ шум идващ от отвън.

Последвалите моменти бяха като сън. Не си спомням как стигнах до къщичката му, само си спомням как положих Дейв в легнало положение, слагайки одеяло под главата му. Той имаше бурни конвулсии, риташе силно с крака и му излизаше пяна от устата. По-късно щяхме да открием, че всъщност Дейв е имал епилептичен припадък (grand mal seizure) и че силният шум е идвал от главата му удряща се неконтролируемо в пода. Това щеше да се превърне в звук, от който щяхме да изпитваме ужас и звук, който за съжаление щяхме да чуваме доста често.

Ветеринарите ни казаха, че кучетата могат да получават припадъци от много неща, и че имаше хиляди тестове, които можехме да направим. Ако, както в случая на Дейв, специфичната причина не можеше да бъде открита, диагнозата  щеше да бъде  „идиопатична епилепсия”. Това се превежда като: „Той има припадъци и ние не знаем защо.”

На Дейв му бяха предписани антиконвулсивни лекарства, но припадъците продължиха. Те бяха изключително тежки и ние знаехме, че всеки един от тях можеше да бъде фатален.

Ветеринарите ни казаха: „Живейте с кучешката епилепсия, а не за нея”. Добър съвет – доста по-лесен за казване, от колкото за реализиране.

Ние обаче поехме в съвсем различна посока и се задълбахме в разследване, започвайки пътешествие, което щеше да ни отведе много отвъд границите на кучешка епилепсия.

Усиленото търсене в интернет на научни доклади, ветеринарни публикации и форуми за собственици на домашни любимци, разкри огромен и растящ брой на кучета с болести на ставите, вътрешните органи, имунната система, очи, уши, кожа, зъби и нервна система; да не говорим за случаите на рак, поведенческо разтройство и да, епилепсия. Интернет предлагаше най-различни лечения – от скъпи лекарства до колективна молитва.  Имаше един съвет, обаче, който се появяваше прекалено често, за да бъде игнориран – „спрете да храните кучето си с търговска комерсиална храна”.

По това време ние хранехме Дейв с това, което си мислехме, че е висок клас суха храна (kibble). Според надписа на пакета, тази храна беше „богата на месо”, съдържаше „здравословни съставки” и бе „100% пълноценна и балансирана”.

Но секцията със „съставки” на повечето опаковки кучешка храна е изключително неясна и подвеждаща. Производителите не желаят да знаеш какво всъщност има вътре. След много сериозно проучване, най-после разбрах защо. Най-вероятно ние сме хранили Дейв с отпадъците от продуктите на индустриалната  преработка на зърно, кори от растения (и най-вероятно дървени резки), смесица от не-хранителни животински части, прибавени с използвани мазнини и олио, най-вероятно идващи от ресторанти и от индустриалната преработка на храни. Тази смесица е натъпкана с мощни антиоксиданти,  забранени във Великобритания за човешка консумация, и свързани с увреда на черния дроб и бъбреците, стомашни тумори и рак.

Също както много собственици на животни, аз никога не бях подставяла под въпрос храната на кучето ми, докато нещо не се обърка. Но когато го направих, се натъкнах на бойно поле с комерсиални производители на храна за животни от едната страна, и тези, които защитават по-естествената диета за домашните любимци от другата страна.

Производителите на храна за животни казват, че преработената храна за животни е безопасна и хранителна; тези, които хранят с естествена храна казват, че комерсиалната храна, съдържаща главно варени житни зърна, е неподходяща за животни, които са се развили, ядейки сурово месо и кости.

Аз просто исках да знам как трябва да храня кучето си. Да питам ветеринарите беше най-логичната стъпка, но много от тях проявиха нежелание да бъдат въвлечени в този спор.

Роджър Миакок (Roger Meacock), обаче беше единственият ветеринар, който беше щастлив да говори дълго по темата. Той също така беше горд член на групата, подкрепяща натуралната диета: “Трябва ти само да погледнеш шоуто на Дейвид Атенбороу (David Attenborough), за да ти стане ясно, че дивите кучета ядат трупове. Те улавят живи животни или мърша, а не атакуват житни полета. Не копаят картофи, не готвят, не добавят консерванти или овкусители… ако не се случва в естествената им среда, тогава и ние не следва да го правим за тях.”

Ако е толкова ясно, тогава защо съществува объркването? Миакок казва: “Производителите на животинска храна ни карат да повярваме, че кучетата не са хищници, а са всеядни. Тази преднамерена неуместна класификация се противопоставя на всички научни доказателства.”

Индустрията, произвеждаща храна за домашни любимци е управлявана от група мулти-национални корпорации и възлиза на около 30 милиарда паунда годишно. Печалбите се поддържат чрез използване на възможно най-евтините съставки, които законът позволява.

В Северна Америка е доказано, че „месото и костите от бозайници”, главен компонент в храната за животни, съдържа целите останки на евтаназирани котки и кучета – каишки против бълхи, табелки с имена, микрочипове и всичко останало.

Производители на храна за домашни любимци с радост отбелязват, че нашите любимци живеят по-дълго от всякога, и казват, че това се дължи на подобреното хранене.

Миакок не отделя много време на това твърдение: „Днес хората живеят по-дълго от всякога, но ако KFC и Burger King се опитат да кажат, че това се дължи на тях, никой няма да им повярва.” Той вярва, че голямото развитие на ветеринарната медицина, и в частност на имунизацията, са удължили живота на животните,  въпреки режимите им на хранене, съдържащи обработена храна.

Ветеринарите, с които разговарях се съгласиха, че режим на хранене, съдържащ обработена храна е свързан с много хронични и дегенеративни заболявания.

„Често виждам много кучета с рак, артрит или алергии”, казва Миакок. „Главната част от моята дейност е да спра комерсиалната храна и да сложа кучетата на режим на хранене, съдържащ само сурова храна. Там е моментът, в който виждам голямата разлика. Имал съм кучета, за които се е очаквало да умрат, и които след време са си тръгвали от мен абсолютно здрави, просто защото съм ги сложил на суров хранителен режим”.

Пийт Колешау (Pete Coleshaw) е наскоро пенсионирал се ветеринар с десетилетия трупан опит от своята работа в Стафордшир. Той смята че наличието на зърнените съставки в много от комерсиалните храни е главения проблем: „Котките и кучетата не би трябвало да ядат големи количества от силно ферментирало нишесте. Те не са се мъчели милиони години, хранейки се със сурово месо и кокали: те са се развивали.”

Някъде месец след като припадъците на Дейв започнаха, забелязахме, че физическото му състояние започна да се влошава. Козината му започна да пада, венците му бяха бледи и имаше непрестанна диария, обриви и раздразнения на кожата. Чувствах, че няма какво повече да губя, ако сложа Дейв на по-естествен режим на хранене.

Проблемът беше, че имаше твърде много страшни истории – за бактерии и задавяне с кости, например – така преминаването на суров режим на хранене изглеждаше рисковано. Голяма част от тези истории произлизаха обаче от хора или компании, продаващи комерсиална храна за домашни любимци.

Идеята, че Дейв можеше да се задави с кост, дълго време ме притесняваше, но ветеринарят Ричард Алпорт (Richard Allport) коментира: „Всяко нещо носи своя риск, но аз мисля, че рискът от това да не храниш животното със сурови кости е много по-висок от това да го храниш с комерсиална храна.”

Един от рисковете на не-прилагане на суров режим на хранене е, че питомците получават възпаление на венците (гингивит). Около 85% от кучетата на възраст над 3 години страдат от гингивит  или кариеси. Суровата кост е природната четка за зъби за едно куче.

Една от критиките на суровия режим на хранене е, че не е „научно доказан”. Да, така е, освен ако не приемате като научен експеримент многото милиони години на еволюция.

По-близък поглед върху „научното” тестване подкрепящо комерсиалната храна показва, че то е толкова достоверно, колкото и „научната” част в рекламите за шампоани. „Пълноценна и балансирана” са златните думи на комерсиалната храна за домашни любимци, но какво всъщност означава това? Специалната комбинация на хранителни вещества, витамини, минерали и микроелементи, каквито „пълноценна” храна трябва да съдържа са определени от тестове извършвани под контрола на Асоциацията на служителите по контрол на храната (Association Of American Feed Control Officials  – AAFCO) в Съединените Щати, организация силно повлияна от индустрията за храна на домашни любимци.

Колешау пояснява: „Тестването на храна, извършвано от AAFCO се състои от поне осем кучета, които са хранени на един и същи хранителен режим в продължение на 26 седмици. През това време, 25% от кучетата могат да бъдат премахнати от експеримента, а кучетата ядещи храната могат да изгубят до 15% от теглото и състоянието си; въпреки това храната все пак ще мине теста и ще бъде обозначена като „пълноценна и балансирана”.”

Това не звучи толкова обнадеждаващо, нали?

Болестта на Дейв означаваше много посещения при различни ветеринари и всяка чакалня беше облепена в реклами на обработена храна за домашни любимци. Ако тези обработени храни са толкова лоши, защо са толкова разпространени и препоръчвани от самите ветеринари?

Някои хора вярват, че има голяма конспирация между производителите на храна за домашни любимци и ветеринарите. Въпреки това, аз не мисля, че това е истината. Всички ветеринари, които ни помогнаха с Дейв бяха фантастични. Ако наистина мислеха, че комерсиалната храна е виновна за състоянието му съм сигурна, че щяха да ни кажат.

Ричард Алпорт казва: „Това се случва не защото ветеринарите са го решили, а заради рекламните кампании на производителите. Това, което ме натъжава е, че моята професия, която мисля за етична е въвлечена в това.”

Индустрията на храната за домашни любимци е силно вградена във ветеринарната професия. Тя предоставя курсове за ветеринарни медицински сестри, които им дават квалификации в животинското хранене;  публикува учебници за хранене и ги раздава безплатно на ветеринарните студенти. И както Алпорт пояснява, не спира само до тук.

„В много случаи, заплатите на лекторите по хранене във ветеринарните университети е платена от компаниите, произвеждащи храна за домашни любимци.”, казва той, „Така че повечето студенти днес не получават информация за нищо друго, освен комерсиална храна.”

Ако аз бях студент по ветеринарна медицина, това би ме ядосало изключително много. Училищата по ветеринарна медицина очевидно имат нужда от финансиране. Университетите признават, че парите, идващи от компании, произвеждащи храна за домашни любимци са важни, но също така често обявяват своята  независимост като стане въпрос за преподаване по хранене.

Чиста независимост обаче е трудна да се установи след като се оказва, че клаузи в договорите съдържат неща, като: „Университетът се съгласява, че Роял Канин (Royal-Canin) ще бъде допуснат да предоставя ескпертиза и материали за интеграция в уговорените курсове по хранене”.

Пийт Колешау вярва, че  „това е едно постоянно втълпяване на идеята за комерсиалното хранене на домашни любимци”.

Приемането на обработена храна е толкова внедрено във ветеринарното обучение в днешно време, че това е малко вероятно да се промени в близкото бъдеще, но хора като Колешау показват, че никога не е късно да научиш старите ветеринари на нови трикове.

„Аз се осъзнах късно”, казва той, „и имам клиенти, които ми казват: „Да, но ти ми каза, да храня с комерсиална храна преди 10 години.” Моят отговор на това е да си вдигна ръцете и да призная, че съм сгрешил, бях приел мотото на компанията и вярвах в него – но вече не вярвам.”

От тогава той не е поглеждал назад: „До времето преди да спра да практикувам, имахме 100 кучета, хранени със сурова храна, и всички от тях бяха в отлична форма. Виждах ги навън на разходка и винаги получавах позитивни отзови от техните собственици.”

Измежду пациентите на ветеринарите, с които разговарях, имаше над 2000 кучета и котки на естествена диета и бизнесът на тези ветеринари процъфтяваше.

За съжаление, нашето време с Дейв изтече и той получи един голям финален припадък, но това не означава, че промяната на хранителния режим беше грешка – точно обратното. За трите месеца, в които той беше на сурова храна видяхме забележително подобрение в здравето и състоянието му.

Само за дни козината му стана много лъскава и загуби тази кучешка миризма, която смятахме за нормална. Зъбите му станаха по-бели, лошият му дъх изчезна, кожните му алергии изчезнаха, имаше повече енергия и очите му блестяха. За кратко, дори тежестта на пристъпите му намаля и той се възстановяваше по-бързо от тях.

Ние не можем да кажем със сигурност, че комерсиалната храна е виновна за състоянието на Дейв, но със сигурност не му помогна. Храненето на младо месоядно животно с храна, която съдържа по-малко от 5% месо не действа в негова полза.

Чакаме ново кученце след един месец – Уилф – и аз искам да му предоставя най-добрия старт в в живота, и това значи суров режим на хранене от първия ден. Хранителната индустрия за домашни любимци се обръща кум случаите на хилядите десетки здрави кучета, хранени със сурова храна като „анекдоти”, но аз бих предпочела да съм поредния анекдот със здраво куче, от колкото поредния член на статистиката, седящ в чакалнята.

Някои ще поставят под въпрос гледните точки на Миакок и Апорт. И все пак, и двамата са напълно квалифицирани и уважавани ветеринарни лекари, членове на борда на Кралският колеж на ветеринарните хирурзи, и автори на статии във Veterinary Times.

Както Роджър Миакок казва: „Има стара поговорка: „Силен като куче на месар.” Това не обяснява ли всичко?”.